МОТИВИ по ВНОХ дело № 161/1.2016год. на ВрОС

 

 

        Производството по делото е по реда на глава ХХІ от НПК и е образувано въз основа на въззивна жалба от подсъдимия В.М.В., подадена чрез договорният му защитник адв. М.Д. против присъда на ВрРС № 15 от 21.03.2016год., постановена по нох дело № 13/2016год. на същия съд.

        С атакуваната присъда подсъдимия  В.В. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през м. март 2015год. в гр. Враца, в съучастие като подбудител и помагач умишлено е склонил лицето Х.Г.М. с ЕГН **********, последният действащ като извършител, да извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред - на 17.03.2915год. в механа "***то", находяща се в гр. Враца, бул."***" № 26 изсипал флакон с неустановено вещество с миризма на газ, с които действия изразил явно неуважение към обществото, като умишлено улеснил същия в извършване на деянието набавяйки му средството - 1бр. флакон, съдържащ горецитираното вещество, поради което и на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - глоба в размер на 2500лв. за престъпление по чл. 325, ал.1, вр. чл. 20, ал.3 и ал.4 НК.

        В жалбата на подсъдимия се навеждат доводи за допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, тъй като по делото не са събрани категорични доказателства, установяващи виновността на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. На това основание се прави искане за отмяна на осъдителната присъда  и постановяване на нова - оправдателна такава. Алтернативно се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, на които се основава искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В допълнителните изложения, представени по делото до даване ход пред въззивната инстанция се поддържат съображенията, изложени във въззивната жалба, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин и почИ. на съмнения, предположения и неверните твърдения на H.M.. Навеждат се и доводи за несъставомерност на деянието по чл. 325, ал.1 НК, тъй като разлИ.нето на флакона с течност не представлява скандализиращо действие и не е предизвикало силно възмущение у околните.

        Във въззивното производство всички доводи, изложени както в първоначалната въззивна жалба, така и в допълнителните изложения се поддържат и от защитата на подсъдимия - адв. Росен Бончев и адв. М.Д., така и от самия подсъдим. Поддържа се и искането за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова - оправдателна такава.

        Участващият във въззивното производство прокурор изразява становище за обоснованост и законосъобразност на атакуваната присъда и заявява искане за нейното потвърждаване.

        Пред въззивната инстанция по искане на защитата на подсъдимия са събрани допълнителни доказателства - разпитани са в качеството на свидетели лицата Н.И.И. и С.Д.К., приобщени са справка от търговския регистър и касов бон от ресторант "***то".

        Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата, в допълнителното становище и в съдебно заседание доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, извършена по реда на чл. 314 НПК, приема следното:

        Въззивната жалба е подадена в законоустановения 15-дневен срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и същата е процесуално допустима.

        Разгледана по същество и във връзка със събраните пред въззивната инстанция писмени и гласни доказателства, съдът намира жалбата и за основателна.

        Пред първоинстанционния съд са събрани гласни и писмени доказателства, които анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, са дали основание на съда да приеме фактическа обстановка, която в съществената си част по настоящето обвинение се различава от фактическата обстановка, която възприема настоящата инстанция. Анализирайки в цялост доказателствения материал събран на ДП, пред първостепенния съд и пред настоящата инстанция, настоящия състав приема за установена следната фактическа обстановка:

        Подсъдимия В.В. и св. H.M. поддържали добри взаимоотношения. С оглед на тези взаимоотношения, св.И. Х., която през 2015год. живеела на съпружески начала с подсъдимия дала в заем на св. M. сумата 400лв. Тъй като в уговорения срок св. M. върнал само част от сумата и отказал да върне другата част, св. Х. се оплакала на подсъдимия В., като разчитала, че той ще убеди  M. да й върне парите. Подсъдимият разговарял със св. M. и се разбрали в определен срок M. да върне парите на Х.. Тъй като обаче не изпълнил обещанието си и не върнал парите, в края на м. февруари - началото на м. март 2015год. в заведение Виктория, собственост на подсъдимия, находящо се на площад "Левски" в гр. Враца, подсъдимият В. провел отново разговор със св. M., на който неволни свидетели станали двамата разпитани пред настоящата инстанция свидетели Н.И. и С.К.. Разговорът бил на висок тон, като подсъдимият се скарал на св. M. защо не е изпълнил обещанието си и не е върнал парите и го изгонил от заведението. Напускайки заведението, св. M. се заканил на подсъдимия, че ще го подреди така, че ще го запомни.

