О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд  наказателно  отделение

в   закрито  заседание на 30.06.2016 год. в състав:

 

   Председател: ХРИСТИНА МИХАЙЛОВА

                                         

като разгледа докладваното от съдията Хр. МИХАЙЛОВА          

ЧН  дело N`233 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Врачанският Окръжен съд е по реда на чл.243, ал.7 и НПК и е образувано по частна жалба от Е.К.Д. ***, майка на пострадалия В.Н.Д. против постановление на Врачанска окръжна прокуратура от 10.03.2016 г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по обвиненията по пункт от 1 до 6 /по чл.123 ал.2 вр. ал.1 от НК/ срещу В.Х.Й. по ДП №36/2013 г. по описа на ОП гр.Враца, /ДП №11/2013 г/ по описа на ОСлО-Враца/, поради липса на престъпление. Със същото постановление е отменена взетата по отношение на Й. мярка за неотклонение "Подписка" и е постановено след влизането му в сила досъдебното производство да се изпрати на РП гр.Враца по компетентност.

В депозираната жалба от Е.Д. се навеждат доводи за необоснованост и за незаконосъобразност на постановлението на ВрОП. Доводите са в насока, че неправилно прокуратурата е приела, че не е налице престъпление по чл. 123, ал.2 вр. ал. 1 НК относно смъртта на синът й. Счита дори, че е осъществен квалифициран състав на чл.116 ал.1 т.4,5 и 6 вр. чл.115 от НК, като вместо това неправилно прокуратурата е приела, че са събрани доказателства за деяние по чл.122 ал.1 от НК и изпраща делото по подсъдност на Районна прокуратура. Намира, че разследващите органи не са положили достатъчно усилия да изяснят фактическата обстановка и разкрият обективната истина, както и да съберат необходимите доказателства относно смъртта на сина й. Искането е да се отмени атакуваното постановление за частично прекратяване на наказателното производство и делото се върне на ОП-Враца със задължителни указания по прилагането на закона.

Врачанският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при следните доводи:

Досъдебното производство е било образувано и водено в РП гр. Враца срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ, за това, че за периода месец юни 2011 г. до 26.01.2012 г. в местността „Врачански балкан” е изложил лица лишени от възможност да се замозапазват, поради  престарялост, болест и поради своята безпомощност по такъв начин, че животът им може да бъде в опасност и като съзнавал това не им се е притекъл на помощ - престъпление по чл. 137 от НК.

С постановление от 28.01.2013 год. прокурор от РП гр. Враца е изпратил д.п. по компетентност на ОП гр. Враца с оглед данни за извършено престъпление от В.Х.Й. по чл. 116, ал. 1, т. 5, вр. чл. 115 от НК.

След изпращането досъдебното производство е заведено в ОП гр. Враца под № 36/2013 год. и възложено за разследване на ОСлО гр.Враца.

След приключването му е бил внесен обвинителен акт в ОС гр. Враца на 19.03.2014 год., срещу В.Х.Й. за деяния по чл. 123, ал. 3, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 137 от НК; по чл. 137 от НК и по чл. 137 от НК.

С разпореждане № 261/28.04.2014 год. състав от ОС гр. Враца, е върнал д.п. на ОП гр. Враца, поради допуснати отстраними  съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия В.Х.Й.. С определение от 23.06.2014 г. по ВЧНД №577/2014 г. САС е потвърдил горното.

След връщане на делото и извършване на допълнителни процесуално следствени действия, досъдебното производство е постъпило в ОП гр. Враца с мнение за предаване на съд на В.Х.Й. *** за извършени деяния, както следва:

 - по чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; по чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; по чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; по чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; по чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; по чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; по чл. 137 от НК; по чл. 137 от НК; по чл. 137 от НК;

Последвало Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 12.12.2014 г., което било атакувано от Е.Д..

С определение от 26.02.2015 г. по ЧНД №81/2015 г. състав на ВрОС  отменил постановлението и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, което не е било атакувано по съдебен ред.

С постановление за частично прекратяване на наказателното производство на ОП-Враца от 07.05.2015 г., ДП е изпратено на РП-Враца за търсене на наказателна отговорност от Й., за извършено престъпление по чл.122 от НК. Това постановление е потвърдено от АП-София на 24.09.2015 г.

По жалба срещу Постановлението на АП-София на 29.01.2016 г. ВКП е отменила Постановлението на САП и е върнала делото на същата прокуратура, която от своя страна на 02.02.2016 г. е отменила Постановлението на ОП-Враца от 07.05.2015 г.

/С определение №187 от 01.06.2016 г. по ЧНД №199/2016 г. по описа на ВрОС състав на съда е прекратил съдебното производство по образуваното ЧНД и е върнал делото на ОП-Враца за прилагане на исканите доказателства./

След връщане на делото от инстанционният контрол на прокуратурата последвали нови процесуално-следствени действия. Разследването е приключило с мнение за съд. На основание събраната доказателствена съвкупност, ВрОП се е произнесла с обжалваното Постановление, предмет на настоящата съдебна проверка, като от фактическа страна е прието следното:

В края на 2005 год. ЕТ „С.М. – 93 – Т.Й. – С.Й.“ представлявано от С.В.Й., чрез пълномощника си В.   Х.Й. започнала да предоставяла туристически  услуги  в  хотел „Тева“/вила „Строител“/ намираща се във Врачански балкан, в  местността “Краваря“  над с. Згориград. Вила „Строител” била закупена на 13.05.2005 год. от Т.М.Й. /съпруга на В.Й./.

На 14.12.2005 год., след извършена проверка за спазване на  здравните изисквания, вила „Строител” вече като хотел „Тева“ бил вписан в „Регистъра на обектите  с обществено предназначение“ по чл. 36, ал. 3  от Закона за  здравето, като такъв на  фирма ЕТ „С.М. – 93 – Т.Й. – С.Й.“ с удостоверение  № 0608001208, че отговоря на изискванията  да действа като хотел. 

До началото на 2010 год. обектът официално работил като хотел, който се  ръководел от В.Й..

В края на 2009 г. в интернет се появили реклами за хотела, като „Дом за възрастни хора и хора с увреждания „Романтика“ и в него Й. започнал да настанява възрастни хора срещу месечна такса от 500 лв., въпреки, че не е имал разрешение за предоставяне на услугата „Дом за стари хора” и дома не отговарял на стандартите  и критериите за здравни грижи, за хранене, за обслужващ персонал, за образователни услуги и информация, за организация на свободното време и лични контакти.

Обяви били публикувани на 17.05.2010 год. в  Bezplatno. Net” обява за „Дом за стари хора”. Последната редакция на обявата е била на 17.06.2011 год. Във в. „Ретро” също са били публикувани обяви: „Частен дом за стари хора има свободни места”- бр. 7/2011 год./; „Частен дом за стари хора и хора с увреждания приема желаещи, пормоционални цени - бр. 8; бр. 9 /2011 год./ и „Нов частен дом за стари хора и хора с увреждания приема желаещи, промоционални цени бр. 13/2011 год./. Единия от посочените в обявите телефони: **** се ползвал от обвиняемия Й., който и към момента е актуален.

В началото на месец май 2011 год. Л.П. подала сигнал до Министерство на труда и социалната политика и до кмета на Община Враца,  по повод условията в които е била поставена майка й в „Дом за стари хора” ръководен от Й..

Със Заповед    РД  01 - 644 от 16.05.2011 год. на изпълнителният директор на АСП, било  разпоредено  на комисия в състав:  П.М. - гл. инспектор и О.Д. - гл. инспектор, да извърши  проверка, което и било сторено.

  На 25.05.2011 год.  членовете на комисията посетили  „Дом за стари хора „Романтика“, но намерили сградата заключена и с поставена табела „Обекта е в ремонт“. Първоначално никой не се появил, но след  настоятелно позвъняване, от дома излязла жена - И.Ц. и се представила като роднина на собствениците. Членовете на комисията  не били допуснати в сградата под предлог, че собствениците ги няма  а сградата е в ремонт. По настояване на проверяващите бил проведен разговор с Т.Й., която им заявила, че вилата не е дом за стари хора, а хотел ресторант. Й. отказала да даде достъп до сградата.  По късно същият  ден била проведена среща с Й. и съпругът й - В.Й., на която двете проверяващи им връчили заповедта за проверка на обекта. Семейство Й. отрекли вилата да функционира, като дом за стари хора, а по отношение на обявите в интернет и печата  заявили, че са пуснати от неизвестни за тях лица.

В хода на проверката се проверили документацията на обекта и  самия обект. В  резултат на това било установено, че  в регистъра на Агенцията за социално подпомагане няма регистриран доставчик за предоставяне на социална услуга „Дом за стари хора „Романтика“. Сградата била частна собственост и регистрирана като хотел ресторант. При проверка на регистъра за посетители било установено, че  през  2011 г. и  до  момента на  проверката  нямало регистрирани лица, които да са посещавали хотела.

Комисията установила, че на вторият етаж стаите са добре обзаведени и  хигиената в тях била на добро ниво, но било видно, че  скоро  в тях не са настанявани посетители.

Проверяващите констатирали, че на третия етаж не е поддържана добра хигиена. Въздуха бил застоял, с мирис на урина и цигари.  Пет от стаите явно били обитаеми. В гардеробите имало личен багаж. В две от стаите били намерени инвалидни колички – тип  рингови и 1 бр.   комбиниран стол за тоалет  и баня.  Една от стаите била използвана за склад. В нея била намерена антидекубитална възглавница и антидекубитален дюшек със стол, кашон с памперси, голямо количество различни по вид  лекарствени продукти и медикаменти, както и ръчно написана схема за даване на лекарства. На една от схемите за даване на лекарства, комисията установила  адрес  за връзка с лице от гр. Варна. 

В една от стаите комисията  намерила да лежи жена, увита в одеяло неконтактна, във видимо лошо здравословно състояние. И.Ц. която присъствала на проверката заявила , че това е  майка й, за която се грижи, а тя е близка на собствениците на хотела – сем. Й. и е дошла да им помага при ремонта.

  От разследването е установено, че при първото идване на проверяващите във вилата Ц. е била там сама, заедно с трима от настанените по това време - Д.Д., Д.Ф. и М.А.. Уведомявайки Й. за  посещението на служителите от АСП, тя получила инструкции от тях да скрие Д.Ф. и Д.Д. в кухнята, което и сторила, а М.А. да премести в своята стая и да каже  на проверяващите, че това е майка й.

В изготвеният след проверката доклад е посочено, че в случай, че в сградата, регистрирана като хотел - ресторант  пребивават лица, на които се  предлага  социална услуга „Дом за стари хора”, за същите съществува риск, тъй като доставчикът, предлагащ услугата няма удостоверение за регистрация и не е вписан в регистъра към Агенцията за социално подпомагане. Освен това социалната услуга  не отговаряла на стандартите и критериите за здравни грижи, за хранене, за обслужващ персонал, за образователни услуги и информация, за организация на свободното време и лични контакти.

 За резултата от извършената от АСП проверка били сигнализирани кмета на Община Враца, Областния Управител на Област Враца и ТД на НАП гр. Враца.

 На 15.06.2011 год. била извършена проверка от представител на Община Враца при което било установено, присъствие на три лица на третият етаж на сградата, с които не бил установен контакт, поради  влошеното им здравословно състояние. В сградата имало и лице, което не е могло да удостовери  присъствието си. В сградата не са били открити лица, които да оказват медицински грижи към настанените, както и обслужващ персонал за всички услуги, определени в „Закона за социалното подпомагане”. Не било представено и разрешение от АСП за регистрацията на обекта като  Дом за стари хора“

 При проверката било установено, че съгласно скица № 001106/26.10.2005 год.  на имот  0040099 в землище на с. Згориград е било одобрено искане за вътрешно преустройство на частен имот - вила, собственост на Т.Й. в „Дом за стари хора”, но не са  последвали  действия по узаконяване на строежа.

 На проверяващите е било представено Удостоверение № 0608001208 от 14.12.2005 год. за вписване в регистъра  на РИОКОЗ на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за здравето, като  хотел „Те Ва“, както и предписание № 85/20.04.2010 год. на РИОКОЗ за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки. Не е имало последващо отправено искане  от собствениците към категоризиращият орган.

 За констатираните административни нарушения, отразени в протокол № 174/15.06.2011 год., е бил съставен АУАН №  12/28.06.2011 год., въз основа на който е било издадено НП, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

На 26.01.2012 год.  по повод  получени в Община Враца сигнали, представител на Община Враца, заедно със служители  от  РУП гр. Враца извършили съвместна проверка в хотел „Тева“. С тях бил и В.Й.. На въпроса на зам. кмет Община Враца  – С.Л. „къде са хората?” Й. ги завел на третия етаж на хотела, където били намерени А.И. и Д.Д. - и двамата в тежко здравословно състояние.

При влизането в дома проверяващите още от първия етаж, усетили силна миризма на изпражнения, която до третия етаж, станала  почти непоносима. В най-отдалечената стая на третия етаж при нечовешки условия лежал човек. В стаята имало само един електрически радиатор, който не работел. На едно легло лежал възрастен човек, за който се установило, че е А.И.. Той  бил  мръсен, брадясал, завит с две одеала пропити с урина и фекалии. А. бил  контактен, но левият му крак бил подут, възпален, видимо уголемен, имал множество рани от залежаване, някои пресни, а други имали корички от мръсотия и фекалии. 

Проверяващите установили, че в сградата не е имало никой освен двамата възрастни хора. В останалите стаи на третия етаж, на които вратите били отворени имало видими следи от пребиваване.

При проверката, Й. не предоставил никакви документи - нито по отношение регистрация на хотела, нито за регистрация на старчески дом, нито пък документите на двамата възрастни.

С екип на „Спешен център” гр.Враца двете лица били транспортирани до МБАЛ „Хр. Ботев“ гр. Враца и настанени за лечение.

А.И. починал на 13.02.2012 г. в МБАЛ „Хр. Ботев” гр. Враца от хеморагичен инфаркт на белия дроб.

В хода на разследването е установено също, че в „Дом за стари хора” са пребивали и починали В.Н.Д.; М.И.А.; Д.Х.Ф. и Т.К.Т., докато А.Г.И. и И.Г.А. са починали в МБАЛ „Хр. Ботев“ гр. Враца след престой в „Дом за стари хора“.

Според съдебномедицинската експертиза смъртта на В.Д. и А.И. е в пряка причинно следствена връзка с престоя им в „Дом за стари хора“, а за настъпилата смърт на М.А., Д.Ф., Т.Т. и И.А.  е спомогнал престоя им в дома, тъй като не са полагани за тях адекватни грижи съответстващи на заболяванията които са имали, поради което на Й. са предявени следните обвинения:

І. За това, че за времето от 12.01.2011г. до 04.02.2011г. в хотел „Тева” намиращ се в местността „Врачански балкан”, в качеството си на управляващ и представляващ фирмата си "ТЕВА-СИ - ЕООД", без да е получил разрешение от „Агенцията за социално подпомагане” е извършвал социална услуга съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от „Закона за социално подпомагане”, предоставяйки социална услуга – дом за стари хора съгласно чл. 36, ал. 3, т. 3 от „Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане”/ППЗС/, в нарушение на разпоредбите на чл. 40; чл. 40в; чл. 40г.; чл. 40д  и чл. 41 от ППЗСП, като предоставената услуга която той не е имал право да упражнява е източник на повишена опасност и по непредпазливост е предизвикал смъртта на В.Н.Д. на 47 год. от гр. София.

-          по чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 от НК;

ІІ . За това, че за времето от 07.06.2011 г. до 13.02.2012 г. в хотел „Тева” намиращ се в местността „Врачански балкан”, в качеството си на управляващ и представляващ фирмата си "ТЕВА-СИ - ЕООД", без да е получил разрешение от „Агенцията за социално подпомагане” е извършвал социална услуга съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от „Закона за социално подпомагане”, предоставяйки социална услуга – дом за стари хора съгласно чл. 36, ал. 3, т. 3 от „Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане”/ППЗС/, в нарушение на разпоредбите на чл. 40; чл. 40в; чл. 40г.; чл. 40д  и чл. 41 от ППЗСП, като предоставената услуга която той не е имал право да упражнява е източник на повишена опасност и по непредпазливост е предизвикал смъртта на А.Г.И. на 89 год. от гр. Враца.

-          по чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 от НК;

ІІІ. За това, че за времето от 15.04.2010 г. до 11.07.2011 г. в хотел „Тева” намиращ се в местността „Врачански балкан”, в качеството си на управляващ и представляващ фирмата си "ТЕВА-СИ - ЕООД", без да е получил разрешение от „Агенцията за социално подпомагане” е извършвал социална услуга съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от „Закона за социално подпомагане”, предоставяйки социална услуга – дом за стари хора съгласно чл. 36, ал. 3, т. 3 от „Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане”/ППЗС/, в нарушение на разпоредбите на чл. 40; чл. 40в; чл. 40г.; чл. 40д  и чл. 41 от ППЗСП, като предоставената услуга която той не е имал право да упражнява е източник на повишена опасност и по непредпазливост е предизвикал смъртта на М.И.А. на 72 год. от гр. Враца.

-          по чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 от НК;

ІV. За това, че за времето от 09.04.2011 г. до 24.10.2011 г. в хотел „Тева” намиращ се в местността „Врачански балкан”, в качеството си на управляващ и представляващ фирмата си "ТЕВА-СИ - ЕООД", без да е получил разрешение от „Агенцията за социално подпомагане” е извършвал социална услуга съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от „Закона за социално подпомагане”, предоставяйки социална услуга – дом за стари хора съгласно чл. 36, ал. 3, т. 3 от „Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане”/ППЗС/, в нарушение на разпоредбите на чл. 40; чл. 40в; чл. 40г.; чл. 40д  и чл. 41 от ППЗСП, като предоставената услуга която той не е имал право да упражнява е източник на повишена опасност и по непредпазливост е предизвикал смъртта на Д.Х.Ф. на 71 год. от гр. Варна

-          по чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 от НК;

V. За това, че за времето неустановена дата на м. август 2010 г. до 01.09.2010 г. в хотел „Тева” намиращ се в местността „Врачански балкан”, в качеството си на управляващ и представляващ фирмата си "ТЕВА-СИ - ЕООД", без да е получил разрешение от „Агенцията за социално подпомагане” е извършвал социална услуга съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от „Закона за социално подпомагане”, предоставяйки социална услуга – дом за стари хора съгласно чл. 36, ал. 3, т. 3 от „Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане”/ППЗС/, в нарушение на разпоредбите на чл. 40; чл. 40в; чл. 40г.; чл. 40д  и чл. 41 от ППЗСП, като предоставената услуга която той не е имал право да упражнява е източник на повишена опасност и по непредпазливост е предизвикал смъртта на Т.К.Т. на 65 год. от гр. Враца.

-          по чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 от НК;

VІ.  За това, че за времето от неустановена дата на м. май 2010 г. до 07.11.2010 г. в хотел „Тева” намиращ се в местността „Врачански балкан”, в качеството си на управляващ и представляващ фирмата си "ТЕВА-СИ - ЕООД", без да е получил разрешение от „Агенцията за социално подпомагане” е извършвал социална услуга съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от „Закона за социално подпомагане”, предоставяйки социална услуга – дом за стари хора съгласно чл. 36, ал. 3, т. 3 от „Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане”/ППЗС/, в нарушение на разпоредбите на чл. 40; чл. 40в; чл. 40г.; чл. 40д  и чл. 41 от ППЗСП, като предоставената услуга която той не е имал право да упражнява е източник на повишена опасност и по непредпазливост е предизвикал смъртта на И.Г.А. на 84 год. от гр. Враца.

-          по чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 от НК;

В дома са пребивавали още Я.Г.П., която починала в дома си на 20.06.2011 год., Асан Исмаилов Садулов починал в „Дом за стари хора“ на 06.12.2010 год. и И.С.И. починал починал в „Дом за стари хора“ на 17.02.2010 год..

Според съдебномедицинската експертиза престоя на тези лица в „Дом за стари хора“ е провокирало и благоприятствало настъпването на смъртта, поради което на В.Х.Й. са предявени следните обвинения:

VІІ. За това, че  за периода от 28.03.2011 г. до 29.04.2011 г. в хотел „Тева” в местността „Врачански балкан” в качеството си на управляващ и представляващ фирмата си "ТЕВА-СИ - ЕООД", без да е получил разрешение от „Агенцията за социално подпомагане” е извършвал социална услуга съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от „Закона за социално подпомагане” - изпълнител на социална услуга „Дом за стари хора” съгласно чл. 36, ал. 3, т. 3 от „Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане” е изложил лице лишено от възможността да се самозапазва поради престарялост, болест и поради своята безпомощност - Я.Г.П. на 82 год. постъпила в дома на 28.03.2011г. до 29.04.2011г. страдаща от гнойни рани на ляво и дясно седалище, по такъв начин, че животът й е могъл да бъде в опасност, като е разпореждал на работещите в хотела жени да я връзват през кръста с мъжки черни панталони, за стол, намиращ се в стаята, за да може да седи и да не пада от него, при липса на каквито и да било нормални битови условия за живот и полагане на грижи за подобряване на здравословното и състояние в което е била, не е осигурил лекарска грижа за П. и питателна храна за рационалното й хранене като е съзнавал това не й се притекъл на помощ

- престъпление по чл. 137 от НК;

VІІІ. За това, че за периода от 29.12.2009 г. до 06.12.2010 г. в хотел „Тева” в местността „Врачански балкан” в качеството си на управляващ и представляващ фирмата си "ТЕВА-СИ - ЕООД", без да е получил разрешение от „Агенцията за социално подпомагане” е извършвал социална услуга съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от „Закона за социално подпомагане” - изпълнител на социална услуга „Дом за стари хора” съгласно чл. 36, ал. 3, т. 3 от „Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане” е изложил лице лишено от възможността да се самозапазва поради престарялост, болест и поради своята безпомощност – Асан Исмаилов Садулов на 76 год. постъпил в дома на 29.12.2009г. до 06.12.2010г., страдащ от мозъчно-съдова болест със съдова деменция и хипертонична сърдечна болест, по такъв начин, че животът му е могъл да бъде в опасност, като при подхлъзване и падане по гръб върху твърда повърхност в хотел „Тева”, съпроводено със залежаване от Садулов, при липса на каквито и да било нормални битови условия за живот и полагане на лекарски грижи за подобряване на влошеното му здравословното състояние, в което е бил, имал големи декубитални рани по седалището, не е осигурил лекарска грижа за лекуването им и питателна храна за рационалното му хранене, като е съзнавал това не му се е притекъл на помощ.

- престъпление по чл. 137 от НК;

ІХ. За това, че за периода от м.септември 2009 г. до 17.02.2010 г. в хотел „Тева” в местността „Врачански балкан” в качеството си на управляващ и представляващ фирмата си "ТЕВА-СИ - ЕООД", без да е получил разрешение от „Агенцията за социално подпомагане” е извършвал социална услуга съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от „Закона за социално подпомагане” - изпълнител на социална услуга „Дом за стари хора” съгласно чл. 36, ал. 3, т. 3 от „Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане” е изложил лице лишено от възможността да се самозапазва поради престарялост, болест и поради своята безпомощност – И.С.И. на 91 год. постъпил в дома през м. септември 2009г. до 17.02.2010г., страдащ от основно системно заболяване – атеросклероза, по такъв начин, че животът му е могъл да бъде в опасност, като не е разрешавал на персонала да отоплява стаята в която е бил настанен с допълнителна ел. печка, като не му е осигурил нормални битови условия за живот и полагане на грижи за подобряване на здравословното му състояние, в което е бил - измършавял, и имал протривания /декубитуси/ по гърба, не е осигурил лекарска грижа за лекуването им и питателна храна за рационалното му хранене и като е съзнавал това не му се е притекъл на помощ

- престъпление по чл. 137 от НК;

Изложената фактология се споделя изцяло от настоящият състав, който намира и правилен извода на ВрОП, че не са налице доказателства които да сочат, че предоставянето на социалната услуга „Дом за стари хора“ е източник на повишена опасност. В тази връзка законосъобразно е заключено, че поради това В.Й. не е извършил деянията по пункт от 1 до 6 – по чл. 123, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Правилно е отбелязана нормативната уредба относима към това обстоятелство, като е посочено, че в чл. 40, 40в, 40г, 40д и 41 от ППЗСП са залегнали изискванията на които трябва да отговаря предоставянето на социалната услуга и неизпълнението на тези изисквания е основание да бъде отказано вписването на лице по чл.18, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗСП в регистъра и неразрешаване да се предоставя тази услуга.

Съгласно Постановление № 6/07.10.1969 год. на Пленума на ВКС - т. 8, под "правно регламентирано занятие или дейност" се разбира такова, за упражняването на което се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение.

     Наред с горното с основание е маркирано и Постановление № 2/27.09.1979 год. на Пленума на ВКС, съгласно което - под правно регламентирана дейност се разбира тази: а) за упражняването на която се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт; б) знанията и опитността да са проверени и удостоверени по съответен ред; в) за упражняването на тази дейност лицето да има съответното разрешение.

Посочените изисквания са дадени кумулативно и липсата на което и да е от тях изключва квалификацията на дадена дейност като правно регламентирана.

Съдът споделя и извода, че от естеството на посочените изисквания се вижда, че освен правното нормиране на дейността и нормативно предвидената правоспособност за нейното упражняване е необходимо още и санкцията на определен държавен орган при условията на един разрешителен режим. Разрешението се дава от съответния компетентен орган след проверка на знанията и опитността на кандидата за упражняване на дейността или занятието. Разрешаването не може да бъде друго освен писмено, защото само по този начин то може да легитимира неговия притежател, че му е призната съответна правоспособност, както и възможността фактически да я упражнява. Такива са различните удостоверения, свидетелства, паспорти, трудови книжки, дипломи и др.

 

 

 

 

Закона за социално подпомагане“ и „Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане“ са нормативната база за предоставяне на социалната услуга „Дом за стари хора“.

Правилна се явява констатацията и, че Агенцията за социално подпомагане проверява лицето по чл. 18, ал. 1 от ЗСП дали е изпълнило изискванията на ЗСП и ППЗСП, за да издаде разрешение или да откаже да издаде такова за извършване на социалната услуга. В случая се касае до разрешителен режим, който сам по себе си не прави услугата източник на повишена опасност.

В заключение в атакуваното постановление обосновано и законосъобразно ВрОП е приела, че обвиненията за деянията по чл. 123 ал. 2, вр. 1 от НК, не съставляват престъпление, тъй като тази дейност – „Дом за стари хора“ не е източник на повишена опасност, поради което  от пункт 1 до пункт 6 включително от обвинението на В.Х.Й. следва да бъде прекратено.

Въпреки, че не е било възведено обвинение по чл.116 от НК, с оглед връщане на д.п. от контрол на горестоящата прокуратура, са залегнали доводи от ВРОП и относно това, че от събраните доказателства не може да се направи извода, че е налице и извършено престъпление от В.Х.Й. по чл. 116, ал. 1, т. 5 от НК.

В хода на разследването безспорно е установено, че всички лица които са пребивавали във вилата собственост на семейството на Й. и представена в обявите като  „Дом за стари хора“ са били в една или друга степен в безпомощно състояние, било поради вродено заболяване, било поради различни заболявания получени в следствие възрастта.

Всички тези лица не са могли пълноценно да се обслужват и за това им е била нужна чужда помощ.

От доказателствата събрани при разследването и от съдебномедицинската експертиза се установява, че смъртта на В.Д. и А.И. е в пряка причинно следствена връзка с престоя им в „Дом за стари хора“, а за настъпилата смърт на М.А., Д.Ф., Т.Т. и И.А.  е спомогнал престоя им в дома, тъй като не са полагани за тях адекватни грижи съответстващи на заболяванията които са имали.

Неоснователно се явява възражението в жалбата от Е.Д., че с действията и бездействията си обвиняемия е осъществил квалифицирания състав на чл.116 ал.1 т.4,5 и 6 вр. чл.115 от НК. Отговор на този въпрос е засегнат и в атакуваното постановление, което становище се споделя от съда.

В тази връзка е отбелязано че, съгласно котстантната практиката на съдилищата в Р. България, за да е налице извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5 от НК на лице намиращо се в безпомощно състояние това е такова състояние, при което жертвата не може да окаже съпротива на дееца. Такива състояния могат да са обусловени от телесно или душевно състояние на пострадалия. В практиката на ВКС последователно се приема, че това са случаите на тежко алкохолно опиване, на лице, което спи, лице със загубено зрение на двете очи, лице със заболяване, ограничаващо подвижността на пострадалия. Безпомощното състояние е такова физическо и психологическо състояние на жертвата, което не й дава възможност да се защити и то стои вън от поведението на извършителите. За да се приеме, че има убийство или опит за убийство на лице в безпомощно състояние, е необходимо това състояние обективно да е съществувало, а не да е причинено от дееца при извършване на изпълнителното деяние.

Престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 5 от НК, може да бъде осъществено и при пряк, и при евентуален умисъл. Освен представите за общественоопасния характер на деянието и резултата, интелектуалният момент на умисъла включва още и представи относно начина, метода чрез който се причинява смъртта на жертвата.

От доказателствата събрани при разследването безспорно е установено, че обвиняемия В.Й. е приемал и настанявал лично хората които са живели в дома. Той е събирал таксите, пазарувал е храна за тях, лекарства, препарати за поддържане на хигиената в дома, но лично не е имал никакъв досег с хората намиращи се в дома. Той не е полагал никакви грижи за тях свързани с ежедневието им - хранене, обличане, даване на лекарства и др. Всички тези действия са вършени от персонала които през различни периоди от време е работел в дома. /Друг е въпроса до колко пълноценно и качествено са били извършвани/.

Споделен се явява извода на прокуратурата, че по делото не са налице доказателства които да навеждат на извода, че В.Й. пряко е целял настъпването на смъртта на някое от лицата живеещи в дома.

От доказателствата събрани при разследването е видно, че Й. е допускал, че при липса на медицински персонал може да настъпи смъртта на някой от живеещия в дома, но е вземал мерки за предотвъртяването на това, като при необходимост Й. и работещите в дома са търсели спешна помощ.

За Д.Ф. по време на престоя й в дома са правени четири повиквания: на 22.05.2011 год., 12.08.2011 год., на 12.08.2011 год. и на  22.08.2011 год. Екип на ЦСМП гр. Враца е посещавал дома и по повод Т.К.Т..

Обосновано е и становището, че по делото не са налице данни които по безспорен начин да сочат, че обвиняемия В.Х.Й. е извършил деяние по чл. 116, ал. 1, т. 5 от НК или друго такова което да е от компетентността на разследване от ОП гр. Враца, а доказателствата сочат на деяния по чл.122 от НК което е от компетентността на разследване от РП гр.Враца и досъдебното производство следва да бъде изпратено на тази прокуратура по компетентност.

Съставът на ВрОС намира, че постановлението на ОП-Враца е правилно, обосновано и законосъобразно. Изложена е подробна фактическа обстоновка и въз основа на събраната доказателствена съвкупност са направени правни изводи които се споделят изцяло от ВрОС в настоящия  състав.

В тази хипотеза съдът, без да навлиза в компетентността на прокурора да счита едно деяние за съставомерно или не, нито в преценката му да повдигне или не обвинение за него, намира изложеното в атакуваното постановление за правилно и законосъобразно.

 

 

 

Предвид горното, съдът намира, че следва да потвърди  постановлението на ВрОП за прекратяване на наказателното производство по пункт от 1 до 6 от обвинението, като правилно.

 Водим от изложеното и на основание чл.243, ал.5, т.3 НПК Врачанският окръжен съд

 

                  О П Р Е Д Е Л И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Врачанска окръжна прокуратура от 10.03.2016 г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по обвиненията по пункт от 1 до 6 /по чл.123 ал.2 вр. ал.1 от НК/ срещу В.Х.Й. по ДП №36/2013 г. по описа на ОП гр.Враца, /ДП №11/2013 г/ по описа на ОСлО-Враца/, поради липса на престъпление.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от съобщението до страните пред САС.

 

 

 

Председател: