О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 882

 

Врачанският окръжен съд    гражданско        отделение

в   закрито    заседание на   19.12.2016г.  в състав:

 

   Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА

   мл.с.СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

                                 

При участието на

прокурора                    секретар         

Като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова

       в.ч.гр.  дело N` 649      по описа за  2016  г.

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е образувано при хипотезите на чл.419 ГПК и чл.420,ал.3 ГПК във вр. с чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на И.И.Ц. *** против разпореждане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК изпълнение 9236/25.09.2014г. постановено по ч.гр.д.№ 4042/2014г. по опис на РС-Враца,в частта му досежно постановеното незабавно изпълнение.Поддържа се,че в обжалваната част то е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна и обезсилване на издадения изпълнителен лист.Навеждат се доводи,че представените в заповедното производство документи не са редовни и не удос-товеряват подлежащо на изпълнение на вземане,тъй като на прак-тика жалбоподателят внася следващите му се по дадения кредит вноски,които "Банка Пиреос България" АД,приема.Освен това не е обявена предсрочната изискуемост на вземането по правилата на т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

С писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК,ответната страна в лицето на "Банка Пиреос България" АД,София дава писмен отговор,с който оспорва жалбата на длъжника Ц. и развива доводи за неоснователност.

По производството е налична и частна жалба "Банка Пиреос България"АД против определение № 2002/10.10.2016г.,в частта му,в която е спряно принудителното изпълнение на заповед № 2873/ 25.09.2014г. по изп.д.№ 742/2016г. по описа на ЧСИ Г.Борисов. Развиват се доводи,че възриетото от районния съд за наличие на предпоставките на чл.420,ал.2 ГПК,а именно убедителни писмени доказателства,които да подкрепят направеното искане не са налич-ни,при което се иска неговата отмяна в обжалваната част.

В срока по чл.276,ал.1 ГПК,длъжникът Ц. дава писмен от-говор,с който оспорва частната жалба на банката-заявител в про-изводството с доводи за нейната неоснователност.

Окръжният съд,след като съобрази оплакванията в частните жалби,взе предвид наведените в тях доводи и след като сам,от своя страна прецени и обсъди съдържащите с производството книжа и документи,от фактическа и правна страна приема следното:

По жалбата на И.И.Ц.:

Жалбата е подадена в срока по чл.419,ал.1 ГПК ГПК,с оглед датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение,насочена е против акт на съда,подлежащ на обжалване и е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна.

        Производството пред РС-Враца е образувано по заявление на "Банка Пиреос България" АД по реда на чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение,въз основа на документ против длъжниците И.И.Ц. ***-кредитополучател и Л.С.Д. от гр.Враца-солидарен длъжник за сумите: 41 874.21 евро-главница,дължима по договор за кредит,обезпечен с ипотека №2534/R/2007 г.,сключен на 10.07.2007 г. ;2 991.30 евро-възнаградителна лихва по чл.2.1 от анекс №1114/АМR/2009 и чл.14 р.ІV от договора,за периода 20.07.2013 г. -16.04.2014 г.; 2 580.92 евро-наказателна лихва за забава по чл.15.3, р.ІV от договора,за периода 23.09.2013 г.-17.09.2014 г.;40.80 лв.-нот. такси за връчване на нот. покани за доброволно изпълнение, дъл-жими съгласно чл.3 ал.2 от Общи условия;законната лихва върху главницата,считано от 18.09.2014 г. до изплащането на главница-та;разноските по делото-1 856.76 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение.Искало се е и постановяване на неза-бавно изпълнение на заповедта чрез издаване на изпълнителен лист. Образувано е ч.гр.д.№ 4042/2014г. п опис на ВРС.

        Заявлението е с правно основание чл.чл.417 и 418 от ГПК във връзка с чл.60 ал.2 от ЗКИ.

        Въз основа на представените със заявлението писмени дока-зателства-договор за предоставен кредит,анекси към него, извле-чения от счетоводни документи и нотариална покана към длъжни-ците,районният съд е издал заповед за № 2873/25.09.2014г. за из-пълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК,въз основа разпореждане № 9236/25.09.2014г.,като е допуснал нейното незабавно изпълнение,както и издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя.

