Р Е Ш Е Н И Е 23

 

гр. ВРАЦА,  30.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                    отделение в

публичното заседание на  25.01.2017 г.    в състав:

 

Председател: Татяна Александрова

    Членове: Мария Аджемова

             Светозар Георгиев мл. с-я

                                    

в присъствието на:

прокурора               секретар  В.Н.

като разгледа докладваното  от  М. Аджемова             

   в. гр.  дело N` 4 по описа за 2017   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН и във вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на М.С.Л. с ЕГН ********** ***, чрез адв. К.Т., срещу решение на районен съд гр. Мездра № 274/09.12.2016 г. по гр. дело № 1345/16 г. по описа на същия съд, с което срещу жалбоподателя е УВАЖЕНА молбата на съжителстващата с него на семейни начала П.К.М. *** за определяне мерки за защита и издаване на заповед за защита по чл. 5 от ЗЗДН.

В жалбата се сочат пороците на атакуваното решение. Според жалбоподателя, то е необосновано, постановено при нарушаване на процесуалния и материалния закон. Изводите на съда не се основавали да събраните доказателства, а на изложеното в молбата на П.М.. В нарушение на процесуалния закон, районен съд не съобразил събраните по делото доказателства, че всъщност жалбоподателят е бил обект на упражнено физическо насилие от страна на молителката М., а не тя.

Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното решение от настоящата инстанция и отхвърляне молбата на П.М. по ЗЗДН, като неоснователна и недоказана. Не заявява  доказателствени искания. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответницата по жалба П.М., редовно уведомена, не представя отговор. В открито съдебно заседание проведено пред окръжен съд на 25.01.17 г. не изпраща представител.

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17 ал. 3 от ЗЗДН от страна имаща правен интерес от обжалване и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК и във вр. с чл. 17 от ЗЗД валиден и допустим съдебен акт на първостепенния районен съд гр. Враца.

По същество на жалбата окръжен съд намира следното:

Страните по делото не са съпрузи, живеят на съпружески начала от 2009 г. в гр. Мездра. От съжителството си имат родени две малолетни деца - близначета М. и К.  Л. Пред районен съд гр. Враца, производството е образувано по молба на П.К.М., в която тя сочи, че на 10.10.16 г. около 22 часа ответникът М.Л. се прибрал пиян и предизвикал скандал. Ударил плесница на молителката, тя паднала на земята, а той я ритал наричайки я с обидни думи. Ответникът изгонил молителката без да й позволи дори да обуе обувки. Тя потърсила помощ при съседката Нина Димитрова. Извикала и баща си, който взел нея и двете деца и ги отвел в дома си в гр. Роман. Пред баща й, ответника продължил да обижда нея и децата, също налитал и на бой. На следващия ден молителката потърсила лекарска помощ, бил й издаден болничен лист, тъй като лявото й око било насинено и с оток. Молбата е придружена с декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН изготвена и подписана от молителката. С оглед случилото се на 10.10.16 г. и тъй като според молителката, тя и преди посочената дата системно била подложена на психическо и физическо насилие от страна на ответника, желае районен съд да приложи към него конкретни мерки по ЗЗДН.

Ответникът е представил молба, в която оспорва изложеното в молбата на г-жа М. по ЗЗДН. Твърди, че на 10.10.16 г. между тях имало разправия, като той бил удрян с юмруци от молителката, за което депозирал на 12.10.16 г. жалба до МВР.

С обжалваното решение по гр. д. № 274/09.12.16 г., районен съд гр. Мездра е издал заповед за съдебна защита от домашно насилие, като е постановил мерки за защита съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН за срок от 18 месеца и глоба по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН -  задължава ответника Л. да се въздържа от извършване на домашно насилие, налага забрана същият да приближава пострадалото лице в жилището й в гр. Роман и му налага глоба в размер на  200 лв.

При тези данни по спора виждането на съда е следното:

Първият въпрос, на който следва да се отговори е дали се касае за домашно насилие съобразно дадената от закона дефиниция. Съобразно нормата на чл. 2 от ЗЗДН, "домашно насилие" е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личен живот, личната свобода  и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В конкретния случай окръжен съд намира, че решаващата съдебна инстанция правилно е преценила, че описаният в молбата на П.М. инцидент съставлява насилие по смисъла на закона, а също така и че се явява доказан. Касае се до случай на проявено насилие, което според молителката се е случило на 10.10.16 г., при което по отношение на нея е упражнен психически и физически тормоз, обидно и унизително отношение довели до емоционален стрес и психическо напрежение. Ето защо, окръжен съд приема, че стореното от въззиваемия Л. обхваща предвидените в нормата на чл. 2 от ЗЗДН хипотези и съставлява домашно насилие, както и че е доказано. За доказаността на твърденията в исковата молба, окръжен съд, както и първостепенният районен съд, приема, че представената по делото декларация по чл.9 ал. 3 от ЗЗДН съставлява годно доказателство, доколкото същата не е опровергана от насрещни доказателства представени на въззивника М.Л.. Разпитаните пред районен съд на 11.11.16 г. двама свидетели сочени от ответника Л. - Иван Савчев и Даниел Андреев, не са присъствали и не знаят нищо за инцидента от 10.10.16 г. Те депозират показания за това, че по принцип ответникът Л. е добър родител и полага много грижи за двете си деца, обстоятелства които са неотносими съм процесния спор. Окръжен съд намира за недоказана заявената в отговора на молбата и във въззивната жалба теза, че на 10.10.16 г. молителката М. е нанасяла удари на ответника с юмруци и всъщност е упражнено насилие по отношение на него, а не обратното.  Развитата от жалбоподателя теза има изцяло защитен характер. Правилно решаващият съд е приел за доказано упражненото по отношение на молителката М. насилие на 10.10.16 г., тъй като то се установява от представеното по делото медицинско свидетелство на стр. 5, от показанията на свидетелката Н. Д., която на 10.10.16 г. вечерта е оказала помощ на г-жа М., а също и от показанията на свидетеля Кирил М., баща на молителката, който след скандала също й оказал помощ, като я  отвел с двете малолетните деца от дома на страните в гр. Мездра в своя дом в гр. Роман. Твърдението на бащата на молителката, че след като той дошъл да й помогне, страните пак се скарали и "започнаха отново да се бият", на което въззивника акцентува в жалбата си, не мотивира окръжен съд да направи правни изводи обратни на тези на първостепенния съд. Според настоящата инстанция, първоначалния предизвикан от ответника скандал и упражненото от него насилие по отношение на молителката, са създали изключително напрежение за нея /молителката/ и след пристигането на нейния баща /свид. К. М./ тя е добила смелост и се е отбранявала от ответника, който и в присъствието на баща й продължил агресията си.

Настоящият състав напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи.

Съобразно така установената фактическа обстановка, въззивният съд от правна страна намира следното: Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че изводите на районен съд за наличие на домашно насилие, упражнено от ответника-жалбоподател по отношение на молителката, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. При постановяване на решението са съобразени всички ангажирани и относими по спора доказателства. Ответникът-жалбоподател не е посочил доказателства, които да опровергаят по категоричен начин твърдяното от молителката. Първоинстанционният съд правилно е определил мерките за защита по отношение на ответника, както и размерът на глобата, който е съобразен със степента на извършените актове на домашно насилие. Правилно районен съд е разпределил и направените от молителката М. разноски по делото, с оглед изхода от спора. Ето защо, обжалваното решение следва да се потвърди.

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати д. т. по сметка на Врачански окръжен съд в размер на 15 лв.

На ответницата по жалба не следва да се присъждат съдени разноски за настоящата инстанция, тъй като няма заявено такова искане от нейна страна.  

 

Водим от изложеното окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Мездра № 274/09.12.16 г. постановено по гр. д. № 1345/16 г. по описа на същия съд. 

ОСЪЖДА М.С.Л. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на окръжен съд гр. Враца сумата 15 лв. представляваща съдебни разноски - държавна такса за настояща инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател : ......     Членове :  1.......  2..........