ОПРЕДЕЛЕНИЕ №………………

 

Гр.Враца, 28.03.2017 година

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Вълчева ЧНД № 128 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.243, ал.3 и сл. от НПК и е образувано по жалба на адв. В. В. ***, в качеството му на повереник на Д.И.К. *** против Постановление за прекратяване на наказателно производство от 24.02.2017год. по ДП 3087/2015г. по описа на Окръжна Прокуратура Враца, съот. ДП №1328/2015г. по описа на РУ гр. Враца, образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б.в, вр. чл.342, ал.1 НК против неизвестен извършител.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, като се прави искане за отмяната му и връщане на делото на прокурора за допълване на разследването относно причините за пътно транспортното произшествие и настъпването на смъртта на двамата пътуващи в лекия автомобил. Твърди се, че въпреки наличие на индикации за намеса на трето лице в ПТП, на ДП не са извършени никакви следствени действия в тази насока, като се поддържа, че са игнорирани свидетелските показания на св. П. в тази насока, не е разпитан св. Т. относно възприятията му от ПТП и не са изследвани съобщените от св. Св. С. обстоятелства за усложнени взаимоотношения на пътника в лекия автомобил П. А. с лихвари. Направено е възражение срещу отказа да бъде назначена комплексна медико-автотехническа експертиза, като се твърди, че заключенията на СМЕ и АТЕ по ДП са противоречиви, тъй като в едната се твърди, че уврежданията на пострадалите са получени в купето на автомобила, а в другата, че двете тела са изхвърчали от дясната врата на автомобила, като същевременно не е установена поредността на изпадане на двете тела. Твърди се, че прокуратурата е игнорирала наличието на бетонов елемент, който според АТЕ играе важна роля, а в самата АТЕ се коментира като вероятна причина за промяна в ротацията на МПС, което е недопустимо в наказателния процес. Оспорва се приетия в АТЕ механизъм на ПТП, като се твърди, че не е изяснено защо телата са намерени голи и къде са дрехите им.

Врачанският окръжен съд, след като се запозна с доводите и съображенията изложени в жалбата, с материалите по приложеното досъдебно производство, както и с атакуваното постановление приема за установено следното:

Жалбата е подадена в установения с чл.243, ал.3 НПК 7-дневен срок от надлежна страна, с оглед на което същата се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.1 от НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, а според нормата на ал. 2 от същия член, при смърт на лицето това право преминава върху неговите наследници. Видно от материалите по делото, пострадал от деянието, предмет на разследване по делото е И.Д.К., който видно от препис извлечение за акт за смърт е починал на 08.12.2015г. С факта на настъпилата смърт и предвид твърденията за намеса на трето лице, за неговата дъщеря- жалбоподателката възниква качеството на пострадал по смисъла на чл. 74 от НПК, поради което подадената от нея жалба съдът намира за процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Прекратеното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 08.12.2015год. към 14.25 часа на път ІІІ-101 на км 20+550 /след моста на р. Ботуня на излизане от гр. Криводол в посока с. Ракево/, катастрофира като се преобръща извън пътното платно в нива, в ляво по посока на движението си /към с. Ракево/ лек автомобил Мерцедес 500 SEL с рег. № ОВ 6911 АТ, собственост на Л.Т. Станев от гр. Троян, а управляван от И.Д.К., жив. в с. Ракево. Убит е водачът К. Тежко ранен е пътника на предна дясна седалка П.Б. А., който е получил тежка черепно- мозъчна травма, настанен е в ОАИЛ на МБАЛ „Христо Ботев” Враца с опасност за живота- престъпление по чл.343, ал.1, б.в, вр. с чл. 342, ал.1 НК.

В хода на разследването са събрани многобройни доказателства- писмени – Протокол за оглед на ПТП, скица на ПТП и Албум към него, Протокол за изземване на мирисови следи, писмо с данни за притежавано СУМПС и справка за нарушител на името на И.Д.К., Препис извлечение от Акт за смърт и Удостоверение за наследници на И.К., два броя Заключения на СХЕ на кръвта на пострадалите И.К. и П. А., писмо и отговор с 1 бр. СД от Дирекция НС 112, Препис извлечение от акт за смърт и Удостоверение за наследници на П. Б. А., Удостоверение за наследници на Л.Т. С. и медицинска документация, касаеща приемане и лечение на пострадалия П. А. до неговата смърт, гласни- свидетелски показания на св. Св. С., Б.Х., Ал. П., Т. Л., Л.Л., Гр. И., Д. С., И. Д., А. Д., Г. П., Б. Ф., Св. Н., Б. Б., Св. Т., Н. Т., Д. К. и К. И. и 2 броя СМЕ, АТЕ и комплексна АТЕ.

В резултат на анализа на така събрания доказателствен материал, ВрОП с Постановление от 25.10.2016год. е прекратила наказателното производство, поради настъпила смърт на дееца на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.4 НПК.

В обобщение на събрания от образуването на производството- 08.12.2015год. до този момент доказателствен материал, може да се приеме за установено от фактическа страна следното:

На 07.12.2015год. вечерта И.Д.К., П.Б. А., св. А.П.Д. и св. А.П. се събрали в парка на гарата на с. Ракево, където консумирали ракия. След като пили повече, И.К. качил останалите трима в своята кола Мерцедес 500 SEL с рег. №ОВ 6**1 АТ, за да ги извози по домовете им. По пътя в следствие на употребеното количество алкохол св. А.Д., който седял на предната седалка повърнал в автомобила. След като закарали св. А.Д. до дома му, започнал скандал между него и останалите трима, като св. Д. влязъл в двора си и се върнал с един кол, за да се бие с тримата си другари. И.К. успял да хване кола, като според показанията на св. П., тримата може и да са ударили св. Д. докато са му вземали кола. След тази случка всички се разотишли по домовете си.

На 08.12.2015год. сутринта пострадалите И.Д.К. и П.Б. А., заедно със св. А.П.Д. били в центъра на с. Ракево, където обсъждали спречкване станало между тях под влияние на употребен алкохол предната вечер. Според св. А.Д. те се извинили един на друг и се разбрали помежду си, като пили и по една бира. Тъй като колата на пострадалия К.- Мерцедес 500 SEL с рег. № ОВ 6**1 АТ била изцапана отвътре, той предложил тримата заедно с А. и Д.в да отидат до гр.Криводол, за да я откара на автомивка.

В гр. Криводол те се отбили в заведение на ЖП гарата, където според св. Д. пили по няколко питиета. По едно време пострадалият К. излязъл да прибере колата си от автомивката, след което се върнал и заедно с пострадалия А. и св. Д. продължили да пият.

След 14.00часа били уведомени от св. С.Н., която работи като готвач в заведението, че същото ще затваря, тъй като св. Н. и управителя щели да пътуват до гр. Враца по работа. А. и К. излезли от заведението, а св. Д. останал вътре още известно време. Когато и той излязъл, А. и К. вече били тръгнали с колата на К., управлявана от него.

Св. А. Д. предположил, че двамата са тръгнали за с. Ракево, без да го изчакат, допил поръчаното от него и решил също да се прибира. Помолил св. Б.Д.Х. да го закара до с. Ракево и двамата тръгнали с автомобила на Х. Тъй като Д. бил много пиян, той заспал почти веднага след като потеглили.

На излизане от Криводол в посока Ракево св. Б.Х. видял в дясно на пътя два спрели автомобила и ги помислил за рибари, а също в ляво по посока на движението навътре в нивата забелязал и друг лек автомобил, който бил на колелата си, което в този момент не му направило особено впечатление. Продължил без да спира и на центъра на с. Ракево оставил св. Д., след което потеглил обратно за гр. Криводол. Пристигайки отново на мястото с двете спрели коли св. Б. Х. забелязал че има лекари и полицаи и едва тогава разбрал, че колата в нивата е катастрофирала.

Установено е в хода на разследването, че на 08.12.2015год. св. Л.Л. от гр. Враца пътувал от гр. Криводол за гр. Монтана като на излизане от гр. Криводол след моста на р. Ботуня забелязал, че в ляво по посока на движението му лек автомобил Мерцедес. Като се доближил св. Л. видял, че същият пуши, както и че на 20-30метра от него имало две човешки тела, почти голи. Същият предположил, че автомобила вероятно е претърпял ПТП. Св. Л. веднага сигнализирал на тел. 112. той е първият човек пристигнал на мястото на ПТП-то.

В това време на мястото на ПТП спрял с колата си „Фиат Пунто” и св. И.Ц.. Видно от разпита му, преди това същия бил по работа в гр. Криводол, с майка си и св. К.И., който управлявал колата на св. Ц.. Свидетеля Ц. твърди, че при жп гарата на гр. Криводол забелязал черен мерцедес, който се движел с висока скорост и въртял гуми /правил дрифтове/. След като си тръгнали от гр. Криводол св. Ц. и св. И. спрели да заредят автомобила "Фиат Пунто" на бензиностанцията на изхода за с. Ракево. Там покрай тях преминал същия черен мерцедес, който преди това бил на жп гарата и въртял гуми, с такава висока скорост, че св. Ц. не могъл да види хората вътре в автомобила. След като заредили, те веднага тръгнали по посока, в която се движел въпросния мерцедес и който св. Ц. по пътя забелязал катастрофирал и изхвърчал навътре в нивата, както и намиращите се на 20 метра от него тела на двама мъже в безпомощно състояние. Св. Ц. не слязъл от колата. Това направил пътуващият с него и шофиращ св. И.. последният отишъл до колата и видял телата на познатите му И.К. и П. А.. Проверил дали още са живи, като му направило впечатление, че И.К. бил по слипове, а долнището на анцуга му било събрано в долната част на краката. на мястото все още не била слегнала пушилката от катастрофата като имало прах във въздуха. Според свидетеля те пристигнали непосредствено след настъпването на ПТП-то, не е видял друг автомобил в района освен автомобила на св. Л.. Свидетелят твърди, че докато стигнали до мястото на ПТП-то, не са се разминавали с други коли и не са застигали такива.От разпита на св. И. се установява, че по време на престоя си в гр. Криводол се видял с двамата пострадали, като свидетеля останал с впечатление, че шофьора И.К. е доста пиян. Предложил му да закара него и П. А. до с. Ракево, за да се приберат, но К. му казал, че няма проблем. Втори път се срещнал с тях на центъра на гр. Криводол, отново им предложил да ги закара, тъй като К. бил във видимо нетрезво състояние, но последния отново му отказал.

На мястото на ПТП-то пристигнала полиция и пожарна кола, а малко след това и линейка на ЦСМП. Пострадалите били натоварени и откарани в гр. Враца. Малко преди пристигането в ЦСМП Враца И.К. починал. Въпреки медицинската намеса на 30.12.2015год. в УМБАЛ „София мед” ООД починал и П. А..От разпита на двамата шофьори на линейките- св. И.Т. и С.Т. и на пътуващият с едната от тях д-р Б.Б. се установява, че когато намерили двамата пострадали, то дрехите на П. А. били омотани около тялото му, а дрехите на И.К. също били омотани около тялото му, като долнището на анцуга му се било свлякло в долната част на краката му, а горнището се било вдигнало нагори до подмишниците му.

От заключението на изготвената съдебно- медицинска експертиза на трупа на И.К. е видно че вследствие на претърпяното ПТП на К. е причинена коремна травма- разкъсване на десния бъбрек с лезия на дясната бъбречна артерия; масивно дълбоко разкъсване на черния дроб с кръвоизлив в корената кухина; гръдна травма– счупване на ребра двустранно с откъсване на дръжката на гръдната кост. Причинено му е счупване на тялото на седми шиен прешлен; разкъсно- контузна рана на лява ушна мида; охлузвания на главата; кръвонасядания на дясната лицева половина; охлузвания на коремната стена и крайниците. Лека хипертрофия на миокарда, лекостепенна артео и коронароскелероза, белодробен оток, мозъчен оток с вклиняване. Трупна картина на бързо настъпила смърт от остра кръвозагуба. Алкохол в концентрация 3.58 промила /тежка степен на алкохолно опиване/.

Вещото лице уточнява, че причината за смъртта на К. е острата масивна кръвозагуба развила се в следствие на травматично разкъсване на коремни органи и артериален съд в коремната кухина, довело до състояние несъвместимо с живота. Констатирано е, че смъртта е в пряка причинна връзка с настъпилата травма и е настъпила бързо.

По механизъм уврежданията на пострадалия К. отговарят да бъдат получени от действията на твърди тъпи предмети и в условията на ПТП- травма в купето на лек автомобил, като всички увреждания са прижизнени.

От изготвената СМЕ на трупа на П. А. е видно, че причината за смъртта му е получената в резултата на претърпяното ПТП. Констатирана е открита черепно мозъчна травма достигнала своята еволюция до общомозъчен оток с компресия и парализа на жизнено важни мозъчни центрове- дихателен и сърдечно съдов. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от твърди тъпи предмети. Налице е непрекъсната причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и настъпилия неблагоприятен изход- смърт.

По ДП е назначена и одорологична експертиза, от заключението на която е видно, че мирисовата следа от предна лява /шофьорска/ седалка и волана на л.а. Мерцедес 500 SEL е идентична и съвпада със сравнителния мирисов материал на пострадалия И.К., тоест той е шофирал лекия автомобил Мерцедес при настъпването на ПТП.

По досъдебното производство са изготвени две химически експертизи по иззетата кръв от шофьора И.К. и спътника му П. А.. От заключенията на същите се установява, че към момента на ПТП пострадалия И.К. е шофирал с 3.58 промила алкохол в кръвта, което отговаря на тежка степен на алкохолно опиване, а пострадалият П. А. е бил с алкохол в кръвта 2.44 промила.

По ДП е изготвена комплексна автотехническа експертиза. Установено е, че ПТП е станало на 08.12.2015г. около 14.25часа на път ІІІ-101 на км 20+550 -гр. Криводол -с. Ракево /след моста на р. Ботуня на излизане от гр. Криводол в посока с. Ракево/. Лекият автомобил марка Мерцедес 500 SEL с рег. № ОВ6**1АТ, собственост на Л.С. от гр. Троян е управляван от И.К. от с. Ракево с наличие на алкохол 3.58промила, при движението си по пътя гр. Криводол- с Ракево, в участъка на ПТП, със скорост от около 141.8км/ч, навлязъл в ляв за него завой, която скорост се е оказала критична по отношение на напречната му устойчивост, губи контрол върху управлението на лекия автомобил, продължава движението си постъпателно и ротационно в посока обратна на часовниковата стрелка, навлиза в лентата за насрещно движение, преминава през нея и завъртян в посока обратна на движението си, с надлъжна ос почти успоредна на оста на пътя със скорост от около 89.5км/ч го напуска през левия му ръб, спуска се по наклона през банкета и със заден десен калник се удря в крайпътен бетонов елемент, който променя посоката му на въртене в посока на часовниковата стрелка и автомобила, вероятно чрез летеж пада с предно дясно колело в установената в нива прясно разорана пръст. Автомобила се обръща надясно спрямо надлъжната си ос, удря се в дясната си странична част в изораната нива, при което се получават отразените деформации по предно дясно колело, дясна странична част и таван на купе с изпадане на шибидаха и се установява в покой на мястото отразено в Протокола за оглед- установен на четирите си колела с надлъжна ос почти перпендикулярно на оста на пътя и обърнат със задната част към пътя.

В заключението си вещото лице описва вероятния механизъм на изпадане на телата на водача и спътника му от купето на лекия автомобил, а именно при втория удар на предно дясно колело на автомобила в нивата и обръщане на дясно, в резултат на възникналата инерционна сила при въртенето на автомобила- първо от дясно наляво, а след удара в бетонния елемент- от ляво надясно.

Заключението на комплексната САТЕ е, че скоростта на движение на л.а. Мерцедес в условията на настъпилото ПТП, преди загуба на контрол върху управлението му от страна на водача е била 141.8км/ч, а в момента на напускане на пътното платно е била 89.5км/ч. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение със скорост 141.8км/ч в условията на настъпилото ПТП е била около 176метра, а при движение със скорост от 90 км/ч максимално разрешена за участъка на ПТП е 85.5метра.

Според заключението на експертизата водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП като намали скоростта преди навлизане в ляв завой до 90км/ч- скорост максимално разрешена за движение на лекия автомобил в участъка на ПТП, при която скорост напречната устойчивост не би се загубила и ПТП не би настъпило.

