Р Е Ш Е Н И Е №...

 

гр. ВРАЦА,  02.08.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачански окръжен съд наказателно отделение

в публичното заседание на  28.07.2017 година,

в състав:

 

                   Председател: Иван Маринов

                          Членове: Снежана Наумова

                                 мл.с. Веселина Павлова

в присъствието на:

прокурора Камелия Трифонова и  секретар Виолета В.

като разгледа докладваното  от  съдия Наумова             

ВНАХ  дело N`416    по описа за 2017  год.

За да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.

С решение  № 74/05.05.2017 год. на трети нак. състав на Районен съд гр. Мездра, постановено по НАХД № 460/2016 година, обвиняемия С.П.С., ЕГН:*********, роден в гр. Мездра,  живущ ***, българин, български гражданин,  женен,  не осъждан,   средно образование, е признат за виновен в това, че  на 18.05.2016 година  в с. Стояновци, община Роман, на ул. „Христо Ботев” е причинил  лека телесна повреда на  Е.Д.В.от същото село, изразяваща се в оток на окосмената част на главата, кръвонасядане  и повърхностна  разкъсно-контузна рана на горна устна и замъгляване на съзнанието, което й е причинило временно разстройство  на здравето, не опасно за живота, като деянието е  извършено по хулигански подбуди  - престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр. първо вр. чл. 130 ал.1  НК.

На основание 378 ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а НК обвиняемия С. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказания глоба в размер на 1000 л. в полза на държавата.

Осъдил е С.С. да заплати в полза на ОД МВР- Враца сумата от 75.00 лева за СМЕ.

Осъдил е С.С. да заплати в полза на  РС-Мездра общо  сумата от 161,96 лева  за пояснение към СМЕ и изготвяне на  АТЕ.

От съдебния акт на РС гр. Мездра е останал  недоволен обвиняемия С., който чрез договорния си защитник в депозираната жалба релевира оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и постановяването му при липса на доказателства в подкрепа на поддържаното обвинение. Жалбата е изключително подробна, но в обобщен вид акцентите могат да бъдат обособени в две групи - липсата на преки очевидци на инцидента и позоваването на показания на полицейски служители пристигнали на място след него, както и предхождащите инкриминираното деяние влошени отношения между страните и обидното поведение на пострадалата на инкриминираната дата, което изключва квалифициращия признак "по хулигански подбуди". На основание изложеното се предлага въззивната инстанция да отмени решението на първостепенния съд и постанови ново, с което да  оправдае  С. изцяло по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл. 130, ал.1НК.

В разпоредително заседание проведено на 13.07.2017 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК след проверка на материалите по делото, прецени че за изясняване на значимите за производството обстоятелствата не се налага допълнителното събиране на гласни и писмени доказателства, и доказателствени средства.

В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, защитникът на обвиняемия С.С. - адв. Р.Б. от ВрАК, заявява, че поддържа въззивната жалба на основание доводите изложени в нея. В защитната пледоария се акцентира върху отсъствието на поддържания от прокуратурата квалифициращ признак "хулигански подбуди". Позицията се основава на дългогодишните влошени отношения между участниците в инцидента, което обстоятелство, наред със събраните по делото доказателства - показанията на св. К.Й., опровергават изводите на решаващия съд. Оспорва се и заключението на първостепенният съд за доказаност на обвинението, отправяйки упреци към направения доказателствен анализ. С него са отхвърлени напълно необосновано показанията на единствения очевидец на случая и са кредитирани такива със съмнителна доказателствена стойност. На основание изложеното се подновява искането за отмяна на решението на РС и постановяването на нова, с което обвиняемия С. бъде оправдан изцяло.

Пред въззивният съд представителят на Врачанска окръжна прокуратура намира, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства, в това число провеждането на следствен експеримент и назначаването на автотехническа експертиза, които в своята съвкупност са довели до изясняване на фактическата обстановка. Направения доказателствен анализ е окачествен като правилен и законосъобразен, довел обосновано до извода за наличие на "хулигански подбуди". Счита се, че дори да са били влошени отношенията между обвиняемия и пострадалата, при конкретната ситуация последната не е имала нито време, нито начин да провокира негативно отношение срещу себе си. Срещата е била случайна и С. немотивирано е нанесъл удар на В.. По изложените съображения, прокурора от въззивната прокуратура намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила, а въззивната жалба отхвърлена като неоснователна.

Врачански окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице основание за неговата отмяна или изменение, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, и доказателствени средства обсъдени в мотивите на решението. Въз основа на този доказателствен материал решаващият съд е установил следната фактическа обстановка, която настоящият съд възприема напълно и без кореции, а именно:

Пострадалата Е.Д.В.от с. Стояновци, обл. Враца работи като магазинер със сключен трудов договор, в магазин намиращ се в къщата на Т.Б.В.от същото село. На 18.05.2016г. тя била на работа през целия ден. Около 19,40 часа излязла от магазина, като го заключила и тръгнала към намиращия се на около 50 метра от къщата контейнер за боклук, за да изхвърли отпадъци от магазина. В едната си ръка държала слънчогледови семки и ги люпила с уста. В момента, в който стигнала до въпросния контейнер, по пътя откъм  гр.Роман се задал черен джип марка "БМВ Х5“. Пострадалата познавала добре автомобила, като собственост на обвиняемия С.П.С.. Последния развивал бизнес, в т.ч. и търговия с хранителни продукти. В близост до магазина в който работела В., дядото на С. притежавал магазин за хранителни стоки, където обвиняемия работел. Когато джипа я подминал, тя ясно видяла и разпознала, че автомобила се управлява от С. и в него не пътуват други лица. Джипа я подминал, но след около 10-15 метра рязко спрял, върнал се на заден ход, като спрял до нея. От джипа слязъл обвиняемия С.. Приближил  се към В. с думите „мършо, защо плюеш по мене, ще те очистя“. На която реплика пострадалата спокойно отвърнала, че не го плюе, а люпи семки и дори му показала ръката си в която държала слънчогледови семки. В този момент обвиняемия й нанесъл силен удар с външната страна на лявата си длан по дясната буза на пострадалата. Удара бил силен и от него В. паднала на земята. При падането си ударила главата в каменната настилка на това място, където по принцип би следвало да има тротоар. Обвиняемият веднага се качил на джипа си и заминал по посока центъра на селото.

Очевидци на инцидента станали свидетелите Ц.И.Ц.и С.С.С..Последния се притекъл на помощ на В.. Помогнал й да се изправи и я завел пред магазина където седнала на стол. По-късно пострадалата подала сигнал до РУ на МВР Роман. На място пристигнали двама полицейски служители - П.Ц.и П.Й.. По отношение на обвиняемия бил изготвен предупредителен протокол.

От заключението на съдебно медицинската експертиза е видно, че от силния удар в лицето и последвалото падане на земята пострадалата Елка В. е получила оток на окосмената част на главата, кръвонасядане  и повърхностна разкъсно-контузна рана на горна устна, и замъгляване на съзнанието. По механизъм нараняванията отговарят да са получени по описания начин - при побой и последвало падане на земята. Те са й причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Тези наранявания покриват обективния критерий на лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК.

Посочената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - гласни, писмени и експертизи. Гласни: показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Е. В. - пострадала от престъплението, К.Т., П.Ц.и П.Й. - полицейски служители, Ц.Ц.и С. С. - очевидци на инцидента, Н.Ц.- кмет на с. Стояновци; Писмени доказателства: съдебно медицинско удостоверение № 134/2016 г. /л.19 ДП/, медицинско направление /л. 20 ДП/, медицинско направление /л.21 ДП/, експертно решение № 5400/15.112013 г./л.22 ДП/, фиш за оказана спешна медицинска помощ /л.22 ДП, справка от Националния институт по метеорология и хидрология, филиал Плевен /л.26 от съдеб. дело/, заверени фотокопия на свидетелство за регистрация на лек автомобил марка БМВХ5 с ДК № ВР2772ВМ /л. 29-30 от съдеб. дело/, трудов договор № 1/23.06.2010 г. между ЕТ "Химет 99 С. С.", като работодател и обвиняемия С. /л. 46 от съдеб. д./, писмен отговор от официалния представител за България на БМВ Груп, съдебно медицинска експертиза и автотехническа експертиза.

Първоинстанционният съд е подложил на задълбочен, обстоен и детайлен анализ целия доказателствен материал, въз основа на което е изградил и своите правни изводи, които настоящия съдебен състав намира за правилни, обосновани, законосъобразни и споделя напълно, поради което възприе фактическата обстановка идентична с тази, приета от първата инстанция.

Правилно е прието за безспорно доказано фактите касаещи времето и мястото на възникналия инцидент и участието на обвиняемия С. и пострадалата свидетелка В..  В тази връзка са послужили както обясненията на обвиняемия, така и показанията на свидетелите В., Ц.Ц.и С. С..

Относно хронологията на събитията от установената дата и час, Районният съд много точно е отграничил двете групи противоречиви гласни доказателства: тази на подсъдимия С. и св.К.Й. от една страна и втората съставена от пострадалата В., свидетелите Ц.Ц., С. С. П.Ц.и П.Й.. Първата група при изясняване на фактите, касаещи възникването на конфликта между участниците, установява, че с предизвикателното си и обидно поведение спрямо С.,  В. е била негов инициатор и това е довело до нанасянето на удар от страна на обвиняемия. В същото време втората група свидетели установяват точно обратна фактология относно причината за инцидента, а именно, че С. без повод и основание е върнал управлявания от него автомобил, обидил е В. и й е нанесъл удар с опакото на ръката си по лицето. Въззивният съд изцяло се солидаризира с решението и мотивите  на първоинстанционният съд да кредитира показанията на втората група свидетели. С основание е прието, че те са добросъвестни, последователни, еднопосочни, подчинени на житейската логика, безпротиворечиви и подкрепени от останалите доказателствени източници.

Ето защо настоящия състав не споделя упреците на защитника на обвиняемия, че необосновано показанията на единствения очевидец К.Й. са игнорирани напълно, а са кредитирани показанията на свидетелите Ц. и С., посочени като очевидци доста след инкриминираната дата.

Показанията на пострадалата са последователни и обективни. Не е налице противоречие, което налага изключването им от подкрепящите доказателствени източници. Неправилно в този смисъл е твърдението на защитата, че свидетелите Ц. и С. са посочени на по-късен етап, а не веднага след инцидента. Подобно поведение от страна на пострадалата е напълно логично и житейски оправдано. От нейните показания, от сведенията подадени от Ц. и С., както и от заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че след удара и падането на земята В. се е намирала в замаяно състояние и шок от внезапното  нападението. Ето защо е обяснимо, че в първоначалния момент тя не е съобщила за лицата, които са се намирали на инцидента и са станали очевидци на агресията проявена от С. спрямо нея.

В същото време не може да се даде подобна оценка на обясненията на обвиняемия. В показанията си, свидетелите П.Ц.и П.Й. - полицейски служители, посетили местопрестъплението установяват, че при разговора си със С., той е заявил, че не е напускал магазина, в който работи от 16.00 часа на същата дата. По-късно при проведения в хода на съдебното производство разпит, е променил изцяло обясненията си, съобщавайки, че на инкриминираната дата е пътувал до гр. Роман и на връщане е станало спречкването му с В., сочейки дори очевидец - св. Й.. И двете му твърдения се опровергават изцяло от показанията на свидетелите В., Ц. и Й., от проведения следствен експеримент и заключението на автотехническата експертиза. Същите по несъмнен начин установяват, че инцидента е провокиран от самия подсъдим, че в управлявания от него автомобил е пътувал сам и че немотивирано е нанесъл удар на пострадалата, в следствие на което са й причинени описаните телесни увреждания.

Убедително първата инстанция не е дала вяра на показанията на св.К.Й., която очевидно се опитва да подкрепи защитната теза на подсъдимия. Същата твърди, че на инкриминираната дата пътувала заедно с подсъдимия и е наблюдавала през цялото време разигралите се събития, оправдавайки С. чрез твърдения за предизвикателно поведение на пострадалата В.. Изложеното от свидетелката остава изолирано и неподкрепено от останалите доказателствени източници. Свидетелите В., С.С. и Ц.Ц.са категорични, че в момента на инцидента са се намирали на близко разстояние от автомобила управляван от подсъдимия и ясно са видели, че в купето освен водача няма други пътници. Показанията им се подкрепят и от проведения от първоинстанционния съд следствен експеримент, както и от заключението на автотехническата експертиза, която заключава, че коефициента на светлинна пропускаемост на задното челно стъкло, стъклата на задни лява и десни врати и странични стъкла на багажното отделение  е 75 %. При поглед отзад и странично под ъгъл 90 градуса има видимост към купето и находящите се в него обекти. Несъмнено, че както пострадалата, така и свидетелите очевидци в изправено състояние, са се намирали под посочения в експертизата ъгъл и при това положение са имали добра видимост към вътрешността на купето.

          Ето защо съдът не споделя възражението на защитата за превратна оценка на събрания доказателствен материал от страна на решаващия съд. В съответствие с разпоредбата на чл. 378, ал.2 НПК при разглеждане на делото той е ценил всички доказателства събрани в ДП и е събирал нови в съдебно заседание за изясняване на обективната истина. В мотивите си изключително обстойно е обсъдил всички относими към делото доказателства, ценени са правилно поотделно и в тяхната съвкупност, което му е позволило правилно да изясни фактическата обстановка и да приеме, че обвиняемия С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 НК.

Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, защитаващи неприкосновеността на човешкото здраве и телесен интегритет на личността.

От обективна страна, на 18.05.2016 г. в с. Стояновци, общ. Роман на ул. "Хр. Ботев" чрез нанасяне на удар с опаката страна на ръката си на Е.Д.В.й е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток на окосмената част на главата, кръвонасядане и повърхностна разкъсно-контузна рана на горната устна, и замъгляване на съзнанието, което й е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както деянието е извършено по хулигански подбуди.

То е осъществено от обвиняемия при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е и е целял настъпването на предвидените в съответния текст общественоопасни последици. Между удара нанесен с ръка от страна на С. и последвалото падане върху каменна настилка е налице причинна връзка с получените от В. телесни увреждания, в какъвто смисъл е и заключението на съдебно-медицинската експертиза.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че деянието е извършено по хулигански подбуди, тъй като причиняването на телесното увреждане е било извършено на публично място - пред хранителен магазин в с. Стояновци, ставайки достояние на широк кръг от лица.

Действията на обв. С. се преценяват като непристойни, противоречащи на установения в обществото морал и порядък. Те са израз на буйство и невъздържаност и не са били предизвикани по никакъв начин от страна на В.. Ето защо съдът намира, че те са извършени от обвиняемия безпричинно и безмотивно. Събраните по делото доказателства несъмнено сочат, че пострадалата не е извършила каквито и да е противозаконни действия, които да са предизвикали в С. раздразнение и да са предпоставили акта му на насилие. С описаните действия е изразил явно своето неуважение към обществото и неговите разбирания за спокойствие, а така също е изразил и неуважение към личността и телесната неприкосновеност на В..

Акцента в защитата на обвиняемия е поставен върху лошите отношения между участниците и предизвикателното поведение на В.. По отношение на второто твърдение, съдът в предходните абзаци е изложил аргументи, защо приема, че то не е налице. По отношение на твърдението за влошени отношения, въззивният съд намира, че такива са съществували с десет годишна давност. Но дори и тяхното наличие да обуславят мотив в действията на С., не се изключва хулиганството/както правилно е отбелязал РС, позовавайки се на П № 2/74 г. на Пленума на ВС/, когато деецът с поведението си далеч надхвърля рамките на личната разпра, какъвто е разглеждания случай. Съгласно т.3 от цитираното постановление когато нанасянето на обидата, причиняването на телесната повреда или извършването на други подобни действия е станало по чисто личен мотив, тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл /възприето е от решаващия съд в мотиви/, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и са изразили явно неуважение към обществото.  Това е така защото субективната страна на престъплението не се определя от мотива или целта на дееца, а от съдържанието на неговия умисъл, обективиран чрез действията му.

Този съдебен състав намира, че законосъобразно производството е протекло по реда на Глава Двадесет и осма от НПК, защото са налице всички предвидени в нормата на чл. 78а НК предпоставки. Престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 НК е умишлено и за него законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години. Обвиняемия не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. С престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, както и не са налице ограниченията наложени с ал.7 на същия текст.

Наложеното на обвиняемия наказание  глоба в размер на 1000 лв. е съобразено с личността  на обвиняемия, с доказателствата по делото, определено е при правилна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Въззивният съд се солидаризира напълно с извода, че с така определеното по размер наказание в най-пълна степен ще се постигнат целите, визирани в чл. 36 НК.

С оглед на обстоятелството, че обвиняемия е признат за виновен по обвинението, за което прокуратурата е внесла постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, първоинстанционният съд правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК му е възложил в тежест направените по делото разноски в размер на 75 лв. в полза на ОД на МВР гр. Враца и 161, 96 лв. в полза на РС-Мездра.

При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания за изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 378, ал.5, вр. чл. 334, т.6, вр. чл. 338 НПК, Врачански окръжен съд

 

                                               Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение  № 74/05.05.2017 год., постановено по НАХД № 460/2016 година по описа на Районен съд гр. Мездра

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                                               Председател:

 

                                                                                                   1.

 

                                                                                      Членове:

 

                                                                                                    2.