Р Е Ш Е Н И Е №

 

гр.Враца, 02.05.2017 г.

 

ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, в публичното заседание на двадесет и седми април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:    

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛКА ИВАНОВА

           ЧЛЕНОВЕ:ИВАН МАРИНОВ

                                мл.с.ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретаря В.В. и прокурора ЦВЕТЕЛИН РАДОЙНОВ, като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛКА ИВАНОВА ВЧН дело № 167 по описа за 2017 г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

            С определение № 125/02.03.2017 г. по ЧНД № 146/2017 г. на Районен съд-Враца, постановено по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК на осъдения С.Б.К.  е определено общо наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода за съвкупността от престъпления, за които е осъден с влезли в законна сила споразумения по НОХД № 137/2016 г. по описа на Окръжен съд-Враца и по НОХД № 1450/2016 г. по описа на Районен съд-Враца.

На основание чл.24 от НК така определеното общо наказание е увеличено с осем месеца. Определен е първоначален „строг” режим на изтърпяване на общо увеличеното наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.25, ал.2 и чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по НОХД № 137/2016 г. на Окръжен съд-Враца, както и времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” по това дело.

С определението е постановено отделното изтърпяване на наказанието, наложено на К. по ЧНД № 288/2015 г. по описа на Окръжен съд-Враца, като на основание чл.25, ал.2 от НК е приспадната реално изтърпяната част от това наказание.

Срещу така постановения съдебен акт е депозирана въззивна жалба от мл.адв.А.Т., служебен защитник на осъденото лице, в която се оспорва приложението на чл.24 от НК и увеличението на определеното общо наказание с осем месеца. В подкрепа на искането се заявяват като основания младата възраст на осъдения, осъзнаване на вината и разкаянието му. Освен това се поддържа, че неправилно първият съд повторно е ценил като основание за увеличение на общото наказание обремененото съдебно минало на осъдения, тъй като то е послужило за квалифициране на деянията по съвкупността като извършени в условията на опасен рецидив. Претендира се отмяна на приложението на чл.24 от НК, или намаляване срока на допуснатото увеличение. Отделно от това се прави искане за ревизиране на атакуваното определение и в частта, в която е постановено отделното изтърпяване на наложеното на осъдения наказание по ЧНД № 288/2015 г. по описа на Окръжен съд-Враца, с претенции за незаконосъобразност.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция осъденият и служебният му защитник поддържат заявените в жалбата доводи и искания.  

     Участващият в съдебното производство прокурор от Окръжна прокуратура-Враца заявява становище, че процесната жалба е неоснователна и определението на Районен съд гр.Враца, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено във всичките му части.

     Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебното заседание доводи и съображения, и след цялостна проверка на атакуваното определение, приема следното:

     Първоинстанционният съд е събрал в необходимия обем и пълнота и по съответния процесуален ред изискуемите за правилното изясняване на делото писмени доказателства. Същите са анализирани задълбочено и съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи за необходимостта от приложението на правилата за съвкупността по чл.25, вр.чл.23 от НК.

     От данните за съдимост е установено, че жалбодателят С.Б.К. е осъждан многократно, като за времето от 26.05.2009 г. до 18.06.2013 г. има 9 влезли в сила присъди и споразумения, наказанията по които са групирани с определение № 318/08.10.2013 г. по ЧНД № 396/2013 г. по описа на Окръжен съд-Враца, влязло в сила на 24.10.2013 г., с определяне на общи наказания по три групи съвкупности и отделно изтърпяване на две от наказанията пробация. С определение по ЧНД № 288/2015 г. по описа на Окръжен съд-Враца К. е условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му по ЧНД № 396/2013 г. общо наказание лишаване от свобода, в размер на 7 месеца и 26 дни, с изпитателен срок от 7 месеца и 26 дни, през който срок е наложена и мярка на пробационен надзор по чл.42а, ал.2, т.3 от НК. С определение № 201/14.06.2016 г., постановено по НОХД № 137/2016 г. на Окръжен съд-Враца, влязло в законна сила от 30.06.2016 г., на основание чл.70, ал.7, изр.1, пр.1 от НК неизтърпеният остатък в размер на 7 месеца и 26 дни лишаване от свобода, по отношение на който е било постановено УПО, е активиран, при първоначален строг режим в затвор, и е изтърпян на 23.09.2016 г.

     Съдебният статус на К. сочи, че междувременно той е осъден, както следва:

1. Със споразумение по НОХД № 137/2016 г. по описа на Окръжен съд-Враца, за извършено на 30.01.2016 г. деяние по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.„б”, вр.чл.20, ал.2 от НК му е наложено наказание в размер на една година и три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Определението за одобряване на споразумението е влязло в законна сила на 20.04.2016 г.;

2. Със споразумение по НОХД №1450/2016 г. на Районен съд-Враца, за извършено за времето от 19.08.2015 г. до 27.09.2015 г. деяние по чл.214, ал.3, т.2, вр. ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК му е наложено наказание в размер на една година и десет месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Определението за одобряване на споразумението е влязло в законна сила на 14.02.2017 г.

При тези данни правилно първостепенният съд е приел, че са налице условията за групиране на наказанията по цитираните две НОХД - 137/2016 г. и 1450/2016 г., тъй като деянията са извършени преди да има влязла в сила присъда за някое от тях, т.е. в условията на реална съвкупност, с определяне на общо наказание в размер на по-тежкото от една година и десет месеца лишаване от свобода.