        В срока по чл.414,ал.1 ГПК първоначално от длъжника Ла-зар Д. е постъпило писмено възражение вх. № 12301/ 20.09.2016г., по което районният съд се е произнесъл с опреде-ление № 1876/26.09.2016г.,като го е приел за допустимо и е указал на заявителя-банка,че може да предяви иск за вземането спрямо този длъжник в едномесечен срок.

        По делото е налично  и възражение по чл.414,ал.1 ГПК и от длъжника И.И.Ц.,с вх. № 13146/10.10.2016г.,подадено в срока регламентиран от ГПК,предвид датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение,респективно издадената заповед за незабавно изпълнение,по което е налице произнасяне с опреде-ление № 2002/10.10.2016г.,като с това определение,съдът е дал указания на заявителя,че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок и спрямо този длъжник.

        По делото е налична искова молба на банката -заявител спрямо двамата длъжници в заповедното производство с вх. № 14214/07.11.2016г., депозирана пред СГС ,с правно основание чл.415 в вр. с чл.124,ал.1 ГПК и чл.79 от ЗЗД вр. с чл.124 ГПК.

  Предмет на частната жалба по чл.419 ГПК могат да бъдат съображения извлечени от актовете по чл.417 ГПК.Като се съобрази разпоредбата на чл.418,ал.2 ГПК доводите следва бъдат относими към редовността от външна страна на документа,на който се ос-новава претендираното вземане,както и с това дали той удос-товерява определено по размер,подлежащо на изпълнение вземане в полза на заявителя срещу лицето,против което се иска издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист.Като се отчете горното,окръжният съд констатира,че заявлението на банката-зая-вител е придружено с извлечение от счетоводните  книги,при което заявлението е с предмет чл.417,т.2 ГПК.Извлечението е от 17.09.2014г. и отразява задълженията на длъжниците И. Ив.Ц. и Л. Ст.Д. по Договор за кредит от 10.07.2007г. обезпечен с ипотека № 2534/R/ 2007г. от 10.07.2007г.,изменен и допълнен с Анекс № 114 /AMR/200г от 14.09.2009г. и Анекс № 116/ AMR/2010 от 22.02.2010г.

Съгласно трайно установената практика на ВКС,за да е ре-довно от външна страна,както и за да се приеме,че удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на банката-заявител,извлечението от счетоводните книги следва да съдържа: данни за договора за кредит,за кредитополучателя,за поетото задължение и размера на кредита,за начина и срока на издължаване,за непогасения размер на вземанията-главница и лихви,за настъпила предсрочна изискуе-мост на кредита,ако кредиторът се позовава на такава,като в тази връзка следва да представи доказателства и за уведомяване на длъжника на обявяване на предсрочната изискуемост.В тази връзка, в отговора на банката-заявител е цитирана и съответната относима към горното съдебна практика на ВКС.

Отчитайки посоченото,окръжният съд,преценявайки съдържащите се в производството доказателства,намира че представеното извле-чение от счетоводни книги,е редовно от външна страна и съдържа необходимият минимален обем информация на договора за кредит, длъжниците по него и непогасените задължения.

Не се съдържат обаче данни за настъпила предсрочна из-искуемост на вземането по договора за кредит,защото не са пред-ставени доказателства,че съдържащата се в делото нотариална покана към длъжника Ц. е достигнала до него.Видно от пред-ставената разписка на връчителя,представляваща нотариус В.В. от 21.03.2014г.,както и разписка № 92,т.1/2014г., съответно на л.32 и 33 от делото,нотариалната покана на банката-заявител съобщаваща на длъжниците по договора за кредит за настъпилата негова предсрочна изискуемост е връчвана само на длъжника Л.Д.,който не е бил намерен на посочения адрес в гр.Враца. Няма данни за наличието на отправена нотариалната покана да е уведомяван длъжника Ц.,при това положение не е извършено надлежното му уведомяване за обявявяне на кредита за предрсочно изискуем преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК със заявител банката-кредитор.По отношение на този длъжник е нарушена разпоредбата на т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

При горните констатации,разпореждането за издаване на за-повед за принудително незабавно изпълнение и изпълнителен лист по отношение на длъжника Ц. ще следва да се отмени.

С оглед изхода на спора по настоящата жалба на този частен жалбоподател се следва възстановяване на направените разноски.

По жалбата на "Банка Пиреос България" АД:

Жалбата е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите и е проце-суално допустима.Разгледана по същество е основателна.

Както се посочи по-горе производството се развива като заповедно по заявление на банката-жалбоподателят за издаване на заповед за парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК спрямо двама длъжници, един от които е И.И.Ц.. Въз основа на документите придружаващи заявлението, районният съд е издал заповед № 2873/25.09.2014г. по ч.гр.д.№ 4042/2014г. по опис на ВРС,на която е допуснал незабавното изпълнение и пос-тановил издаване на изпълнителен лист.

Въз основа на него е била образувано изп.д.№ 742/2016г. на ЧСИ Г.Борисов.

С молба от 10.10.2016г. подадена в срока по чл.419,ал.2 ГПК, ведно с подадено възражение по чл.414,ал.1 ГПК,длъжникът И.И.Ц. е поискал и спиране на принудителното изпъл-нение въз основа на убедителни писмени документи,което искане е било уважено от районния съд с определение № 2002/ 10.10.2016г.,като на основание чл.420,ал.2 ГПК е постановено спиране на принудителното изпълнение на заповед № 2873/ 25.09.2014г. по изп.д.№ 742/2016г. на ЧСИ Г.Б.

За да се приеме,че искането за спиране на принудителното изпълнение от длъжника,то следва да бъде подкрепено с убедителни писмени доказателства,които представляват индикация за недъл-жимост на вземането,за което е издадена заповедта за изпълнение. Такива документи,както правилно е отбелязано в частната жалба на банката-заявител са: писмени документи,удостоверяващи плащането на задължението от страна на длъжника преди инициирането на за-поведното производство или след неговото образуване,или преди образуване на изпълнителното производство;писмени документи, удостоверяващи плащането след образуване на изпълнителното про-изводство,както и всякакви писмени документи,изходящи от кре-дитора като разписки за плащане,изявления или други документи,с които той признава плащането на дълга.

В контекста на гореизложеното, в случая, в подкрепа на искането за спиране длъжникът Ц. е представил документ,от който се установява извършването на транзакции и внасянето на различни суми за периода от 26.09.2014г. до 19.09.2016г.От представения документ не личи,нито от кой произхожда,нито  по повод на какво задължение са извършвани парични вноски.От никъде не личи,че документа е издаден от банката-заявител,а вноските, за които има данни че са правени, са именно за погасяване на дълга по съдържащият се в производството договор за кредит.

При това положение,неправилно районният съд е уважил иска-нето за спиране при наличие на предпоставките на чл.420,ал.2 ГПК,тъй като такива в делото не са налични.

Обжалваното определение,в съответната му част, ще следва да се отмени.

С оглед изхода на спора по тази частна жалба, на банката-жалбоподател, се следва възстановяване на направените разноски в производството в поискания размер.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

                О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 9236/25.09.2014г. постановено по ч.гр.д.№ 4042/2014г.,В ЧАСТТА МУ, в която е допуснато незабавно изпълнение на заповед № 2873/25.09.2014г. за изпълнение на па-рично задължение въз основа на документ и издаване на изпълни-телен лист по отношение на длъжника И.И.Ц. с ЕГН **********,***,като не-законосъобразно.

ОСЪЖДА "Банка Пиреос България"АД,ЕИК 831633691,със седалище и адрес на управление гр.софия,район "Младост",бул."Цариградско шосе" № 116Е да заплати на  И.И.Ц. с ЕГН **********,***, сумата 15.00 лв.- разноски пред окръжния съд.

ОТМЕНЯ определение № 2002/10.10.2016г. постановено по ч.гр. д.№ 4042/2014г. по опис на РС-Враца,В ЧАСТТА МУ, в която е пос-тановено спиране на принудителното изпълнение на заповед за из-пълнение № 2873/25.09.2014г. и изпълнително дело № 742/2016г. по описа на ЧСИ Г.Борисов,като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА И.И.Ц. с ЕГН **********,*** да заплати на "Банка Пиреос България"АД,ЕИК 831633691,със седалище и адрес на управление гр.София,район "Младост",бул."Цариградско шосе" № 116Е ,сумата 15.00 лв.- разноски пред окръжния съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........