Р Е Ш Е Н И Е 22

 

гр. ВРАЦА,  30.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд   гражданско        отделение в

публичното заседание на   25.01.2017г.        в състав:

 

Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

    Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА

       мл.с.СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар В.Н.

като разгледа докладваното  от съдията Т.Александрова

           в.гр.  дело N` 665     по описа за 2016 год.

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 648/27.10.2016г.,постановено по гр.д.№ 3457/ 2016г. по опис на ВрРС,състав на съда е отхвърлил като неосно-вателен предявеният от Д.И.Ц. с ЕГН ********** ***, срещу „Ники Стил-2013” ЕООД с ЕИК 202350250, седалище гр. Враца, ул. „Кръстьо Българията” № 4, иск с правно основание чл. 245, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ за изплащане на трудово въз-награждение в общ размер на 1 997,00 лв., дължимо за периода от 15.10.2015 г. до 14.04.2016 г.;осъдил е на основание чл. 224, ал. 1 от КТ „Ники Стил-2013” ЕООД с ЕИК 202350250, седалище гр. Враца, ул. „Кръстьо Българията” № 4 да заплати на Д.И.Ц. с ЕГН ********** ***, сумата 360,00 лева, представляваща  обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 14.04.2015 г. до 14.04.2016 г., като е отхвърлил иска по  224, ал. 1 от КТ за разликата от уважения размер от 360,00 лв. до пълния пре-дявен размер от 520,00 лв. Присъдил е разноски,съобразно уваже-ната и отхвърлена част на обективно съединените искове.

Недоволна от решението е останала ищцата Д.И.Ц. ***,която с въззивна жалба вх. № 14875/ 14.11.2016г. го обжалва,в частта,в която е отхвърлен предя-еният от нея иск за присъждане на неизплатено трудово възнаг-аждение.

В жалбата се поддържа,че в обжалваната му част,решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необос-овано.Поддържа се,че, за да отхвърли иска за претендираното не-златено дължимо трудово възнаграждение,районният съд се е по-овал на констатациите по изслушаната специализирана експертиза, която е дала извършени удръжки в размер на 1702.94 лв., про-изтичащи от запори направени от ЧСИ и други такива, респективно размера на изплатеното трудово възнаграждение за исковия период от време.След извършена от жалбоподателката справка  при ЧСИ М. Нелов,последната установила,че удръжките направени от него в резултат на запорни съобщения са в по-малък размер от размера посочен от експертизата.Представя и иска да се приеме издадено й от ЧСИ удостоверение,като иска и допускане на експертиза, която след справки в НОИ да установи дали на името на ищцата били правени дължимите  осигуровки.Жалбата се поддържа от въз-зивницата,като се иска отмяна на решението на районния съд в отхвърлителната му част.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК,въззиваемият в лицето на "НИКИ СТИЛ -2013г."ЕООД,гр.Враца чрез адв.В.Л.,*** дава пис-мен отговор,в който оспорва основателността на жалбата и раз-вива съображения за правилност на съдебния акт в обжалваната му част.Оспорва правото на въззивницата за ангажиране на нови до-казателства при липса на предпоставките по чл.266,ал.1 и 2 ГПК и наличие на преклузия,като поддържа неотносимост на поисканата нова експертиза.Писменият отговор се поддържа от процесуалния представител на въззиваемия в лицето на адв.В.Л.,***, който развива и други съображения в подкрепа на правилност на решението в обжалваната му част.

Окръжният съд,след като съобрази оплакванията във въз-зивната жалба,взе предвид становищата на страните по  повод съ-щата и след като сам,от своя страна прецени и обсъди събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна приема следното:Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от страна с необходимата легитимация и правен интерес,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите,което я прави процесуално допустима.Следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

С определение от 20.12.2016г.,окръжният съд, е отказал приемането на представеното у-ние от ЧСИ М.Н.,както и допус-кането на поисканата нова експертиза,при липса на предпостав-ките на чл.266,ал.2 и 3 ГПК и наличие на преклузия.

Решението,в обжалваната му част,е валидно,допустимо и пра-вилно по направените правни изводи.

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съеди-нени искове на Д.И.Ц. *** против "Ники-Стил-2013",ЕООД,ЕИК 202350250,гр.Враца с правно основание  по чл. 245, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ за изплащане на трудово възнаграждение в общ размер на 1 997,00 лв., дължимо за периода от 15.10.2015 г. до 14.04.2016 г. и по чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата 520,00 лв., представляваща  обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 26 дни, дължимо за периода от 14.04.2015 г. до 14.04.2016 г.

В исковата молба е посочено, че ответникът е бил работо-дател на ищцата в периода от 14.04.2015 г. до 14.04.2016 г., като след прекратяване на трудовото правоотношение на осно-вание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ-поради изтичане на уговорения срок,работодателят не е изплатил посочените по-горе суми дъл-жими от трудови възнаграждения и обезщетения.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Ники Стил-2013” ЕООД гр.Враца е оспорил исковете, като посочва,че предявените искове за изплащане на трудово възнаграждание са изцяло неоснователни, тъй като за исковия период на ищцата е изплатено трудово въз-награждение в размер, който дори надвишава дължимата й чиста /нетна/ сума за трудово възнаграждение, като се съобрази и об-стоятелството,че от трудовото възнаграждение на ищцата са пра-вени удръжки въз основа на запор, наложен по изпълнително дело на ЧСИ М. Н. По отношение на иска за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск ответникът посочва,че ищцата е ползвала 9 дни платен отпуск, като приз-нава, че този иск е  частично основателен, до размер от 344,01 лв., дължими за 17 дни и за периода от 14.04.2015 г. до 14.04.2016 г., като до пълния предявен размер е неоснователен.

От представените от ищцата доказателства е установено,че по силата на трудов договор № 1/14.04.2015г.и допълнително спора-зумение към него от 01.01.2016г.между нея и ответника е било налично редовно възникнало трудово правоотношение,за длъжността "шивач",изпълнявана от ищцата, което е било прекратено със за-повед № 2/15.04.2016г. на основание чл.325,ал.1,т.3 КТ-поради изтичане на уговорения срок.

По делото във връзка с установяване на основателността на исковите претенции е допусната и изслушана специализирана съ-дебно-счетоводна експертиза,която е дала своите констатации, които не са били оспорени от страните.

Районният съд,отчитайки установените между страните отноше-ния и ценейки констатациите на ССЕ,е достигнал до извода за не-основателност на претенцията на неизплатено трудово възнаграж-дение за исковия период от време и за частична основателност на претенцията за обезщетението по чл.224,ал.1 КТ.

Окръжният съд,съобразявайки от своя страна установената фактическа обстановка по делото, приема и препраща към мотивите на районния съд на основание чл.272 ГПК,които изцяло споделя.

Допълнително посочва следното:

Безспорно между страните е било налице валидно възникнало трудово правоотношение,което е било прекратено със заповед №2/ 15.04.2016г. на основание чл.325,ал.1,т.3 КТ,която е влязла в законна сила.Безспорно, при това положение, за ищцата е било налично право на вземане от трудово възнаграждение за положен от нея труд по съществувалото трудово провотношение,ако такова не е било своевременно изплатено. Установено е обаче от конста-тациите на ССЕ,за която се посочи,че не е била оспорена,че за исковия период от време на ищцата е преведено цялото дължимо трудово възнаграждение, изчислено съобразно договореното такова по сключеният между страните трудов договор,като дори е над-платена сумата от 173.00 лв.Това че ищцата не е получавала пълния договорен размер на трудовото възнаграждение е устано-вено,че се дължи на обстоятелството,че работодателят, в изпъл-нение на задълженията си по чл.512 вр. с чл.507 ГПК е превеждал част от него на ЧСИ М.Нелов срещу получени от него запорни съобщения.В заключението на вещото лице Н.Филипова,в изготве-ната от нея таблица, ясно са посочени сумите,изплатени по силата на наложените запори и ако те не е следвало да бъдат в такъв размер,ищцата своевременно е следвало да оспори тези констатации.Това обаче не е сторено,при което се налага извода, че направените удръжки са толкова, колкото са посочени в екс-пертизата.Освен това следва да се приеме,че работодателят по отношение на размера на удръжките добросъвестно е съобразявал запорните съобщения на съдебния изпълнител,тъй като обратното не е установено.

При горните съображения,решението,в обжалваната му част, като правилно и съобразено с материалния закон, ще следва да се потвърди.

На въззиваемия се следва възстановяване на направените раз-носки,но такива не се претендират.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

                  Р  Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 648/27.10.2016г.,постановено по гр.д. № 3457/2016г. по опис на Районен съд-Враца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........