От техническа гледна точка, причина за настъпилото ПТП е навлизане и движение на лекия автомобил в условията на ляв за него завой със скорост 141.8км/ч, която скорост от техническа гледна точка е критична по отношение на неговата напречна устойчивост при максимално технически съобразена 131.7 км/ч, максимално разрешена 90км/ч и загуба на контрол върху управлението му от страна на водача.

Пазарната стойност на щетата по лекия автомобил Мерцедес, настъпила в следствие от претърпяното ПТП на 08.12.2016год. към същата дата е 4 786лв., при минимална работна заплата за страната 380лв.

След съвкупната преценка на изложените и обсъдени по-горе фактически данни, установени от всички събрани в хода на разследването по делото доказателствени средства, според настоящият състав на съда правилен и обоснован е правния извод направен от прокурора в прекратителното постановление, че в случая липсва извършено престъпление и че причинения вследствие на произшествието вредоносен резултат, изразяващ се в смъртта на водача на лекия автомобил и спътника му /пострадалите/, се дължи единствено и само на собственото поведение на водача на л.а., който по субективни причини е допуснал настъпването на произшествието.

Настоящият състав на съда напълно споделя крайният решаващ извод на прокурора при ВрОП относно наличието на законово основание, налагащо наказателното производство да бъде прекратено изцяло, но не по изложените от прокурора в полза на този извод съображения и на посоченото от него процесуално основание.

От заключението на назначената и изготвена по досъдебното производство автотехническа експертиза безспорно се установява, че така станалото пътнотранспортно произшествие може да се обясни единствено с поведението на пострадалия И.К.- неговите субективни действия като водач на управлявания от него автомобил. Това становище на експерта, изготвил обсъжданата експертиза, се основава на обстоятелствата, че техническа причина на настъпилото пътнотранспортно произшествие не е налице, както и че не са установени някакви други причини за настъпването на произшествието, които да се изразяват в конкретно неправомерно поведение на други участници в движението по пътното платно. В частност според събрания доказателствен материал по делото, не е било налице движение на други МПС-та в близост до мястото на произшествието и които МПС-та да са участвали по някакъв начин в създалата се критична за движението по пътя ситуация, респективно които да са допринесли по някакъв начин за настъпването на произшествието. В тази насока следва да се отбележи, че по делото липсват каквито и да са доказателства, от които да се установява някой друг водач на МПС, различен от пострадалия И.К., да е нарушил определени правила за движение по пътищата и по този начин да е причинил пътнотранспортното произшествие, вследствие на което е настъпила и смъртта на пострадалия К. и неговия спътник- пострадалия П. А..

На следващо място, от събраните в хода на разследването доказателства, може да се направи категоричен и обоснован извод, че изгубването на контрол върху процесния автомобил от страна на неговия водач - пострадалия К. е в резултат на допуснато от него нарушение на режима на скоростта. В случая от ангажираните по делото доказателства е безспорно установена величината на скоростта, с която се е движил пострадалия, а именно 141км/ч. при допустима 90км/ч. При така установената скорост на движение на автомобила може да се приеме за безспорно и категорично установено, че същият се е движил с превишена скорост. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП за конкретната категория превозни средства разрешената и допустима скорост при движение в извън населено място е 90 км/ч, следователно налице са категорични данни от които може да се направи обоснован извод, че К. се е движил в нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, което нарушение се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие и в частност с настъпилата смърт на пострадалите- водача К. и спътника му А..

С оглед данните по делото съдът намира, че в случая водачът на автомобила К., след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 3.58промила, при управление на л.а. Мерцедес 500 SEL с рег. № ОВ 6**1 АТ със скорост 141.8км/ч при разрешена 90км/ч, навлязъл в ляв за него завой, като скоростта се оказала критична по отношение на напречната устойчивост на лекия автомобил, загубил контрол върху управлението му.

При тези данни безспорно се налага извода, че пострадалият К. е нарушил чл.21, ал.1 ЗдвП като е управлявал лекия автомобил с превишена скорост в пияно състояние.

След като по делото се установява по безспорен начин, че произшествието се дължи на нарушения в режима на скоростта на движение на същия. Не се установява произшествието да е настъпило вследствие виновното поведение на друг участник в движението /различен от пострадалия К./, каквито са наведените с жалбата доводи. Това обстоятелство се установява както от заключението на АТЕ, така и от събраните гласни доказателства по делото на свидетелите очевидци пристигнали първи на местопроизшествието- св. Ц. и св. И.. Липсват по делото каквито и да са доказателства, даващи основания за съмнение, че лекия автомобил „Мерцедес” е бил изтласкан от пътя или по друг начин изведен от него, за да се налага изследване на намеса на трети лица в настъпването на ПТП. Не се установяват и влошени отношения между трети лица „лихвари” както се твърди в жалбата с водача на лекия автомобил или спътника му, които трети лица да са проявили агресия, за да се стигне до леталния изход.

Съдът споделя като напълно обоснован и правилен изводът на прокурора, че настъпилото пътнотранспортно произшествие се дължи единствено и само на поведението на пострадалия К., който изцяло по субективни причини е предизвикал реализирането на същото и в частност на допуснатото от него нарушение на посоченото по-горе правило за движение по пътищата.

Неоснователни са доводите наведени в жалбата, че неизследван в хода на разследването е останал въпроса защо телата на пострадалите са „били голи и къде са дрехите им”. По отношение на този въпрос са разпитани свидетели, като от показанията на св. И. се установява, че телата на пострадалите непосредствено след установяване на лекия автомобил в разораната нива са били на около 20 метра от него, както и че не са били голи, а дрехите са били омотани и свлечени около, но на телата на пострадалите. За същото говори и пристигналия на място медицински екип, а от заключението на САТЕ става ясен и механизма по който телата на пострадалите са се озовали извън купето на лекия автомобил.

В конкретният случай началото на причинно-следствения процес, довел до настъпването на съставомерните последици, без съмнение е поставено от неправомерното поведение на пострадалия К., който изцяло по субективни причини е предизвикал реализирането на произшествието, и в частност на допуснатото от него нарушение на горепосоченото правило за движение по пътищата. Всички обстоятелства, които са били от значение за определяне на механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие, както и за установяването на причината за смъртта на пострадалите, са били отчетени от експертите при изготвянето на заключенията им, поради което липсват основания за съмнение относно правилността и обосноваността на последните, поради което и съдът намира за неоснователни наведените доводи за неправилност и необоснованост на САТЕ и съдебно медицинската експертиза по делото.

След преценка на всички събрани доказателствени материали, съдът намира, че в случая не може да се направи обоснован правен извод, че смъртта на пострадалите И.К. и П. А. е настъпила вследствие виновното неправомерно поведение на друго лице, различно от водача на автомобила- пострадалия К., т.е. по отношение на него липсва извършено деяние, което да осъществява състав на престъпление по НК. Именно това е основанието налагащо приложението на хипотезата на чл. 243, ал.1, т.1 във вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК от прокурора и водещо до прекратяване на наказателното производство по отношение на пострадалия К.. По отношение на пострадалия П. А. основанието налагащо прекратяване на наказателното производство е чл.243, ал.1, т.1 във вр. чл.24, ал.1, т.4 НПК, а именно наличието на абсолютната процесуална предпоставка за реализиране на наказателната отговорност на дееца в рамките на настоящото наказателно производство, а именно неговата смърт, вследствие на който извод е постановено и прекратяването на наказателното производство.

Предвид това, съдът намира, че ще следва да бъде оставена без уважение жалбата против постановлението на ВрОП за прекратяване на наказателното производство от 24.02.2017год. по ДП 3087/2015г. по описа на Окръжна Прокуратура Враца, съот. ДП №1328/2015г. по описа на РУ гр. Враца, образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б.в, вр. чл.342, ал.1 НК против неизвестен извършител, а същото ще следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно..

Водим от гореизложеното и на основание чл.243 ал.5 т.1 НПК, съдът

 

                 О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 24.02.2017год. за прекратяване на наказателно производство по ДП 3087/2015г. по описа на Окръжна Прокуратура Враца, съот. ДП №1328/2015г. по описа на РУ гр. Враца, образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б.в, вр. чл.342, ал.1 НК против неизвестен извършител.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от съобщението до страните пред САС.

 

 

 

 

Председател: