Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Враца, 23.02.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГНЕСА СТАВАРОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА

                                                                 мл. с. СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

            при участието на секретаря В. НИКОЛОВА разгледа докладваното от мл. съдия ГЕОРГИЕВ в.н.ч.х. дело №8 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

            С присъда №25 от 08.06.2016г. по НЧХД №194/2015г. състав на Мездренския районен съд е признал подсъдимата Д.С.Й. за виновна в това, че на 30.05.2015г. в гр. Мездра, на ул. "**** №19 и ул. "З****" в близост до кръстовището с ул. "С****" при условията на продължавано престъпление публично е казала думи, унизителни за честта и достойнството на З.С.А. в нейно присъствие, а именно "курва, кучка", поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК я е осъдил на глоба в размер на 3000 лева, платими в полза на държавата, и на обществено порицание.

            На основание чл. 52 от НК е постановено наказанието обществено порицание да се изпълни чрез обявяване на присъдата в рубриката "Компютърен справочник" на ТВ "Враца".

            Съдът е признал подсъдимата Д.С.Й. за невинна по обвинението публично да е казала думи, унизителни за честта и достойнството на З.С.А. в нейно присъствие, а именно: „тати, не я слушай тоя пустиняк, пачавра" и я е оправдал по същото.

            Съдът е признал подсъдимата Д.С.Й. за виновна и в това, че на 30.05.2015г. в гр. Мездра, на ул. "С*** №19 и ул. "З******" в близост до кръстовището с ул. "С*** при условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с М.С.С. умишлено е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на дясно бедро, кръвонасядане и охлузване на дясна подбедрица, частично обезкосмяване в областта на главата, довели до причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето на З.С.А., поради което и на основание чл. 130, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК я е осъдил на глоба в размер на 100 лева.

            На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание, а именно глоба в размер на 3000 лева, платими в полза на държавата.

            На основание чл. 23, ал. 2 от НК към определеното най-тежко наказание е присъединено наложеното наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в рубриката "Компютърен справочник" на ТВ "Враца".

            Съдът е признал подсъдимата Д.С.Й. за невинна по обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно да е причинила лека телесна повреда с разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК на З.С.А. и я е оправдал по същото.

            Със същата присъда съдът е признал подсъдимата М.С.С. за виновна в това, че на 30.05.2015г. в гр. Мездра, на ул. "З******" в близост до кръстовището с ул. "С*** е приписала престъпление против личността- убийство, на З.С.А., поради което и на основание чл. 147, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК я е осъдил на глоба в размер на 3000 лева, платими в полза на държавата, и на обществено порицание.

            На основание чл. 52 от НК е постановено наказанието обществено порицание да се изпълни чрез обявяване на присъдата в рубриката "Компютърен справочник" на ТВ "Враца".

            Съдът е признал подсъдимата М.С.С. за невинна по обвинението по чл. 148, ал. 2, вр. с чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, а именно клеветата да е нанесена публично и по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК на 30.05.2015г. в гр. Мездра, на ул. "З******" в близост до кръстовището с ул. "С*** публично да е казала думи, унизителни за честта и достойнството на З.С.А., а именно: "ела ма кучко" и я е оправдал по същите.

            Съдът е признал подсъдимата М.С.С. за виновна и в това, че на ул. "З******" в близост до кръстовището с ул. "С*** в съучастие като съизвършител с Д.С.Й. умишлено е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в частично обезкосмяване в областта на главата и довела до причиняване на болка и страдания без разстройство на здравето на З.С.А., поради което и на основание чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК я е осъдил на глоба в размер на 100 лева, платими в полза на държавата.

            На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание, а именно глоба в размер на 3000 лева, платими в полза на държавата.

            На основание чл. 23, ал. 2 от НК към определеното най-тежко наказание е присъединено наложеното наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в рубриката "Компютърен справочник" на ТВ "Враца".

            Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимата Д.С.Й. да заплати на З.С.А. сумата от 1500 лева, представляващи неимуществени вреди, причинени при извършване на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и сумата от 1500 лева, представляващи неимуществени вреди, причинени при извършване на престъплението по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2015г. до окончателното ѝ заплащане, като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част до пълния предявен размер от 6000 лева.

            Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимата М.С.С. да заплати на З.С.А. сумата от 1000 лева, представляващи неимуществени вреди, причинени при извършване на престъплението по чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК и сумата от 1000 лева, представляващи неимуществени вреди, причинени при извършване на престъплението по чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2015г. до окончателното ѝ заплащане, като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част до пълния предявен размер от 4000 лева.

            Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимата Д.С.Й. да заплати на З.С.А. сумата от 456 лева (деловодни разноски).

            Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимата М.С.С. да заплати на З.С.А. сумата от 456 лева (деловодни разноски).

            Съдът е осъдил Д.С.Й. да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на МРС държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 120 лева.

            Съдът е осъдил М.С.С. да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на МРС държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 80 лева.

            Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от подсъдимите Д.С.Й. и М.С. С. чрез адв. Н.Г. от АКМ – защитник, с която се изразява несъгласие с присъдата в наказателно-осъдителната част и в гражданската ѝ част. В обжалваната част защитникът счита присъдата на Районен съд- гр. Мездра за неправилна и незаконосъобразна. Иска се отмяна на присъдата в обжалваните части и постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат оправдани изцяло или алтернативно да бъдат приложени разпоредбите на чл. 146, ал. 2 от НК и чл. 130, ал. 2 от НК. Твърди се, че от местоположението на свидетелите, чиито показания районният съд е кредитирал, няма необходимата видимост, както и че свидетелят А. е издал медицинско удостоверение на тъжителката, без да е бил на работа, като се прави и доказателствен анализ. Прави се искане за допускане на разпит като свидетели на полицаите от РУ Мездра, извършили проверката на 30.05.2015г., както и разпит на един свидетел очевидец- Ивайло Владимиров Иванов при режим на довеждане, който да установи как е възникнал конфликтът, къде са се извършили действията и кои лица са присъствали.

            По реда на чл. 322 от НПК е постъпило писмено възражение от процесуалния представител на тъжителя З.С.А.- адв. Л.П. ***. Намира жалбата за неоснователна, а присъдата за законосъобразна, обоснована, правилна и без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.  Счита, че са събрани всички допустими, необходими и относими доказателства, като същите са анализирани правилно от първоинстанционния съд. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна и да бъде потвърдена първоинстанционната присъда. Намира, че разпитите на поисканите с въззивната жалба свидетели няма да допринесат за разкриване на обективната истина.

            В разпоредително заседание на 19.01.2017г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не следва да бъде допуснат разпит на полицейските служители от РУ Мездра, извършили проверката, както и на Ивайло Владимиров Иванов. Съдът е преценил че, за обстоятелствата, които ще бъдат установявани с тези разпити, са събрани достатъчно доказателства, поради което разпитите на поисканите свидетели не са необходими. Съдът е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите, на свидетели, на експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

            Пред въззивния съд защитникът на подсъдимите С. и Й.- адв. Г.П., поддържа изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, пледира за недоказаност на обвинението и иска оправдаването им и отхвърляне на предявените граждански искове, като се спира на неправилното според нея игнориране на показанията на доведените от подсъдимите свидетели пред районния съд.

            В правото си на лична защита подсъдимите С. и Й. поддържат заявеното от защитника.

            В последната си дума подсъдимите С. и Й. молят да бъдат оправдани.

            Врачански окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменяване или отменяване поради следните съображения:

            Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Приетите по делото съдебно-медицински експертизи също са обсъдени в съответствие със своето значение и съпоставена с останалите доказателства по делото.

            При преценката на доказателства, обсъждани от районния съд, въззивния съд не намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

            Подсъдимата Д.С.Й. е родена на ***г***, българка, българска гражданка, омъжена, работи като монтажник, неосъждана.

