О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

                         гр.Враца,12.12.2016 г.

 

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

  

Председател:Татяна Александрова

    Членове:Мария Аджемова

   Мл.съдия:Светозар Георгиев      

            

като разгледа докладваното от съдия Татяна Александрова въззивно ч.гр.дело №634/2016 год.,за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. с чл.78, ал.7 ГПК, вр. с чл.27а ЗПП.

        Образувано е по въззивна частна жалба на М.А.М. *** против Определение №1955/05.10.2016 год. постановено по гр.дело №3869/2014 год. по опис на РС Враца, по силата на което районния съд е осъдил частния жалбоподател да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ гр. София, сумата в размер на 200.00 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение за служебен адвокат по посоченото гражданско дело. Жалбоподателят сочи, че е социално слаб, инвалид, с много ниска пенсия, че само той издържа третото си дете, което е в 12 клас. Наведени са още доводи, че е поискал от съда безплатна правна помощ и е изпълнил всички изисквания на закона, тъй като не може да си позволи сам да наеме адвокат да го представлява по делото, при което неправилно е осъден да я заплати. Искането е да бъде отменено процесното определение като незаконосъобразно. Към частната жалба са представени епикризи от болнични заведения, в които е бил настанен и констатиращи влошеното му здравословно състояние.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът намира за установено следното:

Производството по гр.дело № 3869/2014 год. на РС Враца е образувано по искова молба подадена от М.А.М. против "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Враца за заплащане на сумата в размер на 5000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с незаконосъобразно прекъсване на водоподаването от страна на ответника в имот, находящ се в с. Три кладенци, област Враца, ул. "Георги Димитров"№20. По искане на ищеца за предоставяне на безплатна правна помощ изразяваща се в процесуално представителство по образуваното гр. дело, районния съд е постановил Определение №452/25.02.2015 год., с което го е уважил. С разпореждане №1869/09.03.2015 год. РС Враца е назначил адв. Милена Латова, вписана в националния регистър за правна помощ, за сл.адвокат на ищеца М.М..

С решение №498/19.05.2015 год. РС Враца е отхвърли иска предявен от ищеца М.М., като неоснователен и недоказан.

На 25.01.2016 год. по делото пред първоинстанционния съд е постъпила молба с изх.№ ВР-902-12201/25.05.2016 год., подадена от Национално бюро за правна помощ, с която е поискано, на основание чл. 78, ал.7 ГПК във вр. с чл. 27а от ЗППП, присъждането на разноски за възнаграждението на адвоката, предоставил правната помощ по делото и издаване на изпълнителен лист. Приложено е решение със същия номер, с което на основание чл. 25 от НЗПП на адвоката е изплатено възнаграждение в размер на 200.00 лева. С определение № 1955/05.10.2016 г. РС Враца е уважил искането на НБПП за присъждане на сумата от 200 лева, определено адвокатско възнаграждение в полза на адв.М. Л. от АК Враца за предоставена правна помощ по гр.дело № 3869/2014 год. по описа на РС Враца.

При така изведеното от фактическа страна, съдебният състав приема следното:

Съгласно чл. 23, ал.2, вр. чл.21 ЗПП, правната помощ във вида на процесуално представителство, обхваща случаите, когато страната по едно висящо гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, но желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Нормата не посочва изрично, че правната помощ във вида на процесуално представителство е безплатна, но тази нейна характеристика се извлича от чл. 2 от ЗПрП, където е посочено, че тя се финансира от държавата, както и от чл. 94 от ГПК, който я посочва изрично като безплатна. Изключение от това принципно положение е предвидено с нормата на чл. 27а от ЗПП, съгласно който възстановяването на средствата на държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на които правната помощ е предоставена, е възможно в предвидените със закон случаи. Уредените в нормата на чл. 78, ал.7, изр.1 и 2 от ГПК две хипотези не са такива случаи. В първата от тях - изр.1 от цитирания текст, ако лицето на което е предоставена правна помощ спечели делото, за НБПП възниква вземане срещу изгубилата спора страна за разноски за адвокатско възнаграждение за служебния защитник. В тази хипотеза по изключение с ГПК е признато директно вземане на НБПП, без бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата спора страна, която не е страната, на която е предоставена правна помощ. Съгласно втората хипотеза – на изр.2 от текста на чл. 78, ал.7 от ГПК в случаите на осъдително решение, лицето, получило правна помощ, дължи разноски по делото съобразно изхода на спора. Този текст идва да акцентира единствено върху това, че в случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна помощ, последното дължи разноски на насрещната страна по делото, а не, че дължи на НБПП средствата, които бюрото е разходвало от възнаграждение за служебен защитник. Следователно чл. 78, ал.7, изр.2-ро от ГПК не е от изключенията, предвидени в чл. 27 а от ЗПП, за разлика от чл. 97, ал.2 от ГПК – случаят на лишаване от правна помощ, и чл. 96, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 27 от ЗПП – хипотезата на прекратяването й поради промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя е предоставена. С оглед изложеното молбата на НБПП за присъждане в негова полза на сумата 200.00 лева, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат, осъществил правна помощ на ищеца, се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Достигайки до обратния правен извод, първоинстанционния съд е постановил един неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Изложените по-горе доводи съдът възприема от задължителната съдебна практика, формирана с определение № 99 от 14.04.2016 год. на ВКС по ч.гр.дело № 730/2016 год., І г.о., определение № 136 от 27.06.2016 год. на ВКС по ч.гр.дело № 2039/2016 год., ІІ г.о.с което е преодоляно противоречието по спорния по делото въпрос.

В подкрепа на изложеното е и определение № 722 от 10.11.2015 год. на ВКС по ч.гр.д. № 4299/2015 год., ІV г.о., ГК, с което се приема, че когато спорът не е разрешен в полза на страната, на която е предоставена правна помощ /дори отчасти/, заплатеното от НБПП адвокатско възнаграждение остава за сметка на републиканския бюджет и не се възстановява /изцяло или отчасти/ от съда.

Воден от изложените съображения, Врачанският окръжен съд

 

                        О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 1955 от 05.10.2016 год., постановено по гр.д. № 3869 /2014 год. по описа на Районен съд Враца, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ искането на Национално бюро за правна помощ – гр.София, ул."Развигор" № 1 за присъждане на сума от 200.00 /двеста/ лева – разноски за предоставена правна помощ на М.А.М., ЕГН **********,*** представляващи възнаграждения за осъществено процесуално представителство от адвокат М. Л. от АК Враца, по гр.д. № 3869 /2014 год. по описа на Районен съд Враца.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.