Р Е Ш Е Н И Е №

 

 

гр. ВРАЦА,  04.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд    гражданско       отделение в

закрито    заседание на     04.01.2017г.      в състав:

 

Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

    Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА

       мл.с.СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар

като разгледа докладваното  от  съдията Т.Александрова

           в.гр.  дело N` 670     по описа за 2016  год.

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството се развива по чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Дома за стари хора "Зора" гр. Враца чрез директора К. Н. против действия на при-нудително изпълнение на ЧСИ В.Й. по изп.д.№ 134/2016г. по описа на същия изразяващи се в налагане на запор на банковите сметки на ДСХ "Зора" в ОББ АД и насрочване за 15.12.2016г. на опис на движими вещи,открито във владение на длъжника.Поддържа се,че тези действия са незаконосъобразни и необосновани,при което се иска тяхната отмяна или обезсилване.Изложено е,че пре-ди тези действия длъжникът-жалбоподател е получил покана за доброволно изпълнение  за изплащане на взискателя Д. по приложен изп.лист на сумата 2063.60 лв. главница,разноски по изпълнението 144.00 лв. и д.т. 222.11 лв.Излага се,че по същия изпълнителен лист от 30.09.2015г. взискателката П.Д. вече  е имала образувано изп.д.№ 620/2015г. пред ДСИ при РС-Враца,което е било прекратено на основание чл.433,ал.1,т.1 ГПК с постановление на този съдебен изпълнител от 30.11.2015г. при наличие на изпълнение на вземането преди образуване на изпъл-нителното производство,а посоченото постановление, след обжал-ване пред ВрОС е потвърдено,при което е влязло в законна сила.В този смисъл образуваното пред ЧСИ В.Й. изпълнително произ-водство е второ по ред по същия изпълнителен лист, представен в оригинал,за същото вземане и по който вече е установено,     че е извършено плащане.Развиват се и доводи във връзка приложението на чл.519 и чл.520 ГПК по отношение на длъжника.Прилагат се писмени доказателства във връзка с доводите за наличие на пред-ходно изпълнително дело и извършено плащане.

В срока по чл.436,ал.3,пр.1-во ГПК ответната на жалбата страна в лицето на взискателката П.Д. дава писмен отго-вор,в който оспорва основателността на жалбата,като посочва,че извършеното плащане,доколкото има такова е в нарушение на разпоредбите на т.4 и т.13 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,тъй като сумите са приведени по сметка на друг съдебен изпълнител, по други изпълнителни дела с длъжник настоящата взискателка, като не е държана сметка каква е секвестируемата част,върху която следва да се насочи изпълнението,като тя не била давала съгласие то да се насочи и спрямо несеквестируемата такава.Иска се жалбата да се остави без уважение.

В срока по чл.436,ал.3,пр.2 ГПК ,съдебният изпълнител дава мотиви,в които излага съображения за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд,следа като взе предвид действията спрямо които е насочена жалбата,изложените в нея съображения,отчете становището на взискателката П.Д. и мотивите на ЧСИ В. Й. и след като сам,от своя страна прецени и обсъди събраните в производството доказателства,от фактическа и правна страна приема следното:Дотоколкова,доколкото жалбата е входирана с № 7949/29.11.2016г.с оглед получени съобщения от длъжника за дей-ствията,които съдебният изпълнител и извършил и смята да извър-ши/вж.уведомително писмо изх.№ 13338/ 21.11.2016г. и призовка за принудително изпълнение изх. № 13286/18.11.2016г. по ДСХ "Зора"/,тя е подадена в срока по чл.436,ал.1 ГПК,при което  е процесуално допустима,но разгледана по същество е частично неоснователна в една част и  недопустима в друга част

Изпълнително дело № 134/2016г. по описа на ЧСИ В.Й. е образувано пред него на 10.02.2016г. по молба на П.И.Д. *** против ДСХ "Зора" гр.Враца  по изп.лист от 30.09.2015г. по гр.д.№ 4225/2014г. по опис на ВрРС за сумата 1703.60 лв.,представляваща обезщетение за времето през което молителката Д. е останала без работа за периода от 23.10.2014г. до 10.03.2015г.,както и за сумата 360 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно из-пълнение на длъжника на 16.02.2016г.получена от него на 22.02.2016г. Даден е отговор,в който са развити съображенията развити и в жалбата,като са представени писмени доказателства за наличие на предходно изпълнително делото под № 620/2015г. по описа на ДСИ при РС-Враца, по същия изпълнителен лист и за същото вземане,при който принудителното изпълнение е било прекратено с постановление на ДСИ от 30.11.2015г. на основание чл.433,ал.1,т.1 ГПК,поради наличие на извършено плащане на вземането,а последното е влязло в законна сила.Посочено е било,че образуването на по един и същ изпълнителен лист е не-допустимо,но не е поискано прекратяването му.Изложени са мотиви за събиране на вземането по друг ред с оглед статута на длъж-ника и приложението в тази връзка на разпоредбите на чл.519 и чл.520 ГПК.

Независимо от направените възражения и представени писмени доказателства,съдебният изпълнител е продължил действията по проучване на имущественото състояние на длъжника,като с ре-золюция от 18.11.2016г., поставена върху молбата на взиска-телката вх. № 7530/18.11.2016г., е наложил запор върху банко-вите сметки на длъжника ДСХ "Зора" в ОББ АД София ,а с друга резолюция от 18.11.2016г. върху молбата на взискателката вх. № 4349/10.08.2016г. е насрочил опис за 15.12.2016г.Именно за тези действия длъжникът е бил уведомен с посочените по-горе съоб-щения на ЧСИ,които действия се атакуват с подадената жалба.

 Според чл. 435 ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочване на изпълнението върху имущество, което той смята на несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имота поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските, а съгласно ал. 3 от текста на чл. 435 от ГПК под-лежи на обжалване и постановлението за възлагане, но само на посочените в закона две основания – наддаването не е извършено надлежно или не е възложено на най-високата предложена цена. Изброяването  действията на съдебните изпълнители, които могат да бъдат атакувани е изчерпателно. В действащия ГПК не е уре-дена възможност за обжалване на действия различни от изброените в чл. 435 от ГПК.

От  описаните в жалбата действия на ЧСИ В.Й. по изп. дело № 134/2016 г.,предмет на обжалването,в неговия кръг не по-падат действията по извършване на опис,още повече,че към мо-мента на подаването й и такъв реално не е бил извършен,а е бил предстоящ.Тази констатация и тълкуването на чл.435,ал.2 и 3 ГПК,дава основание да се приеме,че в тази част жалбата е про-цесуално недопустима и като такава ще следва да се остави без разглеждане,а производството по делото се прекрати.

Що се отнася до частта от жалбата относима към наложения запор на банкови сметки на длъжника,с оглед позоваването на разпоредбата на чл.520 ГПК,тя следва да бъде разгледана по същество.

Във връзка с наведения довод,окръжният съд,след като съоб-рази статута на длъжника намира следното:

Със запорно съобщение изх. № 13336/21.11.2016г. по ОББ АД -София ЧСИ В.Й. е наложил запор на основание чл.450,ал.3, чл.507,чл.508 във вр. с чл.446 и чл.515,чл.516 и чл.520 ГПК върху сметките на длъжника,с изключение на средствата постъпили като субсидия от държавния бюджет,средства постъпили от Евро-пейския съюз и други международни програми и международни дого-вори.

От писмо от 25.11.2016г. се установява,че запор върху сметките на длъжника е наложен,като е посочено,че дължимите суми не могат да бъдат приведени поради липса на авоари,извън указаните от ЧСИ средства,постъпили като субсидия от държавния бъджет.

Действително разпоредбата на чл.520 ГПК въвежда забрана за изпълнение върху средствата по банковите сметки на бюджетно субсидираните заведения,постъпили като субсидия от републикан-ския бюджет.Общините и тези заведения са изключени от админи-стративния ред предвиден по чл.519 ГПК и спрямо тях е допустимо ограничено принудително изпълнение на парични вземания. Зак-рилата на публичния интерес се постига чрез ограничаване на възможността за насочване на изпълнението именно върху средст-вата,постъпващи от бюджета.Секвестирането на останалите прихо-ди,както и имущество,притежавано от тези обекти,доколкото не представлява публична собственост,според ал.2 на чл.520 ГПК се извършва по общия ред.

Длъжникът по изпълнението-Дом за стари хора "Зора"-Враца е форма на социална услуга от резидентен тип,насочена към лица, имащи потребност от постоянни грижи.

Разпоредбите на ЗСП сочат,че Министерския съвет определя държавната политика в областта на социалното подпомагане-чл.4 ЗСП като за изпълнението на тази дейност на държавата се съз-дава АСП към МТСП.Съгласно разпоредбата на чл.18а от ЗСП кметът на общината управлява социалните услуги на територията на съот-ветната община,която дейност е делегирана от държавата,а финан-сирането на социалните услуги се извършва от средства,получени от субсидия от държавния съвет.В тази връзка,длъжникът правилно се позовава на Решение № 801/03.12.2014г. на МС,като съдът извърши служебна справка и установи аналогично решение на МС № 276/28.04.2016г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2016г.

Посочените по-горе разпоредби на ЗСП сочат,че длъжникът по изпълнението има качеството на бюджетно субсидирано заведение. Спрямо средствата,получавани от него субсидия от републиканския бюджет действително разпоредбата на чл.520 ГПК въвежда забрана за принудително изпълнение.

В конкретния случай обаче, ЧСИ, е насочил изпълнението върху средства на длъжника извън средствата постъпили като субсидия от държавния бюджет,средства постъпили от Европейския съюз и  по други международни програми и договори./вж. запор-ното съобщение до банката/

При това положение,процесуалните правила са били спазени от него,при което и обжалваното действие е правилно,а жалбата  в тази й част- неоснователна,при което подлежи на отхвърляне.

За пълнота на изложението,следва да се констатира,че ако действително длъжникът е извършил вече плащането на дълга по друго изпълнително производство и сега той се търси втори път от него,редът за защита е уреден в разпоредбата на чл.439 ГПК чрез предявяване на съответен иск,като действителните отношения между страните се уредят в състезателен процес.Това,че съдеб-ният изпълнител, движещ принудителното изпълнение по второто изпълнително дело образувано пред него не е намерил основания за прекратяването му,не е действие,което може да му бъде раз-поредено за извършване при контрола,който се осъществява от окръжния съд по пътя на обжалването.В правомощията на съдебния изпълнител е преценката дали по отношение на образуваното пред изпълнително производство са налице предпоставките на чл.433 ГПК  или някое друго основание за прекратяването му.

При горните съображения,Врачанският окръжен съд

 

                 Р   Е    Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 7949/29.11.2016г. на Дом за стари хора "Зора" гр.Враца чрез директора К. Н. против действията на ЧСИ В.Й.,рег. № 721,с район на действие ОС-Враца по изп. д.№ 134/2016г. по описа на същия,изразяващи се в налагане на запор на банкови сметки в ОББ АД-София,като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално НЕДОПУСТИМА жалба вх. № 7949/29.11.2016г. на Дом за стари хора "Зора" гр.Враца чрез директора К. Н. против действията на ЧСИ В. Й.,рег. № 721,с район на действие ОС-Враца по изп. д.№ 134/ 2016г. по описа на същия,изразяващи извършване на опис на 15.12.2016г.и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 670/ 2016г. по опис на ВрОС в тази част.

РЕШЕНИЕТО ,в частта,в която жалбата е отхвърлена като неоснователна е окончателно,а в частта,в която жалбата е оставена без разглеждане е с характер на определение,при което може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок,считано от датата на връчването му на страните.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........