Р Е Ш Е Н И Е №

 

гр.Враца, 20.03.2017 г.

 

ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, в публичното заседание на девети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:    

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛКА ИВАНОВА

           ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ КРУМОВА

                                мл.с.ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретаря Л.Г. и прокурора ЦВЕТЕЛИН РАДОЙНОВ, като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛКА ИВАНОВА ВНОХ дело № 37 по описа за 2017 г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда № 70/20.12.2016 г., постановена по НОХД № 1127/2016 г., Районен съд-Враца (ВРС) е признал подсъдимия Д.А.Н. за виновен в това, че за времето от м.ноември 2015 г. до 15.01.2016 г. в гр.Криводол, обл.Враца, ул.”Кирил и Методий” № 18, чрез използване на специален начин – подвързване (прикачване) на ел.кабел тип „ПВО” със сечение 6 кв.мм към входящата фазова клема на чашката на въздушното ел.захранване на имота и вкопаването му под земята в участъка от същия имот през улицата до недвижим имот, находящ се на ул.”Кирил и Методий” № *** е отнел чужди движими вещи – 1827 кВт/ч дневна ел.енергия на стойност 330.87 лв. и 987 кВт/ч нощна ел.енергия на стойност 112.12 лв., или ел.енергия на обща стойност 442.99 лв., от владението и без съгласието на собственика Г.И.А. от гр.Криводол, с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, пр.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК го е осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила, съгласно чл.66, ал.1 от НК.

 В тежест на подсъдимия Д.Н. са присъдени направените по делото разноски, от които 99.04 лв., вносими по сметка на ОД на МВР гр.Враца и 20 лв. - по сметка на ВРС.

    На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК съдът е отнел в полза на държавата вещественото доказателство – 1 бр.черен на цвят ел.кабел, тип ПВО 6 кв.мм, с дължина 25 метра, като е постановил да бъде унищожено поради незначителната му стойност.

 Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият, който чрез служебния защитник - адв.Б.Д., я е обжалвал в законоустановения срок. В жалбата се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, с искане за неговото намаляване при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

 Подсъдимият Н., редовно призован, не се явява пред въззивния съд и не сочи уважителни причини за отсъствието си, като по отношение на него е изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 от НПК. С оглед на това за същия е проведено задочно въззивно производство в хипотезата на чл.269, ал.3, т.3, вр.чл.329, ал.2 от НПК.

 Служебният му защитник адв.Б.Д., заявява, че наложеното наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода е прекомерно завишено и моли за неговото намаляване под легалния минимум от една година лишаване от свобода. Основание за това съзира в младата възраст на подсъдимия и чистото му съдебно минало, направените самопризнания и оказаното от негова страна пълно съдействие за разкриване на обективната истина, неголямата стойност на предмета на деянието, а така също тежкото му семейно и материално положение - безработен, с болна майка-инвалид, за която основно той полага грижи.

 Представителят на ВОП намира присъдата на ВРС за законосъобразна, обоснована и справедлива, поради което предлага същата да бъде потвърдена изцяло, а жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Счита, че наложеното на подсъдимия Н. наказание съответства на обществената опасност на деянието и дееца.

 Врачански окръжен съд, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и сам служебно на основание чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

 Първоинстанционното съдебно производство е протекло по предвидения в чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК алтернативен процесуален ред, предпочетен от подсъдимия и неговия служебен защитник. Пред съда подсъдимият Н. е признал изцяло фактите по възведеното обвинение така, както тези факти са очертани в обвинителния акт и се е съгласил за тях да не се събират допълнителни доказателства. Съдът от своя страна, констатирайки обоснованост на направеното признание от валидно събраните в досъдебното производство доказателства, законосъобразно е приложил съкратената процедура на съдебно следствие в избраната от подсъдимия форма. С присъдата ВРС е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д.А.Н. живее под наем в къща, находяща се в гр.Криводол, обл.Враца, ул.”Кирил и Методий” № 15, чието захранване с ел.енергия било преустановено поради незаплатени сметки. В съседство с него от другата страна на ул.”Кирил и Методий” № 18 се намирал недвижим имот, състоящ се от парцел с временна постройка (бунгало), собственост на Г.И.А. от с.гр., който бил свързан към електро-разпределителната мрежа на града и имал открита партида в „ЧЕЗ България” ЕАД, район гр.Враца. През лятото св.Арсенов периодично посещавал имота си, тъй като отглеждал в него различни земеделски култури, но иначе живеел постоянно на ул.”Освобождение” № 34 в гр.Криводол.

В края на м.ноември 2015 г. подсъдимият Н. решил да захрани с ток обитаваното от него жилище, като се подвърже без разрешение към ел.мрежата на съседа си. В изпълнение на това си намерение прикачил единия край на кабел тип ПВО 6 кв.мм (рекордоман) с дължина около 25 м.л. към входящата фазова клема на чашката на въздушното ел.захранване на имота на св.Арсенов, като подвързването станало в участъка след електромерното табло, монтирано на уличен стълб. След това вкопал кабела под земята в участъка, пресичащ пътя, а другия му край с монтиран на него контакт с три гнезда (разклонител) оставил в стопанската постройка на ползвания имот. По този начин, в периода от края на м.ноември 2015 г. до 15.01.2016 г., подсъдимият потребявал ел.енергия за сметка на пострадалия Г.А.

За времето м.октомври 2015 г. до 15.01.2016 г. св.А. периодично посещавал своя имот, без да остава в него и без да използва ел.уреди и осветление. Тъй като му направило впечатление, че през последния месец сметката за ток е завишена, при едно от поредните си посещения в имота на 15.01.2016 г., извършил проверка на ел.захранването на временната си постройка. Установил, че към инсталацията му посредством кабел е прикачен имотът, ползван от подсъдимия Н.. Веднага уведомил за това св.Д. Н., служител в ЧЕЗ, обслужващ района на гр.Криводол, и полицейските органи. Бил извършен оглед на местопроизшествието, при който бил иззет захранващият кабел. Мястото било посетено и от представители на „ЧЕЗ Разпределение България”–район гр.Враца, които констатирали неправомерното прикачване към ел.инсталацията на А..    

От заключението на изготвената на досъдебното производство електротехническа и оценителна експертиза се установява, че потребителят на ток, използван на адрес гр.Криводол, ул.”Кирил и Методий” № ***, посредством ел.кабел, тип „ПВО” със сечение 6 кв.мм, е подвързал (прикачил) единия му край към входящата фазова клема на чашката на въздушното ел.захранване на имот, находящ се на ул.”Кирил и Методий” № *** след което е вкопал кабела в земята, превел го е до ползвания от него имот и го е подвързал. Изразходваната ел.енергия от потребителя е в размер на 1827 кВт/ч дневна ел.енергия на стойност 330.87 лева и 987 кВт/ч нощна ел.енергия на стойност 112.12 лева, или ел.енергия на обща стойност 442.99 лева.

Тези фактически положения, описани от прокурора и признати от подсъдимия, първостепенният съд е приел, че се подкрепят от събраните в ДП писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Г.А., Кр.Д., Д.Н. и Пл.П.; протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него; справки на ЧЕЗ; констативни протоколи; справка за съдимост на подсъдимия и характеристични данни за него; както и от изготвеното експертно заключение по назначената електротехническа и оценителна експертиза.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, ВРС законосъобразно е приел, че поведението на подсъдимия Д.Н. се субсумира под състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 пр.3 вр.чл.194 ал.1 от НК – квалифицирана кражба на ел.енергия, за извършването на която е използван специален начин.

Първата инстанция е изложила подробни съображения за обективната и субективната страна на престъплението, реализирано от подсъдимия. Възприетото от първоинстанционния съд напълно се споделя от въззивния съд, поради което и не се налага да го преповтаря дословно.

В рамките на осъществената въззивна проверка, в частта относно индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, и в контекста на възведеното в жалбата единствено възражение за прекомерност на наложеното наказание, ВОС констатира следното:

    За извършеното от подсъдимия Д.Н. престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.3, вр.чл.194 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до десет години. Тъй като производството е протекло като съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, то на основание чл.373, ал.2 от НПК, наказанието за това престъпление законосъобразно е определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК. Контролираният съд е фиксирал наказателната санкция в размер на две години лишаване от свобода, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, след което и на основание чл.58а, ал.1 НК я е редуцирал с 1/3, приемайки, че подсъдимият Н. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. Наказанието е отмерено при отчитане от една страна на смекчаващите отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, направените самопризнания, оказаното съдействие на разследващите органи и изразеното съжаление за стореното. От друга страна като отегчаващо отговорността обстоятелство РС е възприел единствено лошите характеристични данни за подсъдимия. Според настоящия въззивен състав като смекчаващи и несъмнено установени по делото обстоятелства, видно от заключението на електротехническата и оценителна експертиза, служебна бележка от Бюро по труда” гр.Враца (на л.42 от съдебното дело) и експертно решение на ТЕЛК № 4787/06.10.2016 г. към МБАЛ „Христо Ботев” АД гр.Враца (на л.43 от съдебното дело), следва да се ценят и ниската стойност на отнетата ел.енергия, на обща сума от 442.99 лв. (малко над МРЗ за инкриминирания период от 420 лв.), тежкият материален и семеен статус на подсъдимия – без доходи, безработен, чиято майка е инвалид с мозъчен инфаркт и с нарушени двигателни функции, за която преимуществено той полага грижи, в основата на който статус се коренят подбудите за извършване на процесната кражба на ел.енергия, свързани с физическото оцеляване на семейството му през зимата (виж обясненията му от досъдебната фаза на л.71, в които е заявил: „безработен съм, нямам доходи и по тази причина се прикачих към ел.мрежата на съседа Георги…майка ми е на легло, с инсулт и през зимата трябваше да се топлим…”, които са необорени от останалите доказателствени източници). Решаващият съд не е отчел тези фактори като смекчаващи, както коректно се посочва от защитата, което предопределя необходимостта от преоценка на параметрите на наложеното на подсъдимия наказание. Според настоящата инстанция на подсъдимия Н. следва да бъде определено наказание за срок от една година и шест месеца лишаване от свобода (преди редукцията), или една година лишаване от свобода (след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК), който срок в най-пълна степен отговаря на съвкупността от значимите по този въпрос и доказани обстоятелства и едновременно с това се явява необходим и достатъчен за изпълнение на целите на наказанието, прогласени в разпоредбата на чл.36 от НК. Същевременно наличните смекчаващи обстоятелства не са достатъчни за приложението на чл.55 от НК, тъй като не покриват критериите за многобройност или изключителност, поради което няма основание за по-нататъшна корекция на наказателната санкция на подсъдимия. Ето защо като неоснователна се оценява претенцията на защитата за определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – под най-ниския предел, предвиден в чл.195, ал.1 от НК.

Законосъобразно ВРС е приложил разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, приемайки, че липсват формални пречки и че целите на наказанието могат да станат достижими и без ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, като е отложил изпълнението му за изпитателен срок от три години.

     Правилно и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и се е разпоредил с вещественото доказателство чрез отнемането му в полза на държавата, съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1, б.“а“ от НК.

     При горните съображения и на основание чл.334, т.3 и т.6, вр.чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК, Врачански окръжен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

  ИЗМЕНЯ присъда № 70/20.12.2016 г., постановена по НОХД № 1127/2016 г. по описа на Районен съд-Враца, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Д.А.Н. наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

  ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

  Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.         

                                           

 

                                        2.