Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  06.02.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Врачанският окръжен съд, наказателна колегия в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

            

Председател: АГНЕСА СТАВАРОВА

Членове: ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА

                          Мл.съдия: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

       

 

с участието на секретаря Л.Г. и на прокурора ВЛАДИМИР ДИЛКОВ, като разгледа докладваното от съдията ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА ВНОХД №470 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и сл. НПК.

С присъда 62/25.10.2016 год., постановена по НОХД № 1069/2016 год., Врачански районен съд е признал подсъдимият В.Е.В. ***, понастоящем в Затвора Враца, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН, в това че на 07.04.2015 г., през деня в гр.Враца, от магазин "Виваком-Център №25258”, находящ се в гр.Враца, ул. "Никола Войводов" №4 е отнел чужда движима вещ- един брой мобилен телефон "Самсунг Галакси S5" с ИМЕИ 353749062454108 на стойност 1099.90лв., от владението и без съгласието на ръководството на "БТК" ЕАД гр.София, с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание  чл.194, ал.1 НК,  вр. чл.373, ал.2 НПК, вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54, ал.1 и ал.2 НК го е осъдил на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода”, което на основание чл. 60, ал.1 вр. чл.61, т.2 ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание  чл.84, ал.1 НПК подсъдимият В.В. е осъден да заплати на "БТК" ЕАД гр.София сума в размер на 1099,90лв. /хиляда деветдесет и девет лева и деветдесет стотинки/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното му изплащане и сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,  както и 5/пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. чл.189, ал.3 НПК в тежест на подсъдимия В. са възложени направените на ДП разноски в размер на  192,90лв. и държавна такса върху уважения граждански иск 43,99 лв.

Със същия съдебен акт е постановено на основание чл.301, ал.1, т.11 НПК  вещественото доказателство - един брой СД на л. 114 от ДП да остане към делото.

От съдебния акт на РС Враца е останал недоволен подсъдимият В.В., който е депозирал въззивна жалба, чрез защитника си адв. С.Г. ***. Навеждат се доводи за неправилност на постановеният съдебен акт, тъй като наложеното наказание е завишено. Навеждат се доводи и за недължимост на присъденото юрисконсултско възнаграждение, тъй като в процеса не е участвал процесуален представител на гражданският ищец. Иска се да бъде изменен атакуваният съдебен акт, като наложеното наказание бъде намалено, както и да бъде отменен в частта, в която е присъдено юрисконсултско възнаграждение на гражданският ищец.

Във въззивната жалба до ВрОС не се сочи необходимост от събиране на нови гласни и писмени доказателства.

В  разпоредително заседание, въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

 В съдебно заседание подсъдимия В. лично и чрез служебния си защитник - адв.С.Г. ***, поддържат направеното в жалбата оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, което считат за прекомерно завишено, както и по отношение на присъдените в полза на гражданския ищец разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400.00 лв.

Подсъдимият В.В. в последната си дума пред въззивния съд заявява, че се признава за виновен и съжалява за случилото се, като иска съда да намали размера на наказанието му.

Представителят на ОП Враца, заема становище за неоснователност на жалбата и иска първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразно. По отношение размера на наложеното наказание намира, че същото е адекватно и е към минимума определен от закона.

Врачанският окръжен съд, след като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните изразени в съдебно заседание и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намери следното:

Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ НПК - съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК, като в съдебно заседание подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, дал е съгласие да не се събират доказателства за тях и се е признал за виновен по предявеното му обвинение. Това негово становище е подкрепено от служебния му защитник адв. С.Г.. При това положение и съобразно разпоредбата на чл. 373, ал.3 НПК, съдът в мотивите към своя съдебен акт е възприел фактическа обстановка, която съответства на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт, факти и обстоятелства. Същата е подробно и прецизно изяснена. Установени са по несъмнен начин всички обстоятелства, значими за правилното му решаване и отнасящи се до факта на извършване на деянието, авторството, механизма на осъществяване, субективната страна на деянието, особеностите на обстоятелствата при извършването му.

С жалбата не се оспорва възприетата от първостепенния съд фактология. Изразява се несъгласие единствено по отношение справедливостта на наложеното на подсъдимия В. наказание, както и по отношение на присъдените в полза на гражданския ищец разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400.00 лв. В хода на изложеното, ВрОС не намира основание за преразглеждане и внасяне на корекции във фактите на деянието, възприети от РС Враца, които са:

Св. Ц. Т. Х. от гр. Враца заемала длъжността "управител" и материално отговорно лице на магазин "Виваком-Център 25258" към "БТК" ЕАД гр. София, находящ се в гр. Враца, ул. "Никола Войводов"№4.

На 07.04.2015 год. св. Х. била на работа заедно с две свои колежки, сътрудници по продажбите - св. М. Н. И. и св. Г. Е. М. и двете от гр. Враца. По време на работа в магазина влязъл подс. В.В. и се насочил да разглежда поставените на витрината до входната врата, мостри на  мобилни апарати на промоции. Същият се спрял пред изложения мобилен апарат "Самсунг Галакси S5" с ИМЕИ 353749062454108, след което забелязвайки, че служителите са заети с работа с клиенти, откачил мобилния апарат от стената, заедно с аларменото устройство, прибрал го в якето си и напуснал магазина.

 По-късно същия ден, св. Х. установила липсата на изложения на витрината мобилен апарат "Самсунг Галакси S5" с ИМЕИ 353749062454108 и заедно със своите колеги прегледали записите на камерите в магазина. Така установили начина на вземане на същия и уведомили органите на МВР за случилото се.

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно - оценителна експертиза, от чието заключение е видно, че стойността на откраднатия телефон е в размер на 1099,90лв.

Назначена и изготвена е видеотехническа експертиза, от чието заключение е установено, че на представения за изследване диск "Sony" CD-R са записани два цветни файла с резолюция 928х576 пиксела с вкопирани в кадър данни за дата и часово време. Видеофайловете, предмет на изследването са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видео охранителна система на банкоматно устройство. Не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация, като прегледа на файловете е извършен от специализиран плеър и специализирани криминалистически програмни продукти. Извлечените фотокопия са годни за последващо лицево-индентефикационно изследване, но не са годни за изследване с фотографическото изображение на лицето на В..

По делото е назначена и лицево-индентификационна експертиза, от чието заключение се установява, че заснетото лице на фотокопията от изследваните файлове от дисковете, предоставени от "БТК"ЕАД гр. София и лицето от сравнителния снимков материал е едно и също, а именно подс. В.В..

Залегналите в мотивите на атакуваната присъда фактически констатации са правилно установени и се подкрепят от събраните по делото доказателства- показания на свидетелите Цветелина Христова -управител на магазина, от който е извършена кражбата/л.10 ДП/, на св. Малинка Иванова/л.83 ДП/, св. Гергана Милчева/л.85 ДП/- и двете също служителки от магазина на пострадалото дружество - "БТК"ЕАД гр. София, обясненията на подс. В., от писмените доказателствени материали - жалба на св. Христова; констативен протокол за липса от кражба на стока от 09.04.2015 год.;протоколи за разпознаване на лице по снимка/л.84; л.86-87/; фотоалбум; пълномощни;справка за съдимост на подс. В.В. /л.98-99 ДП/; заключение от изготвена съдебно лицево-идентификационна експертиза/л.106-115 ДП/; заключение от изготвена видеотехническа експертиза; характеристични данни; съдебно-оценителна експертиза/л.63-64 ДП/ и др.

При тези данни, подкрепени изцяло от доказателствените материали, събрани и приложени по делото по реда и при изискванията на НПК, както и от признанията, направените от В. както в досъдебното производство, така и по реда на чл.371 т.2 и сл. от НПК правилно, обосновано и законосъобразно първостепенният съд е заключил, че подсъдимия е извършил престъпление против собствеността – кражба, като от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.194, ал.1 от НК.

Обстойните изводи на първостепенния съд относно наличието в конкретния случай на обективни и субективни признаци от състава на престъплението и доказаното по несъмнен начин авторство на престъпното деяние, се споделят изцяло от въззивния съд.

От обективна страна, деянието е било осъществено с факта на отнемане от владението на "БТК"ЕАД на мобилния телефон "Самсунг Галакси S5" с ИМЕИ 353749062454108 на стойност 1099,90лв., без съгласието му и с намерение противозаконно да го присвои.

От субективна страна, правилно в мотивите си РС Враца е приел, че престъплението е извършено от подсъдимия В. с пряк умисъл, като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желаел настъпването им.

При определяне на наказанието, доколкото първоинстанционното съдебно производство е проведено по реда на глава 27 НПК и подс. В. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях, то съдът е бил задължен безусловно при определяне на наказанието да приложи и е приложил нормата на чл. 58а НК. Индивидуализирайки наказанието за деянието реализирано от подс.В.В., съдът е определил  при условията на чл. 54 НК "лишаване от свобода" за срок от две години, което намалил с една трета и е постановил за изтърпяване наказание от "лишаване от свобода" за срок от една година и четири месеца. Съобразявайки се със степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, съдебното му минало, характеристичните му данни, отношението му към извършеното и с всички други правнорелевантни за това факти РС - Враца е наложил посоченото наказание. Наказанието наложено на подс. В. е ориентирано под средния размер, определен от законодателя и първостепенния съд е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства- младата му възраст, изразената от него самокритичност за извършеното от него противоправно деяние и липсата на социална и професионална реализация, отегчаващи такива са отчетени обремененото му съдебно минало и  лошите характеристични данни.

При това положение и с оглед постигане целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК определеното на подс.В. наказание се явява напълно законосъобразно и справедливо, съответно на степента на обществената опасност на извършеното и извършителя, както и на всички останали обстоятелства, имащи значение за размера на отговорността.

 

 

 

 

Районният съд законосъобразно е определил първоначалния режим на изтърпяване на наложеното наказание, а именно да бъде изтърпяно в затвор при първоначален "строг" режим.

За прецизност следва да се отбележи, че с първоинстанционният акт не е обсъдено наличието или не на предпоставките на чл. 23-25 за групиране на наложените на подс. В. наказания и за приложението на чл.68 от НК по отношение предишното осъждане на подсъдимия, което не е приведено в изпълнение с обжалваната присъда. Този факт не е пропуск и не представлява процесуално нарушение, тъй като по реда на чл. 306, ал.1, т.1 и 3 от НПК първоинстанционния съд би могъл да се произнесе в последващо производство.

Присъдата е законосъобразна и в гражданската си част, в която е уважен предявения от "БТК"ЕАД гр.София граждански иск в размер на 1099,90 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 07.04.2015 год. до окончателното изплащане на вземането. Тъй като подсъдимия В. е признат за виновен в противозаконното отнемане на мобилния апарат от владението на гражданския ищец "БТК" ЕАД гр.София, гражданският иск е уважен изцяло.

Закономерна последица от осъждането е и натоварването на подсъдимия със задължението да понесе извършените по делото разноски-чл. 189, ал.3 НПК.

С оглед направените от защитника на подсъдимия възражения за прекомерност на присъдените в полза на "БТК"ЕАД гр. София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400,00 лв., съда намира същите за основателни. От 24.01.2017 год./ДВ бр.8/2017 год./ са в сила промени в разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, по силата на които, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като този размер не може да надхвърля максималния за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В Наредбата за заплащането на правна помощ, в разпоредбата на чл. 17, т.2, е посочено, че по дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 10 години лишаване от свобода, възнаграждението за всяка съдебна инстанция се определя в порядък от 150.00 лв. до 300.00 лв. Ето защо, това мотивира въззивната инстанция да измени присъдата в тази й част, като следва да намали размера на присъденото в полза на ощетеното юридическо лице, възнаграждение за юрисконсулт от 400.00 лв. на 150.00 лв., с оглед разпоредбата на чл. 17, т.2 Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид действително извършените от юрисконсулта процесуални действия.

 

 

 

При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяната й.

Ето защо, по гореизложените съображения и съобразно чл. 337, ал.3 и чл. 338 НПК, Врачански окръжен съд

 

                      Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ присъда № 62/25.10.2016 год., постановена по НОХД № 1069/2016 год. по описа на Районен съд гр. Враца в гражданско-осъдителната й част, като намалява размера на присъденото в полза на "БТК" ЕАД гр. София юрисконсултско възнаграждение от 400.00 /четиристотин/ лв. на 150.00 /сто и петдесет/ лв.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част, като правилна и законносъобразна.

 

   Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протест.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........