Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  05.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение,в публичното заседание на 07.12.2016 год., в състав:

 

Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

       Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ

             Мл.с. В. ПАВЛОВА

                                                                             

в присъствието на секретар Х.Ц. като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 410 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 92/27.05.2015 год. по гр.д.№ 461/2013 год. Оряховският районен съд е обявил за нищожно на основание чл.42, бук."б" ЗН саморъчно завещание на Г. Р. П. от 29.07.1964 год.; отменил е на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № 110, т.9, рег.№ 3966, дело № 1516/16.08.2013 год. на съдия по вписванията при ОрРС; отхвърлил е предявеният иск за обявяване нищожност на завещанието на Р. Г. П. от 10.08.1989 год.; допуснал е съдебна делба на недвижими имоти, останали в наследство от Георги Радулов Пуйкански и находящи се в землището на с.Остров, обл.Враца.

Против решението на Оряховския районен съд са постъпили следните  жалби:

І. С въззивна жалба вх.№ 1710/23.06.2015 год. Г.Р.Т., чрез  пълномощника си адв.И.Л., атакува решението в частта, в която в наследствената маса е включена и е допусната до делба нива от 10.000 дка в м."Совата", представляваща имот № 085008 по плана за земеразделяне в землището на с.Остров, както и в частта, в която е отхвърлен предявения иск за обявяване нищожността на завещанието на Р. П. от 10.09.1989 год.

В жалбата се поддържа, че в обжалваните части решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, и необосновано. Навеждат се доводи, че районният съд не е обсъдил молбата на Г.Т. за изключване на нивата от 10.000 дка от наследствената маса и събраните във връзка с това искане писмени доказателства, от които е видно, че тази нива не е била собственост на Г.Р. П., а само е вписана в декларацията му при влизане в ТКЗС. Въззивницата моли решението да бъде отменено в частта, в която посоченият имот е допуснат до съдебна делба, и по отношение на същия искът за делба да бъде отхвърлен. В жалбата се сочи, че районният съд е допуснал процесуално нарушение като е прогласил нищожността на завещанието на Г. П.и е отменил нотариален акт № 110/2013 год., с който внукът С.Т. е обявен за собственик на земеделските земи, а е оставил в сила завещанието на Р. П., което е в полза на същия този внук. Навеждат се доводи, че към момента на съставяне и на двете завещания земеделските имоти са били кооперирани в ТКЗС и не са могли да бъдат предмет на завещателни разпореждания. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и прогласяване недействителността на завещанието на Р. П. от 10.08.1989 год.

Въззивната жаба на Г.Т. е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и против обжалваем съдебен акт.                        В срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили отговор вх.№ 2590/11.09.2015 год. от съделителката Ц.М.Ц., чрез пълномощника й адв.М.Н., както и отговор вх.№ 2692/23.09.2015 год. от съделителката М.М.Н.. В двата отговора се излагат едни и същи твърдения за недопустимост и неоснователност на въззивната жалба на Г.Р.Т.. Излагат се съображения, че собствеността върху делбените имоти е възстановена на наследниците на Г. Р. П. и че с решение на ВКС на РБ е признато правото на собственост върху имотите на всички наследници, като в рамките на това съдебно производство са били представени и са взети предвид от съдилищата доказателствата, на които въззивницата Г.Т. се позовава и в рамките на настоящето производство.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 2621/14.09.2015 год. на въззивната жалба на Г.Р.Т. и от съделителката Р.Д.Ч., в който се изразява становище за основателност на жалбата. Развиват се  съображения, че районният съд е допуснал процесуално нарушение като не се е произнесъл по молбата на Г.Т., с която е възразено против включването на имота от 10.000 дка в наследствената маса.  Посочва се, че е основателно възражението на жалбоподателката Т., че наследодателите Г. и Р. П. не са имали знания и очаквания за бъдещо възстановяване на включените в ТКЗС земеделски имоти и не съществува обективна причина, поради която тези завещания да проявят своя ефект в много по-късен момент и да останат в тайна до 2013 год.

Постъпил е отговор вх.№ 2691/23.09.2015 год. и от адв.М.М., в качеството й на пълномощник на съделителя С.Д.Т.. В отговора се поддържа, че в обжалваните части решението следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Сочи се, че по своята правна същност възражението на Г.Т. за изключване от делбената маса на нивата от 10.000 дка представлява спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, по отношение на който районният съд правилно е приел, че не може да бъде разрешаван в делбеното производство, а е следвало да бъде предявен в рамките на самостоятелно производство, изходът от което би имал преюдициално значение по отношение на иска за делба. Оспорват се и изложените в жалбата доводи, касаещи действителността на завещанието на Р. П..

Останалите съделители не са подали отговор на въззивната жалба на Г.Т..

ІІ. С въззивна жалба вх.№ 1791/29.06.2015 год. съделителят С.Д.Т., чрез пълномощника си адв.М.М., обжалва решението на Оряховския районен съд в частта, в която е обявено за нищожно саморъчното завещание на Г. Р. П. от 29.07.1964 год., отменен е констативен нотариален акт № 110, т.9, дело № 1516/2013 год. на съдия по вписванията при ОРС и е допусната съдебна делба на процесните имоти.

В жалбата се поддържа, че в тези части решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения, че изводът на първоинстанционния съд за недоказана автентичност на завещанието на Г. Р. П. е в противоречие със събраните по делото гласни доказателства. Изтъква се, че макар и да е приел автентичност на  завещанието на Р. П., районният съд не е съобразил това обстоятелство при изчисляване квотите на съделителите. Въззивникът моли решението да бъде отменено в обжалваните части и да бъде отхвърлен предявения иск за делба. В условията на евентуалност въззивникът претендира решението да бъде отменено в частта, в която му е определена квота от делбените имоти в размер на 3/72 ид.ч. и да му бъде определена квота от 12/72 ид.ч.

Въззивната жаба на С.Т. е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и против обжалваем съдебен акт.  

В срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили отговор вх.№ 2591/11.09.2015 год. от съделителката Ц.М.Ц., чрез пълномощника й адв.М.Н., както и отговор вх.№ 2693/23.09.2015 год. от съделителката М.М.Н.. В двата отговора се излагат едни и същи твърдения за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба на С.Д.Т.. Развиват се съображения, че последният не е представил образец от подписа на общия наследодател Г. П., чрез който при извършване на съдебно-графическата експертиза да докаже по безспорен начин авторството на саморъчното завещание, както и че приложените писмени доказателства от 1947 год. установяват неграмотност на наследодателя Г. П. Съделителките изтъкват, че не следва да се кредитират събраните гласни доказателства и по-конкретно показанията на свидетеля Б. И. А., като излагат подробни съображения за недостоверност на тези показания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 2622/14.09.2015 год. на въззивната жалба на С.Д.Т. и от съделителката Р.Д.Ч., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Развиват се  съображения, че автентичността на завещанието на Г. П. не е доказана, както и че не е доказана по категоричен начин автентичността и на завещанието на Р. П..

Останалите съделители не са подали отговор на въззивната жалба на С.Т..

ІІІ. В подадените от Р.Д.Ч. отговор вх.№ 2621/14.09.2015 год. и отговор вх.№ 2622/14.09.2015 год. са инкорпорирани и насрещни въззивни жалби на тази съделителка против решението в частта, в която Оряховският районен съд се е произнесъл по предявения от Ю.А.Т. инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на завещанията на Г. П. и Р. П.. Двете насрещни жалби имат напълно идентично съдържание. Правят се оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения при приемането и разглеждането на този иск, изразяващи се в следното: Ю.Т. е предявила и районният съд е приел за разглеждане инцидентен установителен иск единствено против съделителя С.Д.Т., а не против всички съделители, въпреки качеството им на задължителни необходими другари в делбеното производство; с диспозитива на решението съдът се е произнесъл по отношение на всички страни, без оглед на това, че същите не са конституирани като ответници по инцидентния установителен иск; инцидентният установителен иск е предявен след провеждане на първото по делото съдебно заседание. Правят се оплаквания и за допуснати процесуални нарушения в производството по проверка автентичността на завещанието на Г. П.. С насрещните въззивни жалби се иска решението да бъде обезсилено в частта, в която районният съд се е произнесъл по инцидентния установителен иск, и делото да бъде върнато за ново разглеждане с указания за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения в същото или в отделно производство.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на подадените насрещни жалби, въззивният съд е констатирал, че насрещните въззивни жалби,  са подадени в срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК, но са допустими единствено в частта, в която се атакува решението за ОРС за отхвърляне на предявения иск за обявяване нищожността на завещанието на Р. П. от 10.08.1989 год. В останалата част, в която е уважен предявения иск за прогласяване нищожността на завещанието на Г. П. от 29.07.1964 год. жалбите са процесуално недопустими, поради липса на правен интерес, поради което с Определение № 625/17.08.2016 год. са оставени без разглеждане и е прекратено производството по делото в тази част.

Постъпили са отговор вх.№ 1448/03.05.2016 год. от съделителката Ц.М.Ц., чрез пълномощника й адв.М.Н., както и отговор вх.№ 1411/27.04.2016 год. от съделителката М.М.Н.. В двата отговора се излагат едни и същи твърдения за недопустимост и неоснователност на насрещните въззивни жалби на Р.Ч.. Развиват се съображения, че изяснените чрез инцидентния установителен иск факти имат правно значение спрямо всички необходими другари и за всеки от съделителите е съществувала процесуална възможност да вземе самостоятелно отношение като подкрепи или оспори твърденията на Ю. Т. и С.Т., както и да направи своите доказателствени искания.

При извършената по реда на чл.269 ГПК служебна проверка, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на решението, въззивният съд взе предвид следното:

Районен съд-Оряхово е сезиран от Ю.А.Т. *** с иск против Т.А. ***, З.А.Е. от с.с., Б.И.Д. ***, А.Б.Г. ***, В. ***, В.П.В. ***, Ю.А.В. ***, М.А.В. от с.гр., В.Н.П. ***, С.Т.Г. ***, И.В.Г. от с.гр., Д.В.Г. от с.гр., Г. Д.А. от с.Селановци, Ц.Г.Д. ***, Д.Г.И. от с.гр., Г.Р.Т. ***, Р.Д.Ч. ***, С.Д.Т. ***, А.Г.А. ***, И.Г. ***, М.М. *** и Ц.М.Н. от гр.Ботевград за делба на съсобствени  земеделски имоти в землището на с.Остров, общ.Оряхово, обл.Враца.

В исковата молба се твърди, че съсобствеността между страните е възникнала по силата на Решение № 10/09.02.2011 год. на ОСЗ-Оряхово, с което на наследниците на Г. Р., б.ж. на с.Остров, общ.Оряхово, е възстановена собствеността върху следните земеделски имоти:

1. Нива с площ от 9,895 дка, ІV кат., м."Блатото", съставляваща имот № 019015;

2. Нива с площ от 8,111 дка, ІV кат., м."Блатото", съставляваща имот № 020007;

3. Нива с площ от 18,099 дка, ІV кта., м."Блатото", съставляваща имот № 023009;

4. Лозе с площ от 2,000 дка, ІV кат., м."Блатото", съставляващо имот № 028009;

5. Нива с площ от 5,000 дка, ІV кат., м."Блатото", съставлаваща имот № 033018;

6. Нива с площ от 10,004 дка, VІ кат., м."Совата", съставляваща имот № 085008;

7. Нива с площ от 33,452 дка, ІV кат., м."Бостаните", съставляваща имот № 140003;

8. Нива с площ от 48,819 дка, ІІІ кат., м."Бостаните", съставляваща имот № 143033.

Твърди се, че страните не могат да се поделят доброволно, което поражда правен интерес от предявяването на иска за съдебна делба на съсобствените имоти.

След предявяването на иска е починал съделителя Г. Д.А. и съдебното производство е продължило с участието на неговите наследници - съделителите Д.Г.И. и Ц.Г.Д..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от съделителката Ц.М.Ц., която заявява, че не оспорва изложените от ищцата обстоятелства относно правоприемството и съсобствеността на делбените имоти.

Исковата молба е оспорена от съделителката Г.Р.Т. с молба вх.№ 1347/26.05.2014 год. в частта, в която се иска да бъде допусната съдебна делба на нива от 10,004 дка в м."Совата". Твърди се, че тази нива не е съсобствена на наследниците на Г. Р. П., а е собственост на наследниците на наследниците на Е. Ц. П. - съпруга на сина му Р. Г. П., тъй като й е била предоставена в зестра и единствено е декларирана от свекър й при включване на земята в ТКЗС.

Останалите съделители не са ангажирали становище по предявения иск за съдебна делба.

Преди провеждането на първото редовно съдебно заседание ищцата Ю.А.Т. е предявила против С.Д.Т. инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на саморъчни завещания на Г. Р. П. и Р. Г. П.. Районният съд е приел за разглеждане този иск на основание чл.343 ГПК.

В исковата молба се сочи, че след образуване на делото ищцата е узнала, че ответникът С.Д.Т. се е снабдил с констативен нотариален акт № 11, том.9, рег.№ 3966, дело № 1516/2013 год. на съдия по вписванията при ОРС, с който въз основа на представени от него саморъчно завещание на Г. Р. П. от 29.07.1964 год. и саморъчно завещание на Р. Г. П. от 10.07.1989 год. е признат за изключителен собственик на земеделските имоти, възстановени на наследниците на Г. Р. П.. Твърди се, че посочените завещания не са написани и подписани от Г. Р. П. и сина му Р. Г. П., поради което са нищожни и е налице правен интерес от предявяването на инцидентен установителен иск за прогласяване на тази недействителност. Иска се и отмяна на посочения констативен нотариален акт.

Отговор на предявения инцидентен установителен иск е подаден от съделителката Ц.М.Ц., която заявява, че не оспорва предявения иск за прогласяване нищожността на двете завещания, и поддържа становище, че правото на С.Д.Т. да се позовава на завещанията е и процесуално преклудирано, тъй като решението на ОСЗ-Оряхово е предшествано от Решение № 723/28.04.2000 год. на ВКС, с което е признато право на собственост на земеделските имот на всички наследници на Г. П.. Навеждат се и доводи, че към момента на съставяне на завещанията имотите са били част от имуществото на ТКЗС и завещателите не са могли да извършват разпоредителни действия с тях.

В първото съдебно заседание ответникът С.Т. оспорва предявения инцидентен установителен иск.

Останалите съделители не са ангажирали становище по искането за прогласяване недействителността на двете завещания.

Пред двете съдебни инстанции са събрани писмени и гласни доказателства. Изслушани са първоначално и допълнително заключение на съдебно-почеркова експертиза. Приложени са гр.д.№ 345/94 год.,  гр.д.№ 12/2003 год. и гр.д.№ 124/2002 год. на ОРС.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото удостоверение за наследници 338/17.06.2013 г. на Кметство с. Остров, се установява, че страните по делото са наследници на Г. Р. П., б.ж. на с. Остров, починал на  22.01.1966 г. След смъртта си общият наследодател е оставил за свои законни наследници шест деца:

 1. Дъщеря С. Г.Д., починала на 17.04.1995 г., и оставила законни наследници:

- син А.Е. Г., починал на 29.01.2010 г., чийто законни наследници са синовете му Т.А.Е. и З.А.Е.;

- син Б. Е. Д., починал на 25.08.2005 г., чийто законни наследници са съпругата му Б.И.Д. и дъщерите А.Б.Г. и В.Б.Д.;

2. Дъщеря О. Г.В., починала на 22.01.1983 г. и оставила законни наследници:

- син А. М. В., поч.на 31.10.2009 г. и оставил законни наследници - съпруга В.П.В., дъщеря Ю.А.В. и син М.А.В.;

