МОТИВИ по НОХД № 46682016г. на ВрОС:

 

    Делото е образувано въз основа на внесен пред съда обвинителен акт от Врачанската окръжна прокуратура против подс.Д.П.П. *** за извършено деяние по чл.115 от НК,за това че на 20/21.04.2016 г. в с. Малорад умишлено е умъртвил Ц.Н.Н. с ЕГН: ********** б.ж. на с.с.,като смъртта е настъпила бързо и е в резултат на остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност,настъпила в резултат на комбинирана механична асфикция от затискане на външните дихателни отвори и притискане на гръдния кош със счупване на ребра двустранно в ляво от първо до дванадесето по една и две линии и в дясно от първо до десето включително по една и две линии.

    Представителят на прокуратурата пледира за признаване вината на дееца,която според обвинителната реч е доказана по несъмнен начин и за налагане на наказание на виновния"лишаване от свобода" при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

    Подсъдимият не признава вината си и твърди,че признанията които е направил  при разследването са под заплаха и принуда,упражнена от  полицейските служители,ангажирани с разкриване убийството на пострадалата,а следствения експеримент е опорочен от разследващите.

Адв.К.,защитник на подсъдимия поддържа защитна позиция за невинност ,както и за оправдаването на дееца.

    Наследникът на жертвата В.В.-нейн син, не пожела да се ползва от правото да се конституира в качеството на страна по чл.74 и чл.86 НПК.

    Врачанският окръжен съд,на основание доказателствата по делото прие от фактическа и правна страна следното:

    Подс. Д.П.П.,роден на *** г. живее заедно с баба си П.М.и баща си П. ***,не работи постоянно,помага на хора нуждаещи се от помощ за извършване на стопанска дейност при необходимост, срещу заплащане.Има двама братя от други бракове на родителите си,като със св.Ц.Ш.,който е негов полубрат се е виждал през инкриминираната вечер,след което отишъл да пренощува при свои познати на които помагал в стопанството,а именно в дома на Д.К..

    Пострадалата Ц.Н. на 87 г. е самотно живееща в с. Малорад,защото синът й св.В.В. и неговото семейство живеят в гр. София.Осъществявали по-често телефонни контакти и по-рядко се виждали.Била е в добро здраве,дейна, с име на работлива и социална личност.Ежедневно, с изграден стереотип вършила дейности в домакинството,пиела сутрин  кафе в местния магазин,заедно с приятелки,след което пазарувала и се връщала,за  да работи в личното стопанство.

На 20.04.2016 г. вечерта се видяла със съседите си  на пейката пред дома й ,след което се прибрали в жилищата си.Тъй като ежедневието й протичало обичайно с ранно събуждане и вършене на дейности в двора,то на 21.04.2016 г. сутринта нейните съседи  забелязали,че не излиза навън.В общ разговор между съседите -св. М.,св.Т. и неговата съпруга, у тримата възникнало съмнение за нещо неприятно свързано с нея.Това което е направило впечатление у съседите й са завесените прозорци в спалното помещение,нехарактерно за този дом.Св.М.Т. и св.И.М.  решили да я потърсят и  се насочили към външното стълбище на къщата,за да влязат вътре.Тогава видели открехнатата външна врата на дома, а в коридора водещ към стаите заявяват,че е имало разпилени вещи,чергите били събрани,което подсказало ,че са следи от борба според техните възприятия.В една от стаите върху спалнята видели пострадалата,положена върху леглото облечена,а ръцете й-до тялото,все едно че спи.След като не реагирала на повикването й по име,тези свидетели  потърсили св. Г. Д.,близък на семейството на пострадалата,който й помагал при обработка на лозето,за да съобщи на сина й за случая,защото имали съмнение че не е жива.Св.Д. се отзовал на повикването,веднага отишъл в дома на потърпевшата и сам се убедил ,че по насилствен начин някой е проникнал в този дом,защото халките на входната врата,на които е имало катинар са били в необичайно положение.Едната от тях е била отскубната от касата на вратата,а около нея  е имало следи от взломяването й,описано в протокола за оглед/л.12-14б ДП т.1/,за нарушена цялост на дървената част-разцепена по дължина и трески на пода.Съобщили също така на кмета на селото и в Полицията.По същото време по неверен сигнал за наводнение в двора на пострадалата, там отишли св. Ц. С.-ръководител ВИК,район с.Борован,св. И. П. и св. В.П.,също служители от ВИК.Били посрещнати от насъбралите се съседи,които с тревожност изказали съмнение ,че Ц. не е жива.Тримата служители от ВИК доказват,че като надникнали  в коридора видели предмети,разпръснати на необичайни места,там бил нейния паспорт,имало е следи от борба според тях,изхождайки от  възприятията за разпръснатите дрехи по пода на стаята,която преимуществено обитавала,нетрадиционното положение на кухненската маса,очевидно преместена, а самата Ц. според тях е била безжизнена върху спалното легло в стая,която не се ползвала често от нея. Те останали там до пристигане на служители от Полицията и на медицинския екип,който констатирал смъртта й.Св.Ц.Ц.-кмет на селото посетил местопроизшествието,а по-късно е участвал като поемно лице при проведения следствен експеримент за установяване достоверността на обясненията на обвиняемото лице.Той от своя страна уведомил дежурните от Общинска полицейска служба,които заедно със служители от РУП гр.Б.Слатина предприели действия за запазване на местопроизшествието до пристигане на група от разследващи и за събиране на сведения,насочващи разследването за установяване на извършителя на престъплението.Св.Т.Т.,служител в РУП Б.Слатина,разузнавач в Полицейски участък с.Борован,заедно със св. Б.Б.,н-к група"Криминална полиция" в ОД МВР-Враца и св.Н.Н. *** по сигнал за открит труп на самотно живееща в с. Малорад жена започнали  да извършват оперативно издирвателни мероприятия/ОИМ/за установяване на извършителя,чрез беседи с различни лица.

