ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 887

 

гр. Враца, 20.12.2016г.

 

            ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ АДЖЕМОВА

                                           мл. с. СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

            като разгледа докладваното от мл. съдия Георгиев в. ч. гр. д. № 641 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 396 ГПК и чл. 389 ГПК.

            Образувано е по частна жалба на Т.И.А., чрез адв. Ц.Н.С. срещу Определение №2093 от 21.10.2016 г. по гр. д. № 4238/2013 г. по описа на РС- Враца, с което е уважена молбата на Д. Г. М. за обезпечаване на предявения от него срещу жалбоподателя отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на паричните притезания, за чието принудително удовлетворяване е образувано изп. д. № 1187/2016г. по описа на ЧСИ Ц. Д. с рег. № 900, чрез спиране на принудителното изпълнение по изп. д. № 1187/2016г. по описа на ЧСИ Ц. Д. с рег. № 900. Съдът е допуснал обезпечението при условие, че бъде внесена гаранция от 50,00 лева.

            Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не е налице една от предпоставките за спиране на изпълнителното производство, а именно- не са представени убедителни писмени доказателства. Поддържа, че държавата е присъединен взискател по изпълнителното дело, поради което следва да се определи по-голяма гаранция. Моли частната жалба да бъде приета за основателна, а определението на районния съд да бъде отменено.

            Въззиваемият е подал в законоустановения срок отговор на частната жалба, в който се релевират доводи за нейната неоснователност.

            Врачанският окръжен съд намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице с правен интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд, като жалбата е подадена в преклузивния 1-седмичен срок по чл. 396, ал. 1 ГПК.

            Разгледана по същество, същата е неоснователна.

            За да бъде допуснато обезпечение на иск по висящо съдебно производство, е необходимо кумулативно да са проявени в обективната действителност следните предпоставки, а именно: искът да е допустим, да е вероятно основателен (подкрепен с достатъчно доказателства), да е налице обезпечителна нужда и исканата обезпечителна мярка да е подходяща – арг. чл. 390 ГПК.

            Искът, който молителят предявява, е допустим, тъй като се иска от съда със сила на пресъдено нещо да бъде отречено съществуването на изпълняемото право, предмет на процесното изпълнително производство, като ищецът твърди, че то, като периодично, е погасено чрез изтичане на кратката (3-годишната) давност, уредена в разпоредбата на чл. 111, б. „в”, предл. 3 ЗЗД. Заплатена е и дължимата държавна такса за разглеждане на предявения иск.

Предявен е отрицателен установителен иск, при който тежестта на доказване е на ответника, а и има хипотези, при които искът поначало не би могъл да бъде подкрепен с доказателства, които го правят вероятно основателен – напр. отрицателен установителен иск за недължимост на дадена сума, поради погасяване на вземането по давност – Опр. № 61/26.01.2009 г., по ч. т. д. № 15/2009 г., на II т.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. В този случай обезпечението се допуска срещу представяне на гаранция в определен от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД, като практиката е размерът на гаранцията да е 10–15% от интереса на молителя, като е без значение дали молителят е заявил готовност да представи гаранция. В тази връзка неоснователен е доводът на жалбоподателя за необходимост от увеличаване на определената гаранция подари обстоятелството, че държавата е присъединен взискател по изпълнителното дело. Атакуваното определение е обжалвано единствено от Т.И.А., а същият не е процесуално легитимиран да релевира подобни доводи. Следователно правилно първоинстанционният съд е допуснал обезпечението на иска при гаранция в размер на 50,00 лева с оглед интереса на молителя- 427,50 лева.

            Налице е обезпечителна нужда, тъй като без допускане на поисканата обезпечителна мярка – спиране на принудителното изпълнение, биха се засегнали имуществени права на длъжника – да бъде принудително удовлетворено едно вземане, което е погасено чрез изтичане на кратката (3-годишната) погасителна давност, т. е. което се е превърнало в естествено право.

            Изводите на въззивния съд съвпадат с тези на районния, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

            Мотивиран от изложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2093 от 21.10.2016 г. по гр. д. № 4238/2013 г. по описа на РС- Враца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ:     1.        

                       

 

                                                                                                          2.