Р Е Ш Е Н И Е

гр. Враца, 1.08.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Врачанският окръжен съд,  Наказателно отделение в публично заседание на  двадесет и осми юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                        

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАРИНОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНА НАУМОВА

ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

 

            с участието на секретаря Виолета Вълкова и прокурор Камелия Трифонова, като разгледа докладваното от мл. съдия Веселина Павлова ВЧНД № 332 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство е по реда на гл. XXI, съгласно чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 НПК.

            С Определение № 100/19.05.2017 год., постановено по ЧНД № 98/2017 год. на РС гр. Оряхово е оставено без уважение предложението на Районна прокуратура гр. Оряхово с правно основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. с чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК за групиране на наказанията, наложени на осъденото лице М.В.М., ЕГН ********** ***.

От съдебния акт е останала недоволна Районна прокуратура гр. Оряхово, подала протест срещу него, в който се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Излагат се доводи, че с Решение № 33/28.01.2016 г. по НОХД № 1190/2015 г. на САС е оставено в сила извършено групиране на наказание по НОХД № 374/2014 г. на РС Козлодуй с наказание по НОХД № 108/2012 г. и че се касае за деяния по присъди, които са в съотношение на рецидив, без да бъде отчетено, че е нарушен материалния закон - чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 НК. Не е отчетено и това, че наказанието по НОХД № 13/2011 г. е в съотношение на рецидив с наложеното по НОХД № 374/2014 г. и никъде не е коментирано извършеното кумулиране на накзанието по НОХД № 13/2011 г. с това по НОХД № 108/2012 г. Сочи също, че предложението на РП Оряхово по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е за цялостна кумулация, поради новонастъпили обстоятелства - нова присъда по НОХД № 266/2015 г. по описа на РС Оряхово. От своя страна това обстоятелство е дало основание на прокуратурата да поиска прилагане на чл. 24 НК с внасяне на искането за цялостна кумулация пред РС Оряхово. Намира също, че РС Козлодуй с определението си по НОХД № 374/2014 г. е нарушил постановките на Постановление № 4/1965 г. и ТР № 9/1960 г. на ОСНК на ВС, тъй като е недопустимо извършването на частична кумулация без съобразяване на всички присъди на осъденото лице и кумулирането на наказания за престъпления в рецидив. При тези аргументи с оглед наличието на нова присъда спрямо осъдения и нарушението на материалния закон при извършеното кумулиране по НОХД № 374/2014 г. намира, че няма пречка за извършването на нова цялостна кумулация и в този смисъл е отправена молба за отмяна на протестираното определение и решаване на въпроса съобразно изложените доводи и съображения.

Осъденото лице и неговия защитник не са подали отговори и/или възражения срещу протеста.

  Във въззивното призводство представителят на ВрОП поддържа подадения протест и доводите за неправилност и незаконосъобразност на постановения по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК съдебен акт, като моли за отмяна на последния и решаване на въпроса съобразно изложеното в протеста.

Осъденият М.В.М. чрез служебния си защитник - адв. В.К., заявява становище за неоснователност на протеста и законосъобразност на постановеното определение, като моли за потвърждаване на последното. Защитникът намира за правилни мотивите на съда, че не са налице основания за преразглеждане на въпроса за съвкупността и групиране на наказанията, след като последната влязла в сила присъда е за престъпление в рецидив с останалите и наказанието не може да се кумулира с никое от предходните осъждания. Освен това относно атакуваното групиране по НОХД № 374/2014 г. на РС Козлодуй намира, че въпросът за неговата законосъобразност е окончателно решен с Решение № 33/28.01.2016 г. на САС, с което е оставено без уважение предложение на гл. прокурор за възобновяване на производството по делото в частта, с която са групирани наказанията по присъдите по НОХД № 374/2014 г. и НОХД № 108/2012 г. на РС Козлодуй.

При упражняване правото си на лична защита осъденият М.М. поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума моли за потвърждаване на обжалваното определение на РС Оряхово.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт на основание чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:

            Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна в процеса и против подлежащ на обжалванесъдебен акт, при което е процесуално допустим. Разгледан по същество обаче, протестът е неоснователен.

            За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е събрал в необходимия обем и пълнота и по съответния процесуален ред изискуемите за правилното изясняване на делото писмени доказателства. Същите са анализирани задълбочено и последователно, с подробно изложена хронология на всички осъждания, извършени групирания и други действия във връзка с тях, касаещи влезлите в сила присъди спрямо осъдения и наложените му наказания. Настоящата инстанция се присъединява към фактическите констатации на РС Оряхово във връзка с установеното от него при подробния анализ на всички данни по делото, като крайният правен извод на съда за неоснователност на искането на прокуратурата се явява правилен, но по различни от изложените от него правни съображения. Във връзка с последните въззивният съд не споделя виждането на първоинстанционния съд и на защитника на осъденото лице, че последното осъждане на М. по НОХД № 266/2015 г. по описа на РС Оряхово не е основание за преразглеждане на извършените групирания само поради факта, че то е в рецидив с всички останали осъждания и няма как да попадне в съвкупност с вече кумулирани наказания. Последното само по себе си е вярно, но всяка нова влязла в сила присъда е основание за нова преценка на съда и за преразглеждане на въпроса за съвкупността, независимо дали ще се стигне до извод за наличие на такава възможност и необходимост от ново прегрупиране. В този смисъл са постановките на т. 3 от ТР № 3/16.11.2009 г. по т.д. № 3/09 г. на ОСНК, които първоинстанционният съд не е отчел, но като краен резултат атакуваното определение се явява правилно по следните съображения:

            Спорният въпрос касае главно влезлите в сила присъди по НОХД № 13/2011 г., НОХД № 108/2012 г. и НОХД № 374/2014 г. Сред тях е налице още една влязла в сила присъда по НОХД № 447/2011 г., но наказанието е пробация, изтърпяна самостоятелно от останалите наказания лишаване от свобода по НОХД № 13/2011 г. и НОХД № 108/2012 г., тъй като по-неблагоприятен се е явявал вариантът пробацията да се кумулира с наказанието по НОХД № 108/2012 г. От друга страна престъпленията на осъдения по НОХД № 13/2011 г. и НОХД № 374/2014 г. са в рецидив, но същите поотделно са в съвкупност с това по НОХД № 108/2012 г.

            Преди влизане в сила на присъдата по НОХД № 374/2014 г. е извършено групиране на наказанията по НОХД № 13/2011 г. и НОХД № 108/2012 г. /и двете по 9 месеца лишаване от свобода/, като е определено за изтърпяване общо най-тежко наказание от 9 месеца лишаване от свобода и е приспаднато изтърпяното такова от 9 месеца по НОХД № 13/2013 г. В последствие - след влизане в сила на присъдата по НОХД № 374/2014 г., с наказание 3 години лишаване от свобода, съдът е направил нова преценка, като е променил горната група и е групирал накзанията по НОХД № 374/2014 г. и НОХД № 108/2012 г., с общо най-тежко наказание от 3 г. лишаване от свобода с приспадане на изтърпяното такова от 9 месеца по НОХД № 108/2012 г. Това действие на съда не е незаконосъобразно или недопустимо, тъй като е направена нова преценка за групиране и правилно е приспаднато изтърпяното по НОХД № 108/2012 г. наказание от 9 месеца. Последното след групирането му с това по  НОХД № 13/2011 г. и приспадане на изтърпяното наказание по последното, се счита за изтърпяно и като такова законосъобразно е приспаднато при новото групиране от общото определено най-тежко наказание от 3 години лишаване от свобода. В този смисъл не се установява нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 НК, като са неоснователни твърденията в протеста, че е налице незаконосъобразно групиране на наказания по присъди за извършени престъпления, които са в рецидив. Действително, както е посочено в сезиращия въззивната инстанция протест, задължение на съда е да провери по коя от възможните съвкупности общото наказание заедно с наказанието за рецидивното престъпление е най-благоприятно за осъдения и тогава да постанови общо наказание за съвкупността и това за отделно изтърпяване. В конкретния случай при преценката на установените две възможни съчетания между осъжданията по НОХД № 13/2011 г., НОХД № 108/2012 г. и НОХД № 374/2014 г., на практика като краен резултат за осъдения по възможните към настоящия момент два варианта за цялостно групиране /имайки предвид наличието на пълна информация за всички осъждания на М.М./, въззивния съд установи еднакъв краен размер на общото наказание, което следва да се изтърпи, заедно с отделното изтърпяване на пробациите по НОХД № 447/2011 г. и по НОХД № 266/2015 г. Към настоящия момент може да се направи заключение, че направените до момента кумулации се явяват еднакво благоприятни за осъдения и по-благоприятно съчетание не може да бъде установено, имайки предвид, че при групирането на наказанията по НОХД № 374/2014 г. и НОХД № 108/2012 г. не е извършено увеличение на наказанието по чл. 24 НК и към настоящия момент тази възможност се явява преклудирана. В тази връзка искането на прокуратурата за направата на нова цялостна кумулация съобразно принципа за по-благоприятното съчетание и в същото време прилагане на чл. 24 НК е неоснователно, тъй като в случая съдът не намира основание за ново прегрупиране на наказанията. Неоснователни се явяват и твърденията, че спрямо осъдения е била налице недопустима частична кумулация, като не се установи и допуснато съществено нарушение на материалния закон при предходните групирания и формираните съвкупности.

     Предвид изложените съображения, изследвайки всички осъждания на М.М. до момента и след като прецени за кои от тях са налице предпоставките на чл. 25, във вр. с чл. 23 НК и то в най-благоприятното за осъдения съчетание съобразно принципа, възприет в т. 9 на ПП № 4/1965 г. на ВС на РБ и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС, настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставки за прегрупиране на наказанията, поради което протестът следва да бъде оставен без уважение, а атакуваното определение - потвърдено. Съдът отчете и факта, че е направен опит за корекция и пререшаване на въпроса за съвкупността по реда на извънредния способ на гл. XXXIII НПК - "възобновяване на наказателни дела" с подобни аргументи на посочените в сезиращия настоящата инстанция протест, но решаващият съд не е установил нарушение на закона и е оставил без уважение депозираното искане.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 341, ал. 1, във вр. с чл. 338 НПК, Врачански окръжен съд

 

                                         Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДА Определение № 100/19.05.2017 год., постановено по ЧНД № 98/2017 год. на РС гр. Оряхово.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

                         

 

    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                         

 

                      2.