    По същото време на 20.04.2016г. подсъдимият през деня се е срещнал с брат си Ц.Ш..Последният твърди,че срещите между тях са редки,защото живее в друго населено място.Повод за срещата е уговорката между тях за съдействие ,което подсъдимият да окаже на брат си и да го свърже с частни лица,нуждаещи се от неквалифицирани работници.Вечерта св. Ш. останал в дома на своите роднини ,където пренощувал,а подс.П. отишъл в дома на св.Г.К. и св. Д.К.,известен с прозвището "Мимо",които са баща и син.Този дом се намира в с. Малорад на ул."Г.Д. " № *.Спал е на легло ,намиращо се в стая,ползвана като холно помещение и наречена от обитателите  "по-големия коридор".До нея се стига,след като се влезе от входната врата и се преминава през малко коридорче.Той често оставал в дома на тези  свидетели,защото го ползвали да върши стопански дейности в двора или за отглеждане на животни.

В полунощ,около 0:30ч. решил да излезе  незабелязан от стопаните,които спели в други стаи и да набие пострадала Ц. под предлог,че помежду им има стара вражда, предизвикана от пострадалата.Твърденията му са,че преди две години тя е умъртвила неговото куче.Пак във връзка с този повод за нанесен побой над пострадалата има образувана проверка по ЗМ в РУ МВР.Тя нееднократно е споделяла,че е тормозена,понякога сочела че е от дееца ,понякога не споменавала име на насилника ,изводимо от показанията на св.В.,св.Т.,св.П..По нейна жалба срещу подсъдимия е образувана ДП № 541/14г. на РУП-Б.Слатина.Не винаги споделяла с близките за упражненото над нея насилие,за да не ги притеснява,според св. Т..

Подсъдимият познавал добре пострадалата,защото от няколко години живеят в един и същ квартал,посещавал я в дома й и е бил запознат с нейните навици и обстановка в жилището.Незабелязан от никого излязъл от дома на семейство  К. и се насочил към дома на жертвата,но не по обичайния път.Избрал по-краткия,преминавайки през падина,покрай рекичка.Ползвайки речните камъни прекосил реката и така около 01:00 ч. стигнал на улицата на която живее тя.Там дръпнал шалтера на монтираното  на ел. стълб табло,което е с два електромера за отчитане консумираната ел. енергия в дома на св. Мл.Т. и в дома на пострадалата.Прекъснал електрозахранването към  тези обекти,видно от обясненията му дадени в качеството на обвиняем,приобщени от съда по реда на чл.279 НПК,потвърдено от св.Т.,защото до 01:00 ч. този свидетел гледал телевизия, а в 05:00 ч. установил че нямат ток.Това подсъдимият сторил за да не бъде разпознат в тъмнината.Подготовката за нападението на жертвата включва и предварително осигуряване на запалка със светещо тяло,което да го улесни при придвижването и намирането на Ц. в тъмното.Входната врата на жилището е била заключена.Бабата ползвала катинар и райбер от вътрешната страна на вратата,но той със сила я ритнал няколко пъти,успял за я взломи  чрез натиск с рамо и така я разбил.От шума пострадалата се събудила, изправила се и приседнала в леглото,когато подсъдимият се насочил към нея,разтърсил я за дрехите, започнал да я бие,задавайки й въпроса защо е отровила кучето му.Дадения от нея отговор според подсъдимия,че действията й са  в резултат на загубата на нейното куче по вина на дееца не са го удовлетворили,той се ядосал и продължил да я бие, като й нанесъл многократно юмручни удари в лицето й.Все още е била жива,но безпомощна,притворила очи,когато той преметнал през рамо едната й ръка и влачейки краката й по пода и по този начин събирайки по пътя чергите я пренесъл в друга стая.Положил е тялото й върху спалнята.Намерил кърпа,с която затиснал външните й отвори-уста и нос с две ръце няколко минути,а с дясно коляно със сила я натиснал в областта на гръдния кош.С другия крак за равновесие стъпил на пода.Дръпнал завесите,за да няма видимост отвън и през цялото време осветявал стаите със запалката,която държал с уста. Оставил безжизненото тяло на пострадалата върху леглото,започнал да търси пари и ценности,но като не намерил, напуснал дома и  се върнал по обратния път,след което легнал.На сутринта на 21.04.2016 г.  той се прибрал в дома си,пил кафе с брат си и после отишъл да върши работа при съсед на св. К..

