Р Е Ш Е Н И Е 7

 

гр. ВРАЦА, 11.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд   гражданско                  отделение в

публичното заседание на  14.12.2016 г.        в състав:

 

Председател: Татяна Александрова

    Членове: Мария Аджемова

             Светозар Георгиев мл. с-я

                                    

в присъствието на:

прокурора               секретар  В.Н.

като разгледа докладваното  от   М. Аджемова            

        в. гр.    дело N` 605  по описа за 2016   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на П.К.П. от гр. София, представляван от адв. С.З., срещу решение на районен съд гр. Оряхово № 79/30.06.16 г. по гр. д. № 43/16 г., в частта с която жалбоподателят е осъден да заплати на П.Й. с адрес Република Сърбия, гр. Димитровград сумата 9 779.00 лв. равностойност на 5 000 евро, представляваща дадено на 27.01.11 г. капаро за закупуване на лек автомобил и получена с оглед неосъществено основание, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 26.01.16 г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят намира, че районен съд е допуснал процесуални нарушения, тъй като изводът му за основателност на предявения осъдителен иск за сумата 9 779 лв. бил в противоречие с обстоятелствата по спора установени в хода на съдебното дирене. Навеждат се и оплаквания за неправилно приложение от районен съд на материалния закон, конкретно нормата на чл. 19 от ЗЗД а също и правилата за изтичане на тригодишната и петгодишната погасителна давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД. В проведеното пред окръжен съд открито съдебно заседание на 14.12.16 г., процесуалния представител на жалбоподателя мотивира становище за недопустимост на атакуваното решение поради допуснато от районен съд процесуално нарушение, доколкото съдът е приел правна квалификация за предявения иск по чл. 79 от ЗЗД, а след това е променил становището си и в решението си е приел, че искът е предявен с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД.

Жалбоподателят моли за отмяна решението на първостепенния съд в обжалваната част, претендира съдебни разноски и адв. възнаграждение.

Ответникът по жалба П.Й., редовно уведомен чрез представляващия го адвокат Г.М.Г., не представя отговор на въззивната жалба. Същият се явява лично в открито съдебно заседание и моли окръжен съд да остави без уважение въззивната жалба и потвърди решението на районен съд. Г-н Й. не заявява доказателствени искания. Претендира съдебни разноски пред първа и въззивна съдебни инстанции.

След самостоятелен анализ на събраните доказателства и доводите на страните окръжен съд намира следното:

Въззивнана жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок, от надлежна страна в производството и има за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Разгледана по същество, при съобразяване чл. 269 от ГПК, окръжен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

Настоящият ответник по жалба П.Й. е предявил с вх. № 311/28.01.16 г., плик с пощенско клеймо от 26.01.16 г., пред първостепенния районен съд гр. Оряхово, срещу ответника П.К.П., два обективно съединени осъдителни иска, първият от които за сумата 9 779 лв. равностойност 5 000 евро, заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и вторият за сумата 892 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 27.01.11 г. до предявяване на иска. В исковата молба г-н Й. излага следните обстоятелства: На 27.01.2011 г. в гр. Димитровград, Република Сърбия се договорил с ответника П.П. да му достави в 10 дневен срок автомобил втора употреба марка Тойота Авенсис 2 000 кубика, турбо дизел за сумата от 9 500 евро, като още тогава г-н Й. дал на ответника част от договорената сума, в размер на 5 000 евро равностойност на 9 779 лв. като капаро. Разбрали се ответникът П. да достави автомобила в гр. Сливница. За получаване на сумата 5 000 лв. ответникът подписал разписка, която ищецът твърди, че представя като доказателство по делото. От тогава до предявяване на исковете, страните многократно разговаряли по телефона и се срещали. Ищецът Й. разбрал, че ответникът П. няма да му достави автомобил, нито пък има намерение да му върне дадените като капаро пари. Ищецът твърди, че сигнализирал прокуратурата и МВР, срещу ответника П. било образувано наказателно производство и внесен обвинителен акт, образувано било и н.о.х.д. № 2718/13 г. по описа на районен съд гр. София, 8 състав. Делото приключило с оправдателна присъда, която била протестирана от прокуратурата пред горната инстанция. Ищецът твърди, че в хода на съдебното следствие ответникът П. дал обяснения, че е получил от него сумата  5 000 евро, но след това обстоятелствата се стекли така, че той не могъл да изпълни задължението си да му достави догорения автомобил.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът П., чрез представляващия го адвокат С.З., представя отговор, в който оспорва предявените искове и твърди, че изложените в исковата молба обстоятелства не отговарят на истината. Успоредно с това твърдение, ответникът П. не оспорва, че между него и ответника е съществувало договорно отношение, но то не било с елемент на измама, което се доказало в наказателното производство. Освен това, в отговора ответникът прави възражение, че исковата претенция е погасена по давност. Ответникът оспорва истинността на представената от ищеца разписка от 27.01.11 г., на стр. 3 от делото и моли съдът да задължи ищеца да представи оригинал на документа.