- син Н. М. В., починал на 04.07.1962 г. и оставил за свой законен наследник дъщеря си В.Н.П.;

3. Син Д.Г. П., починал на 10.10.1991 г., и оставил законни наследници:

- син В. Д.Г., починал на 28.04.2004 г., чийто законни наследници са съпругата му С.Т.Г. и  синовете И.В.Г. и Д.В.Г.;

- дъщеря Т. Д. А., починала на 15.06.1998 г., която е оставила за свои законни наследници:  съпруг Г. Д.А., починал в хода на производството на 23.04.2014 г., и две деца – Ц.Г.Д. и Д.Г.И.;

4. Син Р. Г. П., починал на 04.01.1991 г., и оставил за свои законни наследници:

- съпруга Е. Ц. П., починала на 25.12.1995 г.;

- дъщеря Г.Р.Т.;

- дъщеря Д. Р. Т., починала на 15.07.2002 г., чийто законни наследници са дъщеря й Р.Д.Ч. и синът й С.Д.Т.;

5. Дъщеря Л. Г. В., поч.на 09.12.1987 г., и оставила законни наследници:

- син Г. А. З., починал на 18.01.2007 г., чийто законни наследници са синовете му А.Г.А. и И.Г.А.; 

- дъщеря Ю.А.Т.;

6. Дъщеря Й. Г. К., починала на 01.05.2010 г. и оставила за свои законни наследници две дъщери: М.М.Н. и Ц.М.Ц..

С Решение № 10/09.02.2001 г. по преписка № 6666 Общинска служба по земеделие-Оряхово е възстановила по реда на ЗСПЗЗ на основание чл.27а ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ, г. на ОСЗ Оряхово на наследниците на Г. Р. П. собствеността върху описаните в исковата молба 8 броя земеделски имоти с обща площ 135,38 дка в землището на с.Остров, общ.Оряхово. Към исковата молба са приложени 8 бр. скици, издадени от ОСЗ гр. Оряхово, както и удостоверения за данъчни оценки на имотите от МДТ - Община Оряхово.

От приложеното гр.д.№ 345/94 год. на ОРС /арх.№ 272/2000 год./  се установява, че решението на ОСЗ-Оряхово е предшествано от съдебен спор между наследниците на Г. Р. П.. Производството по посоченото дело е било образувано по предявен иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че земеделските имоти, възстановени по преписка № 4124/92 год. на наследниците на Д.Г. П., и земеделските имоти, възстановени по преписка № 3244/92 год. на наследниците на Р. Г. П., са собственост на наследниците на общия наследодател Г. Р. П. Искът е уважен частично с Решение от 22.10.1998 год. на ОРС за земи в общ размер от 132,374 дка, без същите да са индивидуализирани. С Решение № 523/19.10.1999 год. по гр.д.№ 502/1999 год. ВрОС е отменил решението на ОРС и е признал за установено, че са собственост на общия наследодател Г. Р. П. възстановените по преписка № 3244/92 год. на наследниците на Р. П.  имоти - нива от 41,696 дка, нива от 7,227 дка, нива от 18,000 дка в м."Блатото", нива от 14,000 дка в с.м., нива от 4,000 дка в с.м., нива от 10,000 дка и нива от 2,000 дка, както и възстановените по преписка № 4124/92 год. на наследниците на Д. П. имоти - нива от 33,451 дка и нива от 5,000 дка /или общо 135,374 дка/. Този съдебен акт е оставен в сила от ВКС на РБ с Решение № 723/28.04.2000 год. по гр.д.№ 60/2000 год.

Към исковата молба, с която е предявен инцидентния установителен иск е приложено заверено копие от нотариален акт № 110/т.9, рег.№ 3966, дело № 1516/2013 год. на съдията по вписванията при ОРС, от който е видно, че С.Д.Т. е признат за изключителен собственик по наследство и завещание на земеделските имоти, възстановени с Решение № 10/09.02.2001 г. на Общинска служба по земеделие-Оряхово.

От приложеното заверено копие от нот.д.№ 1516/2013 год. и по-конкретно от съдържащите се в него 2 протокола за обявяване на саморъчни завещания е видно, че на 13.08.2013 г. съдията по вписванията при ОРС по молба на  С.Т. е обявил представени от последния 2 броя завещания: саморъчно завещание от 29.07.1964 г., с което Г. Р. П., б.ж. на с. Остров., завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на сина си Р. Г. П., както и саморъчно завещание от 10.07.1989 год., с което Р. Г. П.завещава на внука си С.Д.Т. цялото си движимо и недвижимо имущество. Въз основа на обявените саморъчни завещания, с молба от 16.08.2013 год. ответникът С.Т. е поискал и съдията по вписванията е издал посочения по-горе констативен акт, с който го признава за изключителен собственик на земеделските имоти, възстановени на общия наследодател Г. П..

Във връзка с оспорената чрез инцидентния установителен иск автентичност на обявените саморъчни завещания, пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, приложено е гр.д.№ 124/2002 год. на ОРС и е изслушано заключението на съдебно-почеркова експертиза.

