Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Враца, 13.04.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГНЕСА СТАВАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА

мл. с. СВЕТОЗАР Г.

 

            при участието на секретаря В. В. и прокурора П. КРЪСТЕВА, разгледа докладваното от мл. съдия Г. в.н.о.х. дело №67 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 09.01.2017г. по НОХД №1114/2016г. състав на Врачански районен съд е признал подсъдимия К.Г.Н. за виновен в това, че за времето от месец ноември 2014 г. до месец юни 2016 г. включително, в гр.Враца, след като е осъден с влязло в сила на 27.11.2012 г. Решение № 792/08.11.2012 г. по гр. дело № 1768/2012 г. по описа на Районен съд — гр.Враца да издържа свой низходящ — дъщеря В.К.Н. /родена на *** г./, чрез нейната майка и законен представител К.О.А. ***, като заплаща месечна издръжка в размер на по 80.00 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 20 /двадесет/ месечни вноски от по 80.00 лева или общо в размер на 1600.00 лева /хиляда и шестстотин лева/, поради което и на основание чл.183 ал.1 във вр. чл.54 от НК го е осъдил на „ПРОБАЦИЯ”, със следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" –  за срок от една година, с периодичност на явяване и подписване – 2/два/ пъти седмично, и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от една година.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от адв. М.М. ***, служебен защитник на подсъдимия К.Н., с която се иска отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимия по внесеното обвинение, като се излагат аргументи за недоказаност на обвинението, прави се доказателствен анализ и се сочи на липса на субективните признаци на престъплението поради липса на средства и имущество. Под евентуалност се прави искане за налагане на по-леко наказание. В жалбата не се иска събиране на допълнителни доказателства.

В разпоредително заседание на 09.03.2017г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

Пред въззивния съд служебният защитник на подсъдимия Н. - адв. М., пледира за оправдаването на подсъдимия, като излага аргументи за недоказаност на обвинението и липса на субективна страна. Алтернативно се иска намаляване на наложеното наказание.

Повереникът на частния обвинител К.А.- адв. П., пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Представителят на Врачанска окръжна прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да се потвърди, като излага аргументи срещу възраженията във въззивната жалба.

Подсъдимият К.Г.Н. в правото си на лична защита заявява, че парите са дадени, а в последната си дума иска да бъде оправдан.

Врачански окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за постановяване на нова присъда поради следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Въззивният съд не намира основания за приемане на различни изводи относно фактите по делото. Въз основа на доказателствата се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият К.Г.Н. с ЕГН ********** ***, с постоянен адрес ***, в дома на родителите си. Същият е българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан /реабилитиран/, с не добри характеристични данни.

Подс. К.Г.Н. и св. К.О.А. *** и заживели на семейни начала през 2003 год., като живяли и в гр.София. От съвместното им съжителство двамата имат родено малолетно дете – дъщеря В.К.Н., родена на *** год. в гр.София. Около 6 месеца след раждането на детето, двамата се разделили, като детето останало да живее при майка си в жилището на нейните родители в гр. Враца.

През 2012 г., св. К.А. предявила искове пред Районен съд — гр.Враца за предоставяне на упражняването на родителските права спрямо малолетното дете, както и определяне на ежемесечна издръжка дължима от подс.К.Н.. По така предявените искове, било образувано гражданско дело № 1768/2012г. по описа на Районен Съд-Враца, в което на подс. К.Н. бил определен особен представител по правилата на ГПК, тъй като бил в чужбина – Италия. С Решение № 792 от 08.11.2012 год., влязло в законна сила на 27.11.2012 год., съдът предоставил родителските права спрямо малолетното дете В.К.Н. на св. К.А., като същевременно осъдил подс. К.Н. да заплаща ежемесечна издръжка в размер от 80.00 лева, считано от 01.05.2011 г. Бил определен режим на лични отношения между бащата и детето, с който подс. К.Н. имал правото да взема детето всяка първа и трета седмица от месеца: от 18:00 часа от събота до 18:00 часа в неделя, както и един месец през лятото. Въпреки определения режим в продължение на години подс. К.Н. не полагал грижи за детето.

