М  О  Т  И  В  И

 

 

Окръжна прокуратура Враца обвинява Р.Й.Б. *** в това, че на 17.03.2017 г. около 16.40 часа в гр.Враца, на ул.„Георги Апостолов” № 42а е дал на полицейските служители А.И.К. и П.Н.Н. - полицаи в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция" към РУ на МВР Враца, при ОД на МВР Враца, дар - парична сума в размер на десет лева, за да не извършат действия по служба - да не сигнализират компетентните контролни органи от сектор „Пътна полиция” при ОД МВР Враца, за установеното в хода на извършената от тях проверка на неговите документи нарушение по Закона за движение по пътищата, като по този начин е осъществил състава на престъплението визирано в чл. 304, ал. 1 НК.

След даване ход на делото в с.з., подсъдимия заяви, че е запознат с обвинителния акт и се признава за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.304 ал.1 от НК. Заяви също, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, че е съгласен да не се събират допълнителни доказателства за тези факти, както и че е съгласен така направените от него признания да се ползват при постановяване на присъдата, без да се събират допълнителни доказателства за това.

Имайки предвид горното, както и обстоятелството, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, съдът постанови съдебното производство да бъде разгледано по диференцираната процедура по чл.371 т.2 и сл. от НПК, като на основание чл.372 ал.4 от НПК с нарочно определение освободи свидетелите от участие в процеса и ОБЯВЯВИ на страните по делото, че при постановяване на присъдата си ще ползва направените от подсъдимия самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.373 ал.2 вр. чл.283 и чл. 284 от НПК, съдът приобщи събраните на досъдебното производство доказателства и предяви на подсъдимия вещественото такова.

Въз основа на така изложеното по-горе и на основание чл.373 ал.3 от НПК, съдебният състав прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р.Й.Б. е роден в гр.Враца, но живее в гр.Монтана, ул. „Витоша“ № ***.

На 17.03.2017 г. следобед, около 16.35 той се намирал в гр.Враца, където по ул. „Георги Апостолов“ управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра” с ДКН ВР 3832 АТ. Завивайки и навлизайки по ул.„*******" към намиращата в непосредствена близост до Т - образното кръстовище между тези две улици автомивка, с адрес ул.„Георги АПОСТ*****, автомобила му бил спрян за проверка с подаване на светлинен и звуков сигнал от обозначен полицейски автомобил „Опел Астра“ с ДКН ВР 8881 АК, в който бил патрулиращ екип на РУ Враца, състоящ се от полицаите в група „Охрана на обществения ред“ от сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление Враца при Областна дирекция на МВР Враца - свидетелите П.Н.Н. и А.И.К., изпълняващи специализирана полицейска операция.

Същите били в наряд от 07.00 часа до 19.00 часа на посочената дата, като патрулираш екип 211, съгласно утвърден график в ежедневна ведомост на Началника на РУ Враца.

След като управлявания от обвиняемия автомобил преустановил движението си при подадения му сигнал и паркирал до автомивката, полицейските служители спрели с техния автомобил в близост и след като излезли, отишли при Б., представили се и го приканили да излезе, за да представи документи за самоличност, за правоуправление на МПС, както и документите на автомобила.

Обвиняемият им представил само лична карта като заявил, че е забравил и не носи СУМПС, което като водач знаел, че е длъжен да носи, когато управлява автомобил.

Това негово нарушение било обвързано с ангажиране на административно-наказателната му отговорност - той подлежал на санкция.

Тогава св.П.Н. обяснил на обвиняемия, че не трябва да напуска мястото на проверката и двамата със св.К. се върнали в служебния си автомобил, като по радиостанцията извикали колегите си от екип 260 на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Враца в състав свидетелите К.К. и М.Т..

Това се налагало, тъй като съгласно действаща Заповед на министъра на вътрешните работи с № 8121з - 748/24.06.2015 г., само служителите на звената „Пътен контрол“, „Пътна полиция“, „Престъпления по пътищата“ и „Сигма“ в СДВР и ОД МВР имали право да осъществяват дейности по контрол на пътното движение и в тази връзка да съставят актове за установяване на административни нарушения по „Закона за движение по пътищата”, каквито правомощия полицаите от патрулиращия екип, като служители в сектор „Охранителна полиция” не притежават.

Когато се върнали в служебния си автомобил св.К. седнал на мястото на водача, а св.Н. до него на предна дясна седалка и при отворен прозорец. След като се обадили по радиостанцията и започнали да попълват бланка на протокол за извършена проверка около 16.40 часа, подсъдимият се приближил до полицейския автомобил и им предложил да се почерпят за негова сметка, за да не му пишат глоба. Веднага, свидетелят К. го предупредил, че това е престъпление, но междувременно през отворения прозорец на предна дясна врата, обвиняемият пуснал банкнота от десет лева с думите „ето да се почерпите и да не ми пишете глоби“. Банкнотата паднала на пода между предната дясна седалка и предна дясна врата.