    В резултат на проведените беседи с живущи в селото,полицаите които посетили местопроизшествието заподозрели няколко лица като извършили на престъплението,а един от заподозрените е бил подсъдимия.Тези свидетели от РУП Б.Слатина-св.Ц.Ц.,Г.Ц. , Д.П. и А.Ц. били в селото във връзка с дейност по друга преписка,като ползвали служебен автомобил марка "Опел Астра" . Запазили  местопроизшествието  до пристигане на групата по разследването, по нареждане на техните началници. Св.Ц. в показанията си сочи,че работната версия за установяване заподозрените  за убийството на Ц. е изградена въз основа заявеното от съседите на жертвата, пред които се е оплаквала че подсъдимия я малтретира.А от друга страна те са били   служебно  обвързани преди няколко години във връзка с  проверка по жалба на пострадалата  срещу подсъдимия, по повод  осъществено физическо насилие над нея,свързано с кучето на дееца,което е дало насока на разсъждения за извършителя.В тази връзка са и показанията на св.В.П.-мл. полицейски инспектор от участък с. Борован,ангажиран по служба, по жалба на потърпевшата.Тримата свидетели Ц.Ц.,св.Г.Ц. и Д.П. го потърсили в дома му,уведомили баща му.Но като не го открили, по сведение на живущите в селото го потърсили в дома на св. Д.К.,известни като "Тепесаците".При пристигане на тази група,подсъдимият е бил в двора на  съседите им ,където миел лек автомобил.На поканата да бъде откаран в приемната на Кметството за установяване алибито му за инкриминирания период,той доброволно се качил в служебния автомобил, управляван от св. Г.Ц.,до него на предна лява седалка седнал св.Д.П.,а отзад били позиционирани подсъдимия на задна дясна седалка и св.Ц.Ц..След потегляне на колата се явил баща му св. П.П.,който започнал да ръкомаха и с жестове направил знак за спрат,което и сторили.Седящите на предните седалки излезли от колата.Бащата който искал да бъде информиран за случая, завързал разговор с тях,искал е да знае какво е направил синът му,през което време подсъдимият отворил вратата на колата и започнал да бяга към дерето.Укрил се в храстите и въпреки действията на полицаите за издирването му,които побегнали след него ,той не бил открит до вечерта.

Случаят бил медийно оповестен.Напрежението в ПУ-голямо и по повод други прояви на насилие над самотно живеещи в това село. За това голям ресурс от полицейските служители от ОД МВР-Враца и РУ-Б.Слатина бил ангажиран с издирването и задържането на подсъдимия.Около 10 автомобила ,с по 4 човека обикаляли  в селото и околността,проверявали къщите на негови познати,без резултат до късна вечер ,изводимо от показанията на св. В.П..На здрач, с посредничеството на баща си, деецът се свързал по телефона със св. Н.-н-к РУП -Хайредин.Св.Н. дава показания пред съда за създали се отношения на доверие с подсъдимия,като последния доброволно се е предал,посочил е мястото от което да бъде транспортиран до полицейския участък.Попитал е"да си взема ли одеало?",което е възприето от св. Н. като признание за вина и съзнание,че ще бъде задържан.Със служебния л.а "Мицубиши Паджеро"-джип,собственост на ОД-МВР гр. Враца,управляван от св. Н.Н., подсъдимият заедно с баща си е бил откаран в РУ Б.Слатина.С него в приемната на първия етаж св. Б. ,Д.П. провели събеседване,като пред тях е дал подробни обяснения,че е убил пострадалата,направил е описание за действията си в хронологичен порядък,без притеснение за това.От там бил преведен на третия етаж от сградата в по-голям кабинет и след като било удовлетворено желанието му за кафе и цигара, пред св. Т.Т. и други служители от състава на МВР,които не са взели участие в действията по разследването, повторил признанията си.По същество позицията на тези свидетели е за доказване получените сведения от заподозрения за убийството на Ц.,които лично и непосредствено в спокойна обстановка са възприели от него.Обясненията му са,че е действал като извършител.Заявил е,че по личен мотив и с цел отмъщение заради отровено от потърпевшата негово куче той е отишъл в дома й през нощта.Предварително подготвен със запалка-фенерче и след като прекъснал ел. захранването в нейния дом,със сила и разбиване на вратата е влязъл вътре. Безпрепятствено достигнал до спящата баба и започнал да я бие.Сънна и уплашена и от силовото превъзходство на дееца, който й нанесъл серия от юмручни удари в лицето и по главата, тя не оказала никаква съпротива.За липсата на противодействие от нейна страна се съди и  от изготвената и дадена пред съда  ДНК експертиза от в.л. М.Н.,в заключението на която е направен извод за липса на биологичен материал,оставен от подсъдимия,установено от иззетото за изследване поднокътно съдържание на жертвата.В потвърждение на казаното пред тези свидетели,че е ползвал запалка-фенерче за осветяване на мястото и жертвата,деецът доброволно  е предал тази вещ,както и дрехите с които е бил облечен през инкриминирания период/протокол на л.154 т.2 ДП/.В протокола за доброволно предаване саморъчно е написал,че с тях е бил облечен,както през деня,така и в нощта,когато набил Ц..В показанията на св. К. се съдържа информация за облеклото му,която съвпада с дадената от него.

    В нощта на задържането на подсъдимия, са били задържани и други заподозрени лица за разпит и установяване факти,свързани с деянието и за установяване на извършителя.Това са св.Ц.Ш.,св.Е.М.,св.М.В.,св.Ц.К.,св. И.А..Всеки един от тях възпроизвежда своята версия за проведените разпити.Установява се ,че задържаните са разпитани по случая,след което са били освободени,а само деецът е останал в ареста.Пред съда в показанията на св.К. и св.А. се забелязва тенденция за изменение на тези дадени в ДП,както и опит да се акцентира на упражнено насилие над св.А..Също така св.Ш. в разсъжденията си допуска,че и подсъдимият е бил малтретиран по време на разпита.Съдът не дава вяра на показанията на тези свидетели,в частта за насилието над тях,както и за  времето през което са  разпитвани,а именно през нощта.Протоколите за разпит,приложени на л.76-82 т.1 ДП,доказват че са проведени през деня и тези доказателствени материали опровергават тяхната версия.

Св.Ш. е последователен в твърденията си за липса на факти,доказващи оплакването на дееца,въпреки съмненията си,че полицаите са упражнили насилие ,за да признание брат му за извършеното от него убийството.Дори потвърждава версията на полицаите за удовлетвореното желание на дееца да получи кафе и цигара преди разпита.

 Съдът не дава вяра и на тези на св.К. и св.А.,които са непоследователни и нелогични.Визията им за насилие по време на престоя им в арестите се изразява в разкъсване и рязане на крачолите на панталона на А.,без да могат да установят кой е насилника,както и мястото на упражненото насилие.Св.А. заяви пред съда,че няма спомен дали тези действия са извършени в коридора или в кабинета на водещия разпита.Не знае дали е разпитван от мъж или жена.Това са все несъответствия и в детайли разминаващи се изявления в неговите показания от една страна,а от друга противоречат на всички останали,които твърдят че разпитите са преминали в спокойна обстановка.Нещо повече доказателствата сочат,че не св. А., а деецът е задържан във връзка със случая и няма логика той да бъде малтретиран.Установените по дланите на подсъдимия драскотини са с давност,със засъхнала кръв и мръсотията по тях,което е следствие на лошата лична хигиена у лицето,направило признание,че не си е мил ръцете дълго време, а не от упражнено насилие при разследването.

Представеното от прокурора Постановление №2425/16 от 27.01.2017г. за отказ да се образува ДП,поради липса на доказателства за упражнено насилие над дееца от органите на МВР  при задържането му и при осъществяване на процесуално-следствени действия във връзка с казуса, опровергават всички твърдения в тази връзка.В това число влизат и обясненията на подсъдимия пред този съд,както и показанията на неговия баща св. П.П..

    Проследявайки хронологично намиращите се по делото протоколи е видно,че подс.Д.П. на 22.04.2016г. е привлечен като обвиняем за деяние по чл.199 ал.2 т.2 пр.1 вр. с чл.198 ал.1 НК,за това че на 20/21.04.2016 г. в с. Малорад от частен дом,собственост на Ц.Н. е отнел пари и вещи от владението на Н.,нейна собственост,с намерение противозаконно да ги присвои,като е употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на Ц.Н..В разпита му като обвиняем е дал подробни обяснения,с които признава вината си.Направил е описание на всички действия ,предхождащи събитието, по време на убийството и последващите до задържането му/л.36-37 т.1/В случая те съвпадат с признанията които е направил пред полицейските органи,на които им е било възложено да разкрият автора чрез беседи.Самият той в обясненията си като обвиняем прави пълни признания,които е направил и пред тези свидетели,без каквито и да са промени или несъответствия.Свидетелите сочат как подсъдимият си е признал,че е убил Ц. ,мотивиран от желание за отмъщение заради стара вражда.Последователно е описал времето и начина на вземане на решение и  действията за самото изпълнение,обсъдени по-горе.Според тези свидетели признанията на дееца  са последователни и константни.Съдържат признание за авторството,за факти свързани с времето,мястото,механизма и начина на извършването му.Информацията предоставена на полицейските служители,получена с извънпроцесуалните признания на подсъдимия за факти от обективната действителност,които свидетелите са възприели и които допринасят за изясняване на обстоятелства по делото се ценят като достоверни от съда,защото подкрепят непосредствените първични самопризнания.Направените самопризнания се ценят като достоверни и са с доказателствена годност,макар и да са дадени в досъдебната фаза по делото,защото при новото привличане на 11.11.2016г. като обвиняем за деяние по чл.115 НК,за което е предаден на съд и пред съда променя позицията си и отрича да е убил пострадалата.Съдът приобщи  обясненията на подсъдимия от ДП по реда на чл.279 ал.2 т.3 НПК поради констатирани противоречия между дадените пред съда и в ДП. Кредитира дадените при първия разпит,дадени непосредствено след деянието и подкрепени от другите доказателства.Извършено е ново привличане за извършено по-леко наказуемо деяние без съществено изменение на фактическата обстановка,като изменението е станало в ДП,под надзора на прокурора а не по реда на чл.287 НПК и за това обясненията дадени при първия разпит се ценят като годни доказателства.При повторния разпит за деяние по чл.115 НК отрича достоверността на направените признания.Съпоставени с останалите доказателства, събрани от  досъдебното фаза и от съдебната, в логическа свързаност разкриват картината на събитието. Във фазата на съдебното следствие преосмисля първоначалната си позиция и също отрича да е автор на престъплението.Описва фактическа обстановка различна от предходната.Само по себе си отричането от предходни обяснения не води до автоматичното им дискредитиране.Макар и законодателят да е придал по-голяма доказателствена стойност на тези от съдебната фаза,то при цялостната преценка на доказателствената съвкупност, съдът достигна до извод,че въпреки настъпилата промяна в  неговата позиция в хода на съдебното следствие в съпоставка и с останалите доказателствени източници допълващи обясненията му,дава вяра на първите като правдиви.Съдът кредитира обясненията на подсъдимия от първия разпит в ДП т.1,приобщен към доказателствения материал по реда на чл.279 НПК като логични,непротиворечиви и подкрепящи се от останалите събрани по делото доказателства.След като прецени внимателно изложеното от подсъдимия както във фазата на  досъдебното производство,така и на фазата на съдебното следствие,съдебният състав стигна до извод,че следва да приеме с доверие дадените обяснения на ДП. Разпитът е проведен с участието на защитник,което е гаранция за охрана правата на обвиняемото лице и възможността да получи във всеки един момент нужната квалифицирана помощ.Присъствието на защитник опровергава твърдението,поддържано пред съда за оказан натиск от разследващите органи над него.При наличието на противоречиви твърдения от дееца в рамките на различните фази на наказателното производство,съдът кредитира тези,с които прави признания.Това е така защото от една страна тези твърдения се явяват свързани с другите доказателства по делото ,а от друга страна се отчита причината за противоречивите фактически твърдения,която е желанието му да се оневини и избегне наказание.

    На основание доказателствата по делото и след задържането му с мярка за неотклонение е бил конвоиран в следствените арести от св.Г.Ц.,св.Д.П. и св.В.П., пред които също направил признания за извършеното от него убийството,продиктувано от яд,заради умъртвеното  от  пострадалата негово куче.На зададения въпрос за отношението му към деянието пред тях е заявил,че не съжалява за стореното,дори смята да отмъсти и на други лица,виновни  за водените срещу него полицейски проверки.