През 2014 г., св.К.А. предявила граждански иск с правно основание чл.132 ал.1 т.2 от СК пред Районен съд — гр. Враца за лишаване на подс.К.Н. от родителски права. По така предявения иск, било образувано гражданско дело № 4127 по описа на ВРС за 2014 год. С Решение № 153 от 10.02.2015 год., съдът уважил иска на св.К.А., като подс. К.Н. бил лишен от родителски права, като режима на лични отношения с детето бил изменен, както следва: всяка първа събота от месеца от 10:00 ч. до 16:00 ч. в присъствието на майката или трето определено от нея лице, с изключение на летния месец, който съвпада с платения годишен отпуск на майката. Така постановеният съдебен акт влязъл с законна сила на 05.03.2015г.

След влизане в сила на тези две съдебните решения, подс. К.Н. не се възползвал от правото си на лични отношения с детето, както и не изпълнявал задължението си за издръжка на малолетното дете, считано до м. юни на 2016 год.

Решението, с което подс. К.Н. е осъден да изплаща издръжка е било неприсъствено, но същият е узнал за съдебното решение на 08.11.2014 год., когато му е връчена втората искова молба, подадена от св.К.А. за лишаването му от родителски права, към която е било приложено и осъдителното съдебно решение за заплащане на издръжка.

Св. К.А. подала Жалба на 05.05.2015 год. до ВРП против подс. К.Н. поради неплащане на издръжката, към която жалба приложила преписи от двете съдебни решения и от Акта за раждане на детето, което и станало основание за образуване на настоящето дело.

Подс. К.Н. е работил по регистриран трудов договор само в периода от 30.09.2014 г.  до 09.12.2014 г., но няма данни за размера на получаваното трудово възнаграждение.

Към 10.03.2016 г. подс.К.Н. работи като таксиметров шофьор към фирма „Джет такси”-Враца.

Образувано е изпълнително дело за заплащане на месечната издръжка от 80.00 лв., но по сметка на СИС при ВРС няма постъпили суми по това дело и съответно няма изплащани такива.

На 21.03.2016 год. взискателката св. К.А. депозира молба за изплащане на издръжката на основание Наредба за изплащане от държавата на присъдена издръжка и съответно Община-Враца е уведомена затова. За детето В.К.Н. са изплатени 160.00 лв. за м.април и м.май на 2016 год. по молба на св.К.А. и на основание НОРИДПИ. Присъдената издръжка ще се изплаща до навършване на 18 год. възраст на детето, ако всеки месец е подавана Декларация за не изплащане на издръжката от длъжника - до 07.10.2021 г.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава частично от обясненията на подс. К.Г.Н. пред районния съд, от показанията на свидетелите- К.О.А. (дадени на ДП и прочетени на съд.следствие по съответния ред със съгласието на всички страни), В.И. А. и частично от показанията на свидетелите – Г.Н. Н. и В.К.Н., както и от писмените доказателства от досъдебното производство -  жалба на л.7-8; Решение на ВРС на л.9-12; второ Решение на ВРС на л.13-14; удостоверение за раждане на 15; справка за съдимост на л.21-22; писмо-справка от ТД на НАП на л.25-26; Акт за раждане на л.30; Решение на ВРС на л.32-33; Решение на ВРС на л.34-37; писмо от ВРС със заверени преписи от съобщения с разписки до подс.К.Н. на л.38-44; определение на РС-Враца на л.46; писмо от Община Враца на л.48; писмо-справка от ДСИ при съдебно изпълни-телна служба на ВРС на л.76; справка за съдимост на л.78-79; характеристика на л.80; писмо-справка от Община Враца на л.81; искова молба в препис на л.91-93; удостоверение за раждане в препис на л.94 и Решение на ВРС също в препис на л.95-96.

По делото са налице две групи свидетелски показания- от една страна тези на св. К.А. и св. В. А.- съответно майка и баба на детето, а от друга страна- показанията на св. Г. Н. (баща на подсъдимия) и на детето В.Н..

От показанията на свидетелите К.А. и св.В. А., в подкрепа на които са и приложените писмени доказателства – съдебно решение и съобщение с разписка, се установява, че подс. Н. е бил осъден да заплаща издръжка за дъщеря си в размер на 80 лева месечно, считано от 01.05.2011 г. Решението е неприсъствено, поради което съдът приема, че за това осъждане подс. Н. е узнал на 08.11.2014 г., когато лично му е връчена искова молба за лишаването му от родителски права, към която е било приложено и осъдителното съдебно решение за заплащане на издръжка. От показанията на тези свидетелки, както и от справки от СИС при ВРС и Община-Враца се установява, че издръжка не е заплащана и съответно не са постъпвали суми по образуваното изпълнително дело за заплащането ѝ.

Въпреки наличието на родствена връзка между посочените двама свидетели, то тя не повлиява по никакъв начин върху добросъвестността, последователността и логичността на изложените от свидетелите възприятия. Показанията на лицата са в унисон помежду си и същите са взаимодопълващи и се подкрепят от горепосочените писмени доказателства относно един съществен юридически факт, който е относим изцяло към предмета на доказване по делото - а именно на липсата на плащане от страна на подсъдимия на присъдената в полза на детето месечна издръжка от 80 лева и знанието на същия, че е осъден да я заплаща.

Втората група свидетелски показания - тези на св. Г. Н. (баща на подсъдимия) и на детето В.Н. са в подкрепа на обясненията на подс. Н.. Въззивнитя съд цени обясненията на подсъдимия като гласно доказателствено средство и средство за осъществяване на процесуална защита

От обясненията на подсъдимия пред първоинстанционния съд се установява, че същият е знаел за делото за издръжка, като в тази насока са и горепосочените писмени документи

От показанията на св. Г. Н. и на детето- св. В.Н.. се установява, че отношенията между двамата родители са били лоши, което се е отразило негативно и на тяхното дете, както и че последното е живяло в Италия, след което се е върнало в България, където живее и към настоящия момент.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която се твърди, че бабата е давала от негово име пари на майката, за да може да вижда внучката, които суми фактически представлявали дължимата издръжка, тъй като ги намира за израз на неговата защитна позиция. В тази им част съдът не кредитира и показанията на св. Г. Н. и на детето- св. В.Н.. Налице са противоречия относно размера на даваните суми и характера на сумите. В обясненията си подсъдимия сочи суми от 50 евро, които са искани от майката, за да бъде видяно детето. Това не може да се приравни на даване на издръжка, тъй като тя има съвсем различно предназначение. Св. Г. Н. сочи, че даваните суми са други- 60, 70, 80 евро, като те са давани отново с цел бабата да види детето, което не може да доведе до извод, че сумите са били предназначени конкретно за издръжката, която подсъдимият е осъден да заплаща. Св. В.Н. в показанията си сочи първоначално суми от 10, 20, 30 евро, а по-късно по време на същия разпит- 60, 80, 90 евро. В същите показания детето сочи с категоричност, че тези пари са давани на майката, от бабата чрез бащата и са били с предназначение именно дължимата издръжка. На следващо място за нито една от сумите не е наличен документ за плащането им. Всички свидетели твърдят за обтегнати отношение между двамата родители, като с оглед на местожителството им в различни държави за голям период от време, житейски нелогично се явява обстоятелството, че за нито една от сумите, които се твърди да са редовно плащани от бащата чрез бабата като издръжка, не е наличен документ, който да удостоверява това. Показанията на тези свидетели са насочени към оневиняване на подсъдимия, който е син на св. Г. Н. и баща на св. В.Н., не се подкрепят от събраните писмени доказателства и от останалите свидетелски показания, поради което не следва да бъдат кредитирани.

За пълнота следва да бъде посочено също така, че втората група свидетели сочат за заплащани суми единствено за времето, когато детето е живяло в Италия, но не и за периода след завръщането му в България, като също така не се сочи и определяем брой на тези плащания.

Първоинстанционният съд въз основа на фактическата обстановка по делото, обосновано е приел от правна страна, че подсъдимият П.П.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183 ал.1 НК.

Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира основания за приемане на някакви по-различни изводи от правна страна.

От обективна страна - за времето от месец ноември 2014 год. до месец юни 2016 г. включително, в гр.Враца, след като е осъден с влязло в сила на 27.11.2012 год. Решение № 792/08.11.2012 год. по гр. дело № 1768/2012 год. по описа на Районен съд — гр.Враца да издържа свой низходящ — дъщеря В.К.Н. /родена на *** год./, чрез нейната майка и законен представител К.О.А. ***, като заплаща месечна издръжка в размер на по 80.00 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 20 /двадесет/ месечни вноски от по 80.00 лева или общо в размер на 1 600.00 /хиляда и шестстотин/ лева.

Престъплението на подсъдимия по чл. 183, ал.1 НК е довършено с факта на проявеното от него бездействие по заплащането на две и повече от дължимите спрямо неговия низходящ месечни издръжки, за когото е бил осъден да заплаща издръжка. С факта на бездействието, което е елемент от изпълнителното деяние на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК, се счита то да е довършено, тъй като същото е категорията на формалните престъпления.

От приложения по делото препис от акт за раждане се установява качеството на низходящ по отношение на св. В.Н., която е дъщеря на подсъдимия К.Н.. Т.е. тяхната родствена връзка на възходящ и низходящ от първа степен е безспорна и доказана.

Юридическият факт на размера на дължимата издръжка спрямо св. В.Н. е доказан от събраните по делото доказателства, включително и от приложения препис от Решение № 792 от 08.11.2012 год., влязло в законна сила на 27.11.2012 год.. Според този съдебен акт, подсъдимият е бил осъден да заплаща месечна издръжка на своя низходящ в размер на 80 лева.

Престъплението на подсъдимия е извършено от субективна страна при формата на вина пряк умисъл - същият е знаел за дължимостта и размера на присъдената в полза на св. В.Н. издръжка по силата на влязло в сила съдебно решение; предвиждал е в резултат на бездействието си, по нейното незаплащане, че лишава своя низходящ от доходи, чрез които да може да се издържа; съзнавал е това обстоятелство и е знаел, че не е заплатил повече от две месечни издръжки, а именно 20 месечни вноски и субективно е целял и искал това да се случи.

Касателно задължението за издръжка следва да се съобрази, че според разпоредбите на Семейния кодекс задълженото лице по никакъв начин не се освобождава от дължимостта на издръжката, дори и да не притежава никакви доходи или средства, чрез които да я заплаща. Дори дъщерята на подсъдимия да е била с променено местожителство извън страна, това обстоятелство също само по себе не освобождава подсъдимия от задължението за издръжка. В Закона за задълженията и договорите ясно са разписани в чл. 63 и сл. на начините за разплащане с кредитор и за определене на вида на местоизпълнението. Незнанието на подсъдимия на публучността на тези норми не го освобождава от отговорността за дължимостта на присъдената в негова тежест издръжка. В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите във въззивната жалба досежно това, че липсата на средства и имущество изключва субективните признаци на престъплението.

За престъплението по чл.183 ал.1 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.

Наложеното на подсъдимия Н. наказание от първоинстанционния съд е в рамките на закона, но е индивидуализирано неправилно. Въззивният съд споделя изводите на ВРС за превес на смекчаващите обстоятелства, които са правилно определени от първата инстанция - фактически чисто съдебно минало и социално положение – безработен, пред отегчаващите отговорността обстоятелства – негативни характеристични данни. При това положение, посоченото наказание "пробация" с така определените от първоинстанционния съд по вид и срокове пробационни мерки се явява явно несправедливо, несъответстващо на тежестта на извършеното конкретно престъпление, както и на обществената опасност на деянието и дееца, като първоинстанционният съд не е спазил в цялост принципа на справедливост и съответност на наказанието на престъплението. С оглед на това и при посочените смекчаващи обстоятелства, отчитайки и целите на специалната превенция и възможността на подсъдимия да бъде даден шанс да продължи с нормалния начин на живот, който се опитва да поеме, въззивният съд намери, че следва да намали срока на пробационните мерки на наложеното наказание „ПРОБАЦИЯ”- "задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност на явяване и подписване – 2/два/ пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, от една година на шест месеца.

В останалата част присъдата на първата инстанция трябва да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна.

При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.

Воден от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.3 от НПК вр. чл.337, ал.1, т.1 от НПК‚ Врачански окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда от 09.01.2017г. по НОХД №1114/2016г. на Врачански районен съд, в частта, с която на подсъдимия К.Г.Н. е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ”, със следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" –  за срок от една година, с периодичност на явяване и подписване – 2/два/ пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година, като:

НАМАЛЯВА срока на пробационната мярка "задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност 2/два/ пъти седмично от една година на ШЕСТ МЕСЕЦА, както и срока на пробационната мярка "задължителни периодични срещи с пробационен служител" - от една година на ШЕСТ МЕСЕЦА.

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 09.01.2017г. по НОХД №1114/2016г. на Врачански районен съд в останалата ѝ част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.                    

 

 

                        2.