Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  11.04.2017г.г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  наказателно        отделение в

публичното заседание на  16.03.2017г.         в състав:

 

Председател:А.Ставарова

    Членове:П.Вълчева

                                 Св.Георгиев-мл.с.

в присъствието на:

прокурора Параскева Кръстева   секретар И.М.

като разгледа докладваното  от  съдия Агнеса Ставарова

ВНОХ               дело N` 38      по описа за 2017 год.

 

Производството по делото е образувано по протест на прокурор от РП-гр. Б.Слатина, против присъда № 31 на РС гр. Б.Слатина,постановена на 15.12.2016 г. по НОХД № 141/16 г. по описа на съда,с която подс.Ц.К.Ч. *** е признат за невинен  и на осн. чл.304 НПК е оправдан по обвинението за извършено от него  престъпление по чл.311 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК.

В подадения в срок протест и допълнителните съображения към него,изложени след изготвяне на мотивите към присъдата се съдържат оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.Неправилността на присъдата, според  прокурора се дължи на неправилната преценка и превратно тълкуване на събраните доказателства по делото.Възразява се срещу незаконосъобразния извод за липса на престъпление,извършено от подс. Ч. и неправилното тълкуване на изискванията на правилата на ГПК-чл.590 вр. с чл.580 ГПК за необходимостта от изписване на трите имена на лицето положило подпис пред длъжностното лице,извършващо дейност по закона за Нотариусите и нотариалната дейност.Прокурорът фокусира несъгласието си с извода на съда,че удостоверителната дейност на длъжностното лице за автентичността на трите имена на упълномощителя,изписани саморъчно след съдържанието на пълномощното и в декларациите не влиза в състава на престъплението по чл.311 НПК от обективна страна.Не споделя и виждането на съда,че в хипотезата на невярно удостоверяване на саморъчното изписване на имената от упълномощителя, деецът не е наказателно отговорен, а дейността му съставлява нарушение на дисциплинарните правила,които допуска в качеството си на длъжностното лице.

Твърдението в протеста за незаконосъобразност на присъдата се основава на невярната преценка от съда за доказателствения материал,на нарушение на закона за всестранна и пълна проверка на доказателствата,на допуснати пропуски, изразяващи се в не съпоставяне и неанализиране на противоречивите доказателства.Липсват  убедителни мотиви към съдебния акт за  правилността на заключението, при преценката на изводите на вещите лица от НИКК,изготвили повторната съдебно графологическа-техническа експертиза,че поради съвпадение и различия в общите и частни графически признаци в инкриминираните документи и сравнителни образци,иззети от упълномощителя и декларатора В.К. не може да се отговори еднозначно,че е техния изпълнител.Според прокурора не са изчерпани всички възможности за събиране на доказателства за здравословното състояние на св. К. по време на деянието и доколко то въздейства на рефлекторните й възможности при механичната дейност да пише или да се подписва,все отговори от значение за  правилността на изводите в повторната графологическа експертиза.При постановяване на присъдата съдът  е приел за достоверни обясненията на подсъдимия за присъствен подпис от  упълномощителя и колебливостта в  заключението на повторната експертиза на вещите лица от състава на НИКК София не е преодоляна с назначаване на тройна експертиза,за да се преодолее вероятността В.К. да се  е подписала или да не се е подписала върху инкриминираните документи.

С протеста се моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и вместо нея да бъде постановена нова-осъдителна или алтернативно-да се върне на съда за ново разглеждане,поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Пред тази инстанция, представителят на Окръжна прокуратура Враца заяви,че поддържа доводите в протеста.Не се съгласява с изводите в съдебния акт за обективна несъставомерност на деянието и недоказаност на обвинението,както и с теоретическите доводи в  тезата,развита в отговор на алтернативното виждане на защитата за наличие на предпоставките за малозначителност на деянието по чл.9 НК,водедещо до оправдателна присъда.Очертаната и приета фактическа обстановка от първоинстанционният съд е в противоречие с доказателствата ,събрани в процедурата по чл.371 т.1 НПК чрез  разпит на св. И.Й. и П.С.,според които изграденото алиби на св. К.,че е положила подписите в инкриминираните документи лично, се опровергава.Неизясняването на  основните противоречия в показанията на св.Й.,С., К.,св.Ч. и становищата на експертите от НИКК в повторната техническа експертиза ,която борави с категория "вероятност" за автентичност на изследвания почерк, представлява съществено нарушение на процесуалните правила при решаване на делото,които налагат неговата отмяна.По същество  се прави искане за осъждане на подсъдимия и в условията на алтернативност се мотивира искане за връщане на делото за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и установяване на безпротиворечива фактическа обстановка за виновност на обвиненото лице.

Адв.Св.Г.,защитник на подс. Ч. счита подадения протест за неоснователен и моли да не се уважи, а присъдата на РС Бл.Слатина като правилна, да се  потвърди.

Защитникът излага съображения за допуснато нарушение от вносителя на обвинението пред първата инстанция,поради непознаването на основни понятия от наказателното право от раздел"Документни престъпления" и в частност  изискванията за наличието на необходимите елементи от обективна страна на деянието,за да е съставомерно престъпление по чл.311 ал.1 НК.Смята също ,че обвинителния акт не е съобразен с П № 3/1982г. на ПВС,защото  пълномощното само по себе си не представлява официален документ.Извършителят на  престъпление по чл.311 ал.1 НК,трябва по служба като длъжностно лице да състави официален документ,в който удостоверява неверни обстоятелства,с конкретна цел-да се ползва този документ като доказателство за тия обстоятелства.Пълномощното и декларациите по ДОПК и за гражданство и гражданско състояние са частни диспозитивни документи.Това практически води до липса на годно обвинение и законът изключва наказуемост за деяние свързано със съставяне на частен документ при описаната в обвинителния акт фактическа обстановка.Според защитата официалния документ в настоящия казус ,съгласно дефиницията  по чл.93 ал.1 т.5 НК е нотариалната заверка за удостоверяване достоверността на датата,съдържанието и подписа на лицето,съставило частния документ при обективната им свързаност на една материална основа.

Врачанският окръжен съд,на основание протеста и  доводите на страните по делото,след проверка на протеста и служебна по чл.313 и чл.314 ал.1 НПК на присъдата,намира протеста за неоснователен по следните съображения:

С присъдата предмет на въззивна проверка първоинстанционният съд е признал подс. Ц.Ч. за невинен в това,че в условията на продължавано престъпление на 09.09.2014 г. в с. Галиче,обл. Враца,в качеството си на длъжностно лице-кмет на Кметство в с. Галиче,в кръга на службата си  е съставил официални документи-Пълномощно № 222/09.09.2014г. и № 223/09.09.2014. и Декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК с № 224/09.09.2014. и декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25 ал.8 от ЗННД с № 225/09.09.2014г.,всички по описа на Кметство с. Галиче,обл. Враца,в които документи е удостоверил неверни обстоятелства,че подписите за "Упълномощител" и"Декларатор" и трите имена под тях,в трите документа са положени и изписани лично пред него от В.В. К. от гр. Благоевград,с  цел тези документи да бъдат използвани като доказателство за тия обстоятелства и на осн. чл.304 НПК го е оправдал да е извършил престъпление по чл.311 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК, за което е обвинен.

Изводите в контролирания съдебен акт за релевантните фактически обстоятелства са направени след пълен и обстоен анализ и са логическа последица от обективна преценка ,на събраните доказателства, съобразени с изискванията на процесуалния закон.

В проведената диференцирана процедура за съкратено съдебно следствие по Гл.27 ,чл.371т.1 НПК,първоинстанционният съд е извършил разпит на поисканите от подсъдимия лица-св.И.Й. и св.П.С.,изслушана е  съдебно-почеркова и техническа експертиза,изготвена от в.л. Е.Т. от ОД на МВР-Враца,назначена е и изслушана повторна комплексна съдебно-графическа и техническа експертиза от в.л. П.Т. и В.Б. от НИКК-София,събрани са писмени доказателства.При постановяване на присъдата са ползвани протоколите за разпит на свидетелите от ДП и приобщените по чл.283 НПК доказателства,чрез прочитането им.

Въз основа на тях е приел,че подс.Ц.Ч. през инкриминирания период е бил кмет на с. Галиче,обл. Враца. Доказателствата сочат,че е постъпил на работа на 10.11.2015г.,с мандат 2015-2019 г.,въз основа на проведен първи тур на избор за кмет на Кметство,в съответствие с чл.107 КТ и Решение на Общинска избирателна комисия № 182/27.10.2015г.,на осн. чл.86 КТ вр. с чл.38 ал.7 ЗМСМА/л.58 т.1 ДП/.В кръга на службата си,в качеството си на кмет е извършвал и дейност по Закона за нотариусите и нотариалната дейност,съгл.чл.83 ,като е удостоверявал подписите на частни документи,които са едностранни актове и не подлежат на вписване,подписа и съдържанието на пълномощно по чл.37 от ЗЗД,както и верността на преписи и извлечение от документи и книжа.

По сигнал на св.В.Т. срещу подс. Ч., за това,че е придобил  имоти чрез измама,ползвайки подставеното лице В.К. е започнало разследване по настоящето ДП срещу подсъдимия,по обвинение за извършено престъпление по горепосочените текстове от закона/ л.39 т.1/.

Св.М.С.-Гл.специалист в Кметство  с. Галиче е дала  пояснения за утвърдената практика в Кметството и на подсъдимия във връзка с дейностите по изпълнението на заверките по ЗННД , последователността на действията на лицата по пълномощните,на кмета,практическата дейност по заверката с поставяне на щемпели,на подписи в тях,на печат и последващо вписване в регистрите.Което подчертава,че подс. Ч. е имал познания и придобит практически опит в осъществяване на тази дейност.

На 09.09.2014 г. преди обяд подсъдимият в своя кабинет,в качеството си на кмет е извършил щемпелна заверка на пълномощно,удостоверяваща подпис на упълномощителя К. в документа,заведена в общия регистър под № 222 от 09.09.2014г. и заверка на съдържанието на документа под № 223 от 09.09.2014.,вписана в общия регистър,както и подписа на "декларатор" в Декларация по чл.264 ал.1 ДОПК за публични задължения,под № 224/09.09.2014г.,подпис на "декларатор" в Декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД за гражданство и гражданско състояние с № 225/09.09.2014г.,вписани под тези номера в общия регистър на Кметството.Това са документи  необходими за учредяване на права и промяна на съществуващи или за материално-правни разпореждания, и заверката се осъществява съгласно чл.580-590 ГПК и чл.37 ЗЗД.На осн. чл.580 т.6 ГПК необходим реквизит се явява изписване на името на страните или техните представители.

С инкриминираното пълномощно св.В.К. е предоставила представителна власт на упълномощеното от нея лице Цветан Иванов Тодоров за материално правно разпореждане с имот и за осъществаване на сделка пред нотариус.В  съдържателната част на пълномощното са описани предоставените права на упълномощеното лице да извърши продажба на личен недвижим имот на упълномощителката К.-нива от 10.195 дка,трета категория в м."Маркова трънка" № 125015 по плана за земеразделяне в с. Галиче,обл. Враца,за което положила подпис.С подписа си е оформила и двата броя необходими декларации за сделката.Ръкописните попълвания в екземплярите за пълномощно и декларациите са изписани от М.С.,а ръкописно изписаните три имена на упълномощителката и декларатор В.В. К. са изписани от П. Ч.а.Заверките са удостоверени с подписа на кмета - подс. Ч.,доказано от изготвените единична и повторна почерково-графологическа и техническа експертизи.

Безспорно е по делото,че св.В.К. живее в гр. Благоевград,както и че притежава наследствен земеделски имот,описан в инкриминираното пълномощно,предоставен за обработване от земеделски производител-подс. Ч.. С посредничеството на своята братовчедка  св. П. Ч.а получавала рентата.Не се спори също така,че е била с влошено здравословно състояние,видно от представените множество експертни решения на ТЕЛК /на л.226 т.1 ДП/,претърпяла е операция,проведени са курсове на лечение с химио и лъчетерапия,оценена е с трайно намалена работоспособност от 74% с Експертно решение на ТЕЛК МБАЛ-Благоевград АД,преназначена е на работа по заповед на ректора на ЮЗУ-Благоевград по здравословни причини на намален работен ден.

В тази връзка и необходимостта от пари за провеждане на лечение ,със съдействието на своята близка-св.Ч.а, тя осъществила контакт по телефона с подсъдимия и му предложила сделка,като уговорили покупната цена на земята да е по 600 лв. на декар.В уговорения ден на 09.09.2014 г. била докарана от св. Ч.,син на братовчедка й в с. Галиче,където преди обяд подписала необходимите документи за разпореждане с права върху имота,след което веднага била закарана от същия свидетел до  гр. Благоевград.Сумата от 6000.00 лв. съобразно уговорката между нея и подсъдимия за нейно удобство  била преведена с телеграфен запис на 09.09.2014 г. от станция с. Галиче до пощенски клон в гр. Благоевград,на  посочения от нея адрес и сумата е била изплатена на лицето в същия ден в 13:42 ч.Основанието за паричния превод е посочен като "пари от продажба на земя".

Сделката е изповядана в нотариална кантора на нотариус Геновева Христова с район на действие РС Б.Слатина на 16.12.2014г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,с № 35,рег.№ 5688,дело № 1172.Продавачът  св.К.,представлявана от упълномощеното лице Ц.Т. продала описания в пълномощното свой недвижим поземлен имот-нива от 10.195 декара на купувача В.П.К.,заплатена от подс. Ч..

На основание доказателствата по делото първостепенния съд е установил,че подсъдимият не е извършил престъплението за което е обвинен от държавното обвинение.

Този състав приема ,че делото не е решено при неизяснена фактическа обстановка.Районният съд е  проявил достатъчно активност в рамките на своите правомощия,като е събрал исканите от страните доказателства,направил е оценка на тези и събраните от ДП по отделно и в логическа свързаност,за да постанови своя резултат.От данните се вижда,че подсъдимият в качеството си на кмет-длъжностно лице,в кръга на службата си по силата на чл.83 ЗННД/ ДВ.изм.,доп. в сила от 30.05.2008 г./ е съставил официални документи,но те са щемпелна заверката на дата и година,подпис на лицето упълномощител за учредяване на право за разпореждане с права и автентичността на подписа,че произхожда от лицето и заверката е направена от длъжностното лице върху инкриминирания документ.Тази заверка е вписана по правилата на закона в общия регистър под № 222 от 09.09.2014г. за заверка на подпис.Под № 223 от 09.09.2014 г. т.1 стр.28 е извършил заверка на съдържанието представено в пълномощното от упълномощителката К.,вписана в общия регистър на Кметството.С щемпелна заверка е удостоверил датата, подписа на Ч.а като декларатор в представените декларации по ДОПК и ЗГГС,с № 224 от 09.09.2014г и № 225 от 09.09.2014г.

Тези документи  под № 222/09.09.2014 г.,№ 224 от 09.09.2014г. и № 225 от 09.09.2014 г. за щемпелна заверка,вписани в общия регистър са инкриминираните документи.Прокуратурата според формулировката в обвинителния акт е приела за инкриминирани документи по делото соченото пълномощно и декларации като цяло с общите им признаци на частни документ ,след което е последвала конкретизация,относима към щемпелната заверка на тези документи,представляващи официални. По своята същност обвинението макар и разширено,съдържа яснота в какво се състои престъплението,с отличаващите го обективни и субективни признаци,времето,начина и мястото на извършването му,че е извършено от подсъдимия и отговаря на изискванията по чл.246 НПК.Съобразено е и с ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС относно изискването в обвинителния акт да е формулирано така обвинението,че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него,като по този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита. Съдържанието на необходимите в обвинителния акт реквизити очертават неговата валидност.

Правната природа на пълномощното/респективно на декларациите/,приложено като доказателство по делото е документ и по форма отговаря на изискванията на чл.37 ЗЗД.Това пълномощно представлява материална основа,в случая диспозитивния документ на хартиен носител на първа страница,който дава представителна власт за осъществяване на сделка и е послужил за съставяне на официален удостоверителен документ -в случая  щемпелната заверка със съдържание за заверка на подпис,гарантиращ автентичността на подписа и имената на упълномощителя/на автора/ и датата,удостоверени от длъжностното лице по предвидения от закона ред.

Пълномощното по своята същност представлява частен диспозитивен документ с квалифициращо съдържание,което е официалния удостоверителен документ на стр.2 от инкриминирания по делото.Предмет на престъпление по делото е тази част от пълномощното,с което се удостоверява, че лицето посочено като автор е лицето,което официално удостоверява,че се е подписало под съдържанието на диспозитивната част,времето за това.С това се доказва,че лицето упълномощител лично се е явило пред длъжностното лице или е заявило лично,че подписа е негов и формата по чл.37 ЗЗД е спазена от него.

По делото първоинстанционният съд е приел,че пълномощника К. лично е положила подпис под частния документ с диспозитивно съдържание в пълномощното, пред подсъдимия в качеството му на длъжностно лице,че тя упълномощава друго лице с представителна власт за разпореждане с недвижимо имущество.На основание горните фактически данни е направил и извода,че в официалната удостоверителна част на пълномощното-щемпелна заверка за дата,данни за лицето,подпис от първия лист от документа, подсъдимият не е удостоверил неверни данни,не е съставил официален документ с невярно съдържание в кръга на службата си като длъжностно лице,със специална цел-да се ползва документа за доказване на неверните обстоятелства,че подписите са положени лично пред него.Същите доводи са пренесени и в разсъжденията  за другите два документа-щемпелната заверка на двете декларации  по ДОПК и ЗГГС.

Извършената  заверка от подс.Ч. не засяга самото изявление,направено от частното лице,за това щемпелната заверка № 223/09.-9.2014 г. на съдържанието не се приема за инкриминиран документ.

Не се спори за верността на съдържанието в документите.Те не са създали предпоставка за заблуждение у другиго.Предмет на доказване,обвързващ исканите последици от прокуратурата е престъпното поведение на подсъдимия в качеството му на длъжностно лице,което в нарушение на служебните си задължения не е изпълнил законовото си задължение да отразява истината при съставяне на удостоверителен документ, а е допуснал отразяване на  недействителността на подписа на автора му в частните документи,съдържа невярно обстоятелство,че подписът е положен лично пред него,което не съответства на обективната действителност.

Трябва да се отбележи,че в правната доктрина и практика има различни схващания и е прието,че лицето което извършва нотариална дейност върши престъпление по чл.311 ал.1 НК,когато удостоверява подпис на лице,което не е автор и не е положен или  потвърден от него пред нотариуса.Според другото становище нотариусът ще извърши престъпление по чл.311 НК само тогава,когато удостовери,че подписът върху документа е положен от лице,което е различно от действителния автор на изявлението.

За да даде отговор на въпросите по фактите  от предмета на доказване по делото,първоинстанционният съд е изградил вътрешното си убеждение въз основа на доказателствените материали,събрани и проверени в съответствие с процесуалните норми.Присъдата не почива на предположение за липса на деяние,извършено от автора,обвинен в извършването му.Решението на съда е формирано въз основа на оценка и анализ на събраните гласни и писмени доказателства,на доказателствените средства и веществени доказателства. Оценката на свидетелските показания и обяснението на подсъдимия е в основата за формиране на извода,че св. В.К.,чрез упълномощения Ц.Т. е реализирала сделка с имуществен интерес ,която не се оспорва.Твърденията й ,че лично е подписала документите,послужили за основа за съставяне на инкриминираните официални документи не се опровергават и не могат да се опровергаят с категоричност,те се допълват от обясненията на дееца,на св. Ч. и св. Ч.а.Законосъобразен е и извода на съда,в частта с която не кредитира  съдържанието в показанията на разпитаните свидетели Й. и С.,снели обяснения на К. в извънпроцесуална дейност при извършване на предварителна проверка,които пресъздават съдържанието отразено в материалния носител озаглавен" обяснения" от К.,дадени на 24.07.2014г. и от 06.10.2015 г./л.101 .1 ДП,л.50 от съдебното дело/,след прочитането им в съда.Тези писмени изявления не носят основните характеристика за основанието да бъдат дадени от К.,конкретизация на мястото и лицето пред което са дадени и по своята същност не са събрани по реда предвиден в НПК, не са годни доказателствени средства.Показанията на горепосочените свидетели не са пряк нито производен доказателствен източник,както правилно е прието от районния съд. Не могат да се съпоставят с останалите доказателства за опровергаването им,защото те възпроизвеждат съдържанието на "обясненията",след като им е предоставена възможност от съда за прочитането им,те не възпроизвеждат дори  изявленията на лицето, а съдържанието от писмения носител.Правилно не са ценени като годни за доказване на обвинителната теза,че св. К. не е пътувала до с. Галиче и не е положила подпис върху документите.

Възраженията в протеста за допуснатите доказателствени пороци в доказателствената дейност на съда при оценка на заключенията на единичната и повторна почеркови експертизи са неоснователни.Не се констатираха нарушения на принципните изисквания на чл.13 и чл.14 от НПК.

За преодоляването на всички съмнение,свързани с изготвянето на единичната експертиза,съдът е положил усилия,като е допуснал повторна ,изготвена от в.л. от НИКК,направили  почерково изследване на оригиналите/инкриминираните документи/ и предоставените сравнителни образци.От съвпаденията и различията в общите и частни графически признаци на изследвания подпис и сравнителни образци са дали заключение,че не може да се даде еднозначен и категоричен извод за авторството на подписите,но допускат ,че може и да не са изпълнени от К..Откритите количествени общи и частни графически признаци,техните съвпадения и различия са в оценката на заключението,че не са достатъчни за еднозначен краен дори и вероятен отговор,дали К. саморъчно се е подписала или подписите са имитация,изпълнени от други лица.Заключението е дадено след като е направено оценка и на други фактори,които биха повлияли на устойчивостта при изпълнението във всички елементи на подписите.Посочено е ,че могат да се дължат на необичайни условия  при полагане на подписите,поза,подложка,емоционално ,здравословно състояние,умисъл, употреба на медикаменти и други от случаен характер,които не могат да се оценят в цялост еднозначно и да се изведе краен извод.Допускат ,че заболяванията й в съчетание с прием на медикаменти могат да доведат до почеркови изменения.Оценката е дадена,след като са имали възможност да се запознаят с приложената медицинска документация,доказваща общо увредено състояние на К.,употреба на медикаменти и процедури с химио и лъче лечение,претърпени фрактури и оперативни интервенции.

Направеното искане с протеста за събиране на допълнителни доказателства за здравословия статус и от естество да влияят на здравето на св.К. е неоснователно.Първостепенният съд е събрал голям обем писмени доказателства,представляващи на практика цялата медицинска справка ,дадена от експерти,обсъдена от повторната графологическа експертиза при изготвяне на заключението и отчетена при направените изводи.Съдът е обсъдил страничните влияния върху тази свидетелка при фактическото полагане на подписите,оценил е като обективна и правдива дадената експертиза,изготвена от специалисти от НИКК-София и е изложил доводи в съдебния акт по този въпрос.Съдът е дал отговор и на другия поставения въпрос,според прокурора останал неизяснен,свързан с практическата възможност св.К.  да пропътува с л.а. разстоянието от с.Галиче до гр. Благоевград за времето от 10:00ч. до 13:42 ч.,воден от данните в преводните документи за пощенски запис,отчетено е времето като практически достатъчно.Неточностите в показанията на св. Ч. в тази връзка и категоричните на Св.К.,тези на подсъдимия,на св. Ч.а,липсата на други, а и такива не могат да се съберат, са основали извода,че не могат да се ценят като обективни за формиране на различен от приетия извод,че К. е пътувала сутринта на 09.09.2014 г. от гр.Благоевград до с.Галиче , след което се върнала обратно.

Субективната страна на деянието е оценена правилно в атакуваната присъда.Прието е,че в съзнанието на дееца не са налице представи,че при съставянето на документа той внася в него неверни обстоятелства и специалната цел,която той преследва е да се използва съставения документ,като доказателство за неверните данни.

Накрая неоснователни са и доводите за незаконосъобразност на изводите на съда,че нарушаването на изискването за саморъчно изписване на имената на пълномощника и декларатора К. по чл.589 ГПК при извършването на нотариална заверка на подпис върху частен документ, не води до наказателна отговорност на подсъдимия.

Саморъчното изписване на имената под подписа на автора,подлежащ на заверка е само необходим реквизит ,но не и елемент подлежащ на заверка и вписване в официалния документ.Служи като гаранция при оспорване на разпоредителните действия възложени от автора,което не е основание за доказване на лъжливо документиране,а предпоставка за дисциплинарно нарушение.

Исканите доказателства не биха променили крайните изводи на съда за недоказаност на обвинението по несъмнен начин.Съдът е съпоставил противоречивите и е изложил убедителни аргументи на кои дава вяра и на кои не ,както и по какви причини и на какви достоверни доказателства се позовава и кои от тях отхвърля.Приетото от първия съд за недоказаност на обвинението по несъмнен начин се  потвърждава и от този състав на съда.Това показва ,че присъдата не може да почива на предположения и спазването на предписанията на чл.303 НПК се явява гаранция за реализиране правото на защита и е съществена част от правното положение на подсъдимия в процеса,произтичащо от презумпцията за невинност.Събраните по делото  преки доказателства и косвените улики не са достатъчни за осъждането на подсъдимия,защото не водят до единствено възможния извод за деяние и вина.Съдът е събрал поисканите от страните доказателства чрез разпит на свидетели и назначаване на повторна експертиза,извършила прецизни изследвания със съвършена техника на голям обем доказателствени източници, които са представени в оригинал,на техните общи и частни графически признаци ,с посочване на съвпаденията им и техните различия,за разлика от единичната експертиза.Този комплекс от доказателства са в основата на правилния отговор, относно липсата на достатъчно фактически данни,събрани по предвидения в НПК ред,които изграждат убеждение по безспорен начин за извършеното от подсъдимия престъпление и са довели до неговото оневиняване. Към първия съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяване фактологията на деянието,което не носи белези на доказано престъпление,тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и картината описана в обвинителния акт не се доказва безспорно от доказателствените материали съгласно критерия по чл.303 от НПК.

За прецизност съдът е развил теоретична версия за приложението на чл.9 ал.2 НК,за да отговори на възражението на защитата,с уточнение,че преценката на съда  при липса на доказаност на обвинението не налага практическия подход за оправдаване на подсъдимия,поради малозначителност на деянието по чл.9 ал.2 НК.Тази версия е по скоро теоретическа и е дадена на плоскостта на указанията с П № 3/1982 на ПВС т.8.

Присъдата не страда от пороците посочени в протеста.

При извършената на осн. чл.314 от НПК служебна проверка на първоинстанционният съдебен акт,въззивната инстанция не намери основания за отмяната или изменението му,поради което атакуваната присъда следва да бъде потвърдена  на осн. чл.338 НПК.

Воден от горните съображения и на осн. чл.334 т.6 вр. с чл.338 НПК,Врачанският окръжен съд

  

              Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 31 от 15.12.2016г.,постановена по НОХД № 141/2016г. по описа на РС Бяла Слатина.

Решението е окончателно.

 

     

 

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........