Виждайки действията на обвиняемия и чувайки думите му полицейските служители излезли от автомобила, като св.П.Н. затворил прозореца на вратата си и заключили автомобила, с цел да запазят местопроизшествието, след което незабавно задържали подсъдимия, като му поставили белезници. Св.К. се обадил на дежурния в РУ Враца и съобщил, че водача на проверявания автомобил Р.Б. е подхвърлил в автомобила пари.

От страна на дежурен ОДЧ РУ Враца била уведомена незабавно дежурно - следствена група, начело с разследващ полицай и след пристигането й на място, с първо действие по разследване - оглед на местопроизшествие, започнал в 17.40 минути, било дадено началото на бързо производство.

При извършения оглед на полицейския автомобил, намерен паркиран със затворени врати и прозорци, на пода между предна дясна седалка и предна дясна врата е намерена банкнота с номинал от 10 /десет/ лева и със сериен номер БП 2071831, приложена като веществено доказателство по делото.

Горната фактическа обстановка се установява както от самопризнанията на подсъдимия, така и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите К., Н. и К.К., от протокола за оглед на местопроизшествие и изземване на веществени доказателства, от докладна записка от А.И.К., справка за нарушител, ежедневна ведомост на личния състав, доклад за проверка на лични вещи на лица и превозни средства, протокол за проверка на лични вещи и МПС, план за провеждане на специализирана полицейска операция, Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з – 748/24.06.2015 г., 2 бр. Удостоверения от МВР ОД Враца „Човешки ресурси“ за длъжностното качество на П.Н.Н. и А.И.К., заедно с длъжностните характеристики на двамата свидетели, свидетелство за съдимост и справка за характеристични данни на Б..

Към момента на извършване на деянието подсъдимият е могъл да разбира и е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Към настоящия момент той е годен да участва в наказателното производство.

Качеството "длъжностно лице" на свидетелите К. и Н. по смисъла на чл.93 т.1 б."а" НК се доказва от представените писмени доказателства - 2 бр. Удостоверения от МВР ОД Враца „Човешки ресурси“ за длъжностното качество на П.Н.Н. и А.И.К.. Всеки от тях по време на деянието е бил на работа като полицай в група "Охрана на обществения ред" от сектор "Охранителна полиция" към РУ на МВР Враца, при ОД на МВР Враца.

При така изложената фактическа обстановка изведена от безпротиворечивите доказателства,  приобщени по реда на чл.283 НПК и описани в съдържателната част, които изцяло кореспондират с признанията на подсъдимия, направени в неговите обяснения и които съдът кредитира изцяло, могат да се направят правни изводи, че на процесните дата и място подсъдимия е дал дар - парична сума - една банкнота от 10 лв. със сериен номер БП 2071831 на свидетелите П.Н.Н. и А.И.К. — всеки от тях длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б."а" НК - полицаи в група "Охрана на обществения ред" от сектор "Охранителна полиция" към РУ на МВР Враца, при ОД на МВР Враца, за да не извършат действия по служба, а именно да не сигнализират компетентните контролни органи от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Враца, за установеното в хода на извършената от тях проверка на неговите документи нарушение по ЗДвП. Този дар е предложен лично от подсъдимия, за да не понесе неблагоприятните последици на евентуална административна санкция, която би последвала от действията на длъжностните лица.

От обективна и субективна страна е осъществен състава на престъплението визирано в чл.304 ал.1 НК.

От обективна страна категорично е установено, че подсъдимият като водач на МПС е предложил на свидетелите К. и Н. паричната сума, след като двамата са констатирали допуснато от Б. нарушение на ЗДвП, и за да не сигнализират компетентните контролни органи от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Враца, за установеното от тях нарушение. Изпълнителното деяние е осъществено чрез извършването на конкретни действия, насочени към тези свидетели и изразяващи се в предоставянето на конкретна парична сума на тяхно разположение и в тяхна власт, респективно в отправяне на покана към свидетелите за установяване на фактическа власт върху паричната сума и за придобиване собственост върху тези пари. Действията на подсъдимия по вземането  на банкнотата, пускането й през отворения прозорец на предна дясна врата на полицейския автомобил, с последващо падане на същата на пода между предната дясна седалка и предна дясна врата, съпроводено с думите "Ето ви да се почерпите и да не ми пишете глоби", са били насочени към получаване на съгласие от страна на тези свидетели да приемат фактически и да придобият дадените от подсъдимия процесни пари.

От обективна страна предложените пари представляват дар, тъй като в случая парите са в наличност и като такива по своята правна характеристика се явяват вещи, а в частност ценни книжа на приносител, които материализират в себе си права, включително и имуществени.