За проверка достоверността на обясненията му е проведен следствен експеримент,проведен на 22.04.2016г. по правилата на НПК,за който е съставен протокол/л.31-35а т.1 ДП/.Това процесуално следствено действие е извършено в присъствието на адв.М. ,в присъствието на поемните лица св.Ц.Ц.,кмет на селото и св. Г.К..Процесуалната активност на адвоката се изразява в неизменното й присъствие,както и в осигуряване присъствието на св. К.,който е нейн кум като поемно лице.Пътували с полицейска кола до местопрестъплението,управлявана от св. А.Ц..В присъствието на адвоката си и на експерт Ив.И. деецът за пореден път направил признание за извършеното убийство на бабата и задал риторичен въпрос на св. Ц."Чичо А.,сега ще ми дадат ли 20 години ?".Искал е да покаже всичко което е извършил,указвал посоката на движение и мястото.Доброволно е възпроизвеждал действията от самото начало,от улицата с изключване на  ел. захранването, с придвижването до къщата и начина на проникване в нея,последователността на насилствените действия,поредността на травмираните участъци по лицето и тялото на пострадалата, броя на ударите,както и последващите му действия да напусне  къщата.Първо нанесъл юмручните удари по лицето,следвани от притискане в крак в гръдната област,затискане на външните отвори с възглавница и с кърпа.Местил е  жертвата от стая в стая , положил е  тялото й върху леглото. Не спестява ,че е осветил стаята със запалка-фенерче,че е спуснал завесите на прозореца,за да не бъде разпознат от минувачи,че е преровил стаите за ценности и като не е намерил,  напуснал този дом.Този свидетел установява присъствието на поемните лица по време на експеримента.Установява също,че не са отсъствали през нито една негова фаза .Всички действия са заснети от експерт,направен е снимков материал,удостоверено с приложения фотоалбум.Извършени са без чужда намеса и диктовка за подсъдимия.Присъствието на свидетеля е обяснено с необходимостта за обезопасяване на мястото,който е имал задача да не допусне евентуално бягство на обвиняемия,съобразено с поведението му от предходния ден.От друга страна медийното оповестяване на случая и негативната оценка дадена на полицията като правоохранителен орган от обществото е в основата на засиленото полицейско присъствие в селото, за разкриване на престъплението.Обстоятелството ,че този свидетел е бил в служебни отношения с МВР не дискредитира неговите показания.

В качеството на свидетели са разпитани поемните лица св.Ц.Ц. и св. К..Със свидетелски показания могат да бъдат установени всички факти възприети от свидетелите,които са свързани с обстоятелствата по делото и допринасят за изясняването им,защото те не са участвали в друго процесуално качество и не са лица извършили действия по разследването.

С категоричност св. Ц. установява факти отразени правдиво и вярно в протокола.От самото начало до края на следствения експеримент е бил неизменно при осъществяването му. Обвиняемото лице по собствена инициатива, с прецизна последователност е показвал и обяснявал всяко свое действие от началото до умъртвяването на пострадала,дадени и показани без чужда намеса или нареждане.

Св.К. заяви,че макар и да е подписал протокола в качеството си на поемно лице,не е присъствал през цялото време на експеримента.С показанията си цели да докаже,че процесуалното действие е опорочено,в каквато насока се възразява от защитата на подсъдимия.Съдът прие протокола за годно доказателствено средство.Съдът кредитира показанията на св.Ц. и тези на св.А.Ц.,които при проведената очна ставка със св. К. опровергават твърдението му за неприсъственост по време на експеримента.Това се приема като опит за изграждане на защитна теза на подсъдимия,обяснено  с близките му отношения със защитника на дееца- адв. М..Съдът кредитира като правдиви показанията на св.Ц. и Ц.,които възпроизвеждат  не само показаните от обвиняемото лице действия от изпълнителното деяние по време на следствения експеримент ,но и обясненията му ,свързани с всяко негово действие.Според тези свидетели е действал доброволно,без чужда намеса или под диктовка.По време на следствения експеримент подсъдимият с големи подробности пояснява мотива за престъплението,последователността на действията,които се покриват с първите обясненията ,дадени в качеството на обвиняем при привличането му,когато е бил много близко до детайлите от случилото се.

Във връзка със случая в дома на подсъдимия е извършено претърсване и изземване в неотложни случаи, с последващо съдебно одобрение,л.46-52 т.,от където с протокол е иззета черна шапка с два прореза на очите.

По делото е назначена съдебно-трасологическа експертиза/л.110-115,т.2/.От заключението на в.л. В. Н. се установявя,че от изследвания десен ръкав на суичър,с който е бил облечен деецът по време на деянието,както и металната халка с винт,иззета от взломената входна врата на жилището има сходство по общи признаци-размер,вид,форма,последователността на линиите по отпечатъка от ръкава с тези от отпечатъка от резбата на винта от иззетата метална халка.Този резултат в заключението на експертизата допълва признанията на подсъдимия за механизма на разбиване на врата,а именно със сила  и напор с дясно рамо,до избиване на заключващата халка.

    От заключението на съдебно-дактилоскопната експертиза/л.116-121 т.2/ на в.л.П.Г. е видно ,че от иззетите и изследвани обекти от жилището на пострадалата не са доказани налични дактилоскопни следи,оставени от дееца.От съдържанието в  заключението на в.л. П.Г.,изготвил съдебно-биологична експертиза се прави извод,че по предоставените за изследване марлени обтривки от ръцете на подсъдимия и дрехата,с която е бил облечен през процесния период,по която е имало кръв и доброволно предадена от него,с признание,че с нея е бил облечен когато отишъл в дома на Ц. ,за да я бие не може да се установи видова принадлежност.Причина за това са минималните количества кръв,недостатъчни за ДНК анализ.

За изясняване важни факти по делото,свързани с предмета на доказване са назначени и изслушани съдебно медицинска експертиза от в.л. д-р Ф.Т.,съдебен лекар,както и съдебно-психолого психиатрична експертиза на в.л.д-р Б.К. и Г.С..

Причина за настъпилата смърт на Ц.Н. е тежка гръдна травма,изразяваща се в двустранно счупване на множество ребра,комбинирана механична асфикция от затискане на външните дихателни отвори и притискане на гръдния кош,мозъчен и белодробен отток,довели до остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност.Смъртта е в пряка причинна връзка с установената асфикция и гръдна травма,била е неизбежна и е настъпила бързо.Изяснен е механизма на уврежданията.Те са получени от удари с твърд тъп предмет и от притискащо действие.Уврежданията са прижизнени.Намерените травмени находки по лицето,главата и тялото на жертвата,наранявания по лицето,носа,клепачите,устата,шията,брадата,по предмишниците,гръдния кош, изразяващи се в хематоми и кръвонасядания,счупвания отговарят да са получени по начина обяснен от подсъдимия- от побой с юмручни удари и притискане с крак.

Психолого-психиатричната експертиза дава заключение за психическата годност на дееца по време на деянието и за участие в процеса.Разбирал е свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.Има ясен и подреден спомен от събитието.Не се е намирал в състояние на афект.

В.л. Г.Г. е изследвала кръв от трупа на пострадалата и от направения анализ е установено наличие на алкохол в кръвта й с концентрация 0.35 %0.

    Всички експертизи са изготвени професионално,ясно и обективно.Установяват без съмнение отделни факти и обстоятелства по делото,за изясняване на въпроси в пълнота,за установяването на които се изисква специални познания от дадена област.

    От гореизложеното съдът прие,че на 20/21.04.2016 г. в  дом в с. Малорад,умишлено е умъртвил Ц.Н.Н.,самотно живееща възрастна жена на 87 г.Смъртта е настъпила бързо и е в резултата на остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Настъпилата комбинирана механична асфикция е в резултат от затискане на външните дихателни отвори-нос и уста и от притискане на гръдния кош,от притискане на шията с душене,от счупване на ребра двустранно вляво от първо до дванадесето по една и две линии и вдясно от първо до десето включително от една и две линии.

    От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.115 НК.

    Деянието се доказва от самопризнанията на дееца,дадени в ДП на 22.04.16 като обвиняем,оценени от съда като правдиви и подкрепени от останалите гласни доказателства на св. Благоевн,Н.,Т.,Ц.,Ц.,С.,П.,Т.,Г., както и от приложените протоколи за оглед,за претърсване и изземване,от заключенията в експертизите,от протокола за доброволно предаване и следствен експеримент и всички и всички приобщени по делото писмени доказателства.

Поясненията му по време на извършения следствен експеримент съвпадат с горепосочените доказателства. Той доброволно е дал насока и е показал на разследващите конкретни  факти свързани с убийството ,които нямаше да знае ,ако не беше съпричастен.В обясненията си е направил описание на дрехите  на пострадалата в нощта на убийството,както и техните цветови нюанси,които са идентични с тези от приложения фотоалбум,направен по време на огледа,също свързано обстоятелство,свързано с неговата съпричастност.

Полицейските служители,ангажирани с издирвателните мероприятия за установяване на извършителя, възпроизвеждат самопризнанията му относно всички действия предхождащи,съпътстващи и последващи убийството.Свързани са с установяване начина на проникване в частния дом,последователността на действията във всяка една от стаите с добро познаване на обстановката и навиците на жертвата,конкретните действия от физическото насилие,с нанасяне на юмручни удари по лицето,главата,с притискане на гръдния кош с крак,с местене на тялото в различни стая,с натискане на дихателните й отвори продължително време,от което се прави извод и за умисъла на дееца за настъпване на резултата.

Показанията на полицейските служители,провели"събеседване"с дееца по време на задържането му по ЗМВР са доказателствен източник за предварително снети обяснения на лицето,по отношение на което е имало данни и съмнение да е съпричастно към извършеното престъпление.Целта е била да получат информация за начало и насоки на разследването,за разработване на следствени версии и за работа "по гореща следа".Тези действия са извършени от лица,които не са разследващи органи по смисъла на НПК,а са полицейски служители и участници в екипа,който работи по случая.Депозираните от тях показания пред съда,в качеството им на свидетели са надлежен доказателствен източник .Съдържащите се в тях факти и обстоятелства се ценят като подкрепящи самопризнанието на подсъдимия ,направено на 22.04.16г. в ДП.Наред с останалите от доказателствената съвкупност описана по-горе,оценена като достоверна и кореспондираща помежду си е в основата на съдебния акт.

    Съдът не дава доверие на твърденията на св. Д.К. и св.Г.К., че през нощта подсъдимият не е излизал от техния дом.С това поддържат защитната му версия. Аргументират се с  факта, че в случай на излизане, кучета от двора биха влезли в къщата,защото входната врата от вън няма брава и не се затваря.Самите свидетели дават насока на разсъждения в обратен аспект,сочейки способ за затваряне на вратата чрез протягане на ръка през счупеното прозорче и затварянето й от вътрешната страна с брава.Заявяват ,че са спали през тази нощ до разсъмване и нямат впечатление за действията на подсъдимия през инкриминирания период.Останалите доказателства оборват тези твърдения.

Прекият умисъл у дееца да причини смъртта на Ц. е обективиран от действията му.Установено е ,че през нощта е нападнал  възрастна, самотно живееща в малко населено място жена.Съзнавал е,че в тъмното за което предварително се е подготвил и изненадана от нападението,тя няма да му противодейства.Физическото му надмощие е с проява на множество и силни юмручни удари в лицето,главата,с душене.Озлоблението към нея е с давност.По жесток начин е притиснал гръдния й кош с голяма сила,което е довело до двустранно счупване на ребрата.И за да постигне целения резултат,за да е сигурен в реализацията на замисъла си да я убие,той с кърпа е затиснал външните й отвори,уста и нос,довели до задушаване.

    При индивидуализиране на наказателната отговорност този съд отчете установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и го осъди на 17/седемнадесет/години лишаване от свобода,при първоначален "Строг" режим,при превес на отегчаващите вината обстоятелства.

    Роден е на *** г.Съдът отчете младата му възраст.Оказал е съдействие по разследването в досъдебната фаза.

Осъждан е за деяние по чл.195 НК,извършено като непълнолетен на "Обществено порицание".

При извършване на престъплението е проявил дързост, ,хладнокръвие,преднамерено е преследвал жертвата заради стара вражда.Това са обстоятелства, които завишават както обществената опасност на деянието,така и  личната му обществена опасност. Отнел е човешки живот,на безпомощна възрастна жена.Жертвата не е била в състояние да му противодейства,защото е стара,слаба,изненадващо нападната през нощта докато спи.Не е споделяла за многократните му набези в дома й,за да не тревожи близките с.Престъплението е извършено агресивно,през нощта,хладнокръвно с множество удари и методи,всички поотделно изключително жестоки,причиняващи смъртоносни увреждания, в момент когато всяка съпротива от страна на пострадалата е била немислима.Обществената опасност на деянието е изключително висока, защото не е подбирал средствата да я убие и е лишили от живот възрастна баба,която за  него не е представлявал никаква опасност.Старата вражда помежду им е с давност от години .Ползвана е като повод да я малтретира периодично,докато на инкриминираната дата е реализирал замисъла си да я бие до причиняване на смъртта й.

Престъплението,което е извършил по своята същност е най-тежкото.Контактува с криминално проявени лица,употребява системно алкохол,не учи,няма трудови навици.Инцидентно работи частно.Сред обществеността е известен с хазартните си склонности.С проявена склонност е към противообществени прояви и има лошо име в обществото,познат като скандален и агресивен.

Съзнанието му е било обхванато да върши действия  в изпълнение на взетото от него решение да е бие,докато я убие .

    Тези обстоятелства са в основата на преценката на съда при определяне на наказанието на подсъдимия.Съдът прие,че наказанието лишаване от свобода от 17 години,което да се изтърпи при "строг" режим ще въздейства превъзпитателно на дееца,с оглед подготовката му за обществено-полезен живот и е съобразено с целите по чл.36 НК за постигане на личната и на генералната превенция на закона.Пострадалата се ползва с име на добър човек,която се е справяла сама с житейските ситуации,без да ангажира близките си.Обичала да"попийва",обстоятелство за което не може да бъде упреквана в конкретния случай .Никой не дава право обаче на подсъдимия да я лиши от живот по толкова брутален начин,защото преценката на съда е ,че жертвата не е пречила на другите,не е пречила на подсъдимия.

    Осъден е да заплатят направените разноски по делото  в размер на  2066.34 лв. в полза на Държавата,като за разноските в полза на НБПП съдът ще се произнесе след  влизане на присъдата в законна сила.

    С присъдата съдът се е произнесъл по въпроса за разпореждането с веществените доказателства.

    В срока на изготвяне на мотиви установи,че не е приложил чл.59 НК за приспадане на времето,през което е бил задържан,но законодателят е предвидил и друг ред по чл.417 НПК,който е в правомощията на прокуратурата.

    Причини за извършване на деянието: ниско правосъзнание, незачинате неприкосновеността на личността и човешкия живот.

    На основание горните доводи, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                 ПРЕДСЕТАТЕЛ: