О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

гр. Враца, 26.09.2016 г.

 

     Врачански окръжен съд, Наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ДОСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ПЕТРОВА

                        ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

 

     като разгледа докладваното от мл. съдия Веселина Павлова ВЧНД342 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Производството е образувано по протест на представител на Районна прокуратура гр. Враца срещу Определение № 382 от 9.08.2016 г. на Районен съд гр. Враца, I наказателен състав, постановено по ЧНД № 844 по описа на съда за 2016 г., с което е отменено постановление от 18.07.2016 г. на прокурор при Врачанска районна прокуратура /ВРП/ за прекратяване на наказателното производство по ДП № 3178/2014 г. по описа на ВРП, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК.

 В протеста се излагат твърдения за незаконосъобразност на първоинстанционния акт, като не се споделят доводите на съда за наличие на преждевременност при постановяване на прекратителното постановление. В тази връзка прокурорът намира, че извършването на указаните от Районен съд гр. Враца процесуално-следствени действия са трудно изпълними, ненужни и няма да доведат до промяна относно извода за недоказаност на обвинението по досъдебното производство. По последното са били изпълнени веднъж дадени от съда указания при предходна отмяна на постановление за прекратяване, което отново не е довело до друг извод относно производството, като не е настъпила и промяна в доказателствената съвкупност. Изразява несъгласие с изводите на съда относно възможността полицейките служители, в частност св. П.Н. да не е видял началото на спречкването между св. Я.К. и св. И.Т., до неговото преустановяване, имайки предвид показанията му пред съдия, които изцяло се кредитират от държавното обвинение и не се установяват обективни причини, които да променят извода за безпристрастност и достоверност на показанията му. Сочи също, че пострадалият К. във всички свои показания посочва, че  нанесените му удари са получени пред входа на заведението "Карамел" от лицето И.Т., поради което намира, че не е необходимо да се изследва движението на пострадалия от заведението до прибирането му вкъщи, респ. до медицинския му преглед. Самият пострадал нямал ясен спомен за това, а и за органите на МВР е обективно невъзможно да установят тези данни, а от друга страна тези данни нямат пряко отношение към предмета на доказване по делото. Намира също, че назначаването на допълнителна съдебномедицинска експертиза за изясняване давността и механизма на получаване на телесните увреждания не би дало отражение върху доказателствената съвкупност и изводите за наличие на основания за прекратяване на наказателното производство. Налице е произнасяне на експерт относно механизма на счупване на челюстта от силен директен удар с твърд предмет - юмрук и всяко следващо заключение би било условно и хипотетично, а относно давността на нараняването, смята че не са налице основания същата да се изследва с оглед данните по делото и спецификата на счупването на челюстта на пострадалия.

Посочва, че свидетелските показания са противоречиви, като единствено двама от свидетелите, посочени от пострадалия /св. Н. Н. и св. И. Х./, заявяват, че са видели удар спрямо него пред бар "Карамел", поради което обвинението възприема показанията на другите очевидци на събитието - полицейските служители и св. Ц. Б., взели участие при предотвратяване на спречкването между пострадалия и св. И.Т.. Намира също, че спрямо тази група свидетели не са налице основания за пристрастие към някого от участниците за разлика от другите две групи свидетели - приятели и познати на пострадалия, респ. на св. И.Т., за когото се твърди, че е нанесъл удар в челюстта на св. К..

При всички изложени мотиви, представителят на държавното обвинение моли за отмяна на протестираното определение, като незаконосъобразно и неправилно.

Съдът, като взе предвид изложените в протеста доводи и доказателствата по делото приема следното:

 Протестът е подаден от легитимирано лице, предвид наличието на правен интерес от протестиране на определението на Районен съд гр. Враца, в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 6 НПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество и след преценка на основателността на наведените в протеста доводи, същият се явява неоснователен, поради следните съображения:

Наказателното производство по ДП № 3178/2014 г. по описа на ВРП, ДП № 1041/2014 г. по описа на РУП – гр. Враца, е образувано и водено срещу неизвестен извършител за това, че на 20.09.2014 г., около 03,00 часа, в гр. Враца, в района на пл. "Христо Ботев", пред входа на бар "Карамел", е причинил на Я.Х.К. *** средна телесна повреда - престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК.

Представителят на ВРП с постановление от 18.07.2015 г. е прекратил наказателно производство по ДП № 3178/2014 г. по описа на ВРП, ДП № 1041/2014 г. по описа на РУП – гр. Враца, като прекратяването е обосновал с наличие на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК.

 Първостепенният съд е приел и изложил доводи, че прекратителното постановление се не позовава на пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото, а е постановено преждевременно. След анализ на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, която съвпада с тази, приета от държавното обвинение, обективирана в прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство. Съдът обаче е приел за неправилно позоваването единствено на показанията на полицейските служители - св. Тихомир Т. и П.Н. за сметка на дискредитирането на всички останали свидетелски показания, които въпреки че са противоречиви, част от тях съответстват на фактическата картина, възприета от служителите на реда. Едновременно с това, районният съд е приел, че не са изяснени всички правнорелевантни факти от предмета на доказване, като същите са изрично посочени, поради което не може да се направи и категоричен извод за недоказаност на обвинението.