Освен това, от обективна страна подсъдимият е предложил дар /процесните пари/ на две длъжностни лица - служители на МВР, които към момента на деянието са изпълнявали постоянно и срещу заплащане, служба в държавно учреждение – всеки от тях е заемал длъжността полицай в група "Охрана на обществения ред" от сектор "Охранителна полиция" към РУ на МВР Враца, при ОД на МВР Враца.

Другият обективен признак на деянието е, че подсъдимият е предложил парите на длъжностни лица за да не извършат конкретно действие по служба, а именно да не сигнализират компетентните контролни органи от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Враца, за установено нарушение в хода на извършената от тях проверка. Възприемайки техните действия, подсъдимият се е опитал да ги мотивира да не се обаждат на колегите си, като за целта им е предложил 10 лева.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си и обективно е направил всичко необходимо за настъпване на обществено опасните последици - засягане дейността на държавни органи в частност по контрола за спазване на правилата за движение и търсене на административно-наказателна отговорност.

Формата на вината се установява както от обясненията на подсъдимият и признаване на виновността му, така също и от психическото му отношение към деянието и свързания с него резултат към момента на извършването му.

Подсъдимият безспорно е имал в съзнанието си представа, че свидетелите са длъжностни лица, осъществяващи охрана на обществения ред, били са в униформа и са се движили в служебен автомобил със съответни обозначения. Б. е имал и съзнанието че предлага на проверяващите го сумата от 10 лева, както и че това го прави с единствената цел, да не понесе неблагоприятните последици на евентуална административна санкция, която би последвала от действията на длъжностните лица. Подсъдимият е имал в съзнанието си формирана представа, че свидетелите са констатирали извършено от него нарушение на ЗДвП, както и че свидетелите са предприели действия да се свържат с колегите си от сектор "Пътна полиция", за да му съставят именно акт за установяване на извършеното от него. Той е съзнавал характера и съществото на допуснатото нарушения, а именно, че управлява МПС, без да носи в себе си необходимите за това документи.

При горните съображения съдът с присъдата си призна подсъдимия Р.Б. за виновен в извършено "престъпление против дейността на държавни органи, обществени организации и лица изпълняващи публични функции" - активен подкуп, като е дал дар на длъжностни лица, за да не извършат действие по служба, поради което и го осъди и по чл.304 ал.1 от НК, по който текст му наложи наказание.       

При определяне вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимия, за деянието по чл.304 ал.1 от НК, съдът взе предвид смекчаващите отговорността му обстоятелства - семейното му положение, обстоятелството, че лицето е безработно, чистото му съдебно минало, както и критичното му отношение към извършеното от него деяние, но и отегчаващите отговорността му обстоятелство - високата степен на обществена опасност на това деяние и противоречивите характеристични данни.

Съдът не третира направеното от Б. самопризнание като допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство, доколкото същото на практика представлява признаване изцяло на обвинението и е послужило за провеждането на привилегировано съдебно производство.

Съдът не споделя становището на защитата на подсъдимия, че наказанието на Б. следва да се определи при условията на чл. 55 НК. В случая не са налице нито изключителни, нито пък многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

Именно и поради горното, като прецени относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства и ги противопостави на отегчаващите такива, съдът прие, че справедливо оразмереното наказание на подсъдимият следва да бъде определено при условията на чл.54 НК, при превес на първите и затова му определи наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца и "Глоба" в размер на 200 лв.

Така определеното наказание "лишаване от свобода", на основание чл. 58а, ал. 1 НК, следва да бъде намалено с една трета от този срок, т.е. с два месеца, поради което наложи на подсъдимия наказание "лишаване от свобода" за срок от четири месеца и "Глоба" в размер на 200 лв.

При преценката за начина на изтърпяване на това наказание, съдът прие, че с оглед размера му, степента на обществена опасност на деянието и дееца, и най-вече за постигане целите визирани в чл.36 НК, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимия и същевременно да се въздейства предупредително възпиращо върху останалите членове на обществото, не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно. За да достигне до този извод, съдът съобрази и разпоредбата на чл.66 ал.1 НК и на основание този текст отложи изтърпяването на така определеното наказание "лишаване от свобода" с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 53, ал.1, б."а" от НК, съдът постанови предмета на престъплението - един брой банкнота с номинал от 10 /десет/ лева, със сериен номер БП 2071831, да бъде отнета в полза на Държавата.

Причини за извършеното престъпление съдът намира в ниското правно съзнание на подсъдимия, проявената от него самонадеяност при управление на МПС, незачитането на установения правен ред в страната ни и стремеж по неправомерен начин да отклони налагането на административни санкции, които се следват от това му поведение.

При горните съображения съдът постанови присъдата си.

                             

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: