О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 57

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в закрито съдебно заседание на 20.01.2017г.   в състав:

         Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                                                                             Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                                                      мл.съдия ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Досов  в.гр. дело №684 по описа за  2016 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба на "Банка ДСК"ЕАД-гр.София против  постановление за определяне на разноски на държавен съдебен изпълнител при РС-Козлодуй от 30.11.2016 год.В жалбата се прави възражение за прекомерност на посочения в постановлението размер на адвокатския хонорар от 500.00 лв., претендиран от взискателя.Твърди се,че задължението по предявения изпълнителен лист е изплатено изцяло в срока за доброволно изпълнение,като в същия срок са изплатени и разноските по изпълнителното дело,с изключение на оспореното адвокатско възнаграждение.По тази причина не е наложен и поискания от взискателя запор върху банкови сметки на Банката.

Иска се от съда хонорарът на пълномощника на взискателя да бъде намален до минималния размер,предвиден в Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с довод,че делото не е с фактическа и правна сложност.

В срока по чл.436,ал.3,изр.1 ГПК взискателят К.Л.Г. *** е депозирал писмен отговор чрез пълномощника си адв.М.С. ***,с който се оспорва жалбата като недопустима, незаконосъобразна и неоснователна.Твърди се,че жалбата е недопустима,тъй като длъжникът първо е следвало да подаде молба до съдебния изпълнител с искане за намаляване на адв. хонорар на пълномощника на взискателя и едва след произнасянето от ДСИ да се пристъпи към обжалване на действията му при неудовлетворяване на молбата.Изложени са и аргументи по нейната неоснователност.Претендират се разноски.

На основание чл.436,ал.3 ГПК са приложени мотиви на ДСИ М.Д. по обжалваното постановление, в които хронологически са описани  действията,предприети по изпълнителното дело.Сочи се,че в срока за оспорване на постановлението от 30.11.2016 год. на ДСИ за определяне на разноските по изп.дело длъжникът не е реализирал възможността да поиска от съдебния изпълнител по реда на чл.78,ал.5 ГПК намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение,а директно е сезирал ОС-Враца с жалба с доводи за прекомерност.Изложени са обстоятелства,че в срока за доброволно изпълнение  длъжникът е заплатил дължимата главница,както и 240.00 лв. разноски,от които 200.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

След като се запозна с приложеното копие от изп. дело №442/2016 год. по описа на СИС при РС-Козлодуй и обсъди изложените от страните доводи,съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително производство пред ДСИ при РС-Козлодуй е образувано на 30.11.2016 год. по молба на К.Л.Г. *** чрез  пълномощника му адв.М.С. ***  въз основа на изпълнителен лист от 16.11.2016 год.,издаден по гр.дело №805/2015 год. на Районен съд-Козлодуй.С постановление за определяне на разноски от 30.11.2016 год. ДСИ  М.Д. на осн. чл.79 ГПК е постановила,че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,както и че към датата на образуване на изп.дело се дължат държавни такси и разноски,внесени от взискателя,както следва:20.00 лв. за образуване на изп.дело;20.00 лв. за справка в НАП и за запор върху банкова сметка ***;500.00 лв. платен адвокатски хонорар. Постановлението за разноските е изготвено непосредствено след образуване на изп. дело и преди изготвянето на поканата за доброволно изпълнение.

 С покана за доброволно изпълнение по чл.428,ал.1 от ГПК,получена от длъжника "Банка ДСК"ЕАД-гр.София на 05.12.2016 год.,същият е поканен да заплати доброволно задължението си за главница в размер на 269.33  лв.,40.00 лв. разноски по изпълнителното дело,такса по чл.53 от Тарифата за държавните такси по ГПК в полза на РС-Козлодуй в размер на 80.93 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв.,претендирано от взискателя в изпълнителното производство-общо 890.26 лв.

В срока за доброволно изпълнение Банката-длъжник  е заплатила общо 509.33 лв.-дължимата главница от 269.33 лв.,разноски по изпълнението от 40.00 лв. и 200.00 лв. от претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение. Платежните документи са представени пред съдебния изпълнител заедно с жалбата,въз основа на която е образувано настоящето въззивно гр.дело №684/ 2016 год. по описа на ОС-Враца.

При така изложеното от фактическа страна съдебният състав прави следните изводи от правна страна:

Въпросът за разноските в гражданския процес се урежда посредством разпоредбите на чл.71-84 от ГПК,които се намират в Част първа „Общи правила” на ГПК.Именно поради това им систематично място тези разпоредби намират приложение както в исковия,така и в изпълнителни процес,което означава,че право на възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение имат както страните в исковия,така и страните в изпълнителния процес-в частност това право има и длъжника.Що се отнася до преценката на възражението за прекомерност,тя принадлежи на органа,пред който са извършени съответните процесуални действия,водещи до право на разноски.Ето защо,в случаите,при които разноските са направени в изпълнителния процес,респ.има възражение за тяхната прекомерност, компетентен да се произнесе по това възражение е самият съдебен изпълнител. Едва след като съдебният изпълнител разгледа и се произнесе по направеното възражение за разноски,този негов акт подлежи на съдебен контрол.

Следва да се отбележи също,че разрешението на въпроса чия е компетентността по разглеждане на възраженията по чл.78, ал.5 от ГПК е дадено в Определение № 170/25.3.2011 год. на ВКС по ч.гр.дело №297/2010 г.,ІV г.о.Това правно разрешение е логично и от гледна точка на обстоятелството,че по аргумент от разпоредбата на чл.10 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени на базата на конкретните изпълнителни действия,които съдебният изпълнител прецени,че следва да бъдат извършени.

В контекста на изложеното,макар в разглеждания случай  да е налице постановление на съдебния изпълнител по въпроса за разноските,което формално да подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК,то при наличието на възражение за прекомерност правото на жалба се явява обусловено именно от произнасянето на съдебния изпълнител по това възражение.При това положение,на обжалване ще подлежи отказа на съдебния изпълнител да намали възнаграждението,като контролът върху този отказ по същество ще засегне и самото постановление.

Предвид изложеното,настоящият съдебен състав приема,че жалбата,с която е сезиран,има характер на възражение за прекомерност по смисъла на  чл. 78, ал.5 ГПК,компетентен по което да се произнесе е държавният съдебен изпълнител.Ето защо производството по настоящето дело ще следва да се прекрати,а жалбата да се върне на съдебния изпълнител за разглеждането й като възражение по чл.78,ал.5 от ГПК.

При този изход на делото и доколкото спорът не се решава по същество, разноски за настоящето производство не се дължат на страните.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело №684/2016 г. по описа на Окръжен съд-Враца.

            ВРЪЩА жалба  вх.№3119/14.12.2016 г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй,подадена от "Банка ДСК"ЕАД-гр.София по изп.дело №442/2016 г.,на държавния съдебен изпълнител при РС-Козлодуй за произнасяне по обективираното в жалбата възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

           Определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото,поради което не  подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........                         ЧЛЕНОВЕ:1..........           2...............