Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА, 15.12.1016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                   отделение в

публичното заседание на  1.12.2016 г.         в състав:

 

Председател: Мария Аджемова

    Членове:

                                    

в присъствието на:

прокурора                   секретар  М.К.

като разгледа докладваното  от   съдията            

         т.   дело N` 14   по описа за 2009   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Ищецът Бизнес иновационен център "Симе" АД /н/, /БИЦ "Симе"/ със седалище гр. София е предявил с вх. № 370/05.02.09 г. срещу Бизнес център и инкубатор "Искър" /БЦИ "Искър"/ също със седалище гр. София искова молба в която твърди, че с опр. от 29.12.08 по т. д. № 617/07 г. по описа на окръжен съд гр. Враца е оставено без уважение възражението му с правно основание чл. 690 ал. 1 от ТЗ срещу две приети от синдика вземания на ответното дружество БЦИ "Искър", а именно:

- вземане в размер на 1 509 000 лв. включено в списъка на приетите вземания по т. д. № 617/07 г. по описа ВрОС, като неустойка по анекс от 05.02.07 г., с който се изменя съдържанието на чл. 14 от сключения между страните договор-споразумение за управление от 23.01.07 г. и във вр. с договор за наем от 19.01.07 г., неразделна част от споразумението за управление от 23.01.07 г.

- вземане в размер на 16 380 лв. произтичащо от договор за цесия 10.07.08 г., с който адв. В. И. Г. е прехвърлил /продал/ на настоящия ответник БЦИ "Искър" вземането си към БИЦ "Симе" в размер на посочената сума, произтичащо от договори за консултантски юридически услуги и договори за правна помощ и съдействие.

Ищецът твърди, че приетите вземания не съществуват, при което той не ги дължи на ответника.

Във вр. с твърдението за недължимост на първото вземане в размер на 1 509 000 лв., ищецът навежда следните доводи:

- Анексът от 05.02.07 г. е нищожна сделка, тъй като бил антидатиран.

Обосновава твърдението си със следните обстоятелства: Неустойката за претърпени вреди от за нереализирана печалба, при четири конкретно посочени случая, се предвиждала само и за първи път в анекса от 05.02.07 г., с който се променяло съдържанието на чл. 14 от договора за управление от 23.01.07 г., свързан и неразделна част от договора за наем от 19.01.07 г. Според ищеца договора за наем е антидатиран, тъй като е подписан много след посочената в него дата 05.02.07 г. и е създаден да послужи в производството за откриване на неговата несъстоятелност. Това било така, тъй като по т. д. № 542/07 г. на СГС, в което ищецът е оспорил действителността на свързаните договор за наем от 19.01.07 г. и споразумение от 23.01.07 г., анекса от 05.02.07 г. не бил представен и не е разглеждан от съда. Освен това, с протокол от 28.02.07 г. ищецът, чрез изп. си директор В.Н. предал на дружеството ответник БЦИ "Искър" владението на имотите предмет на договора за наем от 19.01.07 г. На трето място, с договор за наем от 10.04.07 г. ответника преотдал част от имотите предмет на договора за наем от 19.01.07 г. на лицето В. К. А.-К.

- Процесните договор за наем от 19.01.07 г. и договорът за управление от 23.02.07 г., във вр. с които е анексът от 05.02.07 г. съдържащ договорка за процесната неустойка от 1 509 000 лв., са нищожни сделки, като сключени в нарушение на добрите нрави. На второ място, дружеството ищец твърди, че посочените договори и анекс са недействителни /нищожни/ при предпоставките на чл. 40 от ЗЗД, доколкото представляващия и подписал договорите негов изп. директор В.Н. се е споразумял с представляващия и подписал договорите представител на ответника Д.Х., в негова вреда.

Ищецът обосновава изложеното със следните обстоятелства: Двата договора – за наем от 19.01.07 г. и за управление от 23.01.07 г. били напълно безполезни за него, сключени без каквато и да било търговска нужда и в този смисъл  били сключени в негова вреда. Дружеството-ищец намира, че при подписване на договорите, представляващия го изп. директор В.Н. е действал в негова вреда. Ищецът твърди, че лицата взели решение на сключване на двата договора, членове не неговия СД, а също и подписалите договорите В.Н. и Д.Х.Х. са свързани лица по смисъла на пар.1, ал. 2 от ДР на ТЗ.

В молбата от 06.04.10 г. дружеството-ищец детайлизира оплакванията. Твърди, че при подписване на договорите от 19.01.07 г., 23.01.07 г. и анекса от 05.02.07 г. членовете на СД на дружеството в състав В.Н., Г. В. С., в качеството си на представляващ ЕООД "С." и Д.Х.Х. са действали в противоречие с добрите нрави, тъй като в деня на вписването им като членове на СД - 19.01.07 г., знаейки че пред СГС са оспорени от акционера И.Т.К., по реда на чл.74 от ТЗ, решенията ОС на акционерите от 08.01.07 г, на което посочените три лица са избрани в състава на СД на БИЦ "Симе", същите в качеството им на СД на БИЦ "Симе" са взели решение за сключване на процесните договори, а изп. директор В.Н. е подписал същите. На следващо място, дружеството-ищец твърди, че е налице пълно неизпълнени на постигнатите договорености от страна на дружеството ответник, тъй последното изобщо не започнало изпълнение на подписаните договори и анекс, въпреки, че дружеството-ищец изпълнило основното си задължение и предало владението на недвижимите имоти по договора за наем от 19.01.07 г. с приемателно-предавателен от 28.02.07 г. За обосноваване твърдението за нарушение на добрите нрави при подписване на договорите, ищецът твърди, че в същите /договорите/ били уговорени санкции за неизпълнение от негова страна /БИЦ "Симе"/, без да се посочва в какво точно се състои неизпълненинето, при това санкциите били огромни размери  - до сега били предявени за плащане записи на заповед издадени в обезпечение неговото неизпълнение в размер на 1 000 000 лв., от които 300 000 лв. цедирани в полза на друго лице, плюс процесната неустойка в размер на 1 509 000 лв., без за другата договаряща страна - дружеството-ответник да са предвидени каквито и да било отговорности обезпечаващи еветуално неизпълнение. Според ищеца, договорената от свързани лица възможност ответника да ползва всички негови недвижими имоти, както намери за добре, включително и да ги преустройва и да извършва ново строителство, да ги пренаема без ограничения да осъществява производствена дейност и да получава доходи, без никаква договорена финансова отговорност при неизпълнение на ответното дружество БЦИ "Искър", налага извода за грубо нарушение на добрите нрави. Сделките били сключени в нарушение на чл. 236 ал. 2 т. 3 от ТЗ, който факт, макар да не ги правел нищожни, също налагал извод, са сключени в нарушение на добрите нрави.

За вземането в размер на 16 380 лв. произтичащо от договор за цесия 10.07.08 г., с който адв. В. И. Г. е прехвърлил /продал/ на настоящия ответник БЦИ "Искър" вземането си към БИЦ "Симе" в размер на посочената сума, произтичащо от договори за консултантски юридически услуги и договори за правна помощ и съдействие, ищецът БИЦ "Симе" също твърди, че не съществува, тъй като договорът за цесия е нищожен като сключен в противоречие с добрите нрави. Това било така, тъй като адв. В.Г. не бил извършил реално никакви юридически услуги за БИЦ "Симе" и договорите за правна помощ и съдействие подписани от адв. Г. и изп. директор на БИЦ "Симе" В.Н., били съставени единствено за нуждите на настоящия процес и за да натоварят дружеството-ищец със задължения. Освен това, според ищеца договорите за правна помощ и съдействие, от които произтича цедираното вземане, били нищожни като сключени, в нарушение на чл. 43 ал. 3 от Закон за адвокатурата.

Ответното дружество е представило отговор, на стр. 30 от І том, в което изцяло оспорва предявените искове, на заявените в исковата молба обстоятелствата. Ответникът намира, че постигнатите между страните договорености не страдат от пороци, сделките били действителни, представляващите дружеството-ищец не са действали в негова вреда – налице бил интерес и нужда за сключване на процесните договори, тъй като финансовите резултати на ищеца БИЦ "Симе" за 2006 г. били лоши и следвало да се подобрят управлението на дружеството, съответно и печалбата му. Според ответника, било налице неизпълнение на договореностите от страна на ищеца БИЦ "Симе", при което дружеството дължи процесната неустойката в размер на 1 509 000 лв. договорена в анекса от 05.02.07 г. Развиват се подробно съображения в подкрепа на тезата, че има неизпълнение на договорите от страна на ищеца, което обосновава дължимостта на неустойката от 1 509 000 лв.

В отговора не се излага конкретни факти във вр. с дължимостта на сумата от 16 380 лв. произтичаща от договора за цесия.

На молбата на ищеца от 06.04.10 г., ответникът представя отговор, в който твърди, че въвеждането на допълнителни основания за недължимост на вземането от 1 509 000 лв., е прецесуално недопустимо. Намира, че морално оценъчните упреци към СД на БИЦ "Симе", които представлявали основание на процесните искове, са неоснователни и представлявали спекулация с фактите по делото. Ответникът твърди, че новият представляващ дружеството-ищец, към момента на предявяване на исковете - изп. директор М.П., проявявала корист и не защитавала интересите на акционерите. В отговора подробно се мотивира изложеното становище. Ответникът оспорва твърдението, че към 21.01.07 г. изп. директор на БИЦ "Симе"  В.Н. е знаел за образуване на делото пред СГС за отмяна решението на ОС на акционерите от 08.01.07 г., на което той е избран в състава на СД на БИЦ "Симе". Ответникът оспорва и твърдението на ищеца, че не е предприел действия по изпълнение на процесния договор за управление от 23.01.07 г. Според него, още през м. февруари 2007 г. в дружеството ищец са инвестирани 150 000 лв. от притежаващия повече от 50 % от капитала на БЦИ "Искър", ЕООД "С.", подготвен бил бизнес план. На 05.03.07 г. бил вписан нов СД на БИЦ "Симе", който се противопоставил на изпълнението на процесните договори. Необосновано било и твърдението на ищеца, че липсват гаранции за изпълнение на договора за наем от 19.01.07 г. и споразумението за управление от 23.01.07 г.

С вх. № 1387/25.05.09 г., стр. 125 от І том, ищецът е представил и допълнителна искова молба с която заявява, че поддържа предявените искове за заявените основания. Отново заявява, представляващия го изп. директор В.Н. е действал в негова вреда, че процесните договори са сключени в нарушение на добрите нрави и са нищожни, тъй като обезсмислят съществуването на БИЦ "Симе", извеждат цялата му дейност и активи извън неговия патримониум и създават огромни парични задължения без никакви  права.

На 29.06.09 г., стр. 162, І том, по делото е представен допълнителен отговор на ответника, в който се правят възражения за недопустимост на исковете, тъй като не отговарят на изискванията на чл. 694 ал. І от ТЗ, без да се посочва на какво точно основание се прави това възражение. Ответника възразява още, че исковата молба не отговаряла на изискванията на ГПК, тъй като представлявала смесица от отправени към съда реторични питания на дружеството ищец.

Приключилата размяна на книжа е редовна.

С оглед на заявеното от дружеството, ищец окръжен съд намира, че са предявени два обективно, кумулативно съединени отрицателни установителни иска са с правно основание чл. 694, ал. 1 изр. първо от ТЗ. Ищецът моли окръжен съд да признае за установено, че приетите в производството по несъстоятелност по т. д. № 617/07 г. на окръжен съд гр. Враца две вземания на ответното дружество не съществуват, а именно:

- вземане в размер на 1 509 000 лв. включено в списъка на приетите вземания по т. д. № 617/07 г. по описа ВрОС като неустойка по анекс от 05.02.07 г., с който се изменя съдържанието на чл. 14 от сключения между страните договор-споразумение за управление от 23.01.07 г. и във вр. с договор за наем от 19.01.07 г., неразделна част от споразумението за управление от 23.01.07 г.

- вземане в размер на 16 380 лв. произтичащо от договор за цесия 10.07.08 г., с който адв. В. И. Г. е прехвърлил /продал/ на настоящия ответник БЦИ "Искър" вземането си към БИЦ "Симе" в размер на посочената сума, произтичащо от договори за консултантски юридически услуги и договори за правна помощ и съдействие.

В обобщение на изложените в молбите на дружеството ищец обстоятелства и заявеното от процесуалния му представител в с. з. на 01.12.16 г., окръжен съд намира, че дружеството заявява три основания, в съотношение на евентуалност, от които според него следва извод за несъществуване на вземането за неустойка в размер на 1 509 000 лв., както следва: - Анексът от 05.02.07 г. на сключените между страните договор за наем от 19.01.07 г. и споразумение за управление от 23.01.07 г. е нищожен в хипотезата на чл. 26 ал. І от ЗЗД – противоречие с добрите нрави. При невъзприемане на това основание се твърди, че постигнатите между страните договорености не произвеждат действие за дружеството-ищец, тъй като е налице хипотезата на чл. 40 от ЗЗД, представляващия дружеството В.Н. е действал в негова вреда. И на последно място, дружеството-ищец намира, че не дължи неустойка в размер на 1 509 000 лв. съгласно пар. 2 от анекса от 05.02.07 г., променящ съдържанието на чл. 14 от споразумението за управление от 23.01.07 г., тъй като не то, а ответното дружество е не е изпълнило задълженията си, тоест е неизправната страна.

По отношение на второто вземане в размер на 16 380 лв. произтичащо от договор за цесия от 10.07.08 г. също се поддържа нищожност с правно осн. чл. 26, ал.І от ЗЗД - противоречие с добрите нрави. Ищецът намира, че не дължи възнаграждения на адв. В.Г. за извършени адв. услуги, доколкото такива не са реализирани. Договорите за адв. услуги били съставени само с цел БИЦ "Симе" да бъде финансово обременено със сключването на договора за цесия от 10.07.08 г., с който адв. Г. прехвърлял вземането си към БИЦ "Симе" в размер на 16 380 лв. на ответното дружество БЦИ "Искър". Адвокатските услуги и консултантска дейност не били извършени от адв. Г. в полза на БИЦ "Симе". За това вземане се поддържа още  и основание за нищожност по чл. 26 ал. І от ЗЗД противоречие със закона, конкретно нормата на чл.43 ал. 3 от Закон за адвокатурата.