В рамките на съдебния контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора, първоинстанционният съд проверява постановлението на прокурора за прекратяване относно неговата обоснованост и законосъобразност - арг. от разпоредбата на чл. 243, ал.4 НПК. Проверката за обоснованост обхваща съответствието на приетите от прокурора фактически положения с наличните по делото доказателства, а тази за законосъобразността на постановлението за прекратяване - наличие на съответствие на правните изводи в същото с материалния и процесуален закон.

За да се прекрати наказателното производство, поради недоказаност на обвинението, в хипотезата на  чл. 243, ал.1, т.2 НПК е необходимо да се установи, че не е доказано деянието да е извършено или не е доказано кой е извършителят на деянието. Това основание е приложимо в случаите когато на досъдебното производство е проведено пълно и обективно разследване, при което да не могат да се съберат други доказателства, или събраните доказателства по делото да са противоречиви или недостатъчни, за да се направи единствено възможен и категоричен извод за извършителя на деянието или относно факта на извършването му. Това прекратително основание в случая предполага невъзможност за събиране на достатъчно доказателства относно участието на лицето, което се твърди да е извършил престъпното деяние и в подкрепа на обвинителната теза на прокурора, които доказателства са необходими съгласно изискванията на процесуалния закон за предаване на обвиняемо лице на съд.

В настоящия случай районният съд не е възприел мотивите на прокурора за прекратяване на наказателното производство, относно недоказаност на обвинението, като е установил, че разследването по делото не е било проведено пълно и всестранно, поради което същото е издадено в нарушение на процесуалните изисквания на закона.

Въззивният съд намира крайния извод на първата инстанция за правилен.

На първо място следва да се посочи, че несъмнено са налице данни, че на св. Я.К. е нанесено телесно увреждане, което отговаря на медико-биологичния признак счупване на челюст, респ. отговаря на правната квалификация на деянието за причинена средна телесна повреда. Съдебномедицинската експертиза категорично установява това обстоятелство, а също и това, че увреждането е получено от силен директен удар с твърд тъп предмет - юмрук, респ. може да бъде получено по време и по начин, посочен от пострадалия К.. В случая заключението на вещото лице най-обективно способства за изясняване механизма на телесната повреда. То се подкрепя и от свидетелските показания на двама от свидетелите, разпитани по делото. Макар и по-малобройни, с оглед твърденията на всички останали свидетели, които заявяват, че удар не са възприели, то те се консолидират с експертното заключение по делото. Тук е мястото да се посочи, че доводите на първоинстанционния съд за поставяне на допълнителни задачи към съдебномедицинската експертиза, са основателни, с оглед изясняване на механизма на счупване на челюстта на св. К.. По делото са налице данни от свидетелски показания и експертиза № 15/ИДИ-111/18.05.2015 г. на НИКК - МВР за падане на същия на земята, а също така и за удар в преминаващ пред бар "Карамел" джип, непосредствено след преустановяване на конфликта, възникнал със св. Т.. В тази връзка настоящият състав намира, че доводите на държавното обвинение за ненеобходимост от извършване на дадените от първостепенния съд указания, тъй като същите няма да доведат до промяна на крайния извод за недоказаност на обвинението, са неоснователни. Това е така, защото ако все пак се отрече възможността увреждането да е получено от съприкосновение със земята или от удар в повърхността на преминаващото МПС, като се отчете и липсата на данни за видими охлузвания и външни белези в областта на челюстта на пострадалия, освен оток на същата, то държавното обвинение може да преосмисли формираното към момента вътрешно убеждение за недоказаност на обвинението и да анализира и провери наличните противоречия в показанията на двете групи заинтересовани свидетели /приятели и познати на св. К. и св. Т./ и третата група - полицейските служители. Факт е, че единствено въз основа на показанията на последната група свидетели, прокурорът е мотивирал прекратителното постановление, а всички останали е отказал да анализира и да изложи убедителни мотиви за дискредитирането им.

От друга страна са неоснователни и доводите на ВРП за ненужност, трудна изпълняемост и обективна невъзможност за изпълнение на указанията на съда относно изясняване на обстоятелствата какво е правил жалбоподателят след като си е тръгнал от заведението до момента на провеждане на медицинския му преглед. Настоящата инстанция констатира, че данни за тези обстоятелства се съдържат и в наличната доказателствената съвкупност по делото, а именно в част от свидетелските показания, вкл. и в тези на пострадалия Я.К..

В заключение и по изложените съображения, настоящата инстанция намира, че доводите на ВРП за безперспективност на по-нататъшното събиране и проверка на доказателства по ДП № 3178/2014 г. по описа на ВРП, имайки предвид наличната доказателствена маса, са неоснователни и не почиват на обосновани и мотивирани фактически и правни съображения, водещи до извод за прекратяване на наказателното производство, поради недоказаност на обвинението. При този извод на състава, протестът срещу определението на Районен съд гр. Враца следва да се остави без уважение, а определението - да се потвърди като правилно и законосъобразно.

 

Мотивиран от горното, Врачанският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 382 от 9.08.2016 г. на Районен съд гр. Враца, I наказателен състав, постановено по ЧНД № 844 по описа на съда за 2016 г., с което е отменено постановление от 18.07.2016 г. на прокурор при Врачанска районна прокуратура /ВРП/ за прекратяване на наказателно производство по ДП № 3178/2014 г. по описа на ВРП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                           

 

     2.