РЕШЕНИЕ№ 12

гр. Враца, 20.01.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     Врачански окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

   ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ДОСОВ

                    ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

 

            при секретаря И.М., като разгледа докладваното от мл. съдия Веселина Павлова В. гр. д. № 629 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 264/19.10.2016 год., постановено по Гр. д. № 929/2016 год. на Районен съд гр. Козлодуй, съдът е признал за установено на основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р.М.Й., Е.К.Й. и Г.К.Й., като наследници на К.Б. Й./б.ж. на гр. Козлодуй/, не дължат на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД част от вземане по изпълнителен лист, издаден на 22.06.2011 г. по ч. гр. д № 411/2011 г. по описа на Районен съд гр. Козлодуй, а именно: 252,44 лв. неолихвяема сума, 2002,04 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия и топла вода, 1022,48 лв. лихва, 259,60 лв. разноски и 370,75 лв – такса по чл. 53 от Тарифа за държавните такси, претендирани по изпълнително дело № 199/2011 г. по описа на СИС при РС Козлодуй, тъй като вземането е погасено по давност. Присъдени са съответните разноски на ищците и е обезсилен изпълнителният лист, издаден на 22.06.2011 г. по ч. гр. д. № 411/2011 г. на РС Козлодуй.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК 106513772, представлявано от изпълнителния директор И. А., с която се обжалва изцяло постановеното от съда Решение № 264/19.10.2016 год. по Гр. д. № 929/2016 год. на Районен съд гр. Козлодуй. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи, че обжалваното решение е постановено при липса на съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и изложените от страните доводи, поради което съдът не е установил правилно фактическата обстановка на правния спор, довело от своя страна до неправилни правни изводи относно давността на вземането. Сочи се също, че не е взето предвид постановеното в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, че нова погасителна давност относно вземането на кредитора започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие по образуваното изпълнително дело, имайки предвид и съдебната практика, че от датата на всяко плащане започва да тече нова давност, защото плащанията съгласно тълкувателното решение се приравняват на извършени изпълнителни действия. В тази връзка съдът не е взел предвид, че по изпълнителното дело са налице данни за извършени плащания от страна на длъжника. Жалбоподателят намира, че вземането по процесния изпълнителен лист не е погасено по давност и поради това, че при нередовното призоваване на длъжника по изпълнителното дело, срокове по изпълнителното производство не би следвало да са текли. При тези доводи, въззивникът моли за отмяна на постановеното съдебно решение и отхвърляне на предявените искове от страна на Р.М.Й., Е.К.Й. и Г.К.Й. - наследници на К. Б. Й., б.ж. на гр. Козлодуй. Претендира се също и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от въззиваемите страни Р.М.Й., Е.К.Й. и Г.К.Й..

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,  намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищците.

Районен съд гр. Козлодуй е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от ищците Р.М.Й., Е.К.Й. и Г.К.Й. чрез техния общ пълномощник - адв. М.С., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК срещу "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК 106513772, представлявано от изпълнителния директор И. А., за установяване, че ищците като наследници на К. Б.Й. /б.ж. на гр. Козлодуй/ не дължат на ответното дружество част от подробно индивидуализирано в исковата молба вземане по изпълнителен лист, издаден на 22.06.2011 г. по ч. гр. д № 411/2011 г. по описа на Районен съд гр. Козлодуй, поради това, че същото е погасено по давност.

В исковата молба се твърди, че на 22.06.2011 г. по ч. гр. д № 411/2011 г. по описа на Районен съд гр. Козлодуй е издаден изпълнителен лист в полза на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД срещу наследодателя на ищците - К.Б. Й. /б.ж. на гр. Козлодуй/ за заплащане на сумите от 2002,04 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия и топла вода от м. ноември 2005 г. до м. ноември 2010 г., ведно със законната лихва от 15.04.2011 г. до изплащане на вземането, 651,05 лв. лихва за същия период и 299,19 лв. разноски в заповедното производство. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело на 19.10.2011 г. под № 199/2011 г. по описа на СИС при РС Козлодуй, по което до 25.02.2016 г. не са предприемани изпълнителни действия за удовлетворяване на присъдените вземания.

