Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Враца, 17.04.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Наказателно отделение, в публичното заседание на седемнадесети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕСДЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ КРУМОВА

          ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНА НАУМОВА               

                                   СТЕЛА КОЛЧЕВА

 

в присъствието на: секретаря В.В. и прокурора……, като разгледа докладваното от съдия КОЛЧЕВА ВНЧХ дело № 558 по описа за 2015 год.,за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на глава ХХІ - чл. 327 НПК.

С присъда № 10/13.10.2015 г. по НЧХД № 10/2015 г. по описа на РС-Оряхово,подсъдимата И.Р.Х. *** е призната за виновна в това, че  като на 20.03.2014 г. е подала два сигнала с идентично съдържание на електронната поща на Народното събрание и на Главния прокурор, а на 27.03.2014 г. е подала сигнал до Главния прокурор, но написан на ръка и подписан лично от нея, е разпространила позорни обстоятелства за тъжителя И.Б.И. в качеството му на длъжностно лице – кмет на с. ****, при и по повод на изпълнение на службата му, чрез изразите: че тъжителят се намира „в конфликт на интереси при сключване на договори за изпълнение на поръчки от страна на кметството (закупуване на цветя и храсти от разсадника на сестрата на тъжителя, които са изсъхнали)“; че „се държи като феодал и работниците по програмите на МТПС са принудени да отработват задължителен труд в неговите овощни градини, вместо да се почиства селото“ и че „е спечелил изборите през 2011 г. чрез манипулиране на вота и документи и съдебната власт била подкупена“ и му е приписала престъпление, че „чрез поставено лице купува дворове в селото чрез заплахи за саморазправа и рекет“, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободена от наказателна отговорност за извършено престъпно деяние клевета по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв.

С присъдата подс.Х. е призната за невинна в това клеветата да е била нанесена публично и разпространена чрез печатно произведение или по друг начин, както и чрез употребата на изразите: че тъжителят извършва „финансови нарушения“ и че харчи „бюджетните средства напълно криминално и в нарушение на законите на Република България“, както и че е бил наречен „престъпник на длъжност кмет“, като на основание чл. 304 НПК е оправдана за квалификацията на извършеното от нея деяние по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НК, както и по отношение на цитираните изрази.

С присъдата е уважен частично предявеният от гражданския ищец и частен тъжител И.Б.И. граждански иск, като подсъдимата е осъдена да му заплати  обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди в размер на 3000.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, а в останалата част до горницата от 10 000.00 лв., исковата претенция е отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Съдът се е произнесъл и по направените от тъжителя разноски за адвокатска защита, като е присъдил същите в тежест на подсъдимата.

Визираната присъда е атакувана с въззивна жалба от адв.Т.Р. от САК-упълномощен защитник на подс.Х. само в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната й части. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на присъдата.Аргументите за това са на първо място в твърдян доказателствен дефицит относно наличието на престъпление и авторството на деянието в лицето на подсъдимата.Отправен е упрек към оценъчната дейност на съда спрямо наличните доказателства, свързана с едностранчив подход и кредитиране само на доказателства, посочени от обвинението, но не и на тези в полза на защитата. Претендира се и нарушение на закона, свързано с неоснователни откази на съда да събира и проверява, посочени от защитата доказателства, ограничаващи пряко правото на защита на подсъдимата.Оспорват се и правните изводи на съда относно обективната и субективна съставомерност на деянието, изведени в нарушение на материалните норми и съдебната практика. Като краен резултат от изложените аргументи, с жалбата  се отправя искане за цялостно оправдаване на подсъдимата Х. по повдигнатото й обвинение, съответно и цялостно отхвърляне на уважения граждански иск.Алтернативно се отправят искания за намаляване размера на наложеното наказание или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Оряхово.

Присъдата е атакувана и от противната страна чрез въззивна жалба на повереника на тъжителя –адв.С.Г. от ВАК в оправдателната й част спрямо първоначално повдигнатото обвинение и в отхвърлителната й част спрямо предявения граждански иск. С нея също се навеждат доводи за неправилност на присъдата, като постановена в нарушения на материалния закон. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционния акт в атакуваните му части и постановяване на нова присъда, с която подс.Х. да бъде призната за виновна изцяло съгласно първоначално възведеното с тъжбата обвинение, а гражданският иск да бъде уважен в пълния му предявен размер.

И в двете въззивни жалби не се сочи необходимост от събиране на нови гласни или писмени доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, двете жалби се поддържат от предявилите ги страни по изложените в тях доводи и съображения и с молба за уважаването им.

Врачански окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт на основание чл.313 НПК, намира, че присъдата на ОРС е постановена при съществени нарушения на съдопроизводствените правила:

Първоинстанционното дело е разгледано в множество съдебни заседания, както следва:

В първо с.з. на 23.02.15 г., в което подсъдимата се е явила лично и с упълномощен защитник –адв.Е.П. от САК.По желание на двете страни, съдът не е дал ход на делото и го е отложил за постигане на помирение.

В следващото с.з. на 30.03.15 г., по делото е постъпила молба от упълномощения защитник адв.Е.П. за отлагане на делото, поради служебна ангажираност. Подсъдимата се е явила лично и е заявила, че държи на присъствието и участието на защитника си.Съдът е уважил молбата на защитника и искането на подсъдимата, не е дал ход на делото и го е отложил за нова дата.

В следващото с.з. на 08.05.15 г., по делото е постъпила нова молба от адв.Е.П. за отлагане на делото ,поради служебна ангажираност.Подсъдимата се е явила лично, заявила е отказ от защитата в лицето на адв.П. и е поискала отлагане на делото с цел организиране на защитата и упълномощаване на нов адвокат.Съдът е уважил исканията и не е дал ход на делото, отлагайки го за нова дата.

В следващото с.з. на 04.06.15 г., подсъдимата се е явила лично, без упълномощен защитник.Заявила е, че е водила преговори с различни адвокати от гр.Оряхово, но същите са отказали да се ангажират с делото, поради краткото време за организация на защитата до датата на с.з. Настояла е за отлагане на делото с цел намиране и упълномощаване на адвокат, в т.ч. и от друг град.Заявила е категорично нежелание да бъде представлявана от осигурения от съда и явил се служебен защитник-адв.В.К..Съдът е освободил от участие по делото служебният защитник и не е приел искането на подсъдимата за отлагане на делото за ангажиране на договорен защитник.Приел е, че поведението  на подс.Х. следва се разбира като злоупотреба с правото й на защита. Изложил е мотиви, че в случая защитата не е задължителна, съгласно чл.94, ал.1 НПК и до деня на заседанието е имала достатъчно време и възможности да ангажира упълномощена защита, ако е имала действително намерение за това. Дал е ход на делото и на съдебното следствие, като в рамките на това съдебно заседание са  проведени разпити на множество свидетели.При разпита на всеки свидетел, Х. отново е настоявала за отлагане на делото и провеждане на тези следствени действия с участие на адвокат.Съдът не е уважавал възраженията.Делото е отложено за събиране на допълнителни доказателства.

В следващото с.з. на 03.07.15 г., подсъдимата е имала новоупълномощен защитник-адв.Д.М. от САК, който не се е явил по делото по заявени с писмена молба уважителни причини /служебна ангажираност/ и с искане за отлагане на делото на това основание. Подсъдимата е потвърдила желанието си за лично участие на защитника, като съдът е уважил искането и е отложил делото за нова дата.

В следващото с.з. на 31.07.15 г., адв.Д.М. отново не се е явил.Преди това – на 17.07.15 г. е депозирал молба за пренасрочване на делото, в която е заявил, че е уведомен късно за съдебното заседание и след като вече е имал поети служебни ангажименти по други дела.С цел коректност е посочил възможни свободни дати за насрочване на делото съобразно графика си. Съдът не е уважил молбата и отново е игнорирал искането на подсъдимата да не се дава ход на делото, поради отсъствието на упълномощения защитник и на чието лично участие държи.В това съдебно заседание отново са провеждани процесуално-следствени действия и са разпитвани свидетели, а делото е отложено за събиране на нови доказателства.

За следващото с.з. на 29.09.15 г., подсъдимата е заявила отказ от защитата на досегашния защитник адв.Д.М. и е упълномощила нов –адв.Т.Р. от САК.Явявайки се в това с.з., същият е поискал да не се дава ход на делото, тъй като е упълномощен същият ден, не е запознат с делото и не е готов да представлява адекватно доверителката си.Съдът не е уважил искането за отлагане на делото, като по собствена субективна преценка за „необемност на материалите по делото” е дал на адв.Т.Р. възможност за запознаване с делото в рамките на 20 минутна почивка.След изтичане на това време и възражение на адв.Т.Р., че същото не му е било достатъчно, съдът му е дал още 40 минути време за запознаване с делото.След изтичането им и въпреки ново възражение на защитника за недостатъчност на даденото му време за подготовка, съдът е дал ход на делото и е провел съдебно следствие със събиране на гласни и писмени доказателства.Делото е отложено за нова дата с цел събиране на допълнителни доказателства.

В следващото с.з. на 05.10.15 г., подсъдимата не се е явила, като е депозирала молба с приложени медицински документи, удостоверяващи уважителни причина за неявяването-съответно заболяване.С молбата е заявено изрично желание за лично участие в процеса, на което основание е поискано отлагане на делото.Явилият се защитник адв.Т.Р. е поддържал искането на доверителката си, с оглед правото й на лична защита.Съдът не се е съобразил с искането и е дал ход на делото.Приел е, че представените от подсъдимата медицински документи /медицинска бележка и болничен лист/ не са редовни и не удостоверяват надлежно невъзможността й да се яви лично в с.з., а от друга страна, че предвид вида и характера на делото присъствието й не е задължително.В това съдебно заседание отново е проведено съдебно следствие и са събирани доказателства.

Делото е приключило в с.з. на 13.10.15 г., когато е постановена и обжалваната присъда.

При гореотчетените данни, въззивната инстанция намира, че в конкретния случай РС-Оряхово е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които обуславят отмяна на атакувания съдебен акт. Основно право на подсъдимия в наказателния процес е правото му на защита. Същото е гарантирано не само от разпоредбите на НПК /чл.55 и сл./, но и от Конституцията на Република България – чл.122, ал.1 и от редица международноправни актове. То може да бъде осъществено както лично, така и посредством оказване на квалифицирана правна помощ от страна на адвокат. При това, задължение на съда е да даде възможност на подсъдимия да бъде подпомаган от адвокат не само когато са налице предпоставките на чл.94 НПК, но и в хипотезата, когато адвокатската защита не е задължителна, но подсъдимият направи искане за това. Разбира се, органът, осъществяващ ръководството на наказателния процес в съответната му фаза, не следва да толерира недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимия, респект.защитата и да им позволи да злоупотребят с това право. Ето защо изводите дали се касае за превратно упражняване на правото на защита или не, всякога предпоставят внимателна преценка на данните по всеки отделен казус.

В конкретния случай, след като в съдебното заседание на 04.06.15 г. подс.Х. е заявила изрично, че държи да бъде защитавана, съдът е бил длъжен да се съобрази с искането й и да й даде възможност да си осигури договорна защита. Това е така защото правото на участие на защитник следва да бъде осигурено във всички фази, стадии и етапи на наказателния процес.Категорично не могат да бъдат споделени аргументите на съда за налична злоупотреба с правото на защита, тъй като до момента на провеждане на това с.з., Х. не е имала некоректно процесуално поведение, делото е било отлагано еднократно и то по вина на първоначалния защитник адв.Е.П..Същевременно периодът между предходното с.з. /на 08.05.15 г./, в което Х. е направила отказ от този защитник и делото е отложено с цел упълномощаване на нов, действително е бил твърде кратък /по-малко от месец/, поради което и обясненията на подсъдимата за невъзможност в този период да успее да ангажира адвокат звучат съвсем резонно и правдоподобно.

По аналогичен начин стоят нещата и при следващото с.з. на 31.07.15 г., когато съдът отново не се е съобразил с искането на подс.Х. за лично участие на защитника й адв.Д.М. и е дал ход на делото в негово отсъствие.Подсъдимата не може да бъде упреквана за избора си на точно този адвокат или за неговата служебна ангажираност.Самият адвокат в конкретния случай също не може да бъде упрекван в некоректност, тъй като след предходното с.з. /на 03.07.15 г./ и веднага след уведомяването му за новата дата на заседанието за 31.07.15 г., своевременно /на 17.07.15 г./ писмено е уведомил съда за служебните си ангажименти и е поискал пренасрочване на делото, именно с цел незатормозяване на процеса и недопускане на поредно отлагане на делото.     

На следващо място, давайки ход на делото в с.з. на 29.09.15 г., въпреки изявленията на новоупълномощения защитник адв.Т.Р., че не е запознат с делото и въпреки възраженията му за недостатъчност на даденото му от съда време /общо 60 минути/ за това, РС грубо е нарушил, както правото на подсъдимата на качествена и адекватна професионална защита, така и правата на самия защитник по чл.99, ал.1 НПК.

На последно място, давайки ход на делото в с.з. на 05.10.15 г., ОРС грубо е нарушил правата на подсъдимата за лично участие и лична защитна линия в процеса, независимо от участието на професионалния защитник.След като е приел, че представените медицински документи не са надлежни и не доказват налично заболяване като уважителна причина за неявяването на подсъдимата, съдът е имал единствена възможност да отложи делото и да я санкционира съобразно чл.271, ал.11 НПК, но не и да разгледа делото в нейно отсъствие.    

По изложените съображения, ВОС приема, че присъдата на КРС е постановена в нарушение на чл.348, ал.3, т.1, вр.чл.335, ал.2 от НПК.Допуснатите и описани по-горе процесуални нарушения са особено съществени и неотстраними във въззивната инстанция, поради което са самостоятелно основание за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на КРС.

Отделно от горното, въззивният съд служебно констатира и друго съществено процесуално нарушение, незабелезано от страните:

В разпореждането за даване ход на тъжбата от 16.01.15 г., ОРС е приел, че същата е редовна, съобразно чл.81 НПК и е квалифицирал изложените в нея фактически обстоятелства за разпространени от подсъдимата спрямо тъжителя клеветнически твърдения чрез общо 6 бр. инкриминирани изрази по „чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.1,2 и 3, вр.чл.147, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК”. В разпореждането липсва квалифициране на твърдените от тъжителя факти като приписано му от подсъдимата престъпление /втората форма на изпълнителното деяние, в която принципно е възможно да се осъществи престъплението клевета/. Същевременно с присъдата, съдът е признал частично подсъдимата за виновна, като е приел, че чрез три от инкриминираните изрази е разгласила позорни обстоятелства за подсъдимия, а чрез четвърти му е приписала престъпление /без да е посочено кое/.По отношение на останалите два израза, подсъдимата е частично оправдана, като е прието, че чрез тях подсъдимата не е разпространила позорни обстоятелства или е приписала престъпления на тъжителя. Азбучно правило е, че при решаване на въпроса дали да се даде ход на тъжбата, следва да се отговори на въпроса дали изложените в нея обстоятелства сочат на извършено престъпление.В противен случай наказателното производство няма да бъде образувано, а образуваното ще се прекрати.А не е възможна преценката дали изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, без да се прецени на какво именно престъпление сочат те. При това председателят на съда или съдията-докладчик е длъжен да „даде” правното квалифициране, независимо от правния извод на тъжителя.Законът не задължава тъжителя да квалифицира деянието, като съдебната практика по този въпрос е неизменна и категорична.Той е длъжен да посочи изчерпателно само фактическите обстоятелства на престъплението, които са необходими за предварителна преценка относно характера на извършеното деяние и неговата правна квалификация, а на по-късен етап на производството същите съставляват задължителния предмет на доказване.Съдебното следствие и присъдата са възможни само по отношение на заявеното престъпно деяние, по неговите фактически белези, а квалифицирането на престъпното деяние е служебно задължение на съда.При това действителната воля на тъжителя следва да се изясни още преди даване ход на тъжбата, след което в разпореждането за даване ход на тъжбата следва да се квалифицира правно повдигнатото от тъжителя обвинение и да се посочи за какво престъпление се предава на съд подсъдимият, включая да се окачествят правно фактическите твърдения за всичките му изпълнителни форми и за всичките му квалифициращи признаци, покриващи елементите на някой от престъпните състави от особената част на НК.Впрочем, именно заради това законът разпорежда на подсъдимия наред с препис от тъжбата да се връчва и препис от разпореждането за даване ход на тъжбата.Този препис го уведомява, че РС е проверил редовността на тъжбата и че са налице останалите условия за разглеждането й, уведомява го и за правното квалифициране на описаните в нея факти и по този начин го предупреждава да организира защитата си в точно посочени обективни и субективни предели.Това е особено важно по дела за клевета, защото при тях, ако подсъдимият се възползва от правото си на „exception veritatis” /възражение за истинност/, се измества тежестта на доказване от тъжителя върху подсъдимия.Тъжителят има право да противопоставя доводи, че защитата не е успяла да докаже, че е сторил конкретно посоченото в тъжбата и приписано му престъпление.В противен случай е ясно, че съществено се злепоставя правото му да обосновава и поддържа обвинението си.След като това му процесуално право е ограничено, е допуснато процесуално нарушение, което е съществено по смисъла на ал.3,т.1 на чл.348 от НПК.В заключение- в тъжбата се съдържа описание на факти, но в присъдата, а преди това в разпореждането за даване ход на тъжбата не се сочи коректно словесно и цифрово престъпното деяние, което тези факти описват.Като не е изпълнено съдебното задължение за очертаване на правната рамка на делото още преди даване ход на тъжбата, доказателствените усилия и на защитата и на обвинението са останали нерамкирани.

Заради коментираното съществено процесуално нарушение, делото следва да се върне за ново разглеждане от стадия на разпоредително заседание и начиная от процесуалното действие даване ход на тъжбата.Новият съдебен състав следва да прецени дали разпространените факти, от които се тъжи Ив.И., могат да се субсумират под съответен престъпен състав. Ако се прецени, че фактите не сочат на някакво приписано престъпление, следва да се посочи, че подсъдимата се предава на съд само за първата изпълнителна форма на клеветата-по чл.147, ал.1,предл.1 НК. Ако изводът на РС е, че се твърди клевета и в двете й изпълнителни форми, следва да се посочи изрично чрез кои инкриминирани изрази се разгласяват позорни обстоятелства и чрез кои се приписва престъпление, съответно какво е това престъпление, като се посочи, че квалифицирането е за клевета във вр.с чл.147, ал.1, предл.1 и предл.2 НК. В тази втора хипотеза, съдът следва да извърши и допълнителна преценка дали, с оглед останалите фактически твърдения в тъжбата, относно начина на извършване на деянието /чрез депозиране на сигнали до Главния прокурор/, в случая не се касае до друг вид престъпление от общ характер.В тази насока РС следва да съобрази константната съдебна практика относно разграничението между клеветата чрез приписване на престъпление и набедяването по чл.286 НК, с евентуално последващо упражняване на правомощия по чл.250, ал.1 НПК.Препис от новото разпореждане, в което ако се реши да се даде ход на тъжбата е нужно изрично да се очертае правната рамка на делото по указания начин, следва да бъде надлежно връчен на подсъдимата.

Водим от горното и на основание чл.334, т.1, вр.чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.1 от НПК, Врачанският окръжен съд

 

 

 

                  Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ присъда № 10/13.10.2015 г., постановена по НЧХД № 10/2015 г. по описа на Районен съд - гр.Оряхово.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                              2.