При посочената правна квалификация, окръжен съд приема предявените искове за допустими. След служебна справка в ТР окръжен съд намира, че ищецът има качество на длъжник в откритото  производство по несъстоятелност по т. д. № 617/07 г. на ВрОС, предявил е исковете си на 05.02.09 г., в преклузивния срок посочен в  чл. 694 ал. 1 от ТЗ – определението на ВрОС, с което е оставено без уважение възражението на ищеца по чл. 690 ал. 1 от ТЗ е с № 1949/29.12.08 г. и е обявено в ТР на 12.02.09 г., претендира се установяване несъществуване на две приети вземания.

С оглед изложените от страните позиции в разменените книжа, окръжен съд намира, че по делото за безспорни следните факти: има отрито производството по несъстоятелност на дружеството ищец – т. д. № 617/07 г. по описа на ВрОС, инициирано от дружеството ответник, в което ищецът е длъжник а ответника кредитор, има приети вземания на ответника в посочения в исковата молба размер, договорите, от които произтичат процесните в вземания /дог. за наем от 19.01.07 г., дог. за управление от 23.01.07 г., анекс към тях от 05.02.07 г. и дог. за цесия от 10.07.08 г./ са подписани от посочените в тях лица – В.Н. изп. директор на дружеството ищец, Д.Х. управител на ответника и адв. В.Г..

След преценка на събраните по делото писмени доказателства относими към предявените искове и изложените от ищеца основания, с които исковете се обосновават, в тяхната взаимна връзка, окръжен съд приема от фактическа страна следното:

От представения договор за наем от 19.01.2007г. се установява, че ищецът “Бизнес иновационен център СИМЕ" АД /н/, представляван от изпълнителния директор В.Н. е предоставил за временно и възмездно ползване на “Бизнес център и инкубатор „Искър"ООД, представляван от управителя Д.Х.Х. следните недвижими имоти: партер, трети, четвърти и пети надпартерни етажи на сграда „Административен корпус” със застроена площ от 465кв.м., ‘1/2 ид.част /3 100 кв.м./ от сграда „опитен завод” цялата застроена на 6200 кв.м., както и сграда „Корпус ТЗ”, застроена на 1 130кв.м., всички находящи се в УПИ I, кв.57, жк „Гара Искър" задно със съответните идеални части от имота. Съгласно договора имотът може да бъде използван за извършването на търговска и/или производствена и/или складова дейности, както и за всякакви стопански дейности.

Страните са заявили, че този договор се слючва, тъй като наемодателят не разполага с необходимите умения, организационни способности и възможности да управлява рентабилно производствената си дейност и другите стопански дейности, извършвани в имотите, предмет на договора, и предвид желанието на дружеството да създаде условия за по-добри финансови резултати и дългосрочни перспективи и поради възможността на наемателя да организира производствената дейности и другите търговски дейности в имотите, по начин, който дългосрочно да увеличи приходите от дейността на наемодателя.

Съгласно чл.3,ал.1 от договора месечната наемна цена за ползване на първия имот е в размер на 1000лв. месечно или 120 000лв. за срока на целия договор; а цената за останалите имоти е 10% от нетните приходи от произведената и продадена от тези обособени части продукция, но не по-малко от 1000лв. месечно или 120 000лв. за срока на целия договор.

Договорът е сключен за срок от 10 години, считано бт влизането му в сила, а същият влиза в сила от предаването на имота от наемодателя на наемателя с приемо-предавателен протокол, но не по-късно от 01.03.2007г.

Съгласно договора наемателят има право да пренаема имота без ограничение, при условия каквито намира за добре и на когото намери за добре, при съблюдаване на условията, посочени в чл.7,ал.1, като

Правата против пренаемателя принадлежат на наемателя и се упражняват само от него. Съобразно посочената клауза наемателят се задължава да увеличи приходите от продажба на продукция от имотите, предмет на договора, в сравнение с приходите, посочени в последния приет годишен финансов отчет на наемодателя както следва: до края на третата година от влизане в сила на договора - 70%, до края на петата година - 150% и до края на деветата година - 300%. За постигане на тези цели, съгласно чл.7,ал.2 от договора, наемателят е поел задължение да подобри административната и производствена организация на наемодателя като въведе приложимите европейски стандарти за производство, извърши цялостно  планиране,включващо маркетинг, извършване на финансови и счетоводни анализи и прогнози, намали себестойността на продукцията чрез икономично изразходване на суровини, материали и по подходящ начин инвестира
средствата, получени при условията на чл.7,ал.З от договора. Съгласно тази клауза наемателят встъпва в правата и задълженията на "Бизнес
иновационен център СИМЕ” АД
/н/ по всички наемни договори, сключени от дружеството като наемодателя на имотите, предмет на договора, като наемателят има право да събира и получава пълния размер на наемите.

Страните са се съгласили, че при искане от страна на наемателя, наемодателят прехвърля в писмена форма всички  права по наемните договори с трети лица,  касаещи  имотите предмет на договора, като до организирането на самостоятелна счетоводна отчетност за всеки от недвижимите имоти, всички фактури, издавани от наемодателя по отношение на наемателите, могат да бъдат издавани срещу “Бизнес иновационен център СИМЕ” А Д/н/, като приходите постъпват в касата и или по банковите сметки на наемателя и могат да бъдат разходвани за инвестициите, посочени в ал.2 на същия член и свързаните с тях административни разходи и разходи за възнаграждения на наетите лица. Съгласно чл. 7 ал. 5 от договора отношенията със работниците и служителите с работно място в имотите се уреждат по реда  на чл.123а от КТ в едномесечен срок от вписване на договора.

Съгласно чл.13,ал.1 от договора наемодателят дължи на наемателя неустойка в размер на 500 000 евро при условие че, поради неизпълнение на задължението да не извършва правни и фактически действия, които пречат на спокойното ползване на имота или могат да доведат до предсрочното прекратяване на договора или поради други причини, за които той отговаря, наемателят не бъде въведен или бъде лишен от ползването на имота преди изтичането на срока на договора. Тази неустойка се дължи от наемодателя в случай, че наемодателят е отчуждил имота преди сключване на договора. Страните са уговорили и неустойка за неизпълнение на други задължения на наемодателя в размер 20 000 лв.

Наемателят от своя страна дължи неустойка за забава на наемната цена в размер на законната лихва.

Съгласно чл.13,ал.5 от договора за обезпечаване на задълженията за плащане на неустойките наемодателят издава в полза на наемателя седем записа са заповед на обща стойност 1 000 000 лв. Ищецът е представил решение № 16 от 05.03.2007г., постановено по ф.д.№ 9484/96г. на СГС, стр. 336 том. ІІ от делото, с което са заличени като членове на СД на “Бизнес иновационен център СИМЕ” АД/ „С.”ЕООД, Д.Х.Х. и В.Н.Н.. Посочените лица са вписани като членове на СД с решение № 15 от 19.01.2007г. на СГС, постановено по същото дело.

Видно от приемо- предавателен протокол от 28.02.07 г. , стр. 11 от І том, ищецът е предал на ответника отдадените под наем с договор от 19.01.2007г. недвижими имоти.

От представения протокол-извлечение от заседание на СД на “Бизнес иновационен център СИМЕ” АД, стр. 43 от том. І, е видно, че на 05.02.07 г. е взето решение за изпълнение на програма за оздравяване и развитие на дружеството, договора за наем от 19.01.2007г., споразумение за управление от 23.01.2007 г. Взето е решение, че всички  задължения на “Бизнес център и инкубатор „Искър” ООД, поети с договора за наем и споразумението за управление са неделими  и следва да се тълкуват във връзка едни с други. Съвета на директорите е приел, че капитализираната печалба за 10 години без средствата за инвестиции и тези за дивиденти за дружеството е над 2 000 000 лева., като е утвърден размера на неустойките по договора за наем предвид обстоятелството, че последните образуват едва 30% от загубите на "Бизнес център и инкубатор "Искър" ООД при неизпълнение от страна на "Бизнес иновационен център "Симе" АД на договора за наем.

От представеното споразумение от 23.01.07 г. се установява, че “Бизнес иновационен център СИМЕ” АД и “Бизнес център и инкубатор „Искър”ООД с цел реализацията на бизнес програма за оздравяване и развитие на “Бизнес иновационен център СИМЕ” АД и имайки предвид договора за наем от 19.01.2007г. и предвид факта, че “Бизнес център и инкубатор „Искър”ООД е създадено с цел да управлява част от активите на “Бизнес иновационен център СИМЕ” АД, са се съгласили, че договорът за наем, споразумението и приложенията имат за цел да установят минималните приходи за продажби от наетите обекти, да уредят конкретните действия за изпълнение на задълженията на наемателя, посочени в чл.7 от договора за наем и начина за разходване на събираните от наемателя наемни вноски. Споразумението има още за цел да обезпечи и реализира финансовите интереси на акционерите на “Бизнес иновационен център СИМЕ” АД чрез генериране на парични средства, които да се разпределят като дивидент. Споразумението има за цел и изпълнение на бизнес плана за изграждане на технологичен парк и бизнес инкубатор за подпомагане на малки и средни предприятия на територията на гр.София, в имотите, предмет на договора за наем, а също така и да осигури увеличаване на производителността и подобряване на производствените стандарти в обектите, предмет на договора за наем.

Страните са се съгласили, че изпълнението на бизнес програмата следва да се възложи на “Бизнес център и инкубатор „Искър”ООД, като споразумението, заедно с приложенията към него представлява неразделна част от договора за наем, като всички негови разпоредби следва да се тълкуват и систематично със споразумението за управление и бизнес програмата. Страните са приели, че всички задължения на “Бизнес център и инкубатор „Искър”ООД, поети с договора за наем и споразумението за управление са неделими и следва да се гьлкуват във връзка едни с други.

Съгласно споразумението “Бизнес иновационен център СИМЕ” АД е възложил на “Бизнес център и инкубатор „Искър”ООД да изпълни бизнес програмата за оздравяване и развитие на “Бизнес иновационен център СИМЕ” АД, като съгласно чл.7 от споразумението “Бизнес център и инкубатор „Искър” ООД се задължава да постигне чрез използването на обектите, предоставени за ползване по договора за наем, показателите, съдържащи се в т. 1 и т.З от плана за продажбите, като условие и предпоставка за това изпълнение е договора за наем. Страните са се съгласили, че заложените в чл.7,ал.1 от договора за наем минимални показатели и тези в приложение №9, т.1. и т.З от проформа ОПР и плана за продажбите ще бъдат реализирани оот различни дейности, като всички придобити активи в резултат на инвестиции ще се завеждат в баланса на наемателя, който след изтичане на договора се задължава да ги прехвърли на наемодателя по балансова стойност, след преоценка.

Страните са се съгласили, че всички служители и работници на наемодателя са ангажирани в обектите, предмет на договора за наем, поради което и на основание чл.123 от КТ наемателят встъпва в правата на работодател по отношение на тях.

Съгласно чл.10 от споразумението общата сума на прогнозните наемни вноски с оглед уговореното в чл.3,ал.1 от договора за наем до 2011год. е приблизително 750 000лв., като сумата на разполагаемите за “Бизнес иновационен център СИМЕ” АД парични средства е 500 000лв., а общият размер на дивидентите, които дружеството се задължава да разпредели до 2011 г. е 380 000 лв., а до края на договора за наем - 1 900 000 лв.

Страните са приели, че критерий за определяне на наемната цена по чл.3,ал.1 от договора за наем са уговорките, съдържащи се в споразумението и приложение №9 към бизнес програмата.

Ответникът е поел задължение да инвестира и да се разпорежда със всички получени наемни вноски с цел организиране на производствена и/или развойна дейност в сграда „ТЗ корпус” и повишаване на приходите от производството от обект „опитен завод”.

Страните са се съгласили, че в случай, че след изтичането на стопанската година ответникът не инвестира приходите от наеми, то същите се привеждат по специална целева сметка и могат да бъдат използвани единствено за дивидент на акционерите на “Бизнес иновационен център-СИМЕ” АД.

    На 05.02.2007 год.между страните е подписан Анекс към договора за наем от 19.01.2007 год. и споразумението за управление от 23.01.2007 год., който страните се задължават да заверят нотариално до 10.03.2007 год.

  Към чл.8 се създава ал.2, според която предсрочното връщане и предаване на владението на отдаденият под наем имот се поставя в зависимост от наличието на влязло в сила съдебно решение и след заплащане на подобренията и дължимите неустойки съгласно чл. 9 и чл.13, чийто размер се определя с доклад на наемателя. При спор отново се изисква влязло в сила съдебно решение.

  Създава се нов чл.9а, според който наемателят има право на задържане, през което време не дължи наем или обезщетение до заплащане на подобренията или неустойките. В чл.10 е уредена процедурата на определяне на подобренията и разноските,извън чл.8, ал.2 изр. 2.

    Създава се нов чл. 5 с който се променя съдържанието на  чл.13, ал.1 и ал.5 – наемодателя дължи на наемателя  неустойка в размер на 500 000 лв. за всяко отделно неизпълнение на следните задължения: 1. преди изтичане на срока на договора наемодателя отчужди или обремени с вещни или облигационни права, който и да е от имотите предмет на наемния договор, 2. в нарушение на правилата на местната подсъдност наемодателят е предявил или предяви искове против наемателя произтичащи от договора пред друг съд, освен компетентния съобразно правилата установени в ГПК, 3. в нарушение на условията установени в чл.8,ал.2 наемодателят отнеме от наемателя владението на имотите предмет на договора или поиска предсрочно връщане и предаване на владението на наетите имоти 4. лично или чрез трети лица смущава наемателя или създава пречки  за спокойното ползване на наетите имоти. В ал.5 се посочва реда по който се установяват нарушенията.

    Създават се нови алинеи  6 и 7. Според тях наемодателят  се задължава да учреди ипотека в полза на наемателя за сумата 2 000 000 лв., върху отдадените под наем имоти, като тя се учредява, за да обезпечи задълженията за плащане на неустойките по чл.13,ал.1,т.1-4.

    В ал.9 се посочва, че за обезпечаване на плащане на неустойките, наемодателят издава в полза на Наемателя 25 записа на заповед  на обща стойност 2 000 000 лв.

    Създава се нов чл.17, според който страните се съгласяват, че термините Наемодател и Наемател са използвани за удобство в договора. Употребата на тези термини не е основание някоя от страните тълкувайки ги да придава друго съдържание на правата и задълженията уговорени в този договор.

    С §2 се внасят промени в Споразумението за управление от 23.01.2007 год.

    В чл.14 след промяната добива следното съдържание:  Текста предвижда,че наемодателят дължи на наемателя, след точното изпълнение на договора за наем и Бизнес програмата еднократно възнаграждение в размер на 1 509 000.00 лв. За обезпечаване на изпълнението на това задължение се издава запис на заповед платим 10 години след предявяването му.

    В същия чл. 14 е предвидена е неустойка в размер на 1 509 000.00 лв., която наемодателят е длъжен  да заплати на наемателя за претърпени вреди за нереализирана печалба, в следните случаи: - ако поради виновни действия от страна на наемодателя, споразумението за управление прекрати действието си или не може да бъде изпълнявано повече от една година, в случай на дългосрочно неизпълнение на договора за наем,/повече от една година/ наемателят бъде лишен от възможността да държи и управлява отдадените под наем имоти, респективно да упражнява правата си по споразумението, в случай на обременяване с вещна или облигационна тежест, на който и да е  от недвижимите имоти подробно описани в договора за наем или предоставянето им за ползване от трети лица независимо от основанието, в случай на прекратяване на дейността на Наемодателя поради ликвидация, както и в случаите, в които поради неизпълнение от негова страна на задължения към трети лица или на задължения към наемателя, наемодателя не е в състояние да осигури на наемателя възможност да упражнява правата си по споразумението,поради: налагане на възбрани, запори и действия по принудително изпълнение, откриване на производство по несъстоятелност и други подобни.

    Договорът за наем, споразумението, анекса и приемо-предавателния протокол, описани по-горе, са подписани от В.Н.Н. като изп. директор на дружеството наемодател и Д.Х.Х. като управител на дружеството-наемател.

    На 05.03.2007 год. е вписана промяна  в състава на членовете на Съвета на директорите, като са заличени ”С.”ЕООД, Д.Х.Х. и В.Н.Н.. Дружеството се управлява и представлява от Изпълнителен директор М.Г.П..

     По делото е представена и бизнес програмата за оздравяване и развитие на “Бизнес иновационен център СИМЕ” АД.

     На стр. 107 от том І на настоящото дело е представен договор за цесия на вземания, сключен на 10.07.2008 г. между адвокат В. И. Г. с ЕГН ********** в качеството му на цедент и ответното дружество – БЦИ "Искър" ООД в качеството му на цесионер. Страните се споразумяват, че с този договор цедента продава на дружеството цесионер вземанията си към дружеството-ищец БИЦ "Симе" АД, дължими за извършени адвокатски и консултантски услуги във връзка със следните договори: 1. Договор от 22.01.07 г. за предоставяне на консултантски и юридически услуги по действащия от 01.01.2007 г. Закон за ДДС, 2. Договор от същата дата 22.01.07 г. за правна помощ и съдействие във връзка с правния, регулационен и кадастрален статут на недвижими имоти на БИЦ "Симе" АД, 3. Договор от 06.02.07 г. за извършване на правен анализ на действието и действителността на договор за наем на недвижими имоти, сключен на 19.01.2007 г. и другите материали и споразумения, свързани с този договор, 4. Договор от 06.02.07 г. за правна помощ и съдействие във връзка с увеличаването на капитала на БИЦ "Симе" АД.  Описаните договори са представени на стр. 91 - стр.99 от том. І на настоящото дево. Размерът на прехвърлените вземания, според чл. 1, ал. 3 от Договора за цесия е общо в размер на 16 380 лева и включва главници /договорени възнаграждение за адв. Г./ по всеки един от посочените по-горе договори и неустойки. По размера на прехвърленото вземане, между страните няма спор. Спорът се отнася за дължимостта на същото. В чл. 2 от договора е уговорена цената и начина на плащане - дружеството цесионер се задължава да плати на цедента сумата 12 000 лв., като тя се заплаща след като цесионера събере от цедирания дръжник 60% от вноските по главницата, заедно с 60 % от дължимите неустойки.  В чл. 4 е посочено, че цедентът се задължава да уведоми длъжника за извършеното с настоящия договор прехвърляне. Уведомяването се извършва с нарочно уведомление до БИЦ "Симе" АД /н/ или посредством предявяване вземането по реда на чл. 688 от ТЗ.  В от договора са чл. 5 са уговорени други клаузи във връзка с начина на промяна на договора и условията за прекратяването му. Договорът е подписан от адв. В.Г. и управителя на БЦИ "Искър" ООД Д.Х.Х..

     На стр. 221 от том І от настоящото дело, е представено пълномощно, с което ответното дружество БЦИ "Искър" ООД упълномощава адв. В. И. Г., с посоченото ЕГН за следното: 1. Да представлява без ограничения дружеството във всички съдебни и административни производства, в които дружеството е страна и е заинтересовано лице с право по собствена преценка да предявява и поддържа всякакви искове от името на дружеството, встъпва като трето лице по образувани дела, независимо от подсъдността, реда на разглеждане, характера, предмета, страните и цената на исковете, да обжалва всички съдебни и административни решения, които засягат интересите на дружеството и го представлява по образуваните по повод жалбите съдебни и административните производства. По т. 2 от пълномощното е посочено, че адв. Г. се упълномощава да представлява БЦИ "Искър" ООД по търговско дело № 617/2007 г. по описа на ВрОС с права да предявява всички искове, възражения и искания, произтичащи от разпоредбите на чл. 607 до чл. 760 от ТЗ, да гласува по собствена преценка във всички събрания на кредиторите, независимо от дневния ред, включително да иска свикването им, да иска отмяна на решенията им и др., да сключва споразумения по чл. 740 ТЗ, да иска замяна на синдика и предлага друг. В т. 4 адв. Г. се упълномощава да представлява дружеството като подпомагаща на синдика и ответника страна по търговско дело № 912/2008 г. на ВрОС, по търговско дело № 937/2008 г. по описа на ВрОС и по № 919/2008 г. по описа на ВрОС. В т. 6 адв. Г. се упълномощава да представлява дружеството, включително с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК по търговско дело № 910/2008 г. на ОС-Враца до приключване във всички съдебни инстанции. В т. 7 адв. Г. се упълномощава да представлява дружеството по настоящото търговско дело № 14/2009 г. на ВрОС също до приключването му на всички съдебни инстанции.