        В останалата част, относно действията на св. H.M. в механа "***", възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка в по-голямата си част се възприема и от настоящата инстанция. На 17.03.2015год. св. H.M. се обадил на своя приятел - св. А. К., като му предложил да отидат да вечерят в механа "***то", чийто управител бил св. И.н И., а в действителност, собственост на  фирма "Минс Враца" ЕООД, с управител С. И.нова И.нова - дъщеря на св. И.н И.. Привечер, около 19,30 - 20,00 часа двамата тръгнали с лекия автомобил на св. К. "Ауди" А4, с рег. № Вр **** ВН, паркирали автомобила в близост до механата и двамата влезли в заведението, като св. M. не носел нищо в ръцете си. В джоба на якето си обаче M. носел малко пластмасово непрозрачно шише, което съдържало обмирисител за газ - "одорант" с намерение да излее течността в заведението. Двамата със К. си поръчали питиета и храна и в края на вечерта  св. M. споделил пред св. К., че трябва да изсипе някакво вещество в механата и, че подсъдимият В. го е накарал да изсипе това нещо, без да обяснява какво е веществото и откъде го е получил. След като се навечеряли, св. К. платил сметката и двамата със св. M. тръгнали да излизат. На входа св. M. казал, че ще се върне до тоалетната, а св. К. да докара колата. Докато последният докарал колата пред входа на заведението, св. M. се върнал, сложил си на ръцете латексови ръкавици, извадил носеното от него шише с течно вещество и след като го отворил поръсил течността по пода и по стените на предверието, след което хвърлил шишето на земята, а ръкавиците изхвърлил в близката кофа за боклук. Излизайки от заведението, същият се качил в автомобила на св. К. и двамата потеглили да се прибират. Св. К. усетил, че от M. се носи остра неприятна миризма.

        Почти веднага след като двамата си заминали, в механата се разнесла остра неприятна миризма, наподобяваща на газ, която притеснила както персонала на заведението, така и присъстващите клиенти. След като двамата свидетели - Й. и П. отворили вратата към предверието и установили, че миризмата идва от някаква течност, излята върху пода и стените, същите се обадили на 112 - уведомена била РУП Враца, РЦСБ и Национална служба по защита на населението гр. Враца.Св. П. се опитала с кърпа да избърше разлятата по пода и по стените течност, но това уселела павече миризмата. Посетителите на заведението, които все още не били напуснали били изведени от служителите на реда, като по-голяма част от тях изплашени били вече навън пред заведението. Както персонала на механата, така и напусналите клиенти били силно притеснени. Района бил отцепен до пристигане на служител от ОВЪРГАЗ, който след като видял намереното шише от течност и го помирисал обяснил, че съдържанието на същото е било обмирисител за газ - одорант, който не е опасен. В продължение на няколко дни заведението било затворено за посетители, тъй като било необходимо да се извърши почистване и обезмирисяване. Междувременно миризмата се появила и в частни домове в района, в който се намирала механата, за което в полицията и в пожарната били получени и други сигнали за обгазяване.

        Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и в конкретност - обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните по делото свидетели: H.M. - отчасти както тези, дадени в хода на съдебното производство, така и отчасти тези, приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК от ДП; св. А. К. - показанията му от съдебното производство и приобщените показания от ДП, дадени по реда на чл. 223 НПК; св. И.н И.; св. И Й. и М. П., включително и приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК показания на последната от ДП; показанията на св. К. К., Д. Д., Ст. С., Цв. П., Т. Т.; на св. И. Х. и на разпитаните пред настоящата инстанция св. Н.И. и С.К..

        Безспорно от показанията на последните трима свидетели се установява, че около две седмици преди деянието подсъдимият и св. M. са се скарали и подсъдимият е изгонил M. от заведението си, при което последният му се е заканил. Това обстоятелство първостепенният съд не е възприел само на база показанията на св. И. Х., обосновавайки се с нейната заинтересованост като фактическа съпруга на подсъдимия и с ирелевантност на същите към предмета на доказване, като напълно неоснователно е отказал допускането на поисканите от защитата на подсъдимия двама свидетели, които са били поискани в подкрепа версията на подсъдимия. Действително, обясненията на подсъдимия имат защитна функция, като същият не носи отговорност за това, което казва, но в същото време тези обяснения имат характер и на доказателства, които подлежат на проверка. Когато такава проверка е поискана и отказана от съда, безспорно, че се ограничават правата на подсъдимото лице. Обстоятелството, че тези доказателства са поискани на по-късен етап от наказателното производство не е основание за отказ същите да бъдат събрани, ако имат отношение към изясняване предмета на доказване. А предмета на доказване не е неизменен и не е само очертаната в обвинителния акт фактология. Същият се променя с всяка нова версия, относима към обвинението, която следва да бъде проверена, което означава изследване на нови факти и обстоятелства. В случая именно тези нови факти и обстоятелства, изложени в обясненията на подсъдимия и в показанията на неговата фактическа съпруга са останали непроверени от първостепенния съд.

        Основавайки се основно на показанията на св. H.M. /обвиняем по същото наказателно производство, по отношение на който същото е прекратено със споразумение/ и на косвените показания на св. А. К., първостепенният съд е приел обвинението против подсъдимия В. за доказано по несъмнен начин. Този извод на съда настоящият състав приема за напълно необоснован и незаконосъобразен. Изключвайки останалите доказателства, които са относими към извършителството на престъплението, в подкрепа на обвинението на подсъдимия В. остават само показанията на св. H.M. и косвено показанията на св. А. К..