На 26.08.2014 г. длъжникът К. Й. е починал и през ноември 2015 г. неговите наследници са конституирани като длъжници по изпълнителното дело. Твърди се също, че преди издаването на изпълнителния лист от 22.06.2011 г., на 17.05.2011 г. длъжникът е погасил сумата от 697,80 лв. доброволно и считано от този момент на прекъсване на давността, до 18.05.2014 г., вземането е погасено по давност, поради изтичането на кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. Отделно от това се сочи и настъпила перемпция по изпълнителното дело на 20.10.2013 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и поисканите от взискателя изпълнителни действия след тази дата не следва да се смятат за валидни. Изложени са подробни аргументи за твърденията на ищците, обосноваващи изтекла погасителна давност на вземанията, съобразно постановките на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, отнасящи се към конкретния случай и развитието на изпълнителния процес по ИД № 199/2011 г. по описа на СИС при РС Козлодуй. Въз основа на тези обстоятелства е предявен отрицателният установителен иск за признаване за установено спрямо ищците, че не дължат на ответника част от вземане по изпълнителен лист, издаден на 22.06.2011 г. по ч. гр. д № 411/2011 г. по описа на Районен съд гр. Козлодуй, а именно: 252,44 лв. неолихвяема сума, 2002,04 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия и топла вода, 1022,48 лв. лихва, 259,60 лв. разноски и 370,75 лв – такса по чл. 53 от Тарифа за държавните такси, претендирани по изпълнително дело № 199/2011 г. по описа на СИС при РС Козлодуй, тъй като вземането е погасено по давност.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от процесуалния представител на ответната страна, с който са заявени доводи за неоснователност на предявения иск. Излагат се доводи, че давността на вземането не е изтекла, а поради невъзможността за откриване и уведомяване на длъжника по изпълнителното дело, взискателят не е могъл своевременно да посочи изпълнителен способ за събиране на вземането си по издадения изпълнителен лист. Намира също, че давност не тече при висящ изпълнителен процес, имайки предвид Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС.

     Страните по делото не спорят, а и от удостоверение за наследници с Изх. № 466/4.07.2016 г. се установява, че ищците Р.М.Й., Е.К.Й. и Г.К.Й. са наследници на К.Б. Й., б.ж. на гр. Козлодуй, починал на 26.08.2014 г. В качество им на негови наследници са конституирани в хода на изпълнителния процес по изпълнително дело № 199/2011 г. по описа на СИС при РС Козлодуй като длъжници на дата 25.11.2015 г.

            От приложеното по делото ИД № 199/2011 г. по описа на СИС се установява, че на 19.10.2011 г. е образувано изпълнително дело срещу К. Б.Й., въз основа на издадения на 22.06.2011 г. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 411/2011 г. по описа на РС Козлодуй, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, за сумите от 2002,04 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия и топла вода от м. ноември 2005 г. до м. ноември 2010 г., ведно със законната лихва от 15.04.2011 г. до изплащане на вземането, 651,05 лв. лихва за същия период и 299,19 лв. разноски в заповедното производство.

            След образуването на изпълнителното производство не са извършвани никакви изпълнителни действия, тъй като са подавани единствено молби за справки, касаещи проучване на имущественото състояние на длъжника. След смъртта на последния, настъпила на 26.08.2014 г., на 25.11.2015 г. са конституирани като длъжници по делото тримата наследници – ищците в първоинстанционното производство и въззиваеми страни в настоящото. Едва след проучване на имущественото състояние на конституираните наследници, с молба от 25.02.2016 г. е поискано от взискателя извъственото състояние на длъжниказх.  изпълнителен способ за събиране на вземането си по издадения изпъ от взискателя опис на конкретно посочени недвижими имоти, с цел изнасянето им на публична продан за удовлетворяване на присъдените вземания. Други действия не са предприемани с оглед на това, че на 20.07.2016 г. от страна на наследниците на длъжника е подаден иска с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, с искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез спиране на ИД № 199/2011 г. по описа на СИС при РС Козлодуй, което е допуснато от съда с Определение № 776/21.07.2016 г. и на 25.07.2016 г. ищците са получили издадената обезпечителна заповед за спиране на изпълнението.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

            Основният спорен въпрос между страните в производството се свежда до това дали е налице изтекла погасителна давност по отношение на присъдените вземания в полза на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, с издадения на 22.06.2011 г. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 411/2011 г. по описа на РС Козлодуй.

Въззивната инстанция е длъжна да се произнесе само по наведените от въззивника доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение. Изложени са такива във връзка с твърдението, че в изпълнителното производство давност относно вземането не тече, както и че не са отчетени плащанията от страна на длъжника по изпълнителното дело, от които според жалбоподателя започва да тече нова давност, приемайки, че те се приравняват на извършени изпълнителни действия, съгласно постановеното в ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

               Настоящата инстанция намира за неоснователен доводът, че давност в изпълнителното производство не тече, още по-малко поради това, че взискателят е бил поставен в невъзможност да сочи изпълнителни способи за удовлетворяване на вземането си от имуществото на длъжника, поради неоткриването му за връчване на поканата за доброволно изпълнение. В тази връзка съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т.10, Постановлението на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. се счита за изгубило сила. Прието е, че изпълнителният процес е сложен динамичен процес, при който не могат да се приложат правилата  за спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес. Поради това в изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов изпълнителен способ, а не се спира. От датата на последното изпълнително действие по изпълнителното дело, започва да тече нова давност. В същото Тълкувателно решение е посочено и кои изпълнителни действия прекъсват давността – „прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ В тази връзка първата молба на взискателя по ИД № 199/2011 г. по описа на СИС при РС Козлодуй, която би прекъснала давността относно вземането, съгласно задължителното за съда тълкуване на ВКС, е от дата 25.02.2016 г., когато е поискан опис на недвижими имоти и налагане на възбрани спрямо тях. Към тази дата обаче изпълнителното производство е било прекратено, по силата на закона /арг. от чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/, тъй като молбата за образуване на изпълнителното дело е от 19.10.2011 г., а до 19.10.2013 г. взискателят не е поискал извършване на каквото и да било изпълнително действие, следователно на 20.10.2013 г. изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Тъй като т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, но непостановяването му не означава, че прекратяването не е настъпило. Следователно молбите на взискателя за предприемане на изпълнителни действия при прекратено изпълнително производство, не пораждат правно действие и са ирелевантни в настоящия случай. 
               Въз основа на изясненото по-горе относно това кои изпълнителни действия в образуваното изпълнително производство прекъсват давността, се явява неоснователен и доводът на въззивника, че плащанията на длъжника по делото се приравняват на извършени изпълнителни действия и от тях следва да тече нова давност. Отделно от това в кориците на приложеното по настоящото дело ИД № 199/2011 г. по описа на СИС при РС Козлодуй, не се установяват никакви погашения от страна на длъжника от датата на образуване на изпълнителното дело до спирането му по допуснатата обезпечителна мярка по гр. д. № 929/2016 г. по описа на РС Козлодуй. Единственото плащане е сторено доброволно и то преди издаването на изпълнителния лист от 22.06.2011 г. по ч. гр. д. № 411/2011 г. по описа на РС Козлодуй.

            Съдът споделя извода на първоинстанционния съд относно това, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която молбата за издаване на изпълнителен лист е уважена, давността се прекъсва и започва да тече нова давност. Така с издаването на изпълнителния лист на 22.06.2011 г. въз основа на влязлата в сила заповед по чл. 410 ГПК по гр. д. № 411/2011 г. на РС Козлодуй за вземането на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД срещу наследодателя на ищците, е прекъсната погасителната давност и е започнала да тече нова давност, която обаче не е три години, както е приел първоинстанционният съд, а е пет години по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение се приравнява на влязло в сила съдебно решение и установеното с нея вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредния способ за отмяна на влязла в сила заповед за изпълнение, предвиден в чл. 424 ГПК, която норма е аналогична с чл. 303 ГПК. От друга страна нормата на чл. 404 ГПК изрично посочва кои са съдебните изпълнителни основания, сред които попадат и влезлите в сила заповеди за изпълнение. Отделно от това практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и настоящият иск по чл. 439 ГПК, макар да не е налице съдебно дирене в производството по издаване на изпълнителния лист. В конкретния случай с издаването на изпълнителния лист от 22.06.2011 г. по ч. гр. д. № 411/2011 г. по описа на РС Козлодуй, давността относно вземането на въззивника е прекъсната и е започнала да тече нова давност, която е пет години и имайки предвид, че първото изпълнително действие за събиране на присъденото вземане в изпълнителното производство, годно да прекъсне тази давност, е поискано с молба от 25.02.2016 г., то погасителната давност формално се явява неизтекла към 25.02.2016 г. Отчитайки обаче, че от датата на образуване на изпълнителното дело /19.10.2011 г./ в продължение на две години взискателят „АЕЦ Козлодуй” ЕАД не е поискал извършването на изпълнителни действия, то от 20.10.2013 г. изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона, съгласно разрешенията в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК. При това положение молбата на взискателя от 25.02.2016 г. се явява подадена по прекратено производство и не поражда съответните правни последици, като не представлява годно поискано изпълнително действие, което да доведе до прекъсване на петгодишната давност относно вземането, започнала да тече на 22.06.2011 г. Поради това предявеният иск на 20.07.2016 г. се явява действително основателен, тъй като на 22.06.2016 г. е изтекла петгодишната погасителната давност относно вземанията на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, инкорпорирани в издадения на 22.06.2011 г. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 411/2011 г. по описа на РС Козлодуй.

            С оглед изложеното и съобразно това, че крайният извод на настоящата съдебна инстанция съвпада с този на първоинстанционния съд, макар и по различни съображения, то атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

            При този изход на производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемите страни имат право на разноски пред въззивната инстанция и доколкото не е релевирано възражение за прекомерност на същите от страна на въззивника, то съдът следва да ги присъди съобразно представените договори за правна защита и съдействие, придружени със съответните списъци по чл. 80 ГПК, а именно общо в размер на 2450 лв. както следва: 750 лв. заплатено адвокатско възнаграждение от Р.М.Й., 850 лв. - от Е.К.Й. и 850 лв. - от Г.К.Й..

 

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 264/19.10.2016 год., постановено по Гр. д. № 929/2016 год. на Районен съд гр. Козлодуй.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК 106513772 със седалище и адрес на управление обл. Враца, община Козлодуй, гр. Козлодуй, п.к. 3320 да заплати на Р.М.Й., ЕГН ********** *** сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК 106513772 със седалище и адрес на управление обл. Враца, община Козлодуй, гр. Козлодуй, п.к. 3320 да заплати на Е.К.Й., ЕГН ********** *** сумата от 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/ разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК 106513772 със седалище и адрес на управление обл. Враца, община Козлодуй, гр. Козлодуй, п.к. 3320 да заплати на Г.К.Й., ЕГН ********** *** сумата от 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/ разноски пред въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                        2.