Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ВРАЦА, 16.02.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Наказателна колегия, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                               Председател:ИВАН МАРИНОВ

                                   Членове:СНЕЖАНА НАУМОВА

                                мл.с:КАЛИНА ХРИСТОВА

         

в присъствието на прокурора В.Д. и секретар Л.Г. като разгледа докладваното от съдия Маринов  ВНОХД № 476 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебното производство пред Врачанския окръжен съд е образувано по жалба на адв. С.Г. – защитник на подсъдимия Г.Е.Г. ***.

След образуване на съдебното производство, жалба е постъпила и от адв.Г.А. и адв.Д.Г. - защитници на подсъдимия В.А.Л. ***.

Атакува се Присъда № 63/27.10.2016 год., постановена по НОХД № 139/16 год., по описа на Районен съд гр.Враца, с която двамата подсъдими са били признати за виновни и осъдени за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр.чл. 194, ал. 1 НК.

Във всяка от двете жалби, се развиват  доводи, че присъдата на първия съд е неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и при превратно тълкуване на събрания доказателствен материал. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на нова присъда, с която всеки от двамата подсъдими да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

В жалбата на адв.Г. се съдържа и алтернативно искане за изменение на присъдата на ВрРС, чрез намаляване както на наложеното наказание „лишаване от свобода“, така и на определеният изпитателен срок, но и отмяна на приложението на чл. 67, ал. 3 НК.

В съдебно заседание подсъдимия Г.Г. и неговият защитник – адв.Св.Г. поддържат въззивната си жалба така, както е предявена. Желаят постановяване на оправдателна присъда, като изтъкват доводи, че обжалваната такава била постановена въз основа само на косвени доказателства. Поддържат обаче е алтернативното си искане за изменение на атакувания съдебен акт, чрез намаляване както на наложеното наказание „лишаване от свобода“, така и на определеният изпитателен срок, но и отмяна на приложението на чл. 67, ал. 3 НК.

От своя страна подсъдимия В.Л. и неговите защитници – адв.Д.Г. и адв.Г.А. също изразяват становище, че присъдата на ВрРС е постановена при дефицит на доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Смятат, че направените изводи от страна на съда за виновност на подсъдимия Л. са неправилни и необосновани. Желаят атакуваният пред тази инстанция съдебен акт да бъде отменен и вместо него да бъде постановена оправдателна присъда. Заявяват и алтернативното искане за изменение на обжалвания съдебен акт, чрез намаляване както на наложеното наказание „лишаване от свобода“, така и на определеният изпитателен срок, но и отмяна на приложението на чл. 67, ал. 3 НК.

Представителят на Окръжна прокуратура Враца счита, че жалбите на подсъдимите са неоснователни, а обжалваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована. Смята, че първия съд изцяло е изследвал доказателствената основа, с която разполага делото и е извел единствено правилния и законосъобразен извод за наличието на достатъчно доказателства, които да мотивират осъдителния акт, поради което същият се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените от страните доводи и съображения, и след като направи цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл.314 НПК, приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срока по чл.319 НПК, от надлежни страни, имащи интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, те са частично основателни досежно направените алтернативни искания по следните съображения:

С атакувания съдебен акт - Присъда № 63/27.10.2016 год., постановена по НОХД № 139/16 год., РС Враца е признал подсъдимите Г.Е.Г. и В.А.Л. за виновни в това, че на 09/10.11.2014 г., в гр. Русе, от неохраняем паркинг, находящ се между блок „Скопие“ и блок „Ниш“, след предварителен сговор по между си, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот /повредили ключалка на предна лява врата/ и използване на техническо средство /специално пригоден „обучен“ ключ, с който стартирали двигателя/, са отнели чужда движима вещ – лек автомобил марка БМВ ХД, с ДКН Р 0116 ВМ, на стойност 21 347 лв., от владението на В.Н.И. от гр. Русе, без негово съгласие, с намерението противозаконно да го присвоят, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1 НК ги е осъдил както следва:

- подсъдимия Г. на две години „лишаване от свобода“;

- подсъдимия Л. на три години „лишаване от свобода“;

На основание чл. 66, ал. 1 НК, ВрРС е отложил изтърпяването на така определените наказания „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в законна сила, за подсъдимия Г. и с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в законна сила, за подсъдимия Л..

На основание чл. 67, ал. 3 НК, съдът е постановил през първите три години от изпитателния срок, подсъдимия Г. да търпи пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК, а именно „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

На същото основание и за същия срок, съдът е постановил подсъдимия Л. да търпи пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК, а именно „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, с периодичност на явяването и подписването три пъти седмично.

На основание чл. 59, ал. 1 НК, от така наложеното на двамата подсъдими наказание „лишаване от свобода“, съдът е приспаднал времето през което всеки от тях е бил задържан по МНО „Задържане под стража“, а за подсъдимия Л. е приспаднато и времето, през което е търпял и МНО „Домашен арест“.

Със същата присъда, ВрРС се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на двамата подсъдими направените по делото разноски.

За да постанови този си акт, първия съд е събрал в необходимия обем и пълнота, и по съответният процесуален ред, изискуемите за правилното изясняване на делото писмени и гласни доказателства. При условията на чл. 305, ал. 3 НПК, в мотивната част на атакуваната присъда, съдът подробно е посочил, какви обстоятелства е приел за установени и въз основа на какви доказателства, аргументирал е изводите си относно доказаното по несъмнен начин авторство на двамата подсъдими в описаното престъпление, обективната и субективната му страна и вината на всеки от тях. Съдът се е мотивирал на кои доказателства дава вяра, кои не кредитира и поради каква причина.

Въз основа на събраните по делото доказателства, ВрРС е приел, следната фактическа обстановка:

Подсъдимите Г. и Л. ***. Били добри познати и съвместно се занимавали с покупко-продажба на автомобили в гр. Враца, където вторият подсъдим съвместно с баща си – св. А., притежават автокъща. Във връзка с дейността си, подсъдимите често пътували из страната и в чужбина и имали добри познания за търсенето и предлагането на МПС-та, относно цените, марките и моделите им, включително и информация за местонахождение на хубави автомобили в градовете на България, посетени от тях по един или друг повод.

Така, през м.ноември 2014 год., двамата подсъдими решили да откраднат намиращ се в гр. Русе л.а. БМВ ХД с ДКН Р 0116 ВМ, собственост на В.Н.И. от същия град. За целта, двамата се снабдили със стандартен ключ за БМВ, с който да стартират двигателя и електронно /декодиращо/ устройство, с което този ключ преди стартиране да бъде „разпознат” от бордовия компютър на автомобила. Вечерта на 09.11.2014 г., те получили информация от неустановено по делото лице, че в нощта на 9 срещу 10 ноември 2014 г. автомобилът ще бъде паркиран пред блок „Скопие“ в гр.Русе. Същата вечер, двамата заредили гориво в лекия автомобил на подсъдимия Г. – БМВ с ДКН ВР 4067 ВН, вечеряли в крайпътното заведение на „Вангелов ОЙЛ” ООД, гр. Враца и към 22 часа потеглили за гр.Русе.

Около 01.30 часа двамата пристигнали в гр. Русе на ул. Скопие, където между блоковете „Скопие” и „Ниш” бил паркиран л.а. След като повредили заключващото устройство на предна лява врата, подсъдимите влезли в автомобила и с предварително приготвените от тях ключ и декодиращо устройство, стартирали двигателя на превозното средство.

Към 02.20 часа  на 10.11.2016 г. подсъдимите тръгнали обратно за гр. Враца, като Г. управлявал своя автомобил, а Л. управлявал отнетия автомобил. Около 05.00 часа, пристигнали в гр. Враца, но закарали отнетия автомобил в покрайнините на с. Паволче, общ. Враца, като го паркирали на ул.Одрин, срещу дом № 6, тъй като знаели, че намиращите се там жилищни имоти не били обитавани от постоянно живущи. След като оставили автомобила, двамата напуснали мястото.

На 10.11.14 г., около 14.00 часа, младши полицейския инспектор - св. Стефанов, обслужващ района на с. Паволче, бил информиран, че в покрайнините на селото има съмнително изоставен автомобил БМВ с русенска регистрация. Той и колегата му св. Широкански отишли на посоченото място и открили автомобила. Направили справка в РУП Враца, от където научили, че автомобилът вече е обявен за откраднат от гр. Русе. На място пристигнал и разследващ полицай и след направения оглед, тъй като не успели да запалят и транспортират автомобила до сградата на полицията в гр. Враца, решили при колата да останат да я пазят свидетелите Широкански и Стефанов.

Около 18.00 часа, докато двамата свидетели седели в патрулният автомобил забелязали, че по улицата се задава Г.. Било тъмно и той не видял служебният автомобил, който бил с изключен двигател и изгасени фарове. Подсъдимият  се насочил към л.а. БМВ и започнал да го оглежда. Полицаите го приближили и попитали какво прави там, при което Г. се опитал да ги заблуди, че търси някого. Извършен му бил обиск, при който у него бил намерен ключ за БМВ и една латексова ръкавица. Св. Стефанов извикал за съдействие свой колега – св. Генадиев, за когото знаел, че е преминал специализирано обучение за разкриване на престъпления, свързани с противозаконно отнемане на МПС. Последният пристигнал на мястото и с намерения в подсъдимия Г. ключ стартирал автомобила, след което същият бил закаран в двора на РУП Враца. По случая било образувано ДП, в хода на което се установило, че стойността на автомобила е 21 347 лв.

Така установената от първия съд, фактическа обстановка се споделя и от настоящата инстанция. Както правилно е посочил в мотивити си ВрРС, същата се подкрепя от показанията на свидетелите В.И., Б.Ш., К.К., И.К., Д.Г., Е.С., М.И., Ш.; подкрепя се отчасти и от показанията на свидетелите Ц.Ц., А.А. и Г.Х., както и отчасти от обясненията на подсъдимите, от заключенията на СОЕ, 2 броя СТЕ, трасологична експертиза, видеотехническа експертиза, от 3 броя протоколи за оглед, протокол за личен обиск, справка от Мобилтел ЕАД, свидетелства за съдимост, характеристики, справка за криминалистични регистрации.

При тези данни, подкрепени от посочените по-горе доказателствени средства, събрани на досъдебното производство и на проведеното съдебно следствие по реда и при изискванията на НПК правилно, обосновано и законосъобразно първостепенният съд е заключил, че двамата подсъдими са извършили престъпление против собствеността – кражба, като от обективна и субективна страна всеки от тях е осъществил състава на чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр.чл. 194, ал. 1 НК.

Обстойните изводи на първоинстанционния съд относно наличието в конкретния случай на обективни и субективни признаци от състава на престъплението и доказаното по несъмнен начин авторство на престъпното деяние, се споделят изцяло от въззивния съд.

От обективна страна, деянието по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр.чл. 194, ал. 1 НК е осъществено от двамата подсъдими след предварителен сговор по между им – предварително са се уговорили да извършат кражбата на автомобила, като за целта са се снабдили с ключ за същата марка автомобил, както и с електронно /декодиращо/ устройство, с което този ключ преди стартиране на двигателя, да бъде „разпознат” от бордовия компютър на автомобила, получили са обаждане, че автомобила е паркиран на определено място в гр.Русе, след което в късните часове на нощта са се придвижили до гр.Русе, където отнели от владението на В.Н.И. от с.гр., без негово съгласие, с намерението противозаконно да го присвоят лек автомобил марка БМВ ХД, с ДКН Р 0116 ВМ, на стойност 21 347 лв., като случаят не е маловажен.

За да осъществят деянието си, двамата са повредили преграда здраво направена за защита на имот - повредили са ключалка на предната лява врата и са използвали техническо средство - специално пригоден „обучен“ ключ, с който стартирали двигателя, след което отдалечили автомобила от мястото където бил паркиран и го придвижили до с.Паволче.

От субективна страна, правилно в мотивите си РС Враца е приел, че престъплението е извършено от тези подсъдими с пряк умисъл, като двамата са знаели, че отнемат вещ, която е чужда собственост, съзнавали обществено-опасния характер на деянието си, предвиждали са обществено-опасните му последици и са желаели настъпването им с присвоителни намерения.

Налице е общност на умисъла между извършителите, тъй като между тях е имало съгласуваност на действията преди и по време на извършване на изпълнителното деяние по отнемане на автомобила. 

Ето защо наведените от защитата на подсъдимите доводи, че присъдата се основава единствено на косвени доказателства са несъстоятелни. Разгледани заедно и по отделно, данните от събраните по делото и подробно обсъдени в мотивите на първия съд доказателствени източници съпоставими в своята цялост, водят до единствено възможния извод, че деянието е извършено от двамата подсъдими и то по начина, описан в обвинителния акт и възприет в мотивната част от обжалвания съдебен акт.  

Правилно ВрРС е приел, че установените по делото факти, в тяхната логическа последователност навеждат на единствено правилния извод за съпричастност на всеки от подсъдимите към установената кражба – двамата са имали предварителна информация по телефона за местонахождението на л.а., получили са обаждане, че същият вече е паркиран, подготвили са предварително ключ за същата марка автомобил, както и декодиращо устройство, с което да обучат ключа за да бъде разпознат от компютъра на автомобила, изчакали са малките часове на денонощието след което са се придвижили до гр.Русе, където са разбили ключалката на предна лява врата и с помощта на ключа и електронното устройство са стартирали двигателя на автомобила след което са го придвижили до с.Паволче. На другият ден подсъдимият Русинов е отишъл да прибере автомобила и е бил заловен от полицията в момент, в които се е опитвал да влезе в автомобила. В него е бил открит ключа, с който по-късно автомобила е бил приведен в движение и откаран в сградата на РУ на МВР Враца, от където е върнат на собственика му.

Наред с това, ВрРС правилно е съобразил и заключението на видео-техническата експертиза, която след изследване на предоставен ДВ диск от камера за видео наблюдение, монтирана в с. Баница, сочи, че на 09.11.2014 г., в 22:13:49 часа, в обхвата на камерата е засечено превозно средство с ДКН ВР 4067 ВН, с което са пътували двамата подсъдими.

Първия съд правилно е кредитирал и съдържащата се по делото техническа експертиза, в която е посочено, че на база телефонните разпечатки по делото е установено, че подсъдимите са напуснали гр. Русе около 02:24 часа, пристигнали са в с. Борован към 04:37 часа и предвид изминатите километри са се движили със средна скорост от 100 км/ч.

Кредитирана е и представената съдебно-техническа експертиза с обект на изследване иззетите от подсъдимия Г. два броя мобилни апарати.

Имайки предвид горното, настоящия състав не споделя становището на защитата на двамата подсъдими, че липсват доказателства за тяхната вина. Заявеното от тях пред настоящата инстанция е било заявено и пред първия съд, който подробно го е обсъдил в мотивите на съдебния си акт. Именно и поради това, споделяйки аргументите на ВрРС и след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда, настоящата контролна инстанция  не откри основания за преоценка на постановения съдебен акт в частта, относно вината на всеки от двамата подсъдими.

Не така обаче стои въпроса за индивидуализацията на наказателната отговорност на Г. и Л..

За да определи конкретният размер на наказание на всеки от тях, правилно първият съд е посочил, че степента на обществена опасност на разглежданото престъпление е висока, тъй като механизма на извършването му от страна на подсъдимите сочи на грубо незачитане на правото на собственост, като следва да се отчете и нарастващата динамика на този вид престъпления в цялата страна.

При преценка на обществената опасност на всеки от двамата подсъдими обаче, макар първия съд да е отчел еднакви и за двамата отегчаващи отговорността им обстоятелства - високата стойност на отнетия автомобил и това, че с деятелността си, всеки от тях е реализирал повече от една от квалифицираните по чл.195, ал.1 НК хипотези, както и единствено смекчаващо отговорността им обстоятелство - доброто им процесуално поведение, то той е постановил различни по размер наказания, изпълнението на които е било отложено с различен изпитателен срок, а допълнително наложените за изпълнение през изпитателния срок пробационни мерки, също са различни по вид.

В тази връзка следва да се отбележи, че ВрРС не е изложил убедителни аргументи на какво се дължи това различие.

Наред с това, въззивния съд счита, че неправилно първия съд е изключил чистото съдебно минало като смекчаващо отговорността обстоятелство на двамата подсъдими. Видно е, че и двамата са реабилитирани, при което съгласно закона, последиците от предишните осъждания са заличени. Наред с това, подсъдимите са с добри характеристични данни и са трудово ангажирани, които обстоятелства също следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността им такива.

При тези изводи въззивния съдебен състав прецени, че атакуваната присъда следва да бъде изменена в частта, за индивидуализацията на наказателната отговорност на Г. и Л., при което наказанието на всеки от тях следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и затова намали наложеното на всеки от тях наказание „лишаване от свобода“ до размер на по една година и шест месеца.

Предвид степента на обществена опасност на деянието и личността на двамата подсъдими съдът приема, че в случая за постигане на личната и генерална превенция не е необходимо ефективно изтърпяване на определеното наказание, поради което и същото следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. За да достигне до този извод съдът съобрази наличието на предпоставките визирани в чл.66 НК.

Наред с това, настоящият състав на ВрОС намира, че за поправянето и превъзпитаването на подсъдимите към спазване на законите и добрите нрави не е наложително да се прилага нормата на чл.67, ал.3 НК. Двамата са трудово ангажирани и едно такова допълнително наказание, ще ги лиши от възможността да вършат задълженията си, а от там и да се издържат.

Ето защо ВрОС в настоящия си състав намира, че така определеното наказание ще въздейства както превантивно - предупредително, така и възпитателно - възпиращо за постигане целите на чл.36 НК.

След цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира, съществени нарушения на процесуалните правила или необоснованост, които налагат отмяна или изменението на атакуваната присъда в останалата й част.

Водим от гореизложено и на основание чл.334, т.3, във вр.чл.337 НПК, Врачанският окръжен съд

 

                         Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ присъда № 63/27.10.2016 г., постановена по НОХД № 139 по описа за 2016 г. на Районен съд – гр.Враца в частта, относно размера на наложените на двамата подсъдими наказания, като вместо него

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

 

НАМАЛЯВА размера на наказанието „лишаване от свобода“ на подсъдимия Г.Е.Г. от две години на една година и шест месеца.

ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така определеното наказание "лишаване от свобода" за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила.

ОТМЕНЯ постановената за изтърпяване на основание чл.67 ал.3 НПК, пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 НК.

НАМАЛЯВА размера на наказанието „лишаване от свобода“ на подсъдимия В.А.Л. от три години на една година и шест месеца.

ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така определеното наказание "лишаване от свобода" за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила.

ОТМЕНЯ постановената за изтърпяване на основание чл.67 ал.3 НПК, пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.1 НК.

Потвърждава присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ: 1.          2.