        Настоящият състав не възприема за достоверни показанията на св. H.M. в частта им относно подбудителството и помагачеството от страна на подсъдимия В. по следните съображения: Безспорно се установява от разпитаните пред настоящата инстанция свидетели Н.И. и С.К., че около дни преди извършването на деянието подсъдимия и H.M. са влезли в пререкания за невърнат заем, даден на свидетеля от фактическата съпруга на подсъдимия - св. И. Х., в резултат на което подсъдимият е изгонил свидетеля от помещението, в което са се намирали - бивше заведение "Виктория". Самия свидетел M. не отрича, че е получил такъв заем и не го е върнал целия. Именно тези двама свидетели, както и разпитаната пред първата инстанция св. Х. установяват по повод на това пререкания и отправени от св. M. закани към подсъдимия, че ще го подреди, за да го запомни. При тези влошени отношения между двамата, нелогично звучат показанията на св. M., че подсъдимият му е дал шишето с течността и му е поръчал да го изсипе в механата. Освен това, противоречията в показанията на св. M. както с тези, дадени на ДП и приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК, така и с показанията на св. А. К. в по-голяма степен поставят под съмнение тяхната достоверност. Докато на ДП св. M. твърди, че подсъдимият му е предложил да излее шишето с течността и му е заплатил 100лв., в съдебното производство същият категорично отрича да е получавал някакви пари за тази "услуга". При разпита си на ДП св. M. твърди, че е влязъл в заведението със св. А. К., където са вечеряли и пили, като шишето с течността през цялото време е било в джоба му, както и, че при излизане от заведението същият е казал на А. да отиде да докара колата, че той ще се върне до тоалетната, където е отворил шишето и е поръсил течността по пода и по стените. След това се е качил в колата и са си заминали, като на св. К. не е казал нищо, а и той не го е питал. В същото време, в хода на съдебното производство същият излага съвсем други показания относно тези обстоятелства, а именно, че при влизане в заведението е оставил шишето с течността отвън и при излизане със св. А. К. го е взел оттам, като последният го е видял когато го взема, че не е изсипал съзнателно течността, а е отворил шишето за да го помирише и го е изпуснал, след което е избягал, че след като се е качил в колата е разказал на св. К. всичко. В същото време св. А. К. в показанията си, дадени в хода на съдебното производство твърди, че св. M. е споделил пред него към края на вечерята, преди да платят сметката и да си тръгнат от заведението, че трябва да обгази заведението като изсипе нещо и, че подсъдимият В. го е накарал да изсипе това нещо. В показанията си св. К. в противоречие с показанията на св. M. твърди, че не е видял подсъдимият да взема нещо отвън, както и, че M. не му е обяснил откъде е взел шишето с течността. Неправилно първостепенният съд е отказал да кредитира показанията на този свидетел приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т.1 НПК, дадени по реда на чл. 223 НПК, обосновавайки се с факта, че към момента на проведения разпит на този свидетел е имало привлечено лице в качеството на обвиняем, което не е било уведомено за разпита. Настоящата инстанция приема този извод на първостепенния съд за неправилен. На първо място, св. К. е разпитан по реда на чл. 223 от НПК пред съдия по ЧНД № 1022/2015год. на ВрРС на 04.09.2015год. Обвиняемия В. е привлечен в това му качество с постановление от 08.09.2015год., а обв. M. е привлечен на 23.09.2015год. Следователно и двамата обвиняемия по ДП са привлечени в това им качеството след разпита на св. А. К. при което същият е проведен при спазване изискванията на чл. 223 НПК. Но дори към момента на разпита да имаше привлечено обвиняемо лице, което не е уведомено за това ПСД, този разпит не може да се изключи априори от доказателствената маса, а следва да се приобщава и цени като разпит пред разследващ орган  - по реда на чл. 281, ал.4 или ал.5 НПК. Ето защо, контролираният съд е следвало да обсъди в мотивите си противоречията в показанията на св. К. относно обстоятелството кога е разбрал, че подсъдимият В. е поръчал на св. M. да изсипе течността в заведението, в което са вечеряли. Относно това обстоятелство се появяват четири различни версии - две на св. M. /че не казал нищо на св. К. - от ДП, че е казал на св. К. след като е изсипал течността и се е качил в колата -от СП/ и две на св. К. / че е разбрал на следващия ден - от ДП и, че е разбрал към края на вечерята -от СП/. Това е съществено обстоятелство за установяване виновността на подсъдимия В., като относно него съдът във възприетата фактическа обстановка се е основал по скоро на косвените показания на св. А. К. от СП, а не на показанията на прекия свидетел Хр. M., които безспорно не е възприел - нито тези от ДП, нито тези от СП.

        За недостоверността в показанията на св. M. от съдебното производство относно обстоятелството, че същият е изпуснал шишето при отварянето му говорят и показанията на св. П., включително приобщените й показания по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК, с които установява, че течността е била изсипана не само върху пода, а и по стените, което е невъзможно да стане ако е изпуснал шишето без да си иска. Именно в тази насока са показанията на св. M. от ДП, с които твърди, че след като е отворил шишето е поръсил по пода и по стените. Следователно, показанията на този свидетел от съдебното производство са поставени изцяло под съмнение - от една страна от противоречията със собствените му показания от ДП, от друга- от противоречията с показанията на св. К., от трета - от противоречията с показанията на св. П. и на последно място -от противоречията с показанията на св. Н. И. и С. К..

