Р Е Ш Е Н И Е № 16

 

гр. ВРАЦА,25.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Врачанският окръжен съд,гражданско  отделение,в

публичното заседание на 20.01.2017г.,в състав:

 

 

 

Председател:Рената Г.Мишонова-Хальова

    Членове:Пенка Петрва

      мл.с.:Калина Христова

 

 

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар  Хр.Ц.,

като разгледа докладваното  от  съдия П.Петрова             

в.гр. дело N` 660  по описа за 2016   година,

 

    за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

    "Чез Електро България" АД гр.София,чрез юрк.К.Д.,е обжалвало решение на РС гр.Враца от 31.10.2016г.,постановено по гр.д.№ 3179/2016г.,с което е уважен предявен против въззивника отрицателен установителен иск за недължимост на вземане,представляващо стойност на използвана и незаплатена/корегирана/ел.енергия за минал период,и въззивникът е осъден да заплати такси и разноски в производството.

    Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно - постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като се излагат подробни съображения.Иска се отмяна на решението,и вместо него  постановяване на ново,с което предявеният иск се отхвърли.Претендират се разноски за двете инстанции.

    Въззиваемият не е ангажирал становище по въззивната жалба.В съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба.

    Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

    Настоящият състав намира въззивната жалба за процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване,и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

    Пред първоинстанционния съд против въззивника е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване недължимост на суми,начислени за консумирана и незаплатена ел.енергия за минал период - 22.10.2015г.-19.01.2016г.Поддържа се в исковата молба,че въззиваемият е потребител на електрическа енергия на адреса,посочен в исковата молба по партида с клиентски № 310226677629 от м.03.2016г.Няколко месеца след откриването на партидата бил получил фактура №0190408544/ 05.07.2016 г.,в която било отразено,че на основание чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ дължи сумата от 846.19 лв.От офиса на въззивното дружество в гр.Враца се снабдил с копие от констативен протокол №3013486,в който било посочено,че на 19.01.2016 г. служители на въззивника били извършили проверка и подменили електромера.На протокола бил посочен като титуляр на партидата А. Д. К.,докато фактурата била издадена на името на въззиваемия.Към 19.01.2016 г.,въззиваемият нямал договорни отношения с въззивника,тъй като партидата била на името на наследодателя му.От друга страна,според изложеното в исковата молба така извършената проверка и издадения констативен протокол били в нарушение на разпоредбите на ПИКЕЕ/чл.43 ал.3/.По никакъв начин въззиваемият-ищец в първата инстанция не бил уведомяван за извършването на проверката.Бил нарушен и чл.47 ал.2 от ПИКЕЕ,тъй като в протокола липсвал подпис на титуляра на партидата.

    Въззивникът е представил отговор на исковата молба,с който оспорва иска като неоснователен. Признава наличието на договорно отношение между страните.На 04.04.2016 г.,въззиваемият бил подал заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди,като бил поискал да стане страна по правоотношението за продажба.Към заявлението бил представил нот. акт от 2008 г.Като собственик на имота от 2008 г. той бил ползвал доставяната ел. енергия до този момент,като по този начин бил станал страна по договор при общи условия,съгласно чл.98а ал.4 от ЗЕ.На 19.01.2016 г.,служители на ”ЧЕЗ Разпределение България”АД били извършили проверка на адреса.Били констатирали липсваща пломба на щита,неоригинални пломби на големия капак на електромера,фирмена и метрологична, както и нарушени стикери отляво и отдясно.Електромерът не можел да се премери с еталонен уред.Липсвал товар. Електромерът бил подменен с нов редовен.Проверката била извършена и констативен протокол бил съставен в присъствието на двама свидетели.В последствие, демонтираният електромер бил изпратен за метрологична проверка в Българския институт по метрология ГД”МИУ” РО гр.Плевен.При отварянето му бил констатиран допълнително монтиран нерегламентиран мост от меден проводник,от вътрешната страна на клемния блок между клеми 1 и 2 под токовата пластина.По този начин,част от консумираната ел. енергия не се измервала и не се заплащала.В следствие на констатираните нарушения,сметките на въззиваемия били преизчислени,съгласно валидна и правилно приложена методика,за което,въззиваемият бил уведомен.

Установено е от представения КП/стр.35/,че на 19.01.2016 г.,двама служители на ”ЧЕЗ Разпределение България”АД,в присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите извършили проверка на адреса на въззиваемия – апартамент в жилищен блок. Констатирали,че липсва пломбата на щита,и,че пломбите на големия капак на електромера, обслужващ жилището на въззиваемия са неоригинални,и,че стикерите отляво и отдясно са нарушени.Отбелязано е,че е невъзможно електромерът да бъде премерен с еталонен уред поради  липса на товар. Въззиваемият бил потърсен,но не бил открит. Електромерът бил подменен с нов редовен.Горното се установява,както се изложи от представения по делото констативен протокол за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия №3013486/19.01.2016 г. и показанията на разпитаните по делото свидетели.

