О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

гр. Враца, 12.12.2016 г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД – гр. Враца, Гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНАТА МИШОНОВА - ХАЛЬОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА П.

                                                                                  мл. с. КАЛИНА ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Христова в. ч. гр. дело № 627 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от П.Ц.П., Р.Ц.П. и Ц.П.П. чрез адв. М.Г. срещу Определение № 2213/10.11.2016 г. по гр. д. № 4434/2016 г. по описа на РС – гр. Враца, VII граждански състав, с което е оставен без разглеждане като недопустим предявеният срещу В. К. П. иск с правно основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД за разваляне на наемно правоотношение, възникнало по реда на чл. 56 вр. чл. 57 СК и производството по делото е прекратено в тази му част.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение. Посочва се, че е налице правен интерес от разваляне на възникналото наемно правоотношение в резултат на неизпълнение по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Цитираната е съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на РС – гр. Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.

В депозирания от В. К. П. отговор се оспорват изложените в частната жалба доводи, като се излагат подробни съображения за правилността на извода на първостепенния съд. Счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Врачански окръжен съд, като обсъди изложените в частната жалба и отговора доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира, че частната жалба е допустима като подадена в срок, от активно легитимирани лица срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. По същество същата е неоснователна.

Районен съд – гр. Враца е сезиран с искова молба, депозирана от П.Ц.П., Р.Ц.П. и Ц.П.П. против В. К. П., с която са предявени два обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск за разваляне на наемно правоотношение, възникнало по реда на чл. 56 вр. чл. 57 СК по силата на съдебно решение за допускане на развод по гр. д. № 4617/2013 г. по описа на РС – гр. Враца между Ц.П.П. и В. К. П. за подробно индивидуализиран в исковата молба недвижим имот, както и иск срещу ответницата за осъждането й да предаде на П.Ц.П. и Р.Ц.П. собствения им недвижим имот.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството по първия иск, като е приел, че същият е недопустим с оглед разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Приел е, че правото да се развали двустранен договор принадлежи на страните по него и се упражнява извънсъдебно за извън посочените в чл. 87, ал. 3 ЗЗД договори.

Изводът на районния съд е правилен. Съдът служебно следи за допустимостта на предявените пред него искове още при проверката на исковата молба и по време на цялото производство. Допустимостта на иска е абсолютна положителна предпоставка за разглеждането му по същество. Съгласно чл. 130 ГПК, задължение на съда, когато констатира недопустимост на предявения иск, е да върне исковата молба.

Развалянето на двустранните договори поради неизпълнение е уредено в чл. 87 ЗЗД. Съгласно ал. 3 на разпоредбата, по съдебен ред се развалят единствено договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти. Всички останали облигационни договори се развалят с едностранно волеизявление на кредитора при определените в чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД предпоставки. Договорът за наем е облигационен договор, който няма вещно – транслативен ефект, за да бъде допустимо развалянето му по съдебен ред.

Изложените в частната жалба съображения са неоснователни, а позоваването на постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 160/29.02.2016 г. по гр. д. № 2290/2015 г., ВКС, II г. о., е некоректно. В цитирания съдебен акт е прието, че учреденото при условията на чл. 56 СК наемно правоотношение може да бъде развалено на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, т. е. извънсъдебно. Въпросът е не дали наемното правоотношение подлежи на разваляне /в какъвто смисъл са възраженията в частната жалба/, а редът, по който следва да бъде направено. Районният съд правилно е посочил с определението си, че договорът подлежи на разваляне извънсъдебно, с едностранно волеизявление на кредитора.

Именно поради тази причина искът е недопустим – когато законът е предоставил на кредитора възможност да упражни свое право извънсъдебно, за него не е налице правен интерес да търси защита на същото право по съдебен ред. Този извод се потвърждава и във второто цитирано в частната жалба Решение № 61/24.02.2012 г. по гр. д. № 671/2011 г., ВКС, III г. о., в което е прието, че решението по чл. 56 СК поражда само облигационно право на ползване на жилището, а последващ приобретател би могъл с едномесечно предизвестие да поиска освобождаването му от заварените държатели /по аналогия на чл. 237, ал. 2, изр. 2 ЗЗД/.

Следва единствено да се посочи, че съгласно чл. 130 ГПК препис от частната жалба срещу съдебния акт за връщане на исковата молба не се връчва на насрещната страна, нито препис от съдебния акт.

С оглед всичко гореизложено, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2213/10.11.2016 г. по гр. д. № 4434/2016 г. по описа на РС – гр. Враца, VII граждански състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите.

Препис от определението да се връчи на П.Ц.П., Р.Ц.П. и Ц.П.П. чрез адв. М.Г..

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                                                          

 

                      2.