Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА, 14.03.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:

                   Председател: АГНЕСА СТАВАРОВА

                   Членове: ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА

                            Мл.съдия: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ                                                      

с участието на секретаря В.Н. и прокурора Цветелин Радойнов, като разгледа докладваното от съдия Вълчева ВНОХД № 34 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.

С присъда №43/22.11.2016 год., постановена по НОХД №166/2016 год., Оряховски районен съд е признал подсъдимият М.М.М. ***, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 03.02.2016год., около 11.45 часа в гр.Мизия, обл.Враца, в частен дом, находящ се на ул. „Александър ***, е причинил другиму средна телесна повреда– на И.Ц.Д. ***, изразяваща се в счупване на лява лакътна кост в долна трета, състояние довело до тайно затруднение на движението на горния ляв крайник за срок повече от 30 дни, като му е нанесъл удар с метална тръба, за което и на основание чл.129, ал.2, алт.4, вр. с ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.2, б. „ Б „ от НК го е ОСЪДИЛ на „Пробация„, като на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК е определил следните пробационни мерки:

- по т.1- „Задължителна регистрация по настоящ адрес ” за срок от 1 /една/година;

- по т.2– „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/ година с периодичност два пъти седмично;

Със същата присъда на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият М. е осъден да заплати на И.Ц.Д. ***, сумата в размер на 361.60 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на заплащането– 08.02.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 03.02.2016г. до окончателното й изплащане и направените от последния разноски по делото в размер на 300.00 лева за платено адвокатско възнаграждение, като е отхвърлил гражданският иск за обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди над сумата 5000.00 лева до пълния размер от 7000.00 лева като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият М. е осъден да заплати държавна такса по сметка на РС - Оряхово върху уважения размер на гражданските искове за имуществени вреди, в размер на 50.00 лева,  както и 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист и за неимуществени вреди в размер на 200.00 лева.

В тежест на подс. М. са възложени направените разноски по делото в размер на 106.05 лева за вещи лица, както и 5.00 държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

От съдебният акт на РС Оряхово е останал недоволен подсъдимият М., който чрез защитника си адв. Р.Н. от ВрАК е депозирал въззивна жалба. Навеждат се доводи за неправилност на постановеният съдебен акт, тъй като не е доказано авторството на деянието. Твърди се, че по отношение на него липсват преки доказателства, сочещи съпричастност на подсъдимия към него. Навеждат се доводи и за прекомерна завишеност на присъденото обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди. В жалбата се излагат доводи и съображения за постановяване на съдебен акт, с който присъдата на първостепенния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова оправдателна присъда.

В съдебно заседание подсъдимият М.М. се явява лично и със защитника си адв. Р.Н. ***, като заявява, че поддържа въззивната жалба. Развива съображения, че при разглеждане на делото, първостепенния съд превратно е тълкувал наличните доказателства, дал е превес на косвените такива, липсват и свидетели -очевидци. Отправя се искане, въззивната инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени присъдата на РС Оряхово и да оправдае М..

Участващият в делото прокурор заявява, че присъдата на РС Оряхово е правилна и законосъобразна и поради липса на основания за отмяната й, същата следва да бъде потвърдена. Поддържа, че съда правилно се е позовал в мотивите си на събраните доказателства, макар и косвени, но същите са съпоставени със съдебно-медицинската експертиза и с мотива за извършване на престъплението.

Частния обвинител и граждански ищец И.Д., редовно призован не се явява, същия се представлява от повереника си адв.Милен Сибинов от АК Враца, който оспорва жалбата и изразява становище, че първостепенния акт е правилен, обоснован и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. Претендират и за присъждане на направените пред тази инстанция разноски, в размер на 500.00 лв.  

Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства.

Врачанския окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените от страните доводи и съображения и след като направи цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 ал.1 НПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.319 НПК от надлежна страна и същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

За да постанови присъдата, съдът е анализирал задълбочено, заедно и поотделно събраните по съответния процесуален ред и изискуеми за правилното изясняване на делото писмени и гласни доказателства, при което е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи, относно факта на извършване на противоправното деяние, неговата правна квалификация и авторство, субективната страна и личността на подсъдимия.

Съдът подробно се е мотивирал на кои доказателства дава вяра, кои не кредитира и поради каква причина.

Безспорно по делото е установено, че подс. М.М. живеел заедно със своя баща св. М. М. ***, като от края на 2014 год. в къщата, намираща се в съседство, на адрес ул. "Александър ***** заживял под наем, пострадалия И.Д..

На неустановена дата в началото на 2016 год. от дома на подсъдимия М., от незаключено гаражно помещение била извършена кражба на вещи, негова собственост- ъглошлайф, електрожен, бензинова лампа, различни по вид и дължина електропроводници, адаптер и други. Подсъдимият и баща му веднага се усъмнили у пострадалият Д., тъй като последния е многократно осъждан за престъпления против собствеността и е криминално проявен.

На 03.02.2016 год. пострадалият Д. изтърпявал наложено му наказание "Пробация", с една от пробационните мерки "безвъзмезден труд в полза на обществото", в двора на техникума в Община Мизия. Било му възложено да участва при извършването на ремонт на медицинския кабинет в училището, съвместно със св.К. Д., който заемал длъжността "строител" в Община Мизия. Работното време било, сутрин след 08.00 часа, с обедна почивка от 12.00 до 13.00 часа, в което време обядвали в сграда на общината, наричана "Патронаж", след което отново се връщали на работа. На посочената дата, около обяд Д. заедно със св.Д., с автомобила на последния се отправили към сградата на "Патронажа", за да обядват. По пътя се отбили до квартирата на Д., за да си вземе храна. Св.Д. спрял пред квартирата на Д., последният слязъл от автомобила, взел си купичката с храната, след което двамата продължили с автомобила към "Патронажа", където по същото време обядвал и св.М.Б..

В това време съседите му – подс. М.М. и баща му видели пострадалия да се прибира в дома си с автомобил, при което решили, че Д. изнася от дома си и товари в автомобила на Д. откраднатите им вещи и вече убедени, че именно той е извършител на престъплението, решили да го накажат и по този начин да го принудят да им върне откраднатото.

 Квартирата на Д. се намирала в близост до сградата, в която обядвал, при което след като се нахранил решил преди да продължи работа, да върне купичката от храната в квартирата си, за което уведомил св.Д., и тръгнал сам и пеша към дома си. Влязъл в къщата, оставил купичката, след което отишъл до тоалетната, която била външна. В същото време в двора на дома на подс.М., бил бащата му, който след като видял пострадалия да излиза от тоалетната започнал да вика сина си да дойде .Подсъдимият се появил, видял Д. и тръгнал към него. По пътя взел една метална тръба, влязъл в имота, стопанисван от Д., приближил го и замахнал да го удари, като насочил металната тръба към главата му. Виждайки действията на подсъдимия, Д. вдигнал лявата си ръка към главата, за да се предпази, но в този момент ударът, който подсъдимият тръгнал да нанася с металната тръба, попаднал в ръката му, в областта между китката и лакътя. Пострадалият усетил силна болка и в следствие на нея и удара паднал на земята.В този момент подсъдимият го повлякъл към входната врата на квартирата му. Пред вратата продължил да нанася удари с металната тръба по лежащия на земята Д., който бил заел такова положение, че ударите попадали в дясната част на тялото му.На въпроса на Д. какво става, подсъдимият отговорил с думите „ти ли, ти ли бе боклук, ти ли ще ме крадеш мене„. След като преустановил боя, подсъдимият казал на Д., че ако на следващия ден не му върне нещата, случилото се ще се повтори. Преди да си тръгнат, подсъдимият и баща му проверили дали търсените от тях вещи не са в дома на Д., но не открили същите, след което се оттеглили от дома на своя съсед. Непосредствено след това, подс. М. отишъл до сградата на "Патронажа" и попитал св.Д. какво е товарил с пострадалия в автомобила му, при което св.Д. му отговорил, че нищо не са товарили, а Д. само си е взел храна, след което подсъдимият си тръгнал. В това време дошъл и пострадалият Д., който се държал за лявата си ръка и споделил пред двамата свидетели- Б. и Д., че е бил бит, както и че ръката много го боли и не може да я движи. Обяснил им, че побоят му е нанесен от подс. М.М. и неговия баща. Посочил им и причината за побоя, а именно, че подсъдимия и баща му смятали, че той е извършил кражба на техни вещи. Св.Б. превързал ръката му с бинт, след което пострадалият се отправил към полицейския участък в гр.Мизия, за да съобщи за случилото се. В полицейския участъка били дежурните -св.В.А. и св.Д.М., пред които Д. се оплакал от неправомерните действия на подс. М., при което полицейските служители му заявили, че с оглед болката му да дойде в друго удобно за него време, за да подаде жалба.

От полицейския участък, пострадалият И.Д. отишъл в дома на майка си – св.Д.С. в гр.Мизия. След това Д. се обадил на св.Д. и го помолил да откара с автомобила си него и майка му до болницата в гр.Козлодуй, където да потърси лекарска помощ. Съответно в болничното заведение бил прегледан и диагностициран- че лявата му ръка била счупена на две места. Пострадалият не бил приет в болницата в гр.Козлодуй, като още същия ден, придружен от майка си и св.Д., посетили "Първа частна МБАЛ – Враца" ЕООД, гр.Враца. Лявата му ръка била превързана, но не бил приет в болничното заведение, тъй като нямало свободни места. Казали му да отиде на следващия ден, след което всички се върнали в гр.Мизия.

Междувременно, същия ден – на 03.02.2016 год., св.Б. разказал на св.М.К., която била "домакин" към Община Мизия и отговаряла за лицата, изпълняващи пробационни мерки,  споделеното му от пострадалото лице, а именно, че побоя му бил нанесен от подсъдимия и неговия баща, тъй като последните го смятали за извършител на кражба на техни вещи. Казал й също, че Д. го е откарал в болница.

На 04.02.2016 год., пострадалият потърсил съдействие от полицейския служител – св.М., като го помолил да придружи него и майка му до квартирата му в гр.Мизия, за да си вземе багажа, тъй като сам не можело да отиде, от страх от нов побой. На същата дата, Д. подал жалба в полицейския участък в гр. Мизия срещу подсъдимия и неговия баща.

На същата дата, Д. постъпил на лечение в болницата в гр. Враца, където на 06.02.2016 год. била извършена операция на ръката му. За престоя си в болницата пострадалият заплатил сумата от 361.60 лева по издадена от болничното заведение фактура с №4000000701 от 08.02.2016 год. и епикриза.

На 09.02.2016 год. пострадалият посетил съдебния лекар – д-р Полин Горанов, където му е издадено съдебно-медицинско удостоверение №04/2016 год., в което е било констатирано, че пострадалия И.Д. има счупване на лява лакътна кост; счупване на носни кости; масивно кръвонасядане на лицето и тялото; охлузвания на лицето и горен крайник. Счупването на лява лакътна кост е причинило затруднение в движението на ляв горен крайник за срок не по-малък от месец и половина, два при липса на усложнения.Останалите увреждания в тяхната съвкупност са причинили на пострадалия разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и назначена съдебно- медицинска експертиза, по писмени данни с вещо лице д-р Ф.Т., от чието заключение е установено, че Д. е получил счупване на лява лакътна кост в долна трета, за което увреждане е претърпял съответно ортопедично оперативно лечение и което му е причинило трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник за срок повече от 30 дни. Счупването на носните хрущяли, кръвонасядания в областта на клепачите на двете очи, и в основата на носа, охлузвания в областта на лява скула, кръвонасядания в областта на дясно рамо и дясна мишнична ямка, оток и кръвонасядане на дясна мишница, охлузване на дясна мишница, оток и кръвонасядане на дясно ходило, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота. По механизъм, уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат по начин и време посочени от пострадалия в досъдебното производство- побой.

Така възприетата от първоинстанционния съд фактическата обстановка, се споделя изцяло от настоящата инстанция и се подкрепя от събраните доказателства, писмени и гласни- показанията на свидетелите Д.С., М.К., М.Б., К. Д., В.А. и Д.М., показанията на постр.И.Д., копие от съдебно – медицинско удостоверение, медицинска епикриза, заключение от изготвена по делото съдебно – медицинска експертиза по писмени данни, фактура "Първа частна МБАЛ – Враца" ЕООД, гр.Враца, справка от РУ на МВР – Оряхово, справка съдимост и справка – характеристика и др.

За изясняването й, първостепенният съд е обсъдил наличните доказателства и аргументирано се е произнесъл кои от тях възприема, кои не кредитира и поради каква причина.

Настоящият съдебен състав, след като извърши собствена проверка на производството, изцяло споделя правните изводи на РС Оряхово, инкорпорирани в атакуваната присъда, относно наличието в конкретния случай на обективни и субективни признаци от състава на престъплението и доказаното по несъмнен начин авторство на престъпното деяние.

Видно е, че от обективна и субективна страна подсъдимия е осъществил състава на престъплението визирано в чл.129 ал.2, алт.4 вр.ал.1 НК.

От обективна страна деянието е осъществено с факта на нанасяне на множество удари с метална тръба по тялото на пострадалия, при което на същия бил причинени телесни увреждания, най-тежките от които са една средна телесна повреда – счупване на лява лакътна кост в долна трета, за което увреждане е претърпял съответно ортопедично оперативно лечение и което му е причинило трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник за срок повече от 30 дни. Счупването на носните хрущяли, кръвонасядания в областта на клепачите на двете очи, и в основата на носа, охлузвания в областта на лява скула, кръвонасядания в областта на дясно рамо и дясна мишнична ямка, оток и кръвонасядане на дясна мишница, охлузване на дясна мишница, оток и кръвонасядане на дясно ходило, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота.

От субективна страна, правилно в мотивите си първостепенния съд е приел, че деянието е извършено от този подсъдим с пряк умисъл, като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е желаел настъпването им, нанасяйки ударите с металната тръба директно към него в областта на левия му горен крайник, съзнавайки че с такъв удар ще причини описаното увреждане, счупване на лява лакътна кост. Вината на подсъдимия е доказана по несъмнен начин.

Неоснователно е становището на подс. М., изложено пред въззивната инстанция, че не е автор на престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК. Този довод е бил изложен и пред първата инстанция, обсъден от нея и правилно отхвърлен, като неоснователен. Съдът е изпълнил задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК като в мотивите на присъдата е посочил установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Съдът е изпълнил и задължението, произтичащо от изр. 2 на чл. 303, ал. 3 от НПК - при противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят.

 

 

 

 

Правилен е извода на съда, че причиненото телесно увреждане на пострадалия Д. е в причинна връзка с действията на подс.М., който е нанесъл побой на пострадалия в имота, стопанисван от него, приближил го и замахнал да го удари, като насочил металната тръба към главата му.Виждайки действията на подсъдимия, Д. вдигнал лявата си ръка към главата за да се предпази, но в този момент ударът, който подсъдимият тръгнал да нанася с металната тръба, попаднал в ръката му, в областта между китката и лакътя.Пострадалият усетил силна болка и в следствие на нея и удара паднал на земята.В този момент подсъдимият го повлякъл към входната врата на квартирата му.Пред вратата продължил да нанася удари с металната тръба по лежащия на земята Д., който бил заел такова положение, че ударите попадали в дясната част на тялото му. Обясненията на М. са средство за защита и доказателствено средство. На същите в частта, в която твърди, че не е нанесъл удари на пострадалия не следва да бъде дадена вяра. Тези обяснения противоречат на показанията на пострадалия, които са последователни, непротиворечиви и логични. Показанията на пострадалия кореспондират на показанията на св. Д. и Б.. Показанията на пострадалия кореспондират и с заключението на вещото лице от назначената в производството съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, от което се установява характера и вида на увреждането. Показанията на Д. относно механизма на причиняване на увреждането му, кореспондира със заключението на вещото лице.

Анализирайки събраните по делото доказателства, първоинстанционния  правилно е установил, че причините за възникване на конфликта се съдържат, както в показанията на пострадалото лице, така и в показанията на св.Д. и св.М./полицейския служител/, а именно, че пострадалия е бит поради това, че е извършил кражба на вещи, собственост на подсъдимия.Факта, че такава кражба е била извършена от дома на подсъдимия се доказва, както от неговите обяснения, така и от приобщената по делото справка, изготвена от РУ на МВР – Оряхово.Доказателства относно фактите, формиращи мотива у подсъдимия да извърши престъплението се съдържат най - вече в показанията на св.Д., в частта им, в която разказва за поведението на подсъдимия и поводът, по който последния го е посетил, както и фактът, че това е станало на инкриминираните по делото дата и време.Тези преки възприятия, които св.Д. е имал в тази насока и които възпроизведе пред съда, а именно, че през процесния ден, преди Д. да се върне в сградата на "Патронажа", там е ходил подсъдимия, който се е интересувал какво Д. и Д. са товарили в автомобила на последния, по – рано през деня, установяват, че подсъдимия е смятал за извършител на престъплението против собствеността си, именно пострадалия Д. и е смятал, че същият е изнесъл от дома си и е натоварил в автомобила именно откраднатите му вещи.Пред св.М. пострадалият също заявил, че е бил обвинен, че е откраднал нещо, което той не бил откраднал.

При определяне на конкретния размер на наказанието на подсъдимия, съдът правилно е отчел многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, като наложеното наказание е определил при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б. "б" НК и е наложил на подсъдимия наказание "Пробация", като на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК е определил следните пробационни мерки: "Задължителна регистрация по настоящ адрес " за срок от 1 /една/година и "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 /една/ година с периодичност два пъти седмично. За да определи същото, РС Оряхово е съобразил и обстоятелството, че макар и да остава изолирано и инцидентно в живота на подсъдимия, конкретното деяние разкрива изключително висока степен на обществена опасност спрямо обичайната за този вид престъпления, тъй като спрямо пострадалия е осъществена интензивна физическа агресия, довела като краен резултат до сериозно засягане на неговото здраве, с продължителен оздравителен период и включващ увреждания от среден и лек характер.

При условията на чл.52 от ЗЗД, решаващия съд е отмерил  обезщетение на пострадалия за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., а за причинените имуществени вреди сумата в размер на 361.60 лв. РС Оряхово е отчел обстоятелствата, имащи значение за определяне на размера на това обезщетение и е присъдил същите по справедливост съобразно своето вътрешно убеждение. Съдебният състав намира, че присъдата и в тази си част е справедлива и не подлежи на коригиране.

Съдът не споделя и становището на подсъдимия, че при провеждане на досъдебното и съдебното производство, са допуснати съществени процесуални нарушения, с което правото му на защита е било нарушено. Конкретни такива не бяха посочени нито в жалбата, нито при съдебните прения, а и не са констатирани от настоящата съдебна инстанция.

При посочените по-горе мотиви, настоящият състав ВрОС намира, че атакуваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована. При постановяване на същата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а закона е приложен точно и правилно. Процесуалните права на страните не са ограничени и липсват основания за отмяна в тази насока. Наложеното наказание е съобразено със събраните доказателства, като присъдата в тази част е справедлива. Няма основания за постановяване на оправдателна присъда.

Предвид изхода от делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, в тежест на подсъдимия следва да се възложат и направените по делото разноски от частния обвинител и граждански ищец И.Д. за адвокатска защита пред тази инстанция в размер на 500.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.338 вр.чл.334 т.6 от НПК, Врачанският окръжен съд  

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 43/22.11.2016 год., постановена по НОХД № 166/2016 год. по описа на РС Оряхово.

 

ОСЪЖДА М.М.М. *** с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Ц.Д. ***, направените по делото разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция, в размер на 500.00 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

                                        2..........