     При така установените обстоятелства, от ПРАВНА страна окръжен съд намира следното:

      - По първия обективно, кумулативно съединен иск за вземане в размер на 1 509 000 лв. включено в списъка на приетите вземания по т. д. № 617/07 г. по описа ВрОС като неустойка по анекс от 05.02.07 г., с който се изменя съдържанието на чл. 14 от сключения между страните договор-споразумение за управление от 23.01.07 г. и във вр. с договор за наем от 19.01.07 г., неразделна част от споразумението за управление от 23.01.07 г.

      Дружеството ищец счита, че анекса от 05.02.07 г, с който се изменя съдържанието на чл. 14 от договора-споразумение за управление от 23.01.07 г. и във вр. с договора за наем от 19.01.07 г. е нищожен, тъй като накърнява добрите нрави - основание за нищожност по чл. 26 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

     Според теорията и задължителната практика /ТР на ВКС № 1/15.06.10 г., по т. д. № 1/09 г./ добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушение е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните критерии: - дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи (поръчителство, залог, ипотека и др.), - да се държи сметка за вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова част. Могат да се използват и други критерии, съобразно конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

      В конкретния казус, съдържанието на сключените между страните по спора двустранни договори, дава основание на окръжен съд да приеме следното: Страните по делото са търговски дружества, които са постигнали съгласие ответникът да изпълни оздравителна и бизнес програма, касаеща бъдещото развитие на ищеца. Страните са се съгласили, че ответникът разполага с необходимия административен и материален ресурс да подобри производителността на ищеца, а също така и приходите на дружеството. С тази цел страните са подписали споразумение от 23.01.2007 г., изпълнението на което ще обезпечи и реализира финансовите интереси на акционерите на БИЦ "Симе" АД чрез генериране на парични средства, които да се разпределят като дивидент. Споразумението има за цел и изпълнение на бизнес плана за изграждане на технологичен парк и бизнес инкубатор за подпомагане на малки и средни предприятия на територията на гр. София, в имотите предмет на договора за наем, сключен между страните от 19.01.2007 г., а също така и да осигури увеличаване на производителността и подобряване на производствените стандарти в обектите, предмет на договора за наем. Страните изрично са посочили в споразумението от 23.01.2007 г., че същото представлява неразделна част от договора за наем, а също така, че всички задължения на БИЦ "Искър", поети с договора за наем и споразумението за управление са неделими и следва да се тълкуват във връзка едни с други. Предмет на договора за наем са три недвижими имота, собственост на ищеца, като между страните е уговорено възнаграждение за собственика за всеки един от имотите, като уговореното възнаграждение за ползването им е 1000 лв. за първия имот, представляващ административна сграда и за останалите два имота – 10 % от нетните приходи от произведената в тези обособени обекти и продадена продукция, но не по-малко от 1000 лв. Според Окръжен съд, сключеният между страните договор за наем е част от цялостните търговски отношения между тях, които включват сключеното на 23.01.2007 г. споразумение. Страните изрично са заявили, че поетите от тях задължения с договора за наем и споразумението са неделими и следва да се тълкуват във връзка едни с други. Сключените между страните договор за наем и споразумение представляват ненаименован договор, съдържащ елементи за договор на наем на търговски предприятия и договор за управление.

     С чл. 5 от анекса от 05.02.07 г. процесните две дружества са постигнали съгласие да променят съдържанието на чл. 13 ал. 1 и ал. 5 от договора за наем от 19.01.07 г., а с чл. 6 да създадат нови алинеи към чл. 13 от договора за наем - ал. 6, ал. 7, ал. 8 и ал. 9.

     Според новото съдържание на чл. 13, ал. 1, наемодателят БИЦ "Симе" АД дължи на наемателя БЦИ "Искър" ООД неустойка от 500 000 лв. за неизпълнение на задълженията си подробно изброени в точки от 1-4, които могат да се обобщят последния начин: наемодателя дължи неустойка в размер на 500 000 лв., ако преди изтичане срока на договора за наем по какъвто и да било начин виновно осуети възможността дружеството наемател да ползва спокойно и несмущавано недвижимите имоти предмет на договора за наем или поиска предсрочно връщане и предаване владението на тези имоти.

    В чл. 13, ал. 6 ищецът БИЦ "Симе" АД се задължава да учреди в полза на ответника БЦИ "Искър" ООД ипотека за сумата 2 000 000 лв. върху подробно описани недвижимите имоти, предмет на договора за наем. А в ал. 7 на чл. 13 е посочено, че ипотеката се учредява за обезпечаване задълженията за плащане на неустойката по чл. 13 ал. 1, като отново се описват задълженията на дружеството ищец по чл. 13 ал. 1, т.1-4, посочени по-горе.

    В ал. 9 е посочено, че за обезпечаване плащането на неустойките  по настоящи договор, наемодателя БИЦ "Симе" издава в полза на наемателя БЦИ "Искър" двадесет и пет записа на заповед на обща стойност 2 000 000 лв.

    С пар. 2 на анекса от 05.02.07 г. се променя и съдържанието на чл. 14 от споразуманието за управление от 23.01.07 г. Според новото съдържание на чл. 14, БИЦ "Симе" АД дължи на БЦИ "Искър" неустойка в размер на 1 509 000 лв., която именно е предмет на исковата претенция на дружеството ищец по настоящото дело. Неустойката са дължи за претърпени вреди от нереализирана печалба, в случай, че БИЦ "Симе" АД не изпълни свои задължения подробно описани в точки от 1 до 4, които се свеждат до следното: Неустойката в размер на 1 509 000 лв. се дължи в случай, че БИЦ "Симе" АД виновно в течение на една година или за по-дълъг период попречи по някакъв начин на БЦИ "Искър" ООД да държи и управлява недвижимите имоти предмет на договора за наем от 19.01.07 г., включително и като обремени имотите с вещни или облигационни тежести, а също и ако споразумението за управление не може да се изпълнява за период от една или повече години, включително и по причина, че срещу БИЦ "Симе" АД се открие производство несъстоятелност.

     Тъй като, задълженията на процесните дружества поети с договорите за наем и споразумението за управление са неделими и следва да се тълкуват във вр. едни с други, окръжен съд намира, че по същество описанието на задълженията на БИЦ "Симе" в споразумението от 23.01.07 г., при виновното неизпълнение, на които дружеството дължи процесната неустойка в размер на 1 509 000 лв. са идентични със задълженията му описани в чл. 5 от анекса, с който се променя съдържанието на чл. 13, ал.І, т. 1-4 от договора за наем от 19.01.07 г., за което неизпълнение също държи неустойка от 500 000 лв. А заплащането на тази неустойка се обезпечава с учредяване на ипотека за сумата 2 000 000 лв., а пък заплащането на двете неустойки се обезпечава с издаването на пет записа на заповед от дружеството наемодател БИЦ "Симе" в полза на БЦИ "Искър" на обща стойност 2 000 000 лв., виж изложеното по-горе за съдържанието на анекса от 05.02.07 г.

     Окръжен съд намира, че неустойката, която следва да заплати БИЦ "Симе" АД на ответното дружество БЦИ "Искър" според пар. 2 от анекса от 05.02.07 г. в размер на 1 509 000 лв. представлява нищожна клауза, тъй като е договорена в грубо нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. І от ЗЗД. Това е така, тъй като към момента на сключване на анекса е допуснато нарушение на принципа на справедливостта. Задълженията на ищеца БИЦ "Симе" АД посочени в пар.2, с който се променя съдържанието на чл. 14 от споразумението от 23.01.07 г., в т. от 1-4 са обезпечени освен с неустойката от 1 509 000 лв. и с неустойката от 500 000 лв. по чл.13 ал. І от договора за наем от 19.01.07 г., а тя на свой ред е обезпечена с ипотека на стойност 2 000 000 лв., която БИЦ "Симе" следва да учреди в полза на БЦИ "Искър" и накрая за обезпечаване на неустойките по анекса, БИЦ "Симе" следва да издаде в полза на ответника БЦИ "Искър" ООД пет записа на заповед на стойност 2 000 000 лв.

    Освен нарушаване принципа на справедливостта, клаузата за неустойка от 1 509 000 лв. е нищожна поради нарушаване на добрите нрави и с оглед следното: Обезпечаване идентични задълженията на БИЦ "Симе" АД /н/ по няколко начина, в описаната по-горе последователност, налагат правния извод, че последното договорено обезпечение в чл. 14 от анекса – неустойката от 1 509 000 лв., е договорена с цел различна от присъщите на института обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.   

    Следва да се посочи още, че справедливостта е нарушена и тъй като тълкуване съдържанието на чл. 14 налага извод, че неустойката от 1 509 000 лв. е уговорена като компенсаторна, тоест при пълно неизпълнение, а неизпълнение на задълженията на БИЦ "Симе" АД, които неустойката обезпечава, описани в чл. 14, т. 1-4 от анекса, са по-скоро несъществени. В чл. 14, т. 1-4 е посочено частично неизпълнение на задълженията на БИЦ "Симе": – според договореното в т. 1 БИЦ "Симе" отговаря чрез заплащане на неустойката от 1 509 000 лв., ако не изпълни задълженията си в течение само на една година, при продължителност на договорите уреждащи търговските отношения между страните 10 години, -  в т. 2 става дума за неизпълнение на задълженията на БИЦ "Симе" повече от една година, без да се уточнява дали става дума за неизпълнение от 2 години или от 9 години, - в т. 3 е посочено, че неустойката се дължи от БИЦ "Симе", ако обремени с вещни или облигационни тежести който и да е от имотите описани в договора за наем от 19.01.07 г., а те са няколко и с различна стойност. И на последно място, според т. 4 неустойката се дължи от БИЦ "Симе"АД /н/ и при откриване на производство по несъстоятелност срещу дружеството, без да се отчита как се развива това производството и без съобразяване обстоятелството, че това производство може да се развие и благоприятно за БИЦ "Симе".

     С оглед на изложеното, окръжен съд намира за основателен и доказан първия от обективно съединените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694 ал. 1 от ТЗ, за несъществуване на приетото в производството по несъстоятелност вземане на ответното дружество в размер 1 509 000 лв. представляващо неустойка по пар. 2 от анекс от 05.02.07 г., в хипотезата на чл. 26 ал. І от ЗЗД, тъй като клаузата за неустойка е  договорена в нарушение на добрите нрави, по изложените по-горе правни съображения.

     При този извод, окръжен съд намира, че не следва да разисква другите заявени от дружеството ищец основания за несъществуване на вземането за неустойка от 1 509 000 лв., изложени по-горе, тъй като те са заявени от ищеца в съотношение на евентуалност.

     - По втория обективно, кумулативно съединен отрицателен установителен иск също с правно основание чл. 694 ал. І от ТЗ за несъществуване на вземане в размер на 16 380 лв. произтичащо от договор за цесия от 10.07.08 г., с който адв. В. И. Г. е прехвърлил /продал/ на настоящия ответник БЦИ "Искър" вземането си към БИЦ "Симе" в размер на посочената сума, което вземане произтича от договори за консултантски юридически услуги и договори за правна помощ и съдействие сключени между адв. Г. и ищаца БИЦ "Симе" АД /н/, от ПРАВНА страна окръжен съд намира следното:

   Дружеството ищец въвежда с исковата си молба основание за недължимост на приетото в производството по несъстоятелност вземане в размер на 16 380 лв., нищожността на договора за цесия поради противоречие с добрите нрави - основание за нищожност по чл. 26, ал. І, от ЗЗД. Дружеството ищец твърди, че зад договорите за извършени в негова полза от адв. Г., адвокатски услуги и правни консултации вземанията, по които адв. Г. е прехвърлил на ответника БЦИ "Искър" ООД, не стои реално извършена правна услуга от страна на договарящия адвокат. Ищецът заявява, че договорите за предоставяне на правни услуги от адв. Г. са съставени единствено за нуждите на настоящи процес и за да му навредят.

Ишецът навежда и второ основание за нищожност на договора за цесия - противоречие със закона, основание за нищожност по чл. 26, ал. І, изр., първо от ЗЗД. Тъй като договорът за цесия бил каузална сделка, същият бил нищожен с оглед нищожността на основанието за сключването му – договорите за извършени правни услуги от адв. Г. поради противоречие на тези договори с нормата на чл. 43, ал. 3 от Закон за адвокатурата.

Окръжен съд намира, че първото от наведени в исковата молба основания за нищожност на договора за цесия не е доказано по делото. При съобразяване правилата на ГПК за разпределение  доказателствената тежест по чл.154 от ГПК, дружеството ищец следва да установи заявеното в исковата молба, че адв. Г. не е извършил действия и не му е оказвал правна помощ чрез даване на устни консултации по двата договора от 22.01.07 г., по договора от 06.02.07 г., на стр. 91, стр. 93 и стр. 95, том І от делото и също, че не е изготвил документи за увеличение капитала на БИЦ "Симе" АД по договора от 06.02.07 г., на стр. 97 от том І и тези договори са сключени само за да му навредят, доколкото исканията на дружеството се основават на тези обстоятелства. В тази насока по делото не са представени каквито и да било доказателства, включително и косвени. Напротив, ответното дружество е представило с отговора на исковата молба, на стр. 99, І том от делото, декларация на представляващия ищеца изп. директор В.Н., с която той декларира, че адв. Г. е изпълнил изцяло задълженията си по договорите, вземанията, по които са предмет на договора за цесия, като декларацията не е оспорена от дружеството ищец.
      Окръжен съд намира за неоснователно второто заявено от ищеца основание за нищожност на договора за цесия по чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, нарушение за закона, поради нищожност на договорите за правни услуги, които са основание /причина/ за сключване на договора за цесия. Според БИЦ "Симе" АД /н/, сключените между него и адв. Г. догори за предоставяне консултантски юридически услуги сочени по-горе, са нищожни и не пораждат правно действие, тъй като са сключени в нарушение на чл. 43 ал. 3 от ЗА. Цитираният законов текст бил нарушен, тъй като с пълномощно на стр. 221, том І, ответното дружество упълномощило адв. Георгиева да го представлява по т. д. № 617/07 г., т. д. № 915/08 г., както и по настоящото т. д. № 14/09 т., всички по описа на окръжен съд гр. Враца, ответна страна, по които дела е БИЦ "Симе" АД /н/.

  Поддържаната от ищеца теза не се споделя от окръжен съд. Редакцията на чл. 43, ал. 3 от ЗА към момента на сключване на процесните договори за предоставяне на юридически услуги през 2007 г. /ДВ бр.55/04 г./ предвижда следното: "Адвокатът не може да представлява или защитава едновременно и двете страни по делото, както и да приема едно и също дело от едната и от другата страна последователно, освен когато страните нямат противоречиви интереси и са дали своето съгласие. Той не може да представлява или да защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е давал съвети на другата страна". От съдържанието на законовия текст е видно, че въведените забрани за адвокатите са свързани с едновременно или последователно процесуално представителство на страни в процеса. А сключените между БИЦ "Симе" АД и адв. Г. договори по правния си характер са договори за поръчка. С тази договори адв. Г. не поема задължение да представлява БИЦ "Симе" пред съд, тост за осъществява процесуално представителство, той се съгласява да извършва правни услуги, давайки устни съвети на дружеството, а по договора от 06.02.07 г. да подготви документи за вписване увеличение капитала на БИЦ "Симе" АД.

     Ето защо, окръжен съд намира за неоснователен и недоказан втория от обективно, кумулативно съединените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694 ал. 1 от ТЗ, за несъществуване на приетото в производството по несъстоятелност вземане на ответното дружество в размер 16 380 лв. произтичащо от договор за цесия от 10.07.08 г., с който адв. В. И. Г. е прехвърлил /продал/ на настоящия ответник БЦИ "Искър" вземането си към БИЦ "Симе" в размер на посочената сума, което вземане произтича от договори за консултантски юридически услуги и договори за правна помощ и съдействие сключени между адв. Г. и ищеца БИЦ "Симе" АД/н/, при което така предявения иск следва да се отхвърли.

По направените от страните разноски, окръжен съд намира следното: Искане за присъждане на съдебни разноски е заявило само дружеството-ищец БИЦ "Симе" АД /н/, без да представи списък по чл. 80 от ГПК. Окръжен съд намира, че на същото следва да се присъдят съдебни разноски по съразмерност направени във вр. с назначените по делото вещи лица и за разпит на свидетели, в размер на 257 лв. Не следва да се присъждат направените от ищеца съд. разноски за възнаграждение за адв. Алипиева в размер на 31 000 лв., тъй като от представеният на стр. 249, том І от делото договор за правна защита и съдействие е видно, че посоченатна сума е само договорена между страните, без в договора да е отразено, че е внесена в брой от дружеството-ищец. По делото няма данни за направени от дружеството-ищец съдебни разноски за възнаграждение за другите представляващи го адвокати, адв. Вл. Ч. и адв. Мишев.

При изхода от спора и на осн. чл. 694, ал.2 от ТЗ и във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК, по първият от обективно съединените искове за сумата 1 509 000 лв., който окръжен съд уважава, ответното дружество следва да заплати държавна такса в размер на 60 360 лв. в полза на окръжен съд гр. Враца, по втория обективно съединен иск за сумата 16 380 лв., който окръжен съд приема за неоснователен, държавната такса следва да бъде заплатена от дружеството ищец в размер на 655.20 лв. платими от масата по несъстоятелността, в полза на окръжен съд гр. Враца.

Водим от изложеното окръжен съд

 

                    

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните "БИЗНЕС-ИНОВАЦИОНЕН ЦЕНТЪР "СИМЕ"АД /Н/,ЕИК 121344411  със седалище и адрес на управление , гр.София , бул."Асен Йорданов"№ 12, представлявано от М.Г.П. - изпълнителен  директор, в качеството на длъжник в производството по несъстоятелност по т.д.№ 617/2007 год.  по описа на ВрОС, от една страна и от друга кредитора с прието вземане по несъстоятелността  "БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР"ИСКЪР" ООД със седалище и адрес на управление-гр.София 1592, район Искър, бул."Искърско шосе"№ 12, ЕИК 130169295, че приетото му вземане в производството по т.д. № 617/2007 год. по описа на ВрОС в размер на 1 509 000 лв. представляващо неустойка по пар. 2 от анекс от 05.02.07 г., с който се изменя съдържанието на чл. 14 от сключения между страните договор-споразумение за управление от 23.01.07 г. и във вр. с договор за наем от 19.01.07 г., неразделна част от споразумението за управление от 23.01.07 г. не съществува.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "БИЗНЕС-ИНОВАЦИОНЕН ЦЕНТЪР "СИМЕ"АД /Н/, с ЕИК 121344411  със седалище и адрес на управление , гр.София, бул."Асен Йорданов"№ 12, представлявано от М. Г. П. - изпълнителен  директор, в качеството на длъжник в производството по несъстоятелност по т.д.№ 617/2007 год.  по описа на ВрОС срещу кредитора с прието вземане в несъстоятелността  "БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР "ИСКЪР"  ООД със седалище и адрес на управление-гр.София 1592, район Искър, бул."Искърско шосе"№ 12, ЕИК 130169295, за приемане за установено, че приетото му вземане в производството по т.д. № 617/2007 год. по описа на ВрОС в размер в размер на 16 380 лв. дължимо по договор за цесия от 10.07.08 г., с който адв. В. И. Г. с ЕГН ********** е прехвърлил /продал/ на настоящия ответник БЦИ "Искър" вземането си към БИЦ "Симе" АД /н/ в размер на сумата 16 380 лв, произтичащо от четири договора за консултантски юридически услуги за правна помощ и съдействие не съществува, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА "БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР "ИСКЪР" ООД със седалище и адрес на управление-гр.София 1592, район Искър, бул. "Искърско шосе"№12, ЕИК 130169295 ДА ЗАПЛАТИ на "БИЗНЕС-ИНОВАЦИОНЕН ЦЕНТЪР "СИМЕ"АД /Н/, ЕИК 121344411 със седалище и адрес на управление, гр.София, бул."Асен Йорданов" № 12, представлявано от М.Г.П.-изпълнителен  директор деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция, по съразмерност, направени за възнаграждение за вещи лица и свидетели, в размер на 257 лв.

ОСЪЖДА "БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР "ИСКЪР" ООД със седалище и адрес на управление-гр.София 1592, район Искър, бул."Искърско шосе"№ 12, ЕИК 130169295 ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД държавна такса в размер на 60 360.00 лв. върху уважения отрицателен установителен иск за сумата 1 509 000 лв.

ОСЪЖДА "БИЗНЕС-ИНОВАЦИОНЕН ЦЕНТЪР "СИМЕ"АД /Н/,ЕИК 121344411 със седалище и адрес на управление, гр.София, бул."Асен Йорданов"№ 12, представлявано от М.Г.П.-изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ от масата по несъстоятелността, в полза на ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД държавна такса в размер на 655.20 лв. върху отхвърления отрицателен установителен иск за сумата 16 380.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд гр.София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                      

 

 

 

             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: