Р Е Ш Е Н И Е №...

гр. Враца, 24.08.2017год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в публично    заседание на двадесет и четвърти август две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                               Председател:ВЕСЕЛКА ИВАНОВА                                      Членове:ЛИДИЯ КРУМОВА                                                                                                                    мл.с.СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

                                 

при секретаря Христина Цекова и с участието на прокурора Ивайло Хайтов, като разгледа докладваното от съдия Крумова ВЧН дело N 492 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 163, ал.1 Закона за здравето /ЗЗ/.

Образувано е по жалба на А.Г.П. ***, чрез особеният й представител адв. М.Д., против решение № 250 от 10.08.2017 год., постановено по ЧНД №809/2017 год. по описа на РС гр. Враца, с което на основание чл. 162 от ЗЗ лицето А.Г.П., ЕГН ********** *** е настанена на задължително лечение в стационарна форма в Център за психично здраве гр. Враца, за срок от един месец.

От изложеното в жалбата се извеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се в жалбата, че срокът за който лицето е настанено на лечение е дълъг, липсват основания за настаняване на принудително лечение с оглед дадено съгласие за доброволно такова и неправилен отказ на съда да назначи петорна СПЕ. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение, като за изясняване на делото въззивният съд да назначи петорна СПЕ. Алтернативно се прави искане за намаляване срока на задължителното лечение.

Участващият по делото прокурор дава становище за неоснователност на жалбата и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Особеният представител на лицето- адв. М.Д. *** поддържа жалбата с изложените в нея съображения за отмяна на атакуваното решение.

Освидетелстваната П.  също поддържа жалбата, като заявява, че експертизата, въз основа на която е настанена за лечение е необоснована, поддържа искането си за петорна СПЕ с вещи лица от гр. София, както и искането си за отмяна на решението на РС.

Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените от страните доводи и съображения, запозна се със събраните пред контролирания съд доказателства и след като направи цялостна служебна проверка на обжалваното решение, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.163, ал.1 от ЗЗ и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е започнало при условията на чл. 157, пр.2 ЗЗ - по предложение на управителя на ЦПЗ Враца ЕООД – д-р Н. И., за задължително настаняване на лечение на лицето А.Г.П., поради приемането й по спешност на 01.08.2017 г. в стационара. Лицето е доведено от екип на РУ Враца и ЦСМП Враца, след жалби на близките й и постановление на РП Враца, в което се съдържат данни за агресивно поведение от нейна страна, за управляване на МПС без да спазва правилата за движение, изказване на самоубийствени намерения.

След като в съдебно заседание на 04.08.2017год. първостепенният съд е изслушал лицето и становището на психиатъра, с определението си е приел, че са налице данни за психично заболяване у А.П., с оглед на което е назначил СПЕ по отношение на нея с вещо лице д-р Ж. П.. Това определение не е обжалвано или протестирано и е влязло в законна сила. С депозирана писмено експертиза вещото лице е отговорило на поставените му от съда въпроси, като в съдебно заседание от 10.08.2017год. е защитило изготвеното от него заключение.

Освидетелствената А.П. е родена на ***г***, с постоянен адрес ***, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, безработна, с ЕГН **********.

От назначената и приета от районния съд съдебно- психиатрична експертиза се установява, че от десет години П. е със заболяване Биполярно афективно разстройство – сегашен епизод маниен с психотични симптоми, което е от кръга на посочените в чл.146 ал.1 т.1 от Закона за здравето. В експертизата се сочи, че П. е психомоторно неспокойна, агресивна, със симптоми за мания и некритична към състоянието си. В хода на проведеното експертно наблюдение в ЦПЗ Враца е установено, че освидетелстваната представлява опасност за себе си, за близките си и за околните. Изложеното в експертното заключение становище е, че А.П. се нуждае от провеждането на задължително лечение в стационарна форма в ЦПЗ Враца, като се предлага продължителността на лечението да е за срок от 1 месец.

Освидетелстваната в с.з. пред първоинстанционния съд е заявила, че няма такова заболяване, каквото е описано в заключението на вещото лице, че желае допускането на петорна СПЕ и, че желае да се лекува доброволно. При проведеното изслушване на освидетелстваното лице, а и от събраните по делото доказателства е видно още, че П. е склонна да проявява агресия и да се държи неадекватно.

При така изяснената фактическа обстановка, настоящият състав на ВрОС намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен. За да постанови същият контролирания съд е спазил стриктно и последователно процедурата по чл.155 и сл. от ЗЗ.

Събрал е в необходимия обем и пълнота за правилното изясняване на делото доказателства, като правилно е приел, че не са налице основания за допускане на разширена СПЕ. Доказателствата са анализирани задълбочено, заедно и поотделно и съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи относно факта страда ли лицето от заболяване, което да е от кръга на посочените в чл.146, ал.1, т.1 ЗЗ, необходимо ли е задължителното му настаняване в специализирано психиатрично заведение, къде да бъде настанено, за какъв срок, както и има ли способност лицето да изразява информирано съгласие за провеждане на лечение и при каква форма да се провежда същото.

Безспорно по делото е установено и правилно е възприето в мотивите на районния съд, че А.П. страда от Биполярно афективно разстройство – сегашен епизод маниен с психотични симптоми, което заболяване е от кръга на посочените в чл.146 ал.1 т.1 Закона за здравето, при което е налице първата предвидена в закона предпоставка за постановяване на задължително лечение по отношение на освидетелстваното лице.

Правилно съдът е отчел и наличието на втората кумулативно предвидена в чл.155 Закона за здравето предпоставка за постановяване на задължително лечение, а именно: освидетелстваната представлява опасност за себе си и за околните  и се нуждае от поддържаща терапия. Относно това обстоятелство, правилно съдът се е позовал както на заключението на в.л. по СПЕ, така и на самите обяснения на лицето. При това правилен е извода на първоинстанционния съд, че освидетелстваната П. се нуждае от провеждането на задължително лечение в стационарна форма в ЦПЗ Враца, както и че същото следва да е с продължителност от 1 месец.

Обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че освидетелстваната П. не е способна сама да изразява съгласие за лечението си, поради липса на критичност към заболяването, при което е определил лице от Община гр. Враца което да дава информирано съгласие за нейното лечение.

При горните мотиви съдът не споделя становището изразено във въззивната жалба и поддържано от жалбоподателката в съдебно заседание, че може да се лекува доброволно. В същото време, освидетелстваната отрича да страда от психично заболяване. Проявлението на заболяването, установено от доказателствената съвкупност е провокирано именно от нейното поведение - спирането на предписаната й поддържаща терапия. Това е довело до рецидивиране на заболяването и до влошаване на състоянието й.

Имайки предвид горното настоящият съдебен състав намира атакуваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано. При постановяване на същото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а законът е приложен точно и правилно. Процесуалните права на страните не са били ограничени и липсват основания за отмяната му в тази насока.

Няма основания за промяна на формата на лечение на лицето, нито за коригиране на срока на лечение, който в никакъв случай не може да бъде определен като дълъг.

По изложените съображения и на основание чл.163 от ЗЗ, Врачанският окръжен съд

                          Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.08.2017 год., постановено по ЧНД №809/2017 год. по описа на РС гр. Враца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от същото да се изпрати за изпълнение в "Център за психично здраве" Враца ЕООД.

 

Председател:........... 

 

 

    Членове:1.........      2..........