Р Е Ш Е Н И Е 27

 

гр. ВРАЦА,  31.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд    гражданско       отделение в

публичното заседание на    25.01.2017г.       в състав:

 

Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

    Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА

      мл.с.СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар В.Н.

като разгледа докладваното  от  съдията Т.Александрова

         в.гр.    дело N`  9      по описа за 2017  год.

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството се развива по чл.258 и сл. от ГПК.

        С решение № 250/21.11.2016г.,постановено по гр.д.№ 713/ 2016г. по опис на МРС,състав на съда е допуснал съдебна делба на УПИ,парцел ІІІ, пл.№ 60 кв.3 по плана на с.Курново общ. Роман с площ от 1300 кв.м.,ведно с построената в имота  жи-лищна сграда със застроена площ от 76 кв.м.,лятна кухня със застроена площ от 32 кв.м.,стопанска постройка със застроена площ от 54 кв.м., гараж- 20 кв.м,. между Д.  Ц.Ц. и Ц.Ц.Ц. ПРИ ПРАВА : ½ ид.ч. за Д.Ц. и ½ ид.ч. за Ц.Ц.;отменил е  нот.акт № 35 т.1,рег.№ 187 ,нот.д.№ 29/2016 год. на нотариус В. С. с район на действие РС-Мездра  с който Ц.Ц.Ц. ЕГН ********** *** е признат за собственик на УПИ Парцел ІІІ пл.№ 60 кв.3 по плана на с.Курново общ.Роман с площ от 1300 кв.м.,ведно с построената в имота  жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м.,лятна кухня със застроена площ от 32 кв.м.,стопанска постройка със застроена площ от 54 кв.м., гараж- 20 кв.м, на основание наследство и давностно владение, в частта над 1/ 2 ид.ч.

        Допуснал е съдебна делба на Нива в м.“Големия брил“ от 1.497 дка, VІІІ категория,имот № 039001, ЕАТТЕ 40693 при граници и съседи: имот № 039016,№ 000220, № 039002;  Ливада в м.Лома“ от 8.058 дка, VІІІ категория,имот № 017005 ЕКАТТЕ 40693, при съседи: имот № 218011,№002016,№ 017004, № 218009 и № 218010;  Ливада в м.“ Лома“ от 3.561 дка, VІІІ катего-рия,имот № 017002 ЕКАТТЕ 40693, при съседи: имот № 017001,№ 218009,№ 017003 и № 002016; Ливада в м.“ Зеленишки дол“ от 1.982 дка, VІІІ категория, имот № 016008 ЕКАТТЕ 40693 при съседи: имот № 216004,№ 016007,№ 000216 и  № 016009; Ливада в м.“Зеленишки дол“ от 3.036 дка, имот № 016002 ЕКАТТЕ 40693 при съседи: имот № 016003,№ 218013 и № 000216; Ливада в м.“Зеленишки дол“от 3.329 дка, VІІІ категория, имот № 016001 ЕКАТТЕ 40693 при съседи: имот № 216011,№216010, №216002, №000216 и № 016009; Нива в м.“ Малкия брил“ от 4.000 дка имот № 014010 ,VІІІ категория  ЕКАТТЕ 40693 при съседи: имот № 000219,№014009,№014004, № 014003 и № 014011; Залесена територия в м.“ Браил“ от 16.101 дка имот № 218011 ЕКАТТЕ 40693 при съседи:имот 218010,№ 017007,№ 000217, 020003, 020002,№ 020001,№ 218012,№002016 и № 017005, находящи се в землището на с.Курново общ.Роман между Д.  Ц.Ц. и Ц.Ц.Ц. ПРИ ПРАВА : ½ ид.ч. за Д.Ц. и ½ ид.ч. за Ц.Ц..

       Недоволен от решението ,в частите,в които се допуска делбата на недвижимия имот в рамките на регулационния план на с.Курново,обл.Враца и е отменен н.а. № 35,т.І,рег. № 187,д.№ 29/2016г. на нотариус В.С., е останал ответникът Ц.Ц. ***,който чрез адв.М.С.,*** го обжалва с въззивна жалба вх. № 5125/ 07.12.2016г.

       Решението в останалата му част е влязло в законна сила.

       В жалбата се поддържа,че решението в обжалваните части е неправилно, противоречи на материалния закон, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.Развиват се доводи,че видно,както от прило-женият н.а. № 35,т.1,рег. № 187,д.№29/2016г. на нотариус В.Събев,който след разпита на свидетелите пред него е признал ответника за собственик по давностно владение и наследство на  застроения недвижим имот,находящ се в Курно-во,предмет на делбата,така и от разпитаните свидетели по делото е установено,че имота се е владял от наследодателя на последния до неговата смърт,а след това е владян от самия ответник,при което по силата на разпоредбата на чл.82 ЗС той е станал изключителен негов собственик по присъе-динено давностно владение.Поддържа,че праводателят му е владял несмущавано повече от 10 години и по силата на правоприемството,имота е загубил качеството си сънаследст-вен от  останал в патримониума на общия наследодател Ц.Ц. Т.Позова се,че по приложената скица имота е вписан като собственост на Ц. А. Т.,който според представеното у-ние за наследници имал още такива, извън настоящите страни,които не се участвали в производството. Поискана е отмяната на решението в обжалваните части и от-хвърляне на иска за делба по отношение на спорния недвижим имот.Жалбата се поддържа от процесуалният представител на въззивника-адв.М.С.,***.

       В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемият Д.Ц.Ц. чрез адв.Г.П.,*** е дал писмен от-говор,с който оспорва въззивната жалба и развива подробни доводи за нейната неоснователност.Посочва,че изводите на районния съд са изградени на базата на събраните доказа-телства,според които по делото не е установено по безспорен и категоричен начин,че ответникът е владял несмущавано имо-та повече от 10 години,при което нотариалният акт,с който се е снабдил по обстоятелствена проверка е оборен.Позовава се на ТР № 11/ 2012г. на ОСГК на ВКС, според което кон-стативният нотариален акт,с който се признава право на собственост върху недвижим имот не се ползва са материална доказателствена сила по чл. 179,ал.1 ГПК за принадлежността на правото но собственост, като верността на констатациите на нотариуса в конкретния случай са оборени от показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените писмени доказателства.Поддържа се,че е установено безспорно,че от-ветникът след смъртта на баща си през м.януари 2016г. не е владял имота повече от 10 години, като правото да навежда доводи за присъединено давностно владение е преклудирано,от една страна ,а от друга е неоснователно с оглед устано-веното за поведението на неговия праводател и факта,че последният не е владял за себе си ,а е бил само държател на частта на въззиваемия.Писменият отговор и други съображения се излагат от процесуалния представител на въззиваемия в лицето на адв.Г.П.,***,като се иска потвърждаване на решението на районния съд в обжалваните части.

       Окръжният съд,след като съобрази оплакванията във въззивната жалба,взе предвид становищата на защитата на страните по повод същата и след като сам,от своя страна прецени и обсъди събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,от фактическа и правна страна приема следното:Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и приложения,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите,произхожда от страна с необходимия правен ин-терес и легитимация,при което е процесуално допустима.

       Разгледана по същество е неоснователна.

       Решението,нейн предмет е валидно,допустимо и правил-но по направените правни изводи.

Районният съд е бил сезиран с иск за делба предявен от Д.Ц.Ц. *** против Ц.Ц. *** на съсобствен, сънас-ледствен недвижим имот,представляващ УПИ,парцел ІІІ, пл.№ 60 кв.3 по плана на с.Курново общ. Роман, с площ от 1300 кв.м.,ведно с построената в имота  жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м.,лятна кухня със застроена площ от 32 кв.м.,стопанска постройка със застроена площ от 54 кв.м., гараж- 20 кв.м.Искала се е делба и на сънаследствени земеделски земи и гори,възстановена собственост по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.По отношение на последните се посочи,че решението на районния съд не е обжалвано и в тази част  е влязло в законна сила. Поддържано е,че горният имот е наследствен от общия на страните наследодател Ц.Ц. Тотов,като са оспорени правата на ответника по констативния нотариален акт № 35,т.І,н.д.№29/2016г.и се поддържа,че той не е придобил правото на собственост върху делбения имот, поради това,че е го е владял непрекъснато и несмущавано по-вече от 10 години.Поисканата е отмяната на нотариалния акт над 1/2 ид.част.Ангажирани са писмени и гласни доказа-телства.

В представеният писмен отговор по чл.131 ГПК ответ-никът Цв. Ц. е оспорил иска за делба само по отношение на недвижимия имот,в чертите на населеното място,за който е заявил,че не следва да се допуска делба поради изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност,за което е снаб-дил и с нотариален акт по обстоятелствена проверка, съдър-жащ се в делото.Ангажирал е доказателства. С въззивната жалба и заявеното от защитата му пред окръжния съд, ответ-никът, поддържа тази своя позиция,като се позовава и на присъединено давностно владение.

От представеното у-ние за наследници се установява,че действително, страните влизат в кръга на наследниците на този наследодател,като ответникът черпи правата си от баща си Ц. Ц.Ц.,починал на 22.02.2016г.

От показанията на свидетелката Г.Н. се устано-вява,че спорният имот е останал в наследство на ищеца и неговия брат Ц. от родителите им дядо Ц. и баба Г.В имота са живяли двамата братя с родителите си,а след  смъртт на последните, за имота грижи са полагали братът Ц./наследодателят на ответника/ и ищеца.Заедно са го поддържали ,гледали животни,осигурявали са им храна,орали са градината.В имота по-често е бил братът Ц.,а ищецът си е идвал три-четири пъти в месеца,като е ползвал една стая от къщата.Отношенията между двамата братя били добри, взаимно са си помагали,включително и по поддръжката на къ-щата.Ответникът е живял в чужбина,като по време на отпус-ките си си е идвал в селото при баща си Ц..След неговата смърт,преди една година, сменил ключа на къщата,при което ищецът вече нямал достъп до имота.

Свидетелката Г.Иванова установява същите фактически обстоятелства,а именно,че след смъртта на родителите на ищеца и съответно баба и дядо на ответника, в имота ,след пенсионирането си е останал братът Ц.Бил е в много добри взаимоотношения с ищеца,с който не са имали разправии и претенции за имота.Ищецът е бил допускан в него,като е имал своя стая за ползване.Според тази свидетелка и двамата братя-ищецът и наследодателя на ответника са живяли и полз-вали имота.След смъртта на брата Ц. ,имотът бил заключен от ответника и ищецът вече не е имал достъп до него. Установява,че ответникът не е живял трайно в имота,тъй като 10 години е бил в Испания,а след това в гр.Мездра.

Свидетелката Н.Д., установява,че след 1988 година когато се е установяла в с.Курново,в него са живяли роди-телите на ищеца и баба и дядо на ответника.След пенсио-нирането на брата Ц.,той е отишъл да живее в имота,но ищецът го е посещавал почти всяка събота и неделя.Имал е стая в него,като отношенията между двамата братя били добри и са се разбирали и са работели заедно.Също установява,че ответникът е бил 10 години в Испания,а след смъртта на баща си-Ц. Ц. е сменил ключа на къщата,при което ищецът вече няма достъп до нея.

Свидетелят Др.Даков установява  фактите изложени от посочените по-горе свидетелки,като също установява добри взаимоотношения между ищеца и неговия брат след смъртта на родителите им.Не установява,ищецът да не е допускан до имота.Установява,че в имота след пенсионираните си е оста-нал брата Цонко,който е направил и подобрения в него. Ответникът е бил в Испания,като не си е идвал в България всяка година,изпращал е пари на баща си Ц.След приби-рането си от Испания,ответникът е започнал по-често да по-сещава наследствения имот.

Горните четирима свидетели са в родствена връзка със страните.

Свидетелят Т.Харалампиев установява,че в имота е живял бащата на ответника Ц.,който е правил и редица подобре-ния в него.Същевременно сочи,че отношенията между ищеца и брат му Ц. били добри и са се разбирали,като първият е имал достъп до имота.

Свидетелят Цв.Йорданов също установява,че в имота е живял наследодателя на ответника Ц. Ц..Ищецът е идвал в него,но за кратко,като след смъртта на родителите на двамата братя,заедно са рязали гора.Ц. бил направил подобрения-гараж,навес,сламник,кухня,като в гаража е имало разработено заведение/барче/.Ищецът е имал една стая в имота.Ответникът от 2002г. бил в Испания и се е прибрал 2015 година.

