О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 903

 

Врачанският окръжен съд  ,гражданско                    отделение ,в   закрито    заседание на 27 декември две хиляди и шестнадесета година,      в състав:

 

   Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова

Членове:Пенка П.

                                  Калина Христова- мл.с.

 

като разгледа докладваното от съдията Мишонова- Хальова

въз.ч.гр.дело N` 671 по описа за  2016  г.,за да се произнесе взе предвид :

    Адв. Л.В. *** със съдебен адрес:***, като пълномощник на  С.П.А., е подала  частна  въззивна жалба против  определение № 2220/11.11.2016 г по гр.д.№ 3394/2016 г по описа на ВРСъд, с което е отхвърлена молбата за изменение решението по същото дело в частта за разноските.

    В ч.ж се навеждат доводи, че определението на ВРСъд е незаконосъобразно , тъй като неправилно било прието от решаващия съдия, че  разноски по делото не се дължат,поради отхвърляне на иска като неоснователен , а освен това разноски не се дължали и предвид непредставянето на списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

В жалбата се твърди още,  иска е предявен от С.А. и в хода на процеса ответникът доброволно й е изплатил исковата сума от 2250,20 лв , но не е направил признание на иска т.е. той е дал повод за завеждане на делото,следователно в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК. Моли се отмяна определението на ВРСъд от 11.11.2016 г и жалбата бъде уважена с присъждание на адв. Л. В. адв. хонорар на осн. чл. 38 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от ЗА по реда на Наредба №1 от 09.07.2004 г  изм. с бр.28/28.03.2014 г/ на ВАОъвет.

    В срока за отговор на въз. ч.ж. управителят на ЦКВЗ-Враца"ЕООД гр.Враца е подал такъв ,в който твърди ,че подадената частна жалба е неоснователна, тъй като не било безспорно доказано,че жалбоподателката С.А. е близък роднина на проц. си представител адв.Л.В. както и че липсвал списък с разноски по чл. 80 от ГПК до приключване устните състезания пред ВРСъд, което било условие за допустимост на настоящата ч.ж.

    Съд. състав ,след като обсъди доводите на жалбоподателката , писменото становище на ответното дружество и взе предвид всички събрани доказателства по делото, приема следното: ч.ж. е процесуално  допустима, тъй като е подадена в законния срок  от страна с право на обжалване ,срещу  акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество  е   о с н о в а т е л н а.

    За да отхвърли като неоснователна и недоказана  молбата на адв.Л.В. с правно  основание чл. 248 ал.1 от ГПК, решаващият съдия е приел, че тъй като производството  за ищеца- жалбоподател  било безплатно по чл. 359 от КТ, то ответното дружество не дължало заплащане на държ. т. и разноски, дори и при наличието на безплатна правна помощ по чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА"защита на близък".

    Настоящият въззивен състав при Врачанския Окръжен съд приема ,че определението на ВРСъд от 11.11.2016 г е незаконосъобразно  , поради неправилно  приложение на материалния  закон при следните съображения:

    Молбата на адв.Л.В. от 2.11.2016 г е за изменение решение№632/25.10.2016 г на ВРСъд в частта за разноските с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК. Съд.състав констатира ,че в решението си  от 25.10.2016 г обаче ВРСъд няма  в диспозитива  си изрично отхвърляне искането за присъждане разноски по чл. 38 ал.2 от ЗА за адв. В. като проц. представител на исцата- жалбоподател С.А.. Затова следва да се приеме,че молбата на адв. В.  е в хипотезата чл.248 ал.1 от ГПК- допълване решението в частта за разноските.

В случая  решаващият съдия се е произнесъл по непредявено искане- изменение решението в частта за  разноските  ,а де факто няма произнасяне за разноски, поради което ВОС приема ,че  се касае до допълване решението в частта за разноските.

     Неоснователно и незаконосъобразно е  приел ВРСъд  както и твърдението на  ответното дружество в писмения отговор по жалбата ,че  адв.Л.В. не е представила списък с разноски , при което е недопустимо да иска  изменение решението на ВРС в частта за разноските. От служ. справка се установява ,че списък с разноски по чл. 80 от ГПК е представен пред ВРС  на 11.10.2016 г  заедно със становище вх.№13236/19 г по делото пред ВРС /стр. 24/ т.е. преди последното с.з. на 24.10.2016 г.  При допълване решението  на ВРС в частта за разноските  изискването за представен списък не е  задължително.

    Безспорно е,че  исковата сума е заплатена на жалбоподателката след завеждане на  гр.д.№ 3394/16 г по описа на ВРСъд т.е. дружеството ответник с поведението си е дало повод за завеждане на делото, поради което й дължа разноските на исцата по делото.От приложеното пълномощно на адв.Л. В./стр.6 от делото пред ВРС/се констатира  липса на договорено адв. възнаграждение с исцата- жалбоподател, а дължимост на такова при условията на чл. 38 ал.2 вр. с чл.1 т.3 от ЗА. В приложения списък за разноски по чл. 80 от ГПК адв.Л.В. е посочила ,че исцата е нейна близка. Този факт законодателят не е предвидил да се доказва както твърди ответното дружество в писмения си отговор.Достатъчно е  проц. представител да се позове на този текст и го отрази в адв. договор за правна защита  и съдействие,както е посочила адв.В..

    Предвид доказателствата по делото и обстоятелството, че ответникът е причина за завеждане на делото, а не исцата- жалбоподател,дружеството-  ответник следва на  осн. чл.38 ал.2 от ЗА да заплати на адв.В. мин. размер адв. възнаграждение по Наредба №1/ 2004 г изм.с  ДВ бр.28 2014 г на ВАС.То се изчислява на осн. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 и е мин. размер от 387,50 лв. В жалбата се претендират 382 лв ,които трябва да се присъдят на проц. представител адв. В..

    Тъй като  ВРСъд се е произнесъл по непредявено искане за изменение решението в частта за разноските, вместо допълване на същото в частта за разноските според чл. 248 ал.1 хипотеза първа от ГПК, то определението атакувано с ч.ж. следва да се обезсили и няма пречка  ВОС  да присъди тези разноски от 382 лв.

При връщане на делото на ВРСъд  ще следва  решаващият съдия да определи и присъди следващата се държавна такса по делото върху исковата сума. Тъй като се касае до трудов спор, а работникът е освободен от д.т. по ЗДТ ,то д.т. следва да заплати ответното дружество ,което е дало повод за завеждане на делот, въпреки отхвърляне на иска.

    С оглед гореизложеното съд. състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

    ОБЕЗСИЛВА  определение№ 2220/11.11.2016 г по гр.д.№ 3394/16 г по описа на ВРСъд.

 

    ОСЪЖДА  "Център за кожно- венерически заболявания-Враца"ЕООД гр.Враца да заплати на адв. Л.В. *** сумата от 382/триста  осемдесет и два лева/, представляваща адв. хонорар  за предоставена на Снежана П.А. *** безплатна правна помощ, съдействие и проц. представителство по гр.д.№ 3394/16 г по описа на ВРСъд.

 

    След връщане делото  ВРСъд да присъди в полза на ВРС следващата се държ. таксавърху исковата сума по предявения иск за сметка на " ЦКВЗ-Враца"ЕООД.

 

    Определението  на осн. чл. 280 ал.1 от ГПК е  окончателно.

 

 

                      Председател :

 

                       Членове: 1/            2/