Р Е Ш Е Н И Е № 8

 

гр. ВРАЦА, 12.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                   отделение в

закрито заседание на 12.01.2017 г.        в състав:

 

Председател: Татяна Александрова

    Членове:  Мария Аджемова

              Светозар Георгиев мл. с-я

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар

като разгледа докладваното  от   М. Аджемова             

         в. ч. гр.    дело N`2 по описа за 2017  год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

             Производството се вразвива в хипотезата на чл.435 ал.2 от ГПК.

             Образувано е по жалба на Д.В. *** срещу постановление за разноските от 08.12.16 г. на ДСИ при Районен съд гр. Мездра Ц. М. по изп. дело № 168/16 г., по описа на посочения районен съд, инкорпорирано според жалбоподателката в покана за доброволно изпълнение от същата дата и срещу постановление от 13.12.16 г. по цитираното изп. дело, също на ДСИ Минев, с което съдия изпълнител е намалил дължимото от жалбоподателката Н. възнаграждение за адв. С. К. от 400 на 200 лв. и е определил, че разноските по изпълнително дело, които са за сметка на длъжника Н. са следните: 20 лв. д. т. за образуване на изпълнителното дело, 20 лв. д. т. по чл. 53 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, недължими при плащане в срока за доброволно изпълнение и 200 лв. адв. възнаграждение.

             Жалбоподателката твърди, че след получаване на 09.12.16 г. на поканата за доброволно изпълнение, с молба от 12.12.16 г. сезирала ДСИ с искане да не събира посочената в поканата за доброволно изпълнение сума за дължимите от нея разноски по изпълнителното дело, тъй като не е дава повод за образуване на същото. С Постановление от 13.12.16 г. ДСИ Минев оставил без уважение молбата й, като само намалил на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК дължимите разноски за представляващия взискателя Т.А. адвокат С.К.. В този смисъл г-жа Н. поддържа, че има правен интерес от подаване на настоящата жалба, тъй като счита, че становището на ДСИ Минев за дължимост на разноските отразено в поканата за доброволно изпълнение от 08.12.16 г., а също и в постановлението му от 13.12.16 г. за разноските, са незаконосъобразни. Излага доводи, че след издаване на изпълнителния лист  за постановения от съда режим на лични отношения на малолетното дете с баща му, по никакъв начин с поведението си не е пречила за реализиране на определения режим на лични отношения. Бащата е този, който не търсел детето и се дезинтересирал от него. Дори дължимата от него издръжка на малолетното им дете Мария Тихомирова се заплащала от община гр. Мездра, за което жалбоподателката представя писмени доказателства. Тя намира, че не е станала причина за образуване на изпълнително производство и предприемане на действия по принудително изпълнение. В тази връзка поддържа, че не е налице интерес за взискателя да образува процесното изпълнително производство. Счита, че в случая при преценка на дължимост на разноските следва да се приложи разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК.

        Моли окръжен съд да отмени обжалваното постановление за разноски от 08.1.216 г. инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 168/16 г. на ДСИ Ц. М. при МРС, а също и нарочното постановление за разноски по същото дело от 13.12.16 г., като незаконосъобразни, доколкото жалбоподателката намира, че не дължи разноски по процесното изп. дело.

        В срока по чл.436, ал.3 от ГПК, взискателят Т. А., чрез адв. С.К. е депозирал писмено възражение, в което подробно мотивира становище за неоснователност на жалбата, съответно за законосъобразност на атакуваните действия на ДСИ Ц. М. Представя доказателства и заявява искане да му се присъдят съдебни разноски /хонорар за адв. С.К./в размер на 200 лв.

         В представените мотиви, ДСИ Ц. М. излага съображения за неоснователност на подадената жалба против определените в изпълнителното дело разноски.

         Окръжен съд гр. Враца, след преценка доводите на страните в производството, обсъждане на събраните в изпълнителното производство доказателства и тези представени с жалбата на г-жа Н. и запознаване с мотивите на ДСИ, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         Жалбата е подадена от длъжник в изпълнително производство  по изп. дело № 168/16 г. по описа СИС при Районен съд гр. Мездра. Жалбата е постъпила в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване акт - постановление на ДСИ за разноски от 13.12.16 г. и е процесуално допустима. Следва да се посочи, че подлежащия на обжалване акт е именно постановление на ДСИ за разноските от 13.12.16 г., а не призовката за доброволно изпълнение от 08.12.16 г., тъй като тя има за цел само да информира длъжника за разноските по изпълнението, а волята на ДСИ във вр. с дължимостта на същите е отразена в постановление за разноските от 13.12.16 г.

         Разгледана по същество окръжен съд намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

         В настоящият случай изпълнително дело № 169/16 г. по описа на ДСИ Ц. М. при Районен съд гр. Мездра е образувано на 08.12.16 г. по молба на взискателя Т.Ц.А. ***, въз основа на представен от него  изпълнителен лист на районен съд гр. Мездра от 05.12.2016г. Съгласно представения изпълнителен лист съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М. Т. А. на майката Д.В.Н., като за бащата е определен режим на лични отношения с детето.

         На майката на детето е връчена покана за принудително изпълнение с насрочен режим за свиждане на детето с бащата, в която съдия изпълнител е посочил, че тя дължи по изпълнителното дело сумата 465 лв., от които 5 лв. за издаване на изп. лист, 20 лв. д. т. за образуване на изп. дело, 400 лв. платени от взискателя на представляващия го адвокат и 40.50 лв. д. т. по чл. 53 от ТДТ, които се събират от съдилищата. На 12.12.16 г. по изп. дело е постъпила молба от г-жа Н., в който тя заявява, готовност на 17.12.16 г. да предаде детето на бащата, като мястото за предаване да бъде домът, в който живеят с детето - гр. Мездра, ул. "Патриарх Евтимий" № 8, вх. В, ет.6, ап. 18, в 8 часа. Със същата молба, длъжникът Н. моли ДСИ да отмени постановлението си за разноските, които тя следва да заплати, доколкото не е дала повод за образуване на изп. дело. Твърди, че не оспорва правото на лични отношения на взискателя с тяхната дъщеря и никога не е препятствала такива. Детето било с тежко заболяване бронхиална астма, което през м. декември  2016 г. се влошило и се наложило лечение в болница. Бащата на Мария не търсел контакти с нея и рядко се обаждал дори по телефона. Дължимата от него издръжка се изплащала от община гр. Мездра. С постановление от 13.12.16 г. ДСИ М. оставил без уважение искането на длъжника Н. да не заплаща разноски по изп. дело, като само намалил, на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК, размера на възнаграждението за адв. К. от 400 лв. на 200 лв.

         Във въззивната си частна жалба, длъжникът Н. мотивира искането си за отмяна на постановлението за разноските на ДСИ М. от 13.12.16 г., със съображения сходни с изложените в молбата й от 12.12.16 г. Представя доказателства /епикирза и решение на ТЕЛК/ за влошеното здравословно състояние на детето Мария, а също и служебна бележка от община гр. Мездра № 185/14.12.16 г., от която е видно, че общината е изплатила дължимата от бащата на детето Мария издръжка по изп. дело № 199/11 г. за периода от м. май 1012 г. до м. октомври 2016 г.   

         При изложените фактически обстоятелства по делото, от правна страна окръжен съд намира следното:

         В случая безспорен факт е образуване на изпълнително производство пред ДСИ по молба на взискател. Образуването на изпълнително производство не е действие, което длъжникът може да обжалва по реда на чл.435 ал.2 от ГПК, тъй като законодателят не му е предоставил такава възможност. От друга страна в производството по обжалване на постановлението за разноски от длъжника съдът следва да извърши преценка дали тези разноски се дължат и дали същите са били правилно определени от ДСИ.

          В конкретния случай съдът счита, че отговорността на длъжника г-жа Н. за разноски не съществува, тъй като от материалите по приложеното изпълнително производство и от представените пред настоящата инстанция доказателства се установява, че жалбоподателката не е пречила на контактите между бащата и тяхната дъщеря М. Такова твърдение не се съдържа и молбата на Т.А. за образуване на изпълнителното дело. Той заявява само, че майката на детето е задължена да изпълнява определения режим на лични отношения, но не и че тя пречи на контактите му с детето. Окръжен съд приема, че именно бащата се е дезинтересирал от детето и не е търсил контакти с него, доколкото в последните три години той не е изпълнявал задължението си да предоставя издръжка на М., а същата е изплащана от община гр. Мездра, а от друга страна след образуване на изп. дело, поведението на майката на детето е изцяло съобразено с нормата на чл. 528 от ГПК, в тридневния срок след получаване на поканата за доброволно изпълнение тя е съобщила на ДСИ М., че е готова да предаде детето в определеното време и място.  

         Изпълнението на съдебното решението относно родителските права и мерките относно личните отношения между родители и деца се урежда в специалната разпоредба на чл.528 ГПК. Точното спазване на съдебно определения режим на лични отношения между родителите и детето налага предприемане на изпълнителни действия само, когато принудително се изпълнява задължението за предаване на детето от единия родител на другия и свързаното с това последващо връщане на детето. Когато единият родител се е снабдил с изпълнителен лист за изпълнение на задължението за предаване на дете от другия родител в съответствие и в изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родителите и детето, принудителното изпълнение на това задължение за предаване на дете се изпълнява по реда на чл.528 ГПК и конкретно чрез определения в чл. 528, ал.5 ГПК способ – чрез отнемане на детето принудително и предаването му на взискателя със съдействие на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството, само когато родителя упражняващ родителските права откаже да предаде детето или не съдейства за предаване на детето на другия родител.

         В конкретния случай това не е така, майката на процесното дете Мария не е отказала контактите на бащата с детето, напротив предоставила е пълно съдействие в тази връзка. Окръжен съд намира, че в конкретния случай следва да се приеме, че поискания от взискателя изпълнителен способ не е реализиран, доколкото към настоящия момент майката е дала пълно съдействие за осъществяване на определения от съда режим на лични отношения между детето М. и неговия баща, при което направените в таза връзка съдебни разноски от бащата - взискател остават за негова сметка, в този смисъл е становището и на ВКС отразено в ТР № 2/26.06.15 г.

          Изложените по-горе съображения, налагат извод за основателност на подадената жалба, при което на ответника по жалба не следва да се присъждат съдебни разноски за настоящата инстанция.

          Мотивиран от горното, окръжен съд

 

 

 

         Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

         ОТМЕНЯ постановление за разноски от 13.12.2016г.  на ДСИ Ц. М. при районен съд гр. Мездра по изп.д. 168/16 г.

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

    Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........