От представения констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №680/ 17.06.2016 г.,е видно,че проверката в Института по метрология гр.Плевен,е установила след отварянето на електромера,че от вътрешната страна на клемния блок между клеми 1 и 2 под токовата пластина допълнително е монтиран нерегламентиран мост от меден проводник.

Въз основа на констатациите в протоколите,въззивникът начислил на въззиваемия сумата от 846.19 лв. с ДДС,съгласно фактура №0190408544/05.07.2016 г. с основание ”дължима сума по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ” за периода 22.10.2015 г.-19.01.2016 г..Въззиваемият бил потърсен,за да бъде уведомен за проверката и за корекция на сметката му,което е видно от представените писма от 29.06. и от 06.07.2016 г. и обратни разписки.

По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза.Вещото лице е дало заключение,че промяната на схемата за свързване представлява неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване /електромера/,тъй като по този начин само малка част от консумираната ел. енергия се измерва от СТИ.Вещото лице е посочило ,че преизчисляването на консумираната ел.енергия е извършено при спазване методиката от Правилата за измерване на количеството ел.енергия за периода.Преизчисляването на сметките е извършено по действащите за периода цени на електроенергията.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим и основателен,и го уважил,излагайки подробни съображения,към които въззиввната инстанция се присъединява и споделя изцяло,като препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

     Както се изложи по-горе,предявен е  отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК - за установяване недължимостта на сума,представляваща корекция за минало време на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел. енергия.

     С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка от страна на въззивното дружество,въззиваемият – ищец в първата инстанция отрича претендираното от въззивника материално право,и в тежест на последния е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право. Лежащата върху въззиваемия/ищец/ доказателствена тежест  касае единствено факти, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.

Между страните не се спори, че са в облигационно правоотношение, по силата на което въззиваемият е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия и дължи заплащане стойността на потребената такава.Съгласно чл.98а ЗЕ отношенията между страните се уреждат с публично оповестените Общи условия.

В конкретния случай основният спор се свежда до това дали в полза на въззивното дружество, в качеството му на краен снабдител с електрическа енергия, съществува право едностранно да прави корекции в сметките на клиента за изминал период.

За да бъде даден отговор на спорния въпрос следва да се изходи от  нормативната уредба, регулираща отношенията между страните в периода на извършване на проверката на СТИ и извършването на едностранната корекция на дължимите суми за потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия, а именно - от 22.10.2015 год. до 19.01.2016 год.

В подкрепа на твърденията си, че в релевантния период е допустима корекция на сметката на потребителя за минал период, въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ и ПИКЕЕ,приети от ДКЕВР от 14.10.2013 год. Това е и посоченото във фактурата основание за извършване преизчисление на дължимата сума за потребената електроенергия за процесния период.

Посочената разпоредба на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в  правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговски измерване. Така формулирана законовата разпоредба съдържа единствено делегация за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за корекционна процедура, но не урежда условията, при които може да бъде извършена корекцията. В разпоредбата на чл.98а ал.2 т.6 от ЗЕ се предвижда, че част от задължителното съдържание на публично известните общи условия за продажба на електрическа енергия е посочване на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ: а/ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ; б) в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ. Настоящият съдебен състав намира, че и тази законова разпоредба сама по себе си не регламентира право на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на потребена електрическа енергия за минал период, тъй като същата е изрична само по отношение задължителното съдържание на публично известните общи условия, а в частта относно възможността и реда за извършване на корекция е  препращаща към чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, по отношение на която вече се посочи, че в тази насока има само делегиращ характер. 

Дори и чрез тълкуване да се приеме, че посочените законови разпоредби предвиждат възможност за извършване на корекции в сметките на потребителите, то по никакъв начин тази възможност не може да бъде сведена до обективната отговорност, на която се позовава въззивника. Обективната отговорност в правото е изключение, доколкото неблагоприятните последици се възлагат на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение. Връзката между свободата в избора на поведение и възлагането на риска се осъществява от правото, от нормите, уреждащи обективното основание за гражданската отговорност. Ето защо залагането на такъв вид отговорност в правна норма следва да е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на електроенергия, не се съдържа в Закона за енергетиката. Напротив, от разпоредбата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ може да се изведе, че корекция на сметка в полза на крайния снабдител е допустима единствено в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно  присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства, които хипотези предполагат виновно поведение на потребителя.  

В обобщение на горното, настоящият съдебен състав приема, че  не е налице специална законова разпоредба, предвиждаща обективна отговорност на потребителите на електроенергия, поради което остава приложима общата разпоредбата на чл.82 ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е резултат на виновно поведение,и е в границите, очертани от тази норма.

Не могат да бъдат възприети изложените от въззивника доводи, че правото му да извърши корекция произтича от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147/14.10.2013 год. във вр. с чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката, както и че тези нормативни разпоредби са специални по отношение на ЗЗД и го дерогират. В разпоредбата на чл.41 и сл. ПИКЕЕ е предвидено, че всички средства за търговско и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /НСИКПМК/ и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване , а в разпоредбата на чл.45 ал.1 ПИКЕЕ е предвидено, че когато при проверка по реда на чл.41 се установи грешка над допустимата съгласно НСИКПМК и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от тези правила за оператора на разпределителната мрежа. Така формулирана, разпоредбата на чл.45, ал.1 ПИКЕЕ дава две възможности за извършване на корекция - или по определена в договора с оператора на преносната мрежа процедура, или по процедурата, съдържаща се в самите правила. С формираната трайна практика на ВКС се отрича възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Ето защо извършеното с разпоредбата на чл.45 ал.1 ПИКЕЕ препращане към процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа, не представлява основание въззивникът да променя едностранно сметките на потребителя за доставената през изминал период електрическа енергия. Такова основание може да се търси единствено в Раздел ІХ на ПИКЕЕ, но не могат да бъдат възприети доводите на въззивника, че тези разпоредби дерогират чл.82 ЗЗД и въвеждат обективна отговорност на потребителя, за ангажирането на която не е необходимо да се установява причината за неизмерване на електроенергията, а единствено факта на констатирано неточно измерване или неизмерване. Не е възможно нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Приемането на противното би било в противоречие с императивната разпоредба на чл.15 ал.3 от Закона за нормативните актове. Ето защо и разпоредбите на ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на потребителя при неизпълнение на задължения по договора за доставка и продажба на електроенерия, а само регламентират принципите и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана енергия. Те не изключват необходимостта от установяване, че именно абонатът е извършил неправомерно въздействие върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване. В този смисъл неоснователни са възраженията на въззивника, че не следва да се установява виновно поведение на клиента. Възможността за корекция не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена електроенергия, а извършване на преизчисление на потребената в минал период електроенергия след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя, регламентирани в чл.45, чл.47 и чл.48 ПИКЕЕ, както и след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на електроенергията се дължи на виновното поведение на клиента съгласно чл.82 ЗЗД.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В допълнение на изложеното следва да се посочи, че според чл.120 ал.1 ЗЕ средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В тежест на въззивника-ответник в първата инстанция е да докаже наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на потребителя до електромера, за да се ангажира отговорността му, като при липса на всякакви данни в тази насока, не може да се презумира виновно поведение на последния.

В обобщение, настоящият съдебен състав приема, че е недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане на потребената от него електроенергия, да се ангажира отговорността му чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл.82 ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрахента й вреди.

В настоящия случай, с оглед характера на предявения иск, в тежест на въззивното дружество е да докаже, че в качеството си на снабдител е доставил на ищеца посоченото в справката за корекция количество електрическа енергия, която не е била отчетена от СТИ по вина на потребителя. От събраните доказдателства може да се приеме за доказано, че електромерът е манипулиран, т.е. върху него е въздействано неправомерно, в какъвто смисъл са констатациите в изготвените от разпределителното дружество констативни протоколи, както и заключението на СТЕ.По делото,обаче,не се установява именно ищецът/въззиваем/ или негов представител да са извършили манипулацията. Както бе посочено, СТИ е собственост на оператора на електроразпределителната мрежа, който има задължение да осигури правилното и коректно функциониране на уреда. Безспорно е обстоятелството, че в конкретния случай СТИ е монтирано извън границите на имота на въззиваемия.При така установената граница на собственост и мястото на СТИ, само обстоятелството, че с този електромер се измерва потребяваната от въззиваемия електрическа енергия, не е достатъчно, за да бъде прието, че именно той е извършил някакво въздействие върху електромера. Тук следва да се отбележи и факта, че твърдения за някакви конкретни действия на въззиваемия, които да влияят върху  функционирането на електромера и точното отчитане на ползваното количество електрическа енергия, не са изложени от въззивника нито в отговора на исковата молба, нито в хода на делото. В случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи  и периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Доказателства в тази насока също не са събрани по делото.

При липсата на твърдения и доказателства за виновно действие или бездействие на въззиваемия, рефлектирало върху функционирането на СТИ и върху точното отчитане на ползваните количества енергия, установената при проверката нерегламентирана външна намеса остава ирелевантна и не поражда право за ответника/въззивник/ - доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електроенергия през посочения период. При това положение без значение за изхода на спора остава и  обстоятелството дали констативният протокол е изготвен в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ.

Отделно от изложеното аргумент за отхвърляне на иска се явява и факта,че към момента на съставянето на констативния протокол страните не са били в облигационно отношение по доставка и продажба на ел. енергия.Безспорно,съгласно нормативната уредба/ЗЕ и ОУ на въззивника/ потребител може да бъде само собственик или ползвател/вещно право/,но само по себе си качеството на собственик/ползвател не прави лицето потребител.Фактическият състав е сложен и включва подаване/и приемане/ на съответно заявление от собственика/ползвателя.В случая,такова е подадено,но след периода на корекция.

 

 

 

 

Предвид на всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав приема, че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на коригираната сума е основателен. 

 Като е стигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение,което следва да бъде потвърдено.Въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

 При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение.

 Водим от горното,ВОС

 

               Р  Е  Ш  И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца от 31.10.2016г.,постановено по гр.д.№ 3179/2016г.

 ОСЪЖДА "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД гр.София да заплати на П.А. *** разноски пред настотящата инстанция в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........