Р Е Ш Е Н И Е 28

 

гр. ВРАЦА,31.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
 
        Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Председател:Татяна Александрова

    Членове:Мария Аджемова

   Мл.съдия:Светозар Георгиев          

 

при секретаря В.Н., като разгледа докладваното от съдия Татяна Александрова въззивно гражданско дело №680/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 206/12.10.2016 год.,постановено по гр.д.№ 535/ 2015 год. по опис на РС-Мездра,състав на съда е признал уволнението на С.П.Я. за незаконно и е отменил Заповед №7/ 08.04.2015г на управителя на ответното дружество "Ариел-ТН" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Мездра, с която на основание чл.330 ал.2 т.6  и чл.188,т .3 във връзка с чл.187 т.8,чл.189 ал.1, чл.190 ал.1 т.4 и т.5 КТ е прекратено трудовото правоотношение на С.П.Я. ***.

Осъдил е "Ариел-ТН" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Мездра, ЕИК 106517564, да заплати на С.П.Я. ***, ЕГН ************* деловодни разноски в размер на 380,00лв /триста и осемдесет лева/.

Недоволно от решението е останало "Ариел-ТН"ЕООД гр.Мездра, което с въззивна жалба от 27.10.2016 год. го обжалва, като поддържа, че то е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. В жалбата се навежда, че районният съд не е отчел становището на работодателя в писмения отговор по чл.131 ГПК, не е взел предвид и представените в тази връзка доказателства. Неправилно е обсъдена и преценена приложената в делото докладна на началника на охраната М.Л., подадена до административния ръководител във връзка със сигнал на клиент за откраднати пари, както и отбелязаното в нея, че при проведен разговор уволнената служителка е направила признания, но отказала да даде обяснения. Освен това заповедта е ясна и мотивирана,като в нея изрично са посочени текстовите на КТ отразяващи нарушението на трудовата дисциплина допуснато от служителката ,дали основание на работодателя да пристъпи към дисциплинарното й уволнение, и в този смисъл е посочен и вида на дисциплинарното й наказание.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ.Не се правят доказателствени искания.

        В срока по чл.263,ал.1 ГПК,въззиваемата в лицето на С.П.Я. *** чрез процесуалния си представител адв.Л.П.,*** дава писмен отговор,в който развива подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, както и постановяването му в съответствие с материалния и процесуален закон.Иска се то да бъде потвърдено.

        Окръжният съд,след като служебно повери редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита ,че същата е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от страна с необходимия правен интерес и процесуална легитимация,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите,което я прави процесуално допустима.

        Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

        Районен съд гр.Мездра,е сезиран от С.П.Я. ***, с обективно кумулативно съединени искове против "Ариел-ТН" ЕООД,гр.Мездра с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.4 КТ; чл.242 КТ; чл.262 КТ; чл.224, ал.1 КТ, както следва: да се признае за незаконно наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" и съответно отмени; да се признае прекратяването на трудовото правоотношение, извършено със заповед №7/08.04.2015 год. на управителя на ответното дружество за незаконно и като такова да се отмени; да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 527,00 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.март 2015 год. и мораторна лихва за върху сумата за периода на забава до внасяне на исковата молба в съда в размер на 9,09 лева; сумата от 250,00 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2015 год. до 13.04.2015 год., както и лихвата за забава на тази сума за периода на забава до датата на депозиране на исковата молба в размер на 3,48 лева; сумата от 501,90 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – 10 дни за 2013 год. и 10 дни за 2014 год.; сумата от 7657,95 лева, представляваща  неизплатено възнаграждение за положени 2168 часа извънреден труд за периода от  01.06.2012 год. до 13.04.2015 год., както мораторна лихва в размер на 1162,18 лева, изчислена върху всяко неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ  месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска.

        В хода на производството, с протоколно определение от 16.09.2016 год. същото е разделено, като предмет на настоящото дело е иска за признаване за незаконно на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" и съответно да бъде отменено, както и да се признае прекратяването на трудовото правоотношение, извършено със заповед №7/08.04.2015г на управителя на ответното дружество за незаконно и като такова да бъде отменено. Твърди се, че от съдържанието на обжалваната заповед не става ясно, каква е правната същност на обжалваната заповед – дали е заповед за налагане на дисциплинарно наказание "Уволнение", или е заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, поради налагане на такова дисциплинарно наказание. Според изложеното в исковата молба в заповедта липсват задължителните реквизити на чл.195, ал.1 КТ, поради което не може да се приеме, че с един акт работодателят е издал и двете заповеди – за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата Я.. Твърди се още, че при налагане на наказанието са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като не са поискани обяснения от Я. в процеса на дисциплинарното производство. Развити са доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед като е посочено, че трудовото правоотношение е прекратено от 08.04.2015 год., а заповедта е връчена на ищцата на 20.04.2015 год., както и поради обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено по време на ползван отпуск по болест. Според ищцата трудовото ѝ правоотношение е прекратено, поради изтичане на срока на предизвестието, която тя е депозирала на 13.03.2016 год.

        Представят се писмени доказателства: копие от доп.споразумение от 05.01.2015 год. към тр.договор №13/22.02.2010 год.; копие от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение №7/08.04.2015 год.; копие от тр.книжка; справка от ТД на НАП за актуално състояние на действащите тр.договори от 23.04.2015 год.; молба с вх. №32/20.04.2015 год., с която ищцата иска да й бъде върната тр.книжка, поради изтичане срока на предизвестието; предизвестие за прекратяване на тр. правоотношение с дружеството от 13.03.2015 год.; копие от тр.договор с другия й работодател "Се Борднетце - България" ЕООД; копие от болничен лист №493.

        В отговора си по чл.131 ГПК ответника-работодател оспорва изцяло изложените в исковата молба твърдения, като е изразил становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. По отношение на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се твърди, че заповедта за уволнение е издадена правилно, съобразена с всички законови и етични норми предвидени в такъв случай.Твърди се, че ищцата Я. на 07.04.2015 год., когато е била на работа, 2-ра смяна в хипермаркет "Ариел" е присвоила парични средства на клиент в размер на 320,00 лв., без да уведоми когото и да е било от управата на магазина. На следващия ден клиента се е оплакал в магазина и след направена проверка от записите за видеонаблюдение от началника на охраната на магазина- М. Л., същия е установил, че ищцата е взела парите на клиента. В отговора е посочено още, че ищцата е възстановила сумата от 270.00 лв., като останалите пари до 320,00 лв. липсват.След като е възстановила частично сумата, Я. е помолена от началника на охраната - Лалов да даде писмено обяснение за случилото се, тя е отказала и си е тръгнала. Към писмения отговор е приложена докладна записка от началника на охраната - Марио Лалов.

        По делото са събрани гласни доказателства, разпитани са свидетелите Д. П. и св. Ц. П., двамата от гр. Мездра, които установяват обстоятелства свързани с работното време в магазина на ответника-работодател, както и с полагането на труд в извънработно време.Св.Попов сочи, че му е известено обстоятелството, че към 12.03.2015 год. двамата с ищцата са тръгнали към магазина и той с очите си е видял написаното от нея предизвестие за напускане на работата в Хипермаркета. Предизвестието ѝ било съобразено със започването на работата ѝ в СБН от 14.04.2015 год.

        Назначени и изслушани са съдебно - графологична експертиза и съдебно - счетоводна експертиза, по повод размера на дължимо тр.възнаграждение, дали е полаган извънреден труд и дали на ищцата Я. се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск или това са въпроси свързани с отделено съдебно производство.   

        По същество по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:  

        В производството по оспорване законността на уволнението, в тежест на работодателя е да установи наличието на посоченото в уволнителната заповед основание за налагане на дисциплинарно наказание и законосъобразното упражняване на потестативното си право едностранно да прекрати трудовия договор, чрез налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание "уволнение".

        Съдът следи за спазване на императивните изисквания на закона във връзка с мотивирането на заповедта и сроковете за налагане на наказанието, а в останалата част контролира законосъобразността на наложеното наказание по доводите на страните. Нормите за мотивираността на заповедта по чл. 195, ал. 1 КТ и спазване на сроковете за налагане на наказанията по чл. 194 КТ са императивни и съдът следи за прилагането им служебно. Относно спазване процедурата по вземане на обяснения на служителя по чл. 193 КТ, съдът се произнася по довод на ищеца. Съгласно чл. 195 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Мотивацията на заповедта е необходима, тъй като мотивите очертават предмета на проверката по законосъобразността й и позволяват да се проверят сроковете за налагане на наказанието по чл. 194 КТ - не по - късно от 2 м. от откриване на нарушението и до 1 г. от извършването му. 

        В случая са спазени императивните изисквания на закона за излагане мотиви в заповедта за налагане на наказание. В заповедта е посочено, че дисциплинарното наказание се налага за това, че ищцата Я. на 07.04.2015 год. в 19.57 ч. в хипермаркет "Ариел" на касата, на която работи лицето, са забравени банкноти от клиент. Я. без да уведоми когото и да е било от управата на магазина е прибрала забравените банкноти. На следващия ден клиента се е оплакал в магазина и след направена проверка от записите за видеонаблюдение е установено, че ищцата е взела парите на клиента. В мотивите към заповедта е посочено, че присвояването на сума пари от лицето през време на извършване на служебните задължения е грубо нарушение на трудовата дисциплина, злоупотреба с доверието на работодателя, което води и до накърняване доверието на клиентите към фирмата като цяло.

        Въз основа на изложеното съдебния състав намира,че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана в достатъчна степен съгласно изискванията на чл. 195 КТ, което позволява да се прецени спазването и на преклузивните срокове за налагане на наказанието по чл. 194 КТ. Заповедта е издадена в рамките на тези срокове.

        Въззивният съд, както и РС Мездра, намира за основателен довода на ищцата С.Я., че не е спазена процедурата по вземане на обяснения преди налагането на наказанието, по реда на чл. 193 КТ.Съгласно императивното изискване на  чл. 193, ал. 1 КТ, обясненията следва да са получени/дадени преди налагане на дисциплинарното наказание от страна на работодателя, като работодателят може да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. И в двата случая той следва да ги е поискал преди налагане на наказанието. Практиката на съдилищата приема, че в искането за даване на обяснения следва да се съдържа описание на нарушението, за което ще се търси дисциплинарна отговорност на служителя, както и да се информира служителя, че срещу него е започнала дисциплинарна процедура. Този извод се налага от тълкуване смисъла на нормата на  чл. 193, ал. 1 КТ и от необходимостта да се даде възможност в рамките на започналата дисциплинарна процедура служителят да посочи доказателства в своя защита. Противното би означавало формално изпълнение на процедурата и поставяне на работника в положение на изненада спрямо намеренията на работодателя, каквато не е целта на КТ.

         В случая, липсват данни работодателя да е поискал надлежно обяснения от ищцата Я. по повод констатираното нарушение на трудовата дисциплина. Твърди се в писмения отговор по чл. 131 ГПК, а и във въззивната жалба, че началника на охраната към "Ариел ТН"ЕООД гр. Мездра- Марио Лалов е поискал писмени обяснения от Я., но тя е отказала да даде са неоснователни.Представена е и докладна записка от последния. В случая, не е установено в производството, работодателят да е възложил на началника на охраната, като негов представител или пълномощник, да изиска обяснения относно конкретни нарушения на трудовата дисциплина извършени от работничката, както и да уведоми Я., че същите се искат в рамките на провеждано дисциплинарно производство. Тази процедура е спазена, когато работодателят, упълномощено от него лице или друг орган, оправомощен със закон, отправи изявление до работника или служителя за искане на обяснения и същото изявление достигне до адресата. Обясненията трябва да са дадени пред субекта на дисциплинарна власт или упълномощено от него лице. С оглед констатираното нарушение на императивната разпоредбата на чл. 193, ал.1 от КТ от страна на работодателя-ответник, то уволнението правилно е отменено от първоинстанционния съд на основание чл. 193, ал.2 от КТ.

        Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че при съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции въззивната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на РС Мездра да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора право на разноски възникват единствено за въззиваемата страна, но тъй като такива не са заявени пред настоящата съдебна инстанция, те не се дължат.

Водим от горните мотиви, Врачански окръжен съд

 

                                            

 

 

 

Р Е Ш И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 206/12.10.2016 год. по гр.дело № 535/2015 год., по описа на РС Мездра, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.  

        РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:1.             2.