За да формира извода си за необходимост от приложението на чл.24 от НК, първоинстанционният съд е изследвал цялостната престъпна дейност на осъдения (виж справката му за съдимост на л.18-27 от съдебното дело), съобразил е данните за изтърпяването на наложените му наказания, включително и тези извън формираната от съда съвкупност от две престъпления. В резултат, съдът е достигнал до извода, че осъденият е лице с висока степен на обществена опасност и изградени престъпни навици, който извод няма причини да не бъде споделен. Извън настоящите две престъпления, които са извършени в кратък период от време в рамките на 4 месеца, все за престъпления в условията на опасен рецидив, К. е осъждан общо с 9 влезли в сила присъди и споразумения, преимуществено за престъпления против собствеността – кражби и грабежи. При извършеното предходно групиране с определение по ЧНД № 396/2013 г. по описа на Окръжен съд-Враца изтърпяването на общото наказание лишаване от свобода е продължило до 18.06.2015 г., когато с определение по ЧНД № 288/2015 г. по описа на Окръжен съд-Враца, на основание чл.70 от НК осъденото лице С.К. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от 7 месеца и 26 дни, с изпитателен срок в размер на неизтърпения остатък. Само два месеца след това, на 19.08.2015 г., К. е извършил първото от деянията, включени в продължаваното престъпление по чл.214, ал.3, т.2 от НК, предмет на едно от настоящите му осъждания, това по НОХД № 1450/2016 г. на Районен съд-Враца. Второто деяние от съвкупността, това по НОХД № 137/2016 г., също е извършено в изпитателния срок на УПО. Или иначе казано, обществената опасност на деянията, включени сега в съвкупността, както и личната обществена опасност на осъдения К., обосновават необходимостта от приложението на разпоредбата на чл.24 от НК, както правилно е преценил и първоинстанционният съд. Срокът от осем месеца, с който е увеличено общото наказание, е в рамките на предвиденото в закона и е под максималната възможност за увеличаване с 1/2 от размера на общото наказание.

В тази насока неоснователен се явява и основният довод на осъдения и защитата му за отпадане приложението на чл.24 от НК или за намаляване срока на увеличението.

Правилно е определен и режимът, при който следва да бъде изтърпяно общото наказание – строг, съгл.чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС, тъй като не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложеното ефективно наказание лишаване от свобода.

В съответствие с чл.25, ал.2 от НК решаващият съд е приспаднал от определеното общо увеличено наказание изтърпяната част от включеното в съвкупността наказание, наложено по НОХД № 137/2016 г. на Окръжен съд-Враца, считано от 23.09.2016 г., видно от приложените справки от ГДИН (на л.28, л.29, л.38 и л.40 от съдебното дело), както и времето, през което осъденият К. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” по същото дело.

Законосъобразно РС е констатирал в мотивите си, че активираният на основание чл.70, ал.7, изр.1 пр.1 от НК остатък в размер на 7 месеца и 26 дни лишаване от свобода следва да се търпи отделно от определеното общо наказание по настоящата съвкупност, тъй като включените в нея деяния (по НОХД 137/2016 г. и 1450/2016 г.) са извършени преди да изтече изпитателния срок по чл.70, ал.6 от НК, определен по ЧНД № 288/2015 г. на Окръжен съд-Враца. Следователно по отношение на тях (настоящото общо увеличено наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода и приведения остатък от 7 месеца и 23 дни лишаване от свобода, за който е било постановено УПО) не са налице условията на чл.25, вр.чл.23 от НК. Тъй като от приложената справка от ГДИН се установява, че този остатък е изтърпян на 23.09.2016 г., правилно съдът на основание чл.25, ал.2 от НК изцяло го е приспаднал.

Тук е мястото да се отбележи, че в приложената справка за съдимост, издадена от Бюрото за съдимост при Районен съд гр.Враца, стр.8 (на л.25 от съдебното дело) е допусната техническа грешка, като неправилно е изписан видът на делото, в рамките на което е бил активиран остатъкът от 7 месеца и 26 дни лишаване от свобода – ЧНД № 137/2016 г. по описа на Окръжен съд-Враца, вместо правилното НОХД № 137/2016 г. по описа на същия съд, която е привнесена и в мотивите на атакувания акт. Освен това, техническа грешка е допусната и в диспозитива на атакуваното определение, абзац последен, където във връзка с  постановеното отделно изтърпяване на приведения остатък от 7 месеца и 26 дни лишаване от свобода, вместо по НОХД № 137/2016 г. по описа на Окръжен съд-Враца, неправилно е изписано ЧНД № 288/2015 г. по описа на същия съд. По мнение на настоящия въззивен състав, констатираните технически грешки не утежняват по никакъв начин положението на осъденото лице, нито правят неясна формираната в мотивите категорична воля на контролирания съд, а и практически не биха довели до затруднения при изпълнение на настоящото определение (доколкото този остатък изцяло е изтърпян и приспаднат на основание чл.25, ал.2 от НК). Ако все пак такива затруднения възникнат, би могло да се иска тълкуване от съда, постановил настоящия съдебен акт, по реда на чл.414 от НПК.

Предвид гореизложените съображения, ВОС намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение-потвърдено.

     Воден от горните мотиви и на основание чл.341, ал.1 вр.чл.338 от НПК, Врачанският окръжен съд

 

                   Р  Е  Ш  И :

     ПОТВЪРЖДАВА определение № 125/02.03.2017 г., постановено по ЧНД № 146/2017 г. по описа на Районен съд гр.Враца, І наказателен състав.

     Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:            ЧЛЕНОВЕ:1.        2.