        Другите показания, на които съдът основава своите правни изводи за доказаност на обвинението са показанията на св. И.н И. - управител на заведението в което е извършено деянието. Действително, този свидетел в съдебно заседание установява, че е имал влошени отношения с подсъдимия В. и последният го е заплашвал по телефона, което обосновава евентуално мотив за извършване на престъплението. В същото време обаче св. И. установява, че след отправените заплахи по телефона, двамата с В. са се срещнали, разговаряли са и отношенията между тях са се оправили, което е станало около месец преди деянието.

        На база на всички тези противоречия в показанията на двамата свидетели Митов и К. и обстоятелството, че M. е имал качеството на обвиняем по същото ДП, настоящият състав приема, че обвинението спрямо подсъдимия В. за подбудителство и помагачество в извършване на хулигански действия от св. Хр. M. не е доказано по несъмнен начин. Отчитайки факта, че св. M. е имал качество на обвиняем в същото наказателно производство, неговите показания биха могли да се приемат почти като "оговор" по отношение на другия обвиняем в същото наказателно производство. В подкрепа на това се явяват описаните по-горе противоречия с показанията на останалите свидетели, установяващи мотив у св. M. за набедяване на подсъдимия В.. Косвените показания на св. А. К. не доказват по категоричен начин, че подсъдимият действително е подбудил св. M., а още по-малко да му е дал процесното шише с течността, а само установяват, че св. M. му е казал, че подсъдимият го е накарал да изсипе течността в заведението. С оглед констатираните по-горе противоречия не би могло да се приеме, че те подкрепят показанията на Хр. M.. Всичко това даде основание на настоящият състав да приеме, че липсват достоверни преки доказателства за подбудителските и помагачески действия на подсъдимия за извършване на престъплението хулиганство.

        В тази връзка, направените от първостепенния съд правни изводи за доказаност на обвинението на подс. В. по несъмнен начин се явяват необосновани със събрания по делото доказателствен матерал. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.1 НПК, недопустимо е присъдата да почИ. на предположения. А в настоящето дело, противоречивите и недостоверни показания на св. Хр. M. и косвените показания на св. А. К. внасят само такИ. предположения, но не водят до доказаност по несъмнен начин на обвинението.

        Неоснователни се явяват възраженията на защитата в подадената въззивна жалба и допълнителните съображения за несъставомерност на деянието, извършено от св. M.. Безспорно по делото е установено, че след изсипване на веществото в заведението и след разнасяне на острата миризма клиентите на същото са били обезпокоени и възмутени и са напуснали преди да приключат вечерята си. Персонала също е бил силно притеснен. Ангажирано е било присъствието както на полиция, така и на РЦСБ и Национална служба по защита на населението гр. Враца, на представител на Овъргаз. Безспорно е, че извършеното от св. M. деяние е било както непристойно, така и скандализиращо присъстващите в заведението лица и персонала. Тъй като обаче при изложените по-горе съображения за недоказаност на деянието на подсъдимия В. и факта, че за извършеното от св. Хр. M. има влязъл в сила съдебен акт, съдът намира, че не следва да излага по-подробни съображения.

        Неоснователно е и другото възражение на защитата, че не са изготвени съдебно-химическа експертиза на веществото в шишето и дактилоскопна експертиза на същото. По делото безспорно е установено, че въпросното шише не е иззето и приложено като веществено доказателство. Напротив, установява се от данните по делото, че същото е било изхвърлено в близкия контейнер, поради което е било невъзможно да бъдат извършени исканите ПСД - изготвяне на заключения по горните експертизи.

        На основание горното и съгласно разпоредбата на чл. 336, ал.1, т.3 НПК, въззивният състав с присъдата си отмени осъдителната присъда, постановена по отношение на подсъдимия В.В. и постанови оправдателна такава.

        С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 190 НПК, направените деловодни разноски остават за сметка на Държавата.

        Вещественото доказателство, 1бр. СД, находящ се на л. 37 от ДП остава по делото.

 

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                 ЧЛЕНОВЕ: