О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд  наказателно    отделение

в   закрито    заседание на  10.05.2017 год.,

в състав:

 

          Председател:Иван Маринов

   Членове: Снежана Наумова

          мл.с. Веселка Павлова

                                                

При участието на

прокурора                    секретар        

Като разгледа докладваното от съдията Наумова

ВЧН  дело N`232 по описа за  2017 г.

За да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 341, ал.2, вр. чл. 306, ал.1, т.4, пр.2 НПК.

С определение № 94/01.03.2017 год. на Районен съд гр. Бяла Слатина, ІІІ нак. състав, постановено по НОХД № 257/2014 год. по описа на същия съд, на основание чл. 306, ал.1, т.4, пр.2 НПК А.Б.Б.,************* е осъдена да заплати по сметка на НБПП, сумата в размер на 150.00 лв., представляваща разноски за назначения й служебен защитник - адв. К.Д.К. на ДП № 991/2011 год. на РУП гр. Бяла Слатина. .

Срещу така постановеното определение на БСл.РС е постъпила частна жалба от  осъдената А.Б.Б., с молба да бъде отменено. Посочва се, че жалбоподателката е безработна. Няма постоянна работа и съответно финансова възможност да заплати дължимата сума.

Против частната жалба е постъпил писмен отговор от Националното бюро за ПП, с който се оспорва сезиращия акт с аргумент за неоснователност. Позовават се на разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК и задължителните указания дадени с ТР № 4/19.02.2010 г. на ОСНК на ВКС. На това основание се прави искане за оставяне в сила на атакуваното определение на БСл.РС.

Врачански окръжен съд, след като се запозна с данните по делото и изложените в частната жалба доводи и след като извърши служебна проверка на  атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Производството е образувано пред първоинстанционния съд по повод постъпило писмо № ВР-1516-66552/12.01.2017 год. от Националното бюро за правна помощ с изрично искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, както и въз основа на информацията съдържаща се в Решение № ВР-1516-66552/22.08.2014 г. на същото бюро, с което на основание чл. 16, т.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ на адвокат К.Д.К. е било определено и изплатено възнаграждение в размер на 150.00 лв. за предоставена правна помощ на А.Б.Б. по досъдебно производство № 991/2011 год. по описа на РУП Бяла Слатина.

От материалите по делото се установява, че с Постановление от 24.10.2013 год. на разследващ полицай при РУП гр. Бяла Слатина на обвиняемото лице е назначен на основание чл. 94, ал.1, т.2 НПК, в качеството на служебен защитник адв. К.Д.К. от ВрАК. След приключване на разследването, прокурор от РП Бяла Слатина внесъл обвинителен акт, с който на Б. е повдигнато обвинение по чл. 194, ал.3 НК. С присъда № 10/10.07.2014 г. постановена по НОХД № 257/2014 г. съдът е признал подсъдимата за виновна по същото обвинение и я осъдил на наказание пробация. Същата е влязла в законна сила на 28.07.2014 г.

 При тези данни, въззивният състав намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 189, ал.3 НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати направените по делото разноски. В разглеждания случай те касаят само досъдебната фаза на наказателното производство - в размер на 150.00 лв.

Жалбата на  молителката следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Независимо, че държавата финансира правната помощ, като предоставя средства от държавния бюджет, в случаите когато съответното лице бъде признато за виновно и санкционирано за държавата възниква правото да търси направените разходи. Тази законова диспозиция не противоречи нито на общия ЗПП, нито на специалния такъв - чл. 189, ал. 3 НПК, нито на Конвенцията за защита на човешките права и другите свободи. Налице е и друг аргумент. В разпоредба на чл. 189, ал.3 НПК законодателят не е предвидил никакви изключения, в т.ч. тежко материално положение. Законодателната конструкция съдържа само едно положение, което не се повлиява от никакви обстоятелства и то е при признаване на виновност с акт на компетентен орган, разноските за служебна защита се дължат от осъденото лице.

С горните съображения, въззивният намери жалбата на осъденото лице А.Б. за неоснователна, а определението на БСлРС по реда на чл. 306, ал.1, т.4, пр.2 НПК, с което същата е осъдена да заплати разноски по делото, които са били направени за правилно.

Водим от горното  и на основание чл.345, ал.1 НПК, Врачански окръжен съд

                                    О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 94/01.03.2017 год.  постановено по НОХД № 257/2014 год. по описа на Районен съд гр. Бяла Слатина,

Определението не подлежи на обжалване и протест.

 

                                                             Председател:

 

                                                                                  1.

 

                                                                    Членове:

 

                                                                                  2.