В закрито с. з. на 24.03.16 г. районен съд е изготвил проект за доклад по делото съдържащ обстоятелствата по спора сочени в исковата молба, становището на ищеца отразено в отговора, указание към ищеца да заяви дали ще се ползва от оспорената разписка от 27.01.16 г. и да представи оригинал на същата. Съдът указал на ответника, че носи доказателствената тежест по отношение доказване неистинността на оспорената разписка. Районен съд е разпоредил да се изискат от районен съд гр. София заверени преписи на протоколи от проведените съдебни заседания по н.о.х.дело № 2718/13 г. по описа на СРС, както и препис от съдебния акт приключващ делото. В проведеното на 20.04.16 г. първо по делото открито съдебно заседание, районен съд е направил на осн. чл. 146 от ГПК доклад по делото, който възпроизвежда изготвения проект за доклад.

В проекта за доклад по делото и същинския доклад по чл. 146 от ГПК, районен съд съдът не е направил правна квалификация на заявените от ищеца права, а също и на заявените от ответника възражения.

На осн. чл. 176 от ГПК, районен съд е разпоредил на ответника да се яви лично и да отговори на конкретно поставени от ищеца въпроси свързани с това дали между тях има постигната на 27.01.11 г. договорка за доставяне на лек автомобил в срок от 10 дни, дали в тази връзка на 27.01.16 г. ответника П. е получил от ищеца Й. капаро в размер на 5000 евро и дали е подписвал разписка за получаване на тази сума. Уведомление, че следва да се яви лично и да отговори на поставените от съда въпроси, а също и за последствията от неявяването, ответникът е получил лично на 12.05.16 г. – призовка на стр. 34.

В проведеното на 31.05.16 г. открито съдебно заседание, ответникът не се е явил да отговори на поставените въпроси, без да посочи уважителни причини за това. В същото съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца адв. Г.Г. от адв. колегия гр. Разград, със съгласието на ищеца, е заявил, че не желае да се ползва от оспорената от ответника разписка от 27.01.11 г. за получаване от ответника на исковата сума 5 000 евро. При това заявление, съдът е прекратил откритото производство по чл. 193 от ГПК за оспорване истинността на разписката. По искане на ищеца, е разпитан свидетеля Зоран Ранчев. Той твърди, че е приятел на ищеца. Преди около шест години, ищецът го помолил да плати от негово име на лице, чието име свидетелят не помни, сумата 1 500 евро във вр. с постигната между тях договорка това лице да му достави лек автомобил. Свидетелят изпълнил молбата на ищеца и платил сумата 1 500 евро. Човекът който взел парите, съставил саморъчно разписка, че е получил от ищеца сумата 1 500 евро за доставка на автомобил и се подписал. В съдебно заседание на свидетеля е показана оспорената по делото разписка от 27.01.11 г. и той заявил, че това не е разписката, която мъжът на когото дал 1 500 евро е написал и подписал пред него.

По делото са представени преписи на протоколи по н.о.х.дело № 4718/13 г. по описа на СРС. Представена е и присъда № 21 от 27.10.15 г. и мотиви по н.о.х.д. № 4718/13 г.,  стр. 50 от делото на районен съд. Наказателният съд е признал подсъдимият П.К.П. за НЕВИНОВЕН в това, че на 27.01.11 г. в гр. Димитровград, Република Сърбия, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у П. Й., че ще му достави в срок от 10 дни автомобил втора употреба – "Тойота", модел "Адвенсис" 2000 куб. турбо дизел, внос от Швейцария и с това му причинил имотна вреда в размер на сумата 9 779 лв. представляваща левовата равностойност на 5 000 евро, дадени от Й. като капаро за доставка на автомобила до гр. Сливница, поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 2091 ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. По протест на прокуратурата, по отношение на постановената оправдателна присъда е проведен инстанционен контрол от СГС. Пред окръжен съд е представен заверен препис от окончателно решение на СГС от 18.10.16 г., по в.н.о.х.д. № 1778/16 г., с което градски съд е потвърдил оправдателната присъда на СРС по отношение на подсъдимия П.К.П., ответник в настоящото производство, като е посочил че изцяло споделя фактическите констатации и правни изводи на контролирания съд. И двете съдебни инстанции разгледали наказателното дело, след анализ на събраните в хода на образуваното наказателно производство гласни и писмени доказателства, приемат за установено от фактическа страна  следното: между свидетелят Й. и подсъдимия П. е постигната на 27.01.11 г. устна договорка, П. да достави на Й. лек автомобил втора употреба, марка Тойота, модел "Адвенсис", за срок от 10 дни, като във вр. с договореното Й. предал на П. сумата 5 000 евро като капаро, но подсъдимият П.П. не изпълнил задължението си да достави договорения лек автомобил. За да постанови оправдателната си присъда по отношение на П.П., потвърдена от СГС, районен съд гр. София е приел, че деянието на подсъдимия П. е несъставомерно, тоест че не са налице всички елементи на престъплението измама, за което прокуратурата е повдигнала обвинение. Това било така, тъй като прокуратурата повдигнала обвинението срещу Пл. П. не успяла да докаже, че при сключване на договора между него и свидетеля Й., П. е имал умисъл да измами /заблуди/ свидетеля, че ще му достави кола, с цел да набави за себе си имотна облага. Като в казуса облага е полученото от подсъдимия Пл. П. капаро в размер на 5000 евро. Наказателният съд е приел, че у подсъдимия П. липсва измамлив умисъл, тъй като по делото имало доказателства за наличие на обективни пречки за извършване на договорената доставка на лек автомобил, които възникнали в процеса на доставяне на автомобила - проблеми на митниците, техническа неизправност на товарната кола превозваща автомобила предмет на доставка и др.

При така установените обстоятелства по спора, от правна страна окръжен съд намира следното:

Изложените в исковата молба обстоятелства дават основание на окръжен съд да приеме, че предявеният от ищеца Й. осъдителен иск за сумата 9 779 лв., левова равностойност на 5 000 евро, е с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД - получено на отпаднало основание, доколкото ответникът не е изпълнил в срок задължението си по сключения на 27.01.11 г. договор, да достави на ищеца в 10 дн. срок лек автомобил втора употреба, при което полученото от ответника капаро /част от догорената цена на автомобила/ е получено без основание.

При възприетата от окръжен съд правна квалификация на исковата претенция, окръжен съд намира следното: Правото да се развали двустранен договор е самостоятелно правно средство, което се дава на титуляра на едно право, породено от двустранен договор, чието насрещно задължение не се изпълнява. За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД - разваляне на договора поради неизпълнение на осн. чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, ищецът следва да установи надлежно упражнено право на разваляне, тоест да докаже настъпването на някоя от предпоставките по чл. 87 ал. 2 от ЗЗД, пораждащи правото на разваляне без даване на срок за изпълнение.

В настоящия случай, опора за доказателствени изводи на окръжен съд е основно необоснования отказ на ответника Пл. П. да даде обяснения по спора, в хипотезата на чл.176 ал. 3 от ГПК, тъй като ищецът Й. е заявил, че не желае да се ползва от представения от него частен свидетелстващ документ - разписка от 27.01.11 г. подписана от ответника, от която се установява, че той е получил от него сумата 5 000 лв. като капаро за доставяне на лек автомобил марка "Тойота Адвенсис" от Швейцария, при което документа следва да се изключи от доказателствения материал по делото. А от друга страна, показанията на единствения разпитан свидетел Зоран Ранчев, според окръжен съд са неотносими към предмета на спора, доколкото свидетелят твърди, че от името на ищеца предал на лице, чието име не помни сумата 1 500 евро, като капаро за доставка на автомобил. Лицето на което свидетеля предал сумата, подписало разписка, но според него тя била различна от разписката представена от ищеца Й..

Според окръжен съд, отправените от ищеца към ответника въпроси, на които, на осн. чл. 176 ал. 1 от ГПК, районен съд е разпоредил ответника да се яви и отговори, обхващат твърдените в исковата молба и подлежащи на доказване спорни факти, а именно: Обещавал ли е ответникът на 27.01.11 г. да достави на ищеца в срок от 10 дни автомобил втора употреба /Тойота Адвенсис турбо дизел/ внос от Швейцария, получил ли е на същата дата /27.01.11 г./ в гр. Димитровград от ищеца сумата 5 000 евро като капаро и подписал ли е саморъчно разписка за получената от ищеца Петър Й. сума от 5 000 евро. Както се посочи, ответникът е бил задължен от съда да се яви лично в открито съдебно заседание и отговори на поставените конкретни въпроси, като е бил предупреден и за последиците от неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 176 ал. 2 от ГПК. Уведоменият лично на 12.05.16 г. ответник /виж призовка на стр. 34/, не се е явил в открито съдебно заседание на 31.0.16 г. за да бъде разпитан от районен съд. Той не е посочил за неявяването си каквито и да било извинителни причини. Окръжен съд намира, че това поведението на ответник има за цел той да се отклони и да не даде обяснения за неизгодни за него факти.

Ето защо, на осн. чл. 176 ал. 3 от ГПК окръжен съд приема, че фактите спрямо, които ответникът е възприел описаното поведение, тоест не се е явил за да отговори без да посочи извинителни причини за това, са доказани, а именно: На 27.01.11 г. между него ищеца е сключен устен договор, според който ответникът се задължил да достави в 10 дн. срок  лек автомобил втора употреба на ищеца, на същия ден ответникът е получил от ищеца сумата 5 000 евро като част от цената на автомобила  и е подписал разписка за така получената сума. За извода си да  приложи нормата на чл. 176 ал.3 от ГПК, окръжен съд взе предвид всички обстоятелства по делото: 1. заявеното от ответника в отговора на исковата молба, че процесния договор за доставка на лек автомобил е сключен между него и ищеца, но той не е имал намерение да го измами, което било доказано в наказателното производство, - 2. установените като случили се от наказателния съд факти по влязлата в сила оправдателна присъда № 21/27.10.15 г. по н.о.х.д. № 4718/13 г. на районен съд гр. София, които напълно съвпадат с фактите, за които неоправдано ответникът не се е явил за да даде обяснения, 3. обстоятелството, че ответникът е оправдан за извършване на престъплението измама от наказателния съд само защото извършеното от него деяние /постигнатата на 27.01.11 г. договорка между него и свидетеля Й. за доставка в 10 дн. срок на лек автомобил втора употреба модел "Тойота Адвенсис" 2000 куб., турбо дизел и получаване в тази връзка от Пл. П. на сумата от 5 000 евро/ е несъставомерно от субективна страна, поради недоказаност от страна на прокуратурата на умисъл у подсъдимия Пл. П. да измами свидетеля Й., като с това му причини имуществена вреда в размер на 5 000 евро, равностойност на 9 779 лв.

Следва да се посочи, че настоящият състав на окръжен съд третира процесната оправдателна присъда на наказателния съд, като косвено доказателство, в подкрепа на извода, че на осн. чл. 176 ал. 3 от ГПК използва поведението на ответника в настоящото производство като опора за доказателствените си изводи, а не във вр. с чл. 300 от ГПК. В настоящия случай, правилото на чл. 300 от ГПК, което обвързва граждански съд, както при осъдителна, така и при оправдателна присъда, е неприложимо. Това правило предпоставя тъждество между деянието предмет на присъдата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес. По настоящото дело е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, който няма обезщетителен характер и не представлява имуществена санкция за непозволено увреждане, поради което няма съвпадение на основанията по двете производства - наказателно и гражданско.

С оглед на изложеното, окръжен съд приема за доказано, че на 27.01.11 г. между страните е сключен договор за поръчка, по силата на който ответникът се задължава да достави на ищеца 10 дн. срок  лек автомобил втора употреба марка "Тойота Адвенсис", 2 000 кубика, турбо дизел, като на същата дата ответникът е получил от ищеца част от договорената цена на автомобила, в размер на 5 000 евро с левова равностойност на 9 779 лв. Към момента на предявяване на исковата претенция, ответникът Пл. П. не е изпълнил поетото задължение да достави на ищеца лек автомобил с посочената марка и параметри, тъй като доказателства в тази връзка по делото не са представени, а и ответникът не твърди че е изпълнил задължението си. При което следва да се приеме, че поради значителната забава изпълнение на задължението за доставка на автомобил с посочената марка и параметри е станало напълно излишно за ищеца, тоест е налице пълно неизпълнение на договора от страна на ответника и е безпредметно да се дава срок за изпълнение от изправната страна. Ето защо, с предявяване на процесния иск П. Й. е упражнил правомерно правото си да развали на осн. чл. 87 ал. 2 от ЗЗД сключения с ответника Пл. П. договор от 27.01.11 г. и за него е възникнало правото да получи на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД платената при сключване на договора сума в размер на 5 000 евро, с равностойност на 9 779 лв., тъй като сумата е дадена на отпаднало основание.

Ето защо, предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД следва да бъде уважен за исковата сума 9 799 лв., заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Окръжен съд не споделя оплакванията на въззивника Пл. П. за недопустимост на постановения от районен съд съдебен акт, обосновано с това, че районен съд се е произнесъл по непредявен иск. За първи път, правна квалификация на предявения иск районен съд е направил в постановеното от него решение. И независимо, че възприетата от районен съд правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД - неосъществено основание, според окръжен съд е неправилна, доколкото районен съд е разгледал иска по заявените в исковата молба фактически твърдения, първостепенния съдебен акт е допустим. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато няма нарушение от такъв характер, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, обуславя правилността на решението - ТР № 2/29.02.12 г. на ОСГТК на ВКС.

Окръжен съд намира също, че заявеното в отговора на исковата молба правопогасително възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане, е неоснователно. Процесното вземане се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 от ГПК, която на осн. Постановление № 1/28.05.79 г. на ВКС, т. 7 започва да тече от отпадане на основанието и тъй като развалянето на договора има обратно действие, погасителната давност започва да тече от 27.01.11 г. Настоящата искова молба е изпратена до районен съд гр. Оряхово по пощата,в плик с клеймо от 26.01.16 г., виж плик на стр. 5, ето защо следва да приеме, искът е предявен преди изтичане на петгодишната погасителна давност и претендираното вземане не е погасено по давност.

В заключение, тъй дадената от районен съд правна квалификация на предявения иск не се споделя от настоящата инстанция, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и се постанови друго по същество, с което предявеният осъдителен иск за сумата 9 779 лв., левова равностойност на 5 000 евро да бъде уважен, но на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД - получено на отпаднало правно основание, заедно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска 28.01.16 г. до окончателното й изплащане, при изложените по-горе мотиви.

Доколкото настоящата инстанция уважава предявения осъдителен иск за сумата 9 799 лв., макар и с различна правна квалификация от тази дадена от районен съд, няма основание за отмяна решението на районен съд в частта, с която ответника Пл. П. е осъден да заплати на ищеца П.Й. съдебни разноски в размер на 891.16 лв. включващи д. т. и адв. възнаграждение.

Заявеното от въззиваемия Й. пред окръжен съд искане да му се присъдят допълнително съд. разноски /пътни разходи и за хотел/ направени пред районен съд, не подлежат на разглеждане в настоящото производство. Изменение или допълване решението на районен съд в частта за присъдените разноски, г-н Й. е следвало да поиска по реда на чл. 248 от ГПК.

При изхода от спора, за настоящата инстанция се дължат съдебни разноски на въззиваемия П.Й., тъй като той е направил своевременно искане за присъждането им. Следва да му се присъди сумата 35 лв. направени разноски за нощуване в хотел в гр. Враца на 13.12.16 г., тъй като по делото са представени доказателства /фактура и фискален бон на стр. 26/ за направен такъв разход от страна на въззиваемия, който лично се е явил  в проведеното на 14.12.16 г. открито съдебно заседание в окръжен съд гр. Враца.

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Оряхово № 79/30.06.16 г. по гр. д. № 43/16 г. в частта, с която  е уважен предявеният осъдителен иск за сумата 9 779 лв. равностойност на 5 000 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД дадено на неосъществено правно основание и вместо това

П О С Т А Н О В Я В А:

ОСЪЖДА П.К.П., с ЕГН ********** *** да заплати на П.Й. с ЕГН ********** с адрес Република Сърбия, гр. Димитровград, ул. "Васил Иванов Целе" № 3 сумата 9 779 лв., левова равностойност на 5 000 евро на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като дадена на отпаднало правно основание във вр. с развален на основание чл. 87 от ЗЗД договор от 27.01.11 г. за доставка на автомобил, заедно със законната лихва считано от предявяване на иска 28.01.16 г. до окончателното изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА в останалата част решението на районен съд, с която ответникът П.П. е осъден да заплати на ищеца П.Й. съдебни разноски в размер на 891.16 лв.

ОСЪЖДА П.К.П., с ЕГН ********** *** да заплати на П.Й. с ЕГН ********** и с адрес Република Сърбия, гр. Димитровград, ул. "Васил Иванов Целе" № 3 сумата 35 лв. съдебни разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. 

  

  

   Председател:...... Членове:1..........2..........