От разпита на свидетеля Б. А. се установява, че е познавал Г. П., че същият е бил овчар и свидетелят е работил при него като покарвач на стадото по време на летните си ваканции. В показанията си свидетелят твърди, че Г. П. е могъл да чете и пише, тъй като е имал тетрадка, в която е вписвал имената на собствениците на животните и даденото мляко. Свидетелят посочва, че е чувал Г. П.и съпругата му да говорят за някаква земя. Свидетелят Б. А. твърди, че през 1956г. преди Гергьовден, Г. П.  лично му е показал завещание и при прочитането на първите два реда свидетелят е разбрал, че Г. дава на сина си Р. земята.

От разпита на свидетеля Л. А. се установява, че същият познавал Г. П., покрай синът му Р., който  бил приятел с баща му. Твърди, че Г. и синът му Р. се занимавали предимно с овцевъдство и производство на млечни продукти в с. Остров. Свидетелят сочи, че е присъствал на разговор, в който му показали един бял лист, на който било написано „завещание”, с което Г. П. завещавал на сина си Р. цялото си имущество. Свидетелят заявява, че това е станало през 1964 год. преди да започне училище и тогава  за първи път е отишъл в с. Остров. Според свидетеля, завещанието е било много кратко с подпис накрая. Дядо Г. казвал, че е член кооператор и трябва да получава рента за земята си.

От приложеното гр.д.№ 124/2002 год. на ОРС е видно, че е било образувано по предявен иск с правно основание чл.97, ал.4 ГПК /отм./ за признаване за установено на престъпно обстоятелство - съставяне на неистински документ от неизвестен извършител - два броя декларации от 20.06.1950 год., подписани от Г. Р. П. за предоставяне право на ползване върху земеделски земи на синовете му Р. Г. П. и Д.Г. П.. В исковата молба се твърди, че Г. П. е бил неграмотен, не е могъл да чете и пише, а вместо подпис е поставял пръстов отпечатък от десния си палец върху документите. Посочва се, че двете декларации са неистински, тъй като носят подпис, но са послужили в производството по гр.д.№ 345/1994 год. на ОРС  за уважаване на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и признаване правото на собственост на общия наследодател Г. П.. С Решение № 38/15.06.2003 год. по гр.д.№ 124/2002 год. на ОРС предявеният иск за признаване за установено на престъпно обстоятелство е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Този съдебен акт е потвърден с Решение № 539/27.03.2007 год. на ВрОС, което е оставен в сила от ВКС на РБ с Решение № 839/17.07.2008 год. по гр.д.№ 3342/2007 год. Мотивите на съдилищата за отхвърляне на иска се свеждат най-общо до това, че не е установено престъпно обстоятелство, което да е от значение за гражданското правоотношение по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.

Относими и допустими за настоящия правен спор се явяват писмените доказателства, приложени по гр.д.№ 124/2002 год. на ОРС, а именно - оригинали на декларации от 26.03.1943 год. и от 26.05.1947 год., с които Г. П. разрешава на синовете си Д. П. и Р. П.да построят къщи в дворното му място, както и оригинали на договор от 19.05.1947 год. и от нотариален акт № 158, т.І, дело № 194/1960 год., с който Г. П. продава на сина си Р. П. свой недвижим имот. Във всички тези документи Г. Р. П. вместо подпис е поставил пръстов отпечатък, като в нотариалния акт е извършено писмено удостоверяване от съдията, че положеният отпечатък е от десния палец на неграмотния Г. Р. П..

В заключението на изготвената пред районния съд съдебно-почеркова експертиза е отразено, че ръкописният текст и подписът под „завещател” в завещание от 10.08.1989 г. са изпълнени от Р. Г. П., а ръкописният текст в завещание от 29.07.1964 г. на Г. Р. П., е изпълнен с мастило, като е използвано пишещо средство „автоматична писалка”. Вещото лице е посочило, че не е извършило изследване на почерка на Г. П., поради липса на сравнителен материал.

Пред настоящата съдебна инстанция съделителката Р.Ч. с насрещните въззивни жалби е представила нови писмени доказателства, съдържащи образци от подписа на Р. Г. П., а именно - нотариален акт № 67, т.VІІ, дело № 635/1975 год., застрахователен договор от 16.03.1986 год. и нотариален акт № 21, т.І, дело № 56/1989 год. След изслушване на свидетеля И. Ч. - съпруг на съделителката Р.Ч., от чийто показания се установява, че тези документи са открити случайно от съпругата му в с.Остров след приключване на първоинстанционното производство, въззивният съд е приел новите писмени доказателства на основание чл.266, ал.2, т.1 ГПК. Въз основа на новоприетите доказателства е допусната и допълнителна задача към  съдебно-почерковата експертиза да даде заключение дали се наблюдава изменение на почерка и подписа на Р. Г. П. в периода от 1940 до 1989 год. и възможно ли е лицето, изпълнило текста и положило подписите върху документите в тяхната хронология да изпълни завещанието от 10.08.1989 год. с почерка и подписа в завещанието, както и да даде заключение дали с оглед отговора на първия въпрос е налице промяна в заключението му по въпроса дали ръкописният текст и подписът за "Завещател" в завещанието от 10.08.1989 год. са изпълнени от Р.Г. П.. В допълнителното заключение на експерта е отразено, че в почерка, отразен в положените подписи от името на Р. П. в нотариален акт № 132/1940 год., нотариален акт № 158/1960 год., нотариален акт № 67/1975 год., застрахователен договор от 1986 год. и нотариален акт № 21/1989 год. в хронологичен ред се наблюдава промяна в транскрипцията на подписите от буквена в смесена-съкратена, като в двата подписа от периода 1986-1989 год., особено при подписа от 31.01.1989 год., който е най-близък по време с инкриминирания подпис в завещанието, се наблюдава съществено нарушение в координацията на движенията /понижаване на нивото до ниска степен/, като същата е значително под нивото на координация на движение при изписването на ръкописния текст в завещанието. Въз основа на тези констатации вещото лице е дало заключение, че лицето, изпълнило подписа в нотариален акт № 21/1989 год., респ. Р.Г. П., не е възможно да е изпълнило ръкописния текст и подписа в завещанието от 10.08.1989 год. Във връзка с този извод вещото лице е допуснало, че ръкописният текст и подписа за "Завещател" в завещанието от 10.08.1989 год. не са изпълнени от Р. Г. П., а вероятно са изпълнени от друго лице с умела имитация на почерка.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.69 ЗН – за делба на наследствени земеделски имоти, собствеността върху които е реституирана по реда на ЗСПЗЗ.

От събраните доказателства се установи, че с решение на ОСЗ-Оряхово на наследниците на Г. Р. П. е възстановено правото на собственост върху делбените имоти.

Основните оспорвания, които са направени от съделители, са в две посоки:

На първо място,  съделителката Г.Р.Т. е възразила против включването в делбената маса на един от реституираните земеделски имоти, а именно - нива от 10,004 дка в м."Совата" в землището на с.Остров, общ.Оряхово.  Изтъкнатите от нея съображения, че към момента на образуване на ТКЗС този имот не е бил собственост на Г. Р. П., а на неговата снаха  Е. Ц. П. - съпруга на сина му Р. Г. П. по своята правна същност представляват повдигане на спор за материално право към минал момент, чието правно основание не е разпоредбата на чл.342 ГПК, а е разпоредбата на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. В делбеното производство обаче не е допустимо разглеждането на такъв иск, тъй като разрешаващият спора съдебен акт по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ се последва от административен акт с конститутивен характер на органа на поземлена собственост, с който става реалното възстановяване на правата на собствениците на земеделските земи. Освен това в случая такъв спор за материално право между страните вече е бил разрешен и с влязло в сила съдебно Решение № 523/19.10.1999 год. по гр.д.№ 502/1999 год. на ВрОС, потвърдено от ВКС на РБ с Решение № 723/28.04.2000 год. по гр.д.№ 60/2000 год., е признато за установено, че земеделските имоти са собственост на наследниците на общия наследодател Г. Р. П.. Съделителката Г.Р.Т. е участвала в това производство и по отношение на нея съдебните актове имат сила на пресъдено нещо. Именно въз основа на тези съдебни актове е издаден и административният акт на ОСЗ-Оряхово - Решение № 10/09.02.2001 г., по силата на чието конститутивно действие е извършено реалното възстановяване на земеделските имоти в патримониума на наследниците на Г. Р. П.

При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за изключване от делбената маса на  посочения имот - нива от 10,004 дка в м."Совата" в землището на с.Остров, общ.Оряхово, и не следва да бъдат обсъждани по същество доводите на съделителката Т. относно собствеността на този имот към момента на включването му в ТКЗС, както и ангажирани в подкрепа на тези доводи писмени доказателства. В тази част въззивната жалба на Г.Т. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

На второ място, съделителката Ю.А.Т. на основание чл.343 ГПК е направила оспорване на две саморъчни завещания, съставени от името на общия наследодател Г.Р. П. и неговия син Р. Г. П.. Съделителката е направила оспорването под формата на инцидентен установителен иск, предявен против съделителя С.Д.Т., който се ползва от действието на завещанието и който въз основа на същите се е снабдил с констативен нотариален акт за признаване правото му на изключителна собственост върху делбените имоти.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените във въззивната жалба на Г.Т. и в насрещните въззивни жалби на съделителката Р.Ч. оплаквания за допуснати от районния съд процесуални нарушения при приемането за разглеждане и произнасяне по предявения инцидентен установителен иск. Общият принцип е, че оспорването на завещание по чл.343 ГПК може да бъде предявено както чрез иск, така и чрез възражение. В случая, макар  оспорването на завещанията да е извършено под формата на инцидентен установителен иск, предявен против само един съделител, следва да се приеме, че с този иск действителността на завещанията се въвежда като предмет на спор, но разглеждан като възражение, и по отношение на останалите съделители с оглед качеството им на задължителни необходими другари в делбеното производство. Ето защо въззивният съд приема, че районният съд не е допуснал процесуално нарушение, приемайки така предявения инцидентен установителен иск и произнасяйки се с решението по действителността на оспорените завещателните разпореждания, без да конкретизира, че този иск е предявен по отношение само на един от съделителите.

      Разгледани по същество, наведените от ищцата доводи, че завещанията не са написани и подписани от посочените като завещатели лица, покриват фактическият състав на материално-правното възражение за недействителност на саморъчно завещание по чл.42, бук."б" вр. чл.25, ал.1 ЗН. Съобразно посочените разпоредби, саморъчното завещание е писмен акт, който трябва да бъде написан изцяло от самия завещател, да съдържа означение на датата на съставянето и да бъде подписан от завещателя, като неспазването на тези изисквания при съставянето на завещанието води до нищожност на завещателните разпореждания.

                   С първото завещание от 29.07.1964г. г. от името на Г. Р. П. е завещано на сина му Р. Г. П. цялото движимо и недвижимо имущество, което завещателят притежава. В съдебното производство не е доказано по категоричен и несъмнен начин от ползващия се от него съделител Т., че това завещание е написано и подписано от Г. П.. Поради липса на сравнителен материал за изследване на ръкописния текст и подписа положен под завещателните разпореждания, вещото лице не е дало заключение дали ръкописният текст и подписа са изпълнени от Г. П., а е отговорило единствено на поставения въпрос, че ръкописният текст в завещанието от 29.07.1964 г. е изпълнен с мастило, като е използвано пишещо средство „автоматична писалка”,които се произвеждат от 30-те години на ХХ век. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените във въззивната жалба на С.Т. доводи, че при произнасянето по въпроса за действителността на това завещание първоинстанционният съд не е съобразил събраните по делото гласни доказателства. От показанията на водените от ответника С.Т. свидетели Б. И. А. и Л. А., също не се установява, че текстът и подписът на оспореното завещание от 29.07.1964г. са написани саморъчно от завещателя Г. Р. П.. Свидетелите твърдят единствено че са виждали завещание, но не установяват дали това е приложеното по делото завещание, както и кой го е написал. Тук следва да се отбележи, че свидетелят Б.А. твърди, че е виждал завещанието на Г. П.през 1956 год., а приложеното и оспорено по делото завещание е от 1964 год.  Показанията на свидетелите следва да бъдат поставени под съмнение и с оглед на противоречието им със събраните по делото писмени доказателства - оригинали на декларации от 26.03.1943 год. и от 26.05.1947 год., на договор от 19.05.1947 год. и от нотариален акт № 158, т.І, дело № 194/1960 год. Свидетелите твърдят, че Г. П. е бил грамотен, но от посочените писмени доказателства е видно, че при подписването на документи наследодателят не е поставял подпис, а отпечатък от палец, като неграмотността му е удостоверена официално и от съдия при подписването на нотариален акт № 158/1960 год. При тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че липсват доказателства, че завещанието от 29.07.1964 год. е написано и подписано от посоченото като завещател лице Г. П., поради което същото следва да бъде прогласено за нищожно. Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт в частта, в която е прогласена тази нищожност.

                   С второто завещание от 10.08.1989г. от името на Р. Г. П. е завещано на внука му С.Д.Т. цялото движимо и недвижимо имущество на завещателя. В първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, според което ръкописният текст и подписът под „завещател” в завещание от 10.08.1989 г. са изпълнени от Р. Г. П.. В рамките на въззивното производство обаче е представен новооткрит сравнителен материал от подписите на Р. П., въз основа на който е допусната допълнителна съдебно-почеркова експертиза, според чието заключение има вероятност завещанието да не е изпълнено от Р. П. с оглед констатираното в хронологичен времеви отрязък изменение и съществено нарушение в координацията на движения на това лице. Съобразно практиката на ВКС на РБ /напр. Решение № 417 от 06.06.2005 год. по гр.д.№ 90/2005 год., І гр.отд./ само вероятността текстът на саморъчно завещание да е написан от завещателя не е достатъчна, за да се приеме, че е проведено пълно доказване на истинността му. Това е така, тъй като всяка вероятност изпълнението на текста да е на наследодателя е същевременно вероятност и за това, че тестът не е написан от него. По своята правна същност саморъчното завещание е частен диспозитивен документ и при оспорване на истинността му, тежестта на доказване е на страната, която го е представила и иска да се ползва от него. В конкретния случай ползващата се от завещанието страна е съделителят С.Т. и негова е била тежестта в условията на пълно доказване да установи автентичността на текста и подписа. Обстоятелството, че по делото са събрани доказателства, които будят съмнение в автентичността на документа, е достатъчно, за да се приеме, че не е проведено пълно доказване на истинността на завещанието, с оглед на което оспорването се явява успешно и следва да бъде прогласена нищожността на завещанието.

                   При тези съображения, насрещните въззивни жалби на съделителката Р.Ч. в частта, в която атакуват решението на районния съд за отхвърляне на иска за прогласяване нищожността на завещанието на Р. П. се явяват основателни. Първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен в посочената част и вместо него следва да бъде постановено решение, с което да бъде обявена нищожността на завещанието на Р. Г. П.от 10.08.1989 год.

                   При така констатираната нищожност на завещателните разпореждания, ирелевантни се явяват наведените във въззивната жалба на съделителката Г.Т. доводи, че Г. П.  и Р. П. не са могли да извършват завещателни разпореждания, тъй като към момента на съставяне на завещанията имотите са били в ТКСЗ. За пълнота на изложението все пак следва да се отбележи, че по същество тези доводи са и неоснователни с оглед обявената с Решение № 4 от 27.II.1996 г. на КС на РБ по конст. д. № 32/95 г. противоконституционност на  разпоредбата на чл.90а ЗН в частта, в която е предвидено, че завещание, съставено след включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собствеността върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, няма действие за тези имоти.

                   С оглед изхода на разрешения спор относно действителността на завещанията, на основание чл.537, ал.2 ГПК следва да бъде отменен издаденият в рамките на охранително производство в полза на съделителя С.Т. констативен нотариален акт № 110/2013 год., тъй като с него се засягат правата на останалите съделители.Ето защо решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в частта, в която е отменен посочения нотариален акт.

                    В обобщение на изложените съображения по направените оспорвания в делбеното производство от съделителите Г.Т. и Ю.Т., настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде допусната съдебна делба на всички посочени в исковата молба земеделски имоти между страните по делото, в качеството им на законни наследници на Г. Р. П.. Правата, при които следва да бъде допусната делбата са следните:

       Както бе посочено, след смъртта на общия наследодател Г. П. негови законни наследници са шестте му деца - С. Д., О. В., Д. П., Р. П., Л. В. и Й. К., всяко от които наследява по равна част - 1/6 ид.ч., равняваща се на 12/72 ид.ч., от цялото наследство.

След смъртта на дъщерята С. Д. през 1995 г. нейни наследници са синовете й А. Е. Г. и Б.Е. Д. при равни права - по 6/72 ид.ч., като след смъртта на първия през 2010 г. правата му се наследяват поравно от синовете му Т.А.Е. и З.А.Е. - по 3/72 ид.ч., а след смъртта на втория през 2005 г. правата му се наследяват поравно от преживялата му съпруга Б.И.Д. и дъщерите А.Б.Г. и В.Б.Д. - по 2/72 ид.ч.

След смъртта на дъщерята О. Г.В. през 1983 г., нейни наследници са синовете й А. М. В. и Н. М. В. при равни права - по 6/72 ид.ч., като след смъртта на първия през 2009 г. правата му се наследяват поравно от преживялата му съпруга В.П.В. и децата Ю.А.В. и М.А.В. - по 2/72 ид.ч., а правата на втория й син, който е починал преди наследодателите през 1962 год., се наследяват по право на заместване от дъщеря си В.Н.П. - 6/72 ид.ч.

След смъртта на сина Д.Г. П. през 1991 г. , негови законни наследници са децата му  В. Д.Г. и Т. Д. Атанасова при равни права - по 6/72 ид.ч., като след смъртта на първия през 28.04.2004 г. правата му се наследяват поравно от преживялата му съпруга С.Т.Г. и  синовете И.В.Г. и Д.В.Г. - по 2/72 ид.ч., а след смъртта на втората  през 1998 г. нейните законни наследници Ц.Г.Д. и Д.Г.И. наследяват по 3/72 ид.ч.

След смъртта на сина Р. Г. Пуйкански през 1991 г., негови законни наследници са дъщерите му  Г.Р.Т. и Д. Р. Томова при равни права - по 6/72 ид.ч., като след смъртта на втората през 2002 г. правата й се наследяват поравно от  дъщеря й Р.Д.Ч. и сина й С.Д.Т. -по 3/72 ид.ч.

След смъртта на дъщерята Л. Г. В. през 1987 г., нейните права се наследяват по равно от сина й Г. А. З. и дъщеря й  Ю.А.Т. - по 6/72 ид.ч., като след смъртта на първия през 2007 г. неговите права се наследяват поравно от синовете му А.Г.А. и И.Г.А. -  по 3/72 ид.ч.

След смъртта на дъщерята Й. Г. К. през 2010 г., нейните права се наследяват поравно от дъщерите й М.М.Н. и Ц.М.Ц. - по 6/72 ид.ч.

При това положение делбата следва да бъде допусната при следните квоти:    по 6/72 ид.ч. за: В.Н.П., Г.Р.Т., Ю.А.Т., М.М.Н. и Ц.М.Ц.; по 3/72 ид.ч. за: Т.А.Е., З.А.Е., Ц.Г.Д., Д.Г.И., Р.Д.Ч., С.Д.Т., А.Г.А. и И.Г.А. и     по 2/72 ид.ч. за: Б.И.Д., А.Б.Г., В.Б.Д., В.П.В., Ю.А.В., М.А.В., С.Т.Г., И.В.Г. и Д.В.Г..

                   Като е достигнал до същите изводи по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви права следва да бъде допусната съдебната делба, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тези части.

                   Присъждане на разноски за въззивната инстанция е поискано от съделителката Г.Т., чрез пълномощника й адв.Л.. С оглед неоснователността на въззивната жалба на тази съделителка в основната й част, касаеща въпроса кои имоти следва да бъдат допуснати до делба, и неоснователността на останалите наведени доводи относно действието на саморъчните завещания настоящият съдебен състав намира, че искането й за присъждане на разноски не следва да бъде уважено.  Искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция е направено и от съделителя С.Т., но с оглед неоснователността на неговата жалба, това искане също следва да бъде оставено без уважение.

                   Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                                      Р                 Е                 Ш               И:

 

 

                   ОТМЕНЯ Решение № 92/27.05.2015 год. по гр.д.№ 461/2013 год. на Оряховския районен съд В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният иск за обявяване нищожност на завещанието на Р. Г. П. от 10.08.1989 год., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

                   ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО на основание чл.42, бук."б" вр. чл.25, ал.1 ЗН саморъчното завещание, съставено на 10.08.1989 год. от името на Р. Г. П. в полза на внука му С.Д.Т., обявено с протокол от 13.08.2013 год. на съдията по вписванията на Районен съд-Оряхово.

                   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 92/27.05.2015 год. по гр.д.№ 461/2013 год. на Оряховския районен съд в останалата му част.

                   Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........             2..........