О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 70

гр. Враца, 24.01.2017г.

 

 

            ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Председател: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

Членове: МАРИЯ АДЖЕМОВА

мл.с. СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

            Като разгледа докладваното от мл. съдия Георгиев В.гр. дело №41 по описа за  2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.435 и сл.ГПК.

            Делото е образувано по жалба, подадена от Б.В.К. срещу постановление от 12.12.2016г. за определяне на разноски по изп. дело №479/2016г. на държавен съдебен изпълнител при РС Козлодуй- М. Д. В жалбата се твърди, че посочените в постановлението разноски по изпълнителното дело в размер на 375,00 лева са значително завишени и не съответстват на реално дължимото. Моли се обжалваното постановление да бъде отменено като неоснователно и да се намалят присъдените с него разноски.

            В срока по чл.436, ал.3, изр.1 ГПК от взискателя К. П.Д.чрез процесуалния представител адв. М. С. от АК Враца е депозиран писмен отговор, с който се оспорва жалбата и се излагат аргументи за  нейната неоснователост. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение Претендират се разноски.

            На основание чл. 436, ал.3 ГПК са приложени мотиви на ДСИ М.Д. по обжалваното постановление, в които хронологически са описани  действията, които са предприети по изпълнителното дело. Изложени са обстоятелства, че няма плащане по делото и срокът за доброволно изпълнение е бил изтекъл.

            След като се запозна с приложеното копие от изп. дело №479/2016 год. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй и обсъди изложените в жалбата и отговора доводи, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            Изпълнително производство е образувано по молба на К.П.Д.чрез процесуалния представител адв. М. С. въз основа на изпълнителен лист от 08.11.2016 г., издаден по гр .дело № 1244/2013г. на Районен съд- гр. Козлодуй.

            С постановление за определяне на разноски от 12.12.2016г. ДСИ - М. Д., на осн. чл.79 ГПК е постановила, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, както и че към датата на образуване на изпълнителното дело се дължат държавни такси и разноски, внесени от взискателя, както следва: 20,00 лева за образуване на изп.дело; 5,00 лева за справка от НАП и сумата в размер на 350.00 лв. представляваща платено адвокатско възнаграждение.

            С покана за доброволно изпълнение по чл.428, ал.1 от ГПК, получена от майката на длъжника Б.В.К. на 15.12.2016г., същият е поканен да заплати доброволно задължението си общо в размер на 424.72 лева, представляващи 11,11 лева неолихвяема сума, 25,00 лева допълнителни разноски, такса по чл.53 от Тарифата за държавните такси по ГПК в полза на РС Козлодуй в размер на 38,61 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лева, претендирано от взискателя в изпълнителното производство.

            При така изложеното от фактическа страна, съдебният състав прави следните изводи от правна страна:

            Въпросът за разноските в гражданския процес се уреждат посредством разпоредбите на чл.71-84 от ГПК, които се намират в Част първа „Общи правила” на ГПК. Именно поради това им систематично място, тези разпоредби намират приложение както в исковия, така и в изпълнителни процес, което означава, че право на възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, имат както страните в исковия, така и страните в изпълнителния процес-в частност това право има и длъжника. Що се отнася до преценката на възражението за прекомерност, тя принадлежи на органа, пред който са извършени съответните процесуални действия, водещи до право на разноски. Ето защо, в случаите, при които разноските са направени в изпълнителния процес, респ. има възражение за тяхната прекомерност, компетентен да се произнесе по това възражение е самият съдебен изпълнител.            Едва след като съдебния изпълнител разгледа и се произнесе по направеното възражение за разноски, този негов акт подлежи на съдебен контрол. Следва да се отбележи също, че разрешението на въпроса за компетентността по разглеждане на възраженията по чл.78, ал.5 от ГПК е дадено в Определение № 170/25.3.2011г. на ВКС по ч.гр.д. № 297/2010 г., ІV г.о. Това правно разрешение е логично и от гледна точка на обстоятелството, че по аргумент от разпоредбата на чл.10 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени на базата на конкретните изпълнителни действия, които съдебният изпълнител прецени, че следва да бъдат извършени. В контекста на изложеното, макар в разглеждания случай  да е налице постановление на съдебния изпълнител по въпроса за разноските, което формално да подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК, то при наличието на възражение за прекомерност, правото на жалба се явява обусловено именно от произнасянето на съдебния изпълнител по това възражение. При това положение, на обжалване практически ще подлежи отказа на съдебния изпълнител да намали разноските, като контролът върху този отказ по същество ще засегне и самото постановление.

            Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема,  че жалбата, с която е сезиран, има характер на възражение за прекомерност по смисъла на  чл. 78, ал. 5 ГПК, компетентен по което да се произнесе е държавния съдебен изпълнител. Ето защо, производството по настоящето дело ще следва да се прекрати, а жалбата да се върне на съдебния изпълнител за произнасяне по възражението по чл.78, ал.5 от ГПК.

            При този изход на делото и доколкото спорът не се решава по същество, разноски за настоящето производство не се дължат на страните.

            Воден от горното, Врачанският окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело №41/2017г.по описа на Окръжен съд-Враца.

            ВРЪЩА жалба вх.№3175/22.12.2016г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй, подадена от Б.В.К. по изп.дело №479/2016г. на държавния съдебен изпълнител при РС-Козлодуй, за произнасяне по обективираното в жалбата възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

            Определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не  подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.                               

 

 

                        2.