Р Е Ш Е Н И Е 410

 

гр. ВРАЦА,  29.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито  заседание на 29.12.2016 год., в състав:

 

Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

       Членове: ПЕНКА ПЕТРОВА

             Мл.с. ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

                                                                             

като разгледа докладваното  от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 668 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл.ГПК.

П.Х.И. ***, чрез пълномощника си адв.М.К., е подал жалба вх.№ 07535/05.12.2016 год. против действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г. Б. по изп.д.№ 20167220401009, изразяващи се в образуване на изпълнителното производство и налагане на запор върху пенсията му.

В жалбата се поддържа, че тези действия са в противоречие с материалния и процесуален закон, с писмените доказателства, че са необосновани и крайно несправедливи. Излагат се доводи, че на съдебния изпълнител е известно, че е налице процедура по обезсилване на изпълнителния лист, тъй като в него са включени вече изплатени от жалбоподателя суми,  както и че е образувана прокурорска преписка, но въпреки това се предприемат действия за повторно незаконно събиране на сумите.

Постъпила е и молба вх.№ 07927/15.12.2016 год., с която се прави допълнение към жалбата и се иска да бъдат отменени разпореждане № 19879/2016 год. и съобщение № 18135/2016 год. Излагат се доводи, че статутът на ЧСИ включва само изпълнение на влезли в сила съдебни актове, но не и дублиране функциите на определени съдебни органи и изискване на парични суми за това. Поддържа се, че окомплектоването на жалбата не е самостоятелна изпълнителна дейност, а задължение за осъществяване на правосъдна дейност, поради което не е налице основание ЧСИ да изисква допълнителни суми.

В срока по чл.436, ал.3, изр.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбите от насрещната страна "Топлофикация-Враца" ЕАД, гр.Враца.

Представени са мотиви на ЧСИ Г.Б. по обжалваните действия, в който се подържа, че първоначално подадената жалба е недопустима, а допълнително подадената молба, имаща характер на жалба - частично недопустима и неоснователна.

След като се запозна с материалите по приложеното заверено копие на изп.д.№ 20167220401009 и обсъди съображенията на жалбоподателя и мотивите на ЧСИ, настоящият съдебен състав приема следното:

І. По жалба вх.№ 07535/05.12.2016 год.

С тази жалба се атакуват действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в образуване на изпълнителното производство и налагане на запор върху пенсията на жалбоподателя - длъжник в производството по изп.д.№ 201672204011009 по описа на ЧСИ Г.Б.

 В ГПК са изброени изчерпателно случаите, при които длъжникът може да обжалва действията на съдебния изпълнител. Той може да обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноските /чл.435, ал.2 ГПК/, както и  постановлението за възлагане, ако счита, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена /чл.435, ал.3 ГПК/.

В конкретния случай първото обжалвано действие - образуване на изпълнителното производство не попада в кръга на лимитивно изброените от разпоредбата на чл.435 ГПК подлежащи на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител. Второто обжалвано действие - налагане на запор представлява насочване на принудително изпълнение върху имуществен обект, но същото подлежи на обжалване в случаите, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорираното имущество за събирането на определено парично вземане. В случая жалбоподателят не се позовава на несеквестируемост, а излага единствено доводи за недължимост на паричното вземане на взискателя и за наличието на образувана прокурорска преписка, които не могат да бъдат обсъждани в рамките на настоящето съдебно производство. След като длъжникът не излага твърдения, от които да е видно, че счита запорираното за несеквестируемо по смисъла на 446 ГПК, то жалбата се явява недопустима, тъй като не е насочена против обжалваемо действие на съдебния изпълнител по смисъла на чл.435, ал.2 ГПК.

При изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалба вх.№ 07535/05.12.2016 год. следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото - прекратено в тази част.

ІІ. По молба вх.№ 07927/15.12.2016 год.

Подадената молба има характер на жалба, тъй като с нея се атакуват и се иска отмяната на действия на ЧСИ Б., обективирани в разпореждане № 19879/2016 год. и съобщение № 18135/2016 год. по същото изп.д.№ 201672204011009.

1. Разпореждане изх.№ 19879/06.12.2016 год. е постановено от ЧСИ Г.Б. по повод извършена на основание чл.436, ал.4 вр. чл.262 ГПК проверка на редовността на подадената от П.Х.И. жалба с вх.№ 07535/05.12.2016 год. Съдебният изпълнител е преценил, че жалбата е нередовна и с посоченото разпореждане е оставил същата без движение, като е указал на жалбоподателя, че следва да представи препис от жалбата, платежен документ за заплатени по сметка на ЧСИ такси в общ размер от 48,00 лева с ДДС и платежен документ за заплатена такса по сметка на ВрОС в размер на 25,00 лева. Това действие на ЧСИ не подлежи на обжалване, тъй като не попада сред изброените от разпоредбата на чл.435 ГПК обжалваеми от длъжника действия на съдебния изпълнител. Съобразно разпоредбата на чл.436, ал.4 вр. чл.262, ал.3 ГПК на обжалване би подлежало постановено от съдебния изпълнител разпореждане за връщане на жалбата при неотстраняване на  нередовностите. В случая обаче жалбоподателят е отстранил посочените от ЧСИ нередовности, като е представил препис от жалбата и е внесъл, както дължимата такса по сметка на ВрОС, така и таксата по сметка на ЧСИ, с оглед на което не е налице подлежащо на обжалване действие на ЧСИ и в тази част жалбата, наименована "молба",  с вх.№ 07927/15.12.2016 год. следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството - прекратено.

2. Със съобщение изх.№ 18135/16.11.2016 год.   длъжникът П.Х.И. е уведомен относно размера на подлежащото на принудително събиране вземане на взискателя, както и относно размера на дължимите такси и разноски по изпълнителното дело.

В жалбата не е конкретизирано дало това съобщение се обжалва изцяло или отчасти, поради което въззивният съд дължи произнасяне по законосъобразността му изцяло.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е недопустима в частта, в която се атакува първата част от съобщението, в която е посочена дължимост на сумата 650,00 лева, представляваща разноски в производството по гр.д.№ 2522/2015 год. по описа на ВРС. Това вземане на взискателя е съдебно признато и отразено в изпълнителния лист, приложен към молбата за образуване на изпълнителното производство, поради което дължимостта му не може да бъде предмет на обсъждане в рамките на настоящето производство по обжалване действията на съдебен изпълнител. Ето защо в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството - прекратено.

Въззивният съд намира, че жалбата е процесуално допустима в частта, в която се атакува втората част от съобщение изх.№ 18135/16.11.2016 год., в която са посочени дължимите такси и разноски по изпълнението, тъй като по своята правна същност в тази част съобщението има характер на постановление за разноски, което според разпоредбата на чл.435, ал.2, пр.последно ГПК подлежи на обжалване от длъжника. Предмет на проверка са посочените като дължими такси и разноски в изпълнителното производство, възложени в тежест на длъжника, включително заплатените от взискателя такси по изпълнението, сторените разноски за възнаграждения на представляващия взискателя юрисконсулт, и евентуално – дължимата по т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса, ако не е заплатена авансово от взискателя, както е в настоящия случай. Предвидената от законодателя възможност ЧСИ сам да измени постановлението за разноски въз основа на подадена от длъжника молба не лишава последния от възможността да обжалва директно пред съда посоченото постановление по арг. от нормата на  чл. 435, ал.2, изр. последно ГПК.

     Жалбата на длъжника е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК - съобщението е връчено на длъжника на 09.12.2016 год., а жалбата е депозирана пред ЧСИ на 15.12.2016 год.

      Разгледана по същество жалбата срещу постановлението за разноски е частично основателна при следните съображения:

      В жалбата се излагат най-общи съображения за това, че статутът на ЧСИ включва само изпълнение на влезли в сила съдебни актове, но не и дублиране функциите на определени съдебни органи и изискване на парични суми за това. Дължимостта на такси в полза на ЧСИ е законово регламентирана от чл.78 ЗЧСИ и по своята правна същност тези такси представляват частни вземания на съдебния изпълнител за положен от него труд. По общо правило - чл.79 ГПК, разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК /освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство/, каквито хипотези не са налице в процесния случай.

      С обжалваното съобщение съдебният изпълнител е определил дължимите от длъжника по изпълнението разноски по изпълнението за прости и пропорционални такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТРЗЧСИ/, както следва:

     На първо място е посочена дължимост на сумата 24,00 лева с ДДС- такса за образуване на изпълнително дело. Същата се дължи съгласно чл.1 от ТТРЗЧСИ и за авансираното от взискателя й плащане са налице доказателства по изпълнителното дело, поради което и съобразно разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК длъжникът дължи заплащането й.

      На второ място е посочена дължимост на сумата 24,00 лева с ДДС - такса за връчване на покана за доброволно изпълнение. Тази такса се дължи съгласно чл.5 от ТТРЗЧСИ, от съдебния изпълнител е извършено изпращане на покана за доброволно изпълнение и са налице доказателства за авансирано от взискателя плащане, поради което и съобразно разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК длъжникът дължи заплащането й.

     На трето място е посочена дължимост на сумата 18,00 лева с ДДС - такса за налагане на запор върху вземане на длъжника от НОИ. Тази такса се дължи съгласно чл.9 от ТТРЗЧСИ, от съдебния изпълнител е извършено таксуваното изпълнително действие по налагане на запор и са налице доказателства за авансирано от взискателя плащане, поради което и съобразно разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК длъжникът дължи заплащането й.

     На четвърто място е посочена дължимост на сумата 6,00 лева с ДДС - такса за изготвена справка за длъжника в НБД "Население". Същата се дължи съгласно чл.3 от ТТРЗЧСИ, няма данни да е заплатена авансово от взискателя, но доколкото такава справка е извършена /л.8 от изпълнителното дело/ заплащането й се дължи от длъжника на основание чл.79, ал.2 ГПК.

     На следващо място е посочена дължимост на сумата 12,00 лева с ДДС - за изпращане по пощата на съобщението за разноските. Същата се дължи съгласно чл.4 от ТТРЗЧСИ, няма данни да е заплатена авансово от взискателя, но доколкото съобщението е било изпратено на длъжника, то  заплащането й се дължи от същия на основание чл.79, ал.2 ГПК.

      Посочена е и дължимост на пропорционалната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 65,00 лева. При парично вземане по изпълнителния лист от 650,00 лева /посочено в т.1 на съобщението/, таксата е изчислена правилно, но същата ще бъде дължима от длъжника по общото правило на чл.79, а.1 ГПК едва при реално събиране на цялото вземане, тъй като това е такса за изпълнение и се определя в процент от събраната сума.  Към момента на изпращане на съобщението със съдържащото се в него постановление за разноските няма данни за частично или пълно изпълнение, поради което таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ все още не е дължима. Ето защо в тази част постановлението на съдебния изпълнител следва да бъде отменено.  

      Като дължимо е посочено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 250,00 лева. От изпълнителното дело е видно, че всички процесуални действия по образуване и водене на изпълнителното производство взискателят извършва чрез упълномощен юрисконсулт, поради което и на основание общата разпоредба на чл.78, ал.8 ГПК длъжникът дължи на взискателя заплащане на адвокатско възнаграждение. Размерът на същото е определен от съдебния изпълнител в съответствие с минималните размери по чл.10 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

       Настоящият съдебен състав намира, че с оглед недопустимостта на основната жалба, на жалбоподателя  И. не следва да бъдат присъждани деловодни разноски за настоящето производство.

      Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                             Р                 Е                 Ш               И:

 

 

       ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустими жалба вх.№ 07535/05.12.2016 год. на П.Х.И. *** против действията на частен съдебен изпълнител Г. Б. по изп.д.№ 20167220401009, изразяващи се в образуване на изпълнителното производство и налагане на запор върху пенсията му, както и молба с вх.№ 07927/15.12.2016 год., имаща характер на жалба, В ЧАСТТА, в която се иска да бъдат отменени постановени от съдебния изпълнител по същото изпълнително дело разпореждане изх.№ 19879/2016 год. за оставяне без движение на жалба вх.№ 07535/05.12.2016 год. и съобщение изх.№ 18135/2016 год. в частта, в която е описана дължимост на вземане по изпълнителния лист в размер на 650,00 лева, и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 668/2016 год. по описа на Врачанския окръжен съд в тези части.

       ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба с вх.№ 07927/15.12.2016 год. на П.Х.И., имаща характер на жалба, В ЧАСТТА, в която се иска да бъде отменено постановление на ЧСИ по изп.д.№ 20167220401009, обективирано в съобщение изх.№ 18135/2016 год., В ЧАСТТА, в която в тежест на длъжника П.Х.И. са възложени разноски за изпълнението, както следва: такса по т.1 ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лева с ДДС, такса по т.5 ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лева с ДДС, такса по т.9 ТТРЗЧСИ в размер на 18,00 лева с ДДС, такса по т.3 ТТРЗЧСИ в размер на 6,00 лева с ДДС, такса по т.4 ТТРЗЧСИ в размер на 12,00 лева с ДДС и юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство в размер на 250,00 лева.

       ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ, обективирано в съобщение № 18135/2016 год., В ЧАСТТА, в която в тежест на длъжника П.Х.И. са възложени разноски за изпълнението - такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 65,00 лева.

      Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-София в едноседмичен срок от връчването му В ЧАСТТА, имаща характер на определение, в която се оставят без разглеждане жалбите на П.Х.И. и се прекратява въззивното производство. В останалата част решението не подлежи на обжалване и е окончателно.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........             2..........