При така установената от доказателствата фактическа обстановка и след съвкупната преценка на свидетелските по-казания,ангажирани от двете страни,районният съд е зак-лючил,че твърденията на ответника,че е владял имота несму-щавано и необезпокоявано повече от 10 години,така,както е било установено в производството по обостоятелствена про-верка са оборени от събраните в по делото доказателства. Заключил е,че бащата на ответника и негов наследодател, е владял и ползвал имота,но само в качеството си на държател на частта на своя брат-ищеца,тъй като не е установено да е владял и демонстрирал владение само за себе си,както и да е отблъсквал това на ищеца.Прието е,че при това положение представеният нотариален акт ,удостоверяващ ответника като собственик на имота по наследство и давностно владение е оборен,като подлежи на отмяна в поисканата част,а недви-жимия имот негов предмет, следва да бъде допуснат до делба при равни права на страните.

Направените правни изводи са правилни,съответстват на установената по делото фактическа обстановка и се споделят изцяло от въззивната инстанция.

Допълнително следва да се посочи следното:

Според разпоредбата на чл.69 от ЗС,се предполага,че владелецът държи вещта като своя,докато не се докаже,че я държи за другиго.Или,до доказване на противното се смята,че владелецът държи имота за себе си,като в процеса този факт не подлежи на доказване в негова тежест./ чл.154,ал.2 от ГПК/.Като изключение от това правило,в хипотезата на съсоб-ственост,ако съсобственикът се позовава на придобивна дав-ност за чуждата идеална част,той трябва да докаже при спор за собственост,че е извършил действия,с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее тех-ните идеални части за себе си.Той следва да покаже с ясни и недвусмислени действия,че отрича владението на останалите съсобственици,при което от съсобственик съвладелец се е превърнал в собственик владелец.

Независимо от какъв юридически факт произтича съсоб-ствеността,е възможно този от съсобствениците,който упраж-нява фактическата власт върху чуждите идеални части,да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,той трябва да докаже в спор за собственост,че е извършил действия,с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си./ТР № 1/ 06.08. 2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК/.

В случая е установено,че в спорния имот след смъртта на родителите на ищеца и баба и дядо на ответника: Ц.Ц. Т. на 06.05.1997г. и Г. Д. Т.-01.01.1998г., в имота е останал, след пенсионирането си, братът и баща и на ответника Ц. Ц.,който го е вла-дял и живял в него до смъртта си-22.02.2016г. Същевременно от показанията на всички разпитани свидетели и тези по-сочени от ищеца,и тези посочени от ответника,с родствена или без родствена връзка се установява,че до имота приживе на Ц. Ц. достъп е имал и ищецът,който е упражнявал грижи по поддръжката му,притежавал е собствена стая в него. Отношенията между двамата братя били добри и между тях е имало разбирателство.Няма никакви доказателства,че братът Ц. Ц. е демонстрирал открито и явно пред ищеца и пред трети лица,че владее имота единствено за себе си и отблъсква владението на брат си-ищеца по делото.Няма данни,след смъртта на общия на страните наследодател, такова владение да е осъществявано повече от 10 години,като в тази връзка следва да се отчете,че разпоредбата на чл.79 от ЗС вменява,че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение повече от 10 години по отношение на недобросъвестния владелец и в продължение на 5 години за добросъвестния такъв.

В случая,както се посочи,не е установено такова вла-дение да е осъществявано,както от страна на наследодателя на ответника,така и от самия него,за когото е установено,че се намира трайно в България след 2015 година.Така че, ответникът не е осъществявал такова владение,нито чрез баща си,нито самостоятелно, при което констативният нотариален акт,който не се ползва с материална доказателствена сила,и с който се е снабдил по реда на чл.587 ГПК,признаващ пра-вото му на собственост върху недвижимия имот,чрез доказа-телствата ангажирани в производството е оборен и подлежи на отмяна.Стигайки до този правилен извод, правилно, районният съд, го е отменил в поисканата част.Изводите му съответ-стват на възприетото в ТР № 11/21.03.2013г. по т.д.№ 11/2012г. на ОСГК на ВКС.

Правилно,при възприетото по-горе е допусната делбата на спорния недвижим имот,при равни права на страните.

При изложените съображения,решението,в обжалваните му части ще следва да се потвърди,а на въззиваемия се дължи възстановяване на направените разноски.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

                Р  Е    Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 250/21.11.2016г.,постановено по гр.д.№ 713/2016г. по опис на РС-Мездра.

ОСЪЖДА Ц.Ц.Ц.,с ЕГН **********,*** да заплати на Д.Ц.Ц.,с ЕГН **********,*** сумата 500 лв. разноски за тази съдебна инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок считано от датата на уведомяване на страните.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........