            Подсъдимата М.С. е родена на ***г***, българка, българска гражданка, средно образование, омъжена, безработна, неосъждана.

            Тъжителката З.С. ***, чиято западна граница на имота е с ул.”З******”. Тъжителката заедно със сина си П.П. обитават първия етаж на двуетажна къща. Вторият етаж на къщата се обитава и е собственост на семейство С*****, а именно на свидетелят С.П.С., неговата съпруга – подсъдимата М.С. и дъщеря им – подсъдимата Д.Й.. В северната част на двора от страна на ул.”С*** се намира гараж, който има обща стена с къщата. Плочата на гаража е на нивото на втория етаж и от терасата на този етаж има свободен достъп до покрива на гаража, а от там и до ул.”С***. Имотът е разположен на наклон и покрива на гаража е почти изравнен с улицата. Особеността на имота позволява покрива на гаража да се използва за съхраняване на различно имущество, собственост както на тъжителката, така и на подсъдимите. Имотът е разположен непосредствено до кръстовището на ул.”С*** и ул.”З******”.

            Около обяд на 30.05.2015 год. тъжителката З.А. разговаряла с две съседки, а именно свидетелките Н. В. и М. Г., като трите били в двора на свидетелката Г., намиращ се непосредствено срещу гаража на описания имот. Докато разговаряли, от терасата на втория етаж върху покрива на гаража излязъл свидетеля С.С. и  започнал да премества метална цистерна, която съхранявал там. Впоследствие свидетелят С**** започнал да дърпа машина за рязане на камък, която била собственост на покойния Е.С., с когото тъжителката била във фактическо съжителство. Тъжителката излязла от двора на свидетелката Г. и се обърнала към свидетеля С. да остави машината.

            Между тъжителката и свидетеля С. възникнал конфликт, който довел до появата на подсъдимата Д.Й.. Същата се намесила във възникналия конфликт, като нарекла тъжителката „курва”, а впоследствие се навела и взела парче от счупена керемида и го хвърлила по тъжителката. Керемидата ударила тъжителката от външната страна на бедрото на десния крак. Последната се обърнала, с цел да се отдалечи, при което последвал втори удар в областта на гърба и дясното рамо, което впоследствие било установено, че е отново със счупена керемида.

            Тъжителката взела решение да отиде на лекар, като това било казано на свидетелките В. и Г.. Тъжителката влязла в дома си, за да вземе пари за лекар и при излизането си на кръстовището на ул.”С*** и ул.”З******” към нея се приближили подсъдимите Д.Й. и М.С.. Подсъдимата Д.Й. нарекла тъжителката „курва и кучка”, а подсъдимата С. заявила, че тъжителката е отровила "Ечката", какъвто е бил прякорът на покойния Е.С.. Последвал и сблъсък с ръце помежду им. Подсъдимата С. заедно с подсъдимата Й. хванали тъжителката за косата и започнали да натискат главата й към земята. Намесили се свидетелките М. Г. и Д.Х., като впоследствие всички забелязали, че липсва част от косата на тъжителката в предната част на главата.

            Същият ден тъжителката посетила специализирано лечебно заведение и била освидетелствана от свидетеля Д-р В.А.. Въз основа на освидетелстването на последната било издадено Медицинско свидетелство № 36/30.06.2015 год. Медицинското свидетелство било подписано от Д-р А*** и е отразено след извършения преглед, че тъжителката е получила масивно насиняване с оток по външната страна на дясно бедро, с размери 10х10 см. По външната страна на дясна подбедрица е констатирано, че се вижда малка рана с размери до 2 см. в диаметър, с насиняване около нея. Отразено е, че на две места е констатирана липса на кичури. 

            По делото е назначена Съдебно-медицинска експертиза с вещо лице Д-р Р.А. със задача последният да даде заключение за характера и степента на увреждане, механизма на причиняване и срока за възстановяване на телесните увреждания, описани в Медицинското удостоверение. Такава експертиза е изготвена и приета от съда и от страните без възражения под № 187/2015 год. В своето заключение вещото лице е категорично, че тъжителката е получила оток и кръвонасядане на дясно бедро, кръвонасядане и охлузване на дясна подбедрица и частично обезкосмяване в областта на главата. Подчертава се, че по механизъм тези увреждания отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети в посочените области и могат да бъдат получени по начин и време, посочени в тъжбата. Вещото лице е уточнило, че на тъжителката са й причинени болка и страдание, като при тази медикобиологична квалификация не се определя срок на оздравителен процес, поради обстоятелството, че няма нарушение на целостта на орган или засягане на някои от функциите на организма.

            Изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и съдебно-медицинските експертизи, които са обсъдени по правилата на логиката и в съответствие с изискванията на закона, като са изложени подробни аргументи за това поради какви причини съдът е дал вяра на едни доказателства, докато други е приел за недостатъчно достоверни.

            Изложената фактическа обстановка се подкрепя в цялост от показанията на свидетелите-очевидци- Н. В., М. Г. и Д.Х., които категорично сочат, че на инкриминираната дата именно подсъдимата Й. е обиждала и е ударила с парчета керемида тъжителката, а след това подсъдимите Й. и С. обиждали и отскубнали кичур коса от главата ѝ. Тези показания са последователни, логични, пълни и подробни, като по отношение на причинените физически наранявания съвпадат напълно и се подкрепят и от заключенията на съдебно-медицинската експертиза, което отговарят на описанието на инцидента, направено от пострадалата. Свидетелката Х. сочи също така, че подсъдимата С. е приписала на тъжителката извършване на престъпление- убийство, по отношение на покойния Е.С.. Истинността на показанията на свидетелите- очевидци се подкрепя в отделни части също така и от косвени доказателства- заявеното от свидетеля Камелия СА.а, която е възприела физическото и психическото състояние на тъжителката след случилото се.

            Що се отнася до показанията на свидетелите Л*** В., Х.П., С.С. и Н. С. трябва да се посочи, че тези лица имат очевиден интерес от оневиняването на подсъдимите, доколкото техните показания са нелогични, вътрешно противоречиви и в разрез с обективно установеното обстоятелство, че е нанесена телесна повреда на пострадалата А. по времето, когато те твърдят, че не подсъдимите, а А. е нанасяла удари. Това противоречи и на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза. По отношение на свидетелите С. и С. следва да бъде посочено също така, че се намират в близки роднински отношение с подсъдимите- св. С. е съпруг на подсъдимата С. и баща на подсъдимата Й., а св. С. е сестра на подсъдимата Й. и и дъщеря на подсъдимата С.. Показанията на св. С. следва да бъдат кредитирани като подкрепени от другите доказателства по делото по отношение на възникването на спора за машината и наличието на отправени реплики между тъжителката, св. С. и подсъдимата Й.. Налице е обаче противоречие в заявеното от свидетеля С., че са били разменени единствено обидни реплики и заявеното от св. В. и св. П. , които, освен обидни реплики, сочат и за нанесени удари от страна на тъжителката по отношение на подсъдимите.

            Що се отнася до показанията на свидетелите В. и П. същите не конкретизират точно време, място и подробности, свързани с възникналия инцидент. Показанията им са изключително пестеливи и пресъздават ситуация, която остава изолирана от останалите събрани по делото доказателства с изключение на това, че първоначално между тъжителката и С.С. е възникнал конфликт. Освен за времето има разминаване и по отношение на мястото, като двамата свидетели П. и В. сочат, че описаната от тях фактическа обстановка е станала не на улицата, а пред дома на тъжителката и двете подсъдими, което обаче не се подкрепя от останалия събран доказателствен материал.

            Свидетелката С. сочи в своите показания, че тъжителката се е отправила към двете подсъдими, които са били на ул.”З******” и се е нахвърлила върху тях, удряйки първо едната подсъдима в областта на лицето, а след това и другата в областта на тялото. Нито един от другите свидетели не разкрива такава същност и хронологична последователност на случилото се.

            В този смисъл обясненията на подсъдимите, които твърдят, че на тъжителката не са нанасяни обиди и удари, съдът намира за израз на тяхната защитна позиция.

            Възражението относно липсата на видимост от мястото, където са се намирали свидетелите Н. В. и М. Г. настоящият съдебен състав счита за неоснователно. От една страна в показанията на тези свидетели е отчетено разстоянието, на което са се намирали. Св. Н. В. например именно заради разстоянието между имотите не е възприела първоначално вида на предмета, който е хвърлен от подсъдимата Й. по тъжителката. Това обаче не означава, че двамата свидетели не са имали абсолютна никаква видимост навън от двора, каквото е възражението в жалбата. В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството, че и самата тъжителка е пиела кафе именно на мястото, където са се намирали и свидетелите Н. В. и М. Г.. От това място тъжителката е възприела, че св. С.С. започнал да премества точно определена вещ (собственост на покойния Е.С.), поради което съдът намира, че разстоянието между имотите не изключва възможността на свидетелите да възприемат случилото се.

            Възражението относно това, че свидетелят А. е издал медицинско удостоверение на тъжителката, без да е бил на работа съдът също намира за неоснователно. Както правилно и подробно се е мотивирал районният съд прегледът на тъжителката е извършен в лечебно заведение за извън болнична помощ, регистрирано по Закона за лечебните заведения, от компетентен лекар със съответна специалност, което съдът намира, че няма основание да се постави под съмнение валидността на медицинското свидетелство. Използването на стара бланка поради липса на нови в съответното заведение в конкретния случай не може да доведе до опорочаване на формата на документа.

            Правните изводи на първоинстанционния съд са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира основания за приемане на някакви различни изводи от правна страна.

            Първоинстанционният съд обосновано е приел, че подсъдимата Д.Й. е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.148 ал.1 т.1, вр. с чл.146 ал.1 пр.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК

            От обективна страна - на 30.05.2015 год. в гр.Мездра, на ул.”С*** № 19 и ул.”З******” в близост до кръстовището с ул.”С*** публично е казала думи унизителни за честта и достойнството на тъжителката в нейно присъствие, а именно: „курва и кучка”, като деянието е осъществено при условията на продължавано престъпление. Правилно районният съд е приел, че от събраните по делото гласни доказателства по безспорен начин се установява, че на ул.”С***, а в последствие и на ул.”З******” подсъдимата Й. е отправила обидните изрази „курва”, съответно ”кучка”, като това са две отделни деяния, реализиращи един и същи състав на престъплението обида. Тези деяния обективират признаците на престъпление против личността, касателно едно и също лице, а именно тъжителката и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, като второто деяние се явява както от обективна, така и от субективна страна продължение на предходното. От обективна страна отправените от подсъдимата Й. по отношение на тъжителката изрази към „курва” и „кучка” съдържат квалификации, които са унизителни по своя обективен характер за честта и достойнството на тъжителката и засягат нейната лична самооценка и самочувствие. Тези обидни думи са казани в присъствието на тъжителката, като и на публично място, каквото представляват съответните улици „С*** и „З******" и са възприети от намиращите се по това време на тези места свидетелки В., Г. и Х.. Обидата е нанесена публично, тъй като безспорно е осъществена на място, където е имало минимум две лица, които са могли и са възприели казаното от подсъдимата Й.

            От субективна страна - деянието е извършено от подсъдимата Й. при условията на пряк умисъл. Същата е съзнавала, че отправените изрази са обидни и унизителни за честта и достойнството на тъжителката и че се извършват в нейно присъствие, както и публично в присъствието на посочените свидетелки. Подсъдимата Й. е предвиждала, че с посочените обидни изрази ще се унизи и ще се засегне достойнството, както и самочувствието на тъжителката и че тези обидни изрази ще станат достояние и на присъстващите на мястото свидетелки. Категорично подсъдимата Й. е целяла, желаела и искала да обиди тъжителката и да унизи нейното достойнство и честта й, като това да стане именно публично, в присъствието на свидетелките Х., В. и Г.. Тук е мястото да се отбележи, че мястото на извършване на деянията е на обществено място. Както беше посочено, това са ул.”С*** и ул.”З******”, като са засегнати освен обществените отношения, гарантиращи правата на личността и тези обществени отношения, свързани с реда и общественото спокойствие.

            За обидни изрази като „***”, „***” не се поддържа обвинение от страна на тъжителката, а за израза „тати, не я слушай тоя *****, *****” не са събрани никакви доказателства. Следователно съдът правилно е признал подсъдимата Й. за невинна по това обвинение.

            Първоинстанционният съд обосновано е приел, че подсъдимата Д.Й. е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.130 ал.2, вр. с чл.26 ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК.

            От обективна страна на 30.05.2015 год. в гр.Мездра на ул.”С*** № 19 и ул.”З******” в близост до кръстовището с ул.”С*** при условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с подсъдимата М.С. умишлено е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на дясно бедро, кръвонасядане и охлузване на дясна подбедреница и частично обезкосмяване в областта на главата, които са довели до причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето на тъжителката. Безспорно подсъдимата Й. е осъществила деянията при условията на продължавано престъпление, като са налице две отделни деяния. С първото деяние- хвърлянето на парчета от керемида и удрянето с тях по външната част на дясното бедро, подсъдимата Й. е причинила на тъжителката оток и кръвонасядане на дясното бедро, както и кръвонасядане и охлузване на дясната подбедреница. При второто деяние- дърпането на косата и изтръгване на кичури от нея, подсъдимата Й. е действала в съучастие с подсъдимата М.С. като съизвършител по силата на чл.20 ал.2 от НК. Безспорно и двете подсъдими са извършили деянието при условията на чл.20 ал.2 от НК, като всяка една от тях е дърпала косата на тъжителката и е изтръгвала кичури от нея. Безспорно също така тези две деяния обективират признаците на престъпление против личността, касателно едно и също лице, а именно тъжителката и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, като второто деяние се явява както от обективна, така и от субективна страна продължение на предходното. От приетата по делото и неоспорена от страните Съдебно-медицинска експертиза се установява, че на тъжителката са причинени болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Следователно правилно първоинстанционният съдебен състав е признал подсъдимата Д.Й. за невинна по обвинението да е причинила лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК и я е оправдал по същото.

            От субективна страна подсъдимата Й. е извършила деянията при пряк умисъл. Същата е използвала като средство парчета от керемида, като разстоянието и силата, с която е използвана керемидата, видно и от нараняванията, описани в Съдебно-медицинската експертиза, са достатъчни, за да причинят тези телесни повреди. Налице е пряк умисъл и при другия удар с парче от керемида в гърба, както и при дърпането на косата със сила, която е причинила изтръгване на кичури от нея. Подсъдимата Й. е съзнавала, че начинът и използваните средства са напълно годни да увредят здравето на тъжителката, като същата е предвиждала, че ще бъдат причинени телесни повреди. Безспорно подсъдимата Й. е целяла, желаела, респективно искала да увреди здравето на тъжителката, като по отношение на дърпането на косата е и съзнавала, че действа в съучастие с другата подсъдима по делото.

            Първоинстанционният съд обосновано е приел, че подсъдимата М.С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.147 ал.1 пр.2 от НК.

            От обективна страна на 30.05.2015 год. на ул.”З******” в гр.Мездра в близост до кръстовището с ул.”С*** е преписала на тъжителката престъпление против личността- убийство. По делото липсват индиции подобно престъпление да е извършено от тъжителката. Безспорно с това е накърнено добро име на тъжителката, същата е унизена, като по отношение на нея се изгражда и негативна оценка пред хората. В конкретния случай деянието е довършено, когато тези твърдения са възприети и узнати от трето лице. Единствено свидетелката Д.Х. е възприела клеветническите твърдения спрямо тъжителката, поради което правилно съдът е счел, че клеветата не е нанесена публично.

            От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимата С. е съзнавала, че приписва едно неизвършено престъпление, както и че с това ще се злепостави тъжителката и същата ще придобие негативна оценка. Безспорно подсъдимата С. е целяла, желаела и искала приписаното престъпление, което не е извършено от тъжителката, да я злепостави и да бъде засегната оценката й и накърнено доброто й име в обществото.

            По делото не се установява подсъдимата С. публично да е казала думи, унизителни за честта и достойнството на тъжителката в нейно присъствие, поради което същата правилно е оправдана по обвинението по чл.148 ал.1 т.1, вр. с чл.146 ал.1 пр.1 от НК на 30.05.2015 год. в гр.Мездра, на ул.”З******” в близост до кръстовището с ул.”С*** публично да е казала думи, унизителни за честта и достойнството на тъжителката в нейно присъствие, а именно „Ела ма ***”.

            Първоинстанционният съд обосновано е приел, че подсъдимата М.С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.130 ал.2, вр. с чл.20 ал.2 от НК.

            От обективна страна на 30.05.2015 год. в гр.Мездра на ул.”З******” в близост до кръстовището с ул.”С*** в съучастие като съизвършител с подсъдимата Й. умишлено е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в частично обезкосмяване в областта на главата, довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето на тъжителката.

            От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимата С. е съзнавала, че при дърпането на касата се нарушава телесната неприкосновеност, както и че използваната сила е достатъчна да причини болка и страдание. Подсъдимата С. е целяла, искала и желаела да увреди здравето и да причини болка и страдание на тъжителката, като е осъзнавала, че върши делото в съучастие с другата подсъдима.

            По възражението в жалбата за прилагане на чл. 146, ал. 2 НК. Съгласно разпоредбата на чл.146 ал.2 от НК, ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи както подсъдимия, така и тъжителя от наказание. Контролиращият съд следва да отбележи, че прилагането на реторсията по  чл. 146, ал.2 от НК преди всичко е право, не и задължение на съда. На следващо място следва да бъде отбелязано, че съгласно разпоредбата на  чл. 146, ал.2 от НК, за да бъде приложен института на реторсия, обиденият следва веднага да е отвърнал с обида. Не се установи тъжителката да е отвърнала веднага с обида. Действително има данни за нанесени от нея обиди по отношение на подсъдимите, но това е станало в период предхождащ, както и впоследствие, а не в момента, когато по отношение на нея са отправяни обиди от страна на подсъдимите и в частност от страна на подсъдимата Й..

            По отношение на възражението за прилагане на разпоредбата на чл.130 ал.3 от НК. Тази разпоредба също не вменява задължение на съда за прилагане на реторсия, а само възможност за съда да я приложи. Не се установи по делото тъжителката да е отвърнала веднага със същата телесна повреда, каквато ѝ е била причинена от подсъдимите, поради което и това възражение се явява неоснователно.

            Първата инстанция правилно и законосъобразно е индивидуализирала наказанията на подсъдимите Й. и С. за извършените престъпления в техния минимален размер при превес на смекчаващите обстоятелства.

            Неприложима е разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК, тъй като по отношение и на двете подсъдими е налице извършването на множество престъпления, което е пречка за нейното приложение.

            Смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимата Й. представляват чистото съдебно минало, отличните характеристични данни, младостта и семейният статут. Като отегчаващи обстоятелства въззивният съд приема също като районния съдия това, че деянията са осъществени при условията на продължавано престъпление.

            В случая не са налице предпоставките на чл.55 от НК за определяне на наказание при замяна на предвиденото в закона с по-леко, доколкото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое изключително такова.

            По отношение на подсъдимата Й. и извършеното от нея престъпление по чл.148 ал.1 т.1, вр. с чл.146 пр.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК. Определено е наказание в размер на минималната глоба от 3000 лева и кумулативно наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на настоящото решение в рубриката "Компютърен справочник" на ТВ Враца. Така определеното наказание е напълно съобразено с доказателствата по делото, целите на чл.36 от НК и изискванията за съответствие на наказанието с престъплението.

            По отношение на подсъдимата Й. и извършеното от нея престъпление по чл.130 ал.2, вр. с чл.20 ал.2 от НК. Определено е алтернативно наказание в размер на минималната глоба от 100 лева. Така определеното наказание е напълно съобразено с доказателствата по делото, целите на чл.36 от НК и изискванията за съответствие на наказанието с престъплението.

            Извършените от подсъдимата Й. престъпления са в условията на реална съвкупност и по силата на чл.23 ал.1 от НК на същата правилно е определено едно общо най-тежко наказание, а именно глоба в размер на 3 000 лева, като на основание чл.23 ал.2 от НК е присъединено наложеното наказание обществено порицание към определеното най-тежко наказание, което да се изпълни, чрез обявяване на настоящето решение в рубриката „Компютърен справочник” на ТВ Враца.

            Смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимата С. представляват чистото съдебно минало, отличните характеристични данни и здравословното ѝ състояние. Като отегчаващи обстоятелства въззивният съд приема също като районния съдия трайната склонност на тази подсъдима да проявява засягане честта и достойнството на тъжителката.

            В случая не са налице предпоставките на чл.55 от НК за определяне на наказание при замяна на предвиденото в закона с по-леко, доколкото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое изключително такова.

            По отношение на подсъдимата С. и извършеното от нея престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК. Определено е наказание в размер на минималната глоба от 3000 лева и кумулативно наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на настоящото решение в рубриката "Компютърен справочник" на ТВ Враца. Така определеното наказание е напълно съобразено с доказателствата по делото, целите на чл.36 от НК и изискванията за съответствие на наказанието с престъплението.

            По отношение на подсъдимата С. и извършеното от нея престъпление по чл.130 ал.2, вр. с чл.20 ал.2 от НК. Определено е алтернативно наказание в размер на минималната глоба от 100 лева. Така определеното наказание е напълно съобразено с доказателствата по делото, целите на чл.36 от НК и изискванията за съответствие на наказанието с престъплението.

            Извършените от подсъдимата С. престъпления са в условията на реална съвкупност и по силата на чл.23 ал.1 от НК на същата правилно е определено едно общо най-тежко наказание, а именно глоба в размер на 3 000 лева, като на основание чл.23 ал.2 от НК е присъединено наложеното наказание обществено порицание към определеното най-тежко наказание, което да се изпълни чрез обявяване на настоящето решение в рубриката „Компютърен справочник” на ТВ Враца.

            Първата инстанция законосъобразно е уважила и предявените граждански искове от тъжителката А. срещу подсъдимите Й. и С. за претърпени от извършените престъпления неимуществени щети. По отношение и на двете подсъдими са изпълнени условията по чл.45 ал.1 от ЗЗД - има извършен деликт от подсъдимите по отношение личността на гражданския ищец. Виновно са причинени неимуществени вреди- морални и такива, изразяващи се в психично неразположение. В съответствие с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика е уваженият иск срещу подсъдимата Й. за претърпени вреди от непозволеното увреждане от престъпление обида в размер на 1500 лева, както и уваженият иск за вреди от непозволеното увреждане от престъпление по чл.130, ал.2 от НК в размер също на 1500 лева, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на увреждането- 30.05.2015г., до окончателното заплащане.

            В съответствие с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика е и уваженият иск срещу подсъдимата С. за претърпени вреди от непозволено увреждане от престъпление клевета в размер на 1000 лева, както и уваженият иск за вреди от непозволено увреждане от престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на увреждането- 30.05.2015г., до окончателното заплащане.

            Правилно са възложени и разноските по делото върху подсъдимите Й. и С. в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК.

            В жалбата и пред съда не се излагат други доводи, извън вече обсъдените при излагането на фактическата и правната страна, поради което съдът не обсъжда такива доводи.

            При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.

            Воден от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Врачански окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №25 от 08.06.2016г. по НЧХД №194/2015г. на Мездренския районен съд

            Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.                               

 

 

                                                                                                          2.