О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

гр. Враца, 1.09.2017 г.

 

            Врачански окръжен съд, Наказателно отделение, в закрито заседание на първи септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВА СИМЕОНОВА

                        ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

 

            като разгледа докладваното от мл. съдия Веселина Павлова ВЧНД495 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и сл. от НПК.

            Образувано е по жалба на Т.В.Й. срещу Определение № 211 от 31.07.2017 г. на Районен съд гр. Мездра, постановено по ЧНД № 186 по описа на съда за 2017 г., с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.04.2017 г. С последното Районна прокуратура гр. Мездра е прекратила на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК наказателното производство по досъдебно производство № 360/2016 г. по описа на същата прокуратура и № 332/2016 г. по описа на РУ Мездра, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.

            В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на първоинстанционния акт, като не се споделят изводите в него, с твърдение за неправилна преценка на събраните доказателства и игнориране на възраженията на пострадалия Й.. Той намира, че разпитаните свидетели са предубедени и повлияни от колегиалните си отношения със служителя М.К.. Намира също, че съдът не е обсъдил наличните противоречия в техните показания и е игнорирал данни по делото, според които жалбоподателят намира, че св. К. умишлено и виновно е счупил ръката на пострадалия, като се позовава на медицинско удостоверение № V-293/2016 г. Излага твърдения за наличие на превишаване на правомощията на служителя на ОЗ Охрана гр. Враца - М.К. и в резултат на това - причиняване на тежко счупване на ръката на пострадалия Й. чрез осъществено хващане и извиване на същата. В същото време отрича да е проявявал агресивно поведение, съпротива и нарушаване на реда в съдебната институция, което да породи необходимост от прилагане на сила спрямо него. При тези аргументи моли за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на прокуратурата със задължителни указания за изясняване механизма на деянието и предприемане на действия по реализиране на наказателна отговорност спрямо М.Г. К..

            Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и доказателствата по делото приема следното:

            Жалбата е подадена от легитимирано лице, предвид наличието на правен интерес от протестиране на определението на Районен съд гр. Мездра, в законоустановения седемдневен срок по чл. 243, ал. 6 НПК, поради което е процесуално допустима.

            Разгледана по същество и след преценка на основателността на наведените в жалбата доводи, същата се явява неоснователна, поради следните съображения:

            Досъдебното производство е образувано при условията на чл. 212, ал. 2 НПК за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител, който на 27.09.2017 г. около 11,00 часа в сградата на Съдебна палата гр. Враца е извил дясната ръка на Т.Й., с което му е причинил фрактура на раменната става - средна телесна повреда.

            Представителят на Районна прокуратура гр. Мездра с постановление от 11.04.2017 г. е прекратил наказателно производство по ДП № 360/2016 г. по описа на прокуратурата, ДП № 332/2016 г. по описа на РУ МВР - Мездра, като прекратяването е обосновал с наличие на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК.

 Първостепенният съд е приел и изложил доводи, че прекратителното постановление се позовава на пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото и след анализ на събраните доказателства, е изложил подробна фактическа обстановка, която съвпада с тази, приета от държавното обвинение и обективирана в прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство. Съдът е анализирал и възприел заключенията на назначените по делото експертизи - СМЕ № 430/14.12.2016 г. и СМЕ № 107/17.03.2017 г., които изследват и дават отговори относно механизма на деянието и възраженията на пострадалия относно здравословното му състояние и възможността да извършва активни телодвижения. Споделил е извода на държавното обвинение, че не са налице отклонения от изискуемото от М.К. поведение и че той е действал в съответствие с правомощията си по охрана на реда в съдебната палата. Отделно от това съдът подробно е разгледал и обосновал неоснователността на основните оплаквания на жалбоподателя - за липса на агресивно поведение и съпротива от негова страна, за превишаване на правомощията на служителя на ОЗ Охрана гр. Враца - М.К. и възраженията му по отношение на твърдените противоречия относно причинната връзка, последиците и вината при поведението на К., които според жалбоподателя се съдържат в свидетелските показания, заключенията на експертизите по делото и представеното от него съдебно-медицинско удостоверение и други документи относно здравословното му състояние.

            В рамките на съдебния контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора, първоинстанционният съд проверява постановлението на прокурора за прекратяване относно неговата обоснованост и законосъобразност - арг. от разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК. Проверката за обоснованост обхваща съответствието на приетите от прокурора фактически положения с наличните по делото доказателства, а тази за законосъобразността на постановлението за прекратяване - наличие на съответствие на правните изводи в същото с материалния и процесуален закон.

            В настоящия случай районният съд е възприел мотивите на прокурора за прекратяване на наказателното производство, относно липсата на възможност за категорично установяване на причинно-следствената връзка между действията на К. и настъпилите за пострадалия вредоносни последици, поради което е потвърдил обжалваното постановление като законосъобразно и правилно постановено.

            Въззивният съд намира крайния извод на първата инстанция за правилен.

            На първо място следва да се посочи, че несъмнено са налице данни за причинена средна телесна повреда спрямо жалбоподателя Т.Й., съгласно събраните писмени доказателства, гласни доказателствени средства и заключенията на изготвените в хода на ДП медицински експертизи, които съдът намира, че са изготвени добросъвестно, обосновано и са дали отговор на всички поставени задачи, като не са налице данни за съмнение относно тяхната правилност и коректност при изготвянето им. Вещите лица са работили въз основа на всички медицински документи и материали, събрани в хода на производството, вкл. представената от пострадалия документация. Установени са два възможни механизма на осъществяване на настъпилото телесно увреждане, които се явяват еднакво вероятни - "усукване на мишницата при фиксирано тяло" и "фиксиране на горен десен крайник и усукване на тялото". Налице е категорично заключение, че по медицински път не може да се определи по какъв начин е осъществено счупването, тъй като и в двата случая резулатът е счупване на мишничната кост чрез усукване. От друга страна показанията на свидетелите, присъствали по време на инцидента – М., К., К. и П., са еднопосочни за това, че пострадалият е бил ядосан, крещял е и ръкомахал, разправял се е със служителките от деловодството на РП Враца и е проявявал агресия. В този смисъл са неоснователни твърденията на жалбоподателя, че се е държал възпитано и не е имал агресивно поведение, нарушаващо реда в институцията, което да предизвика намеса на охраната. Напротив - служителките са били принудени да потърсят съдействие от служителите на охраната - в случая св. К., като св. К. е натиснала и паник бутон, с цел съдействие във възникналата конфликтна ситуация и от други охранители. Също така свидетелите сочат, че при пристигането си в деловодството, св. К. е подканил пострадалия да се успокои, да преустанови агресивното си поведение и да напусне деловодството. Това е накарало пострадалия Й. да се ядоса още повече, при което е отказал да напусне и е навлязъл по-навътре в коридора на службата. След това служителят на ОЗ Охрана го е хванал за ръката, без да употребява физическа сила в действието си, в опит да го подкани и изведе навън. Пострадалият се е дръпнал назад към вътрешността на помещението, с цел да отблъсне захвата на охранителя и да остане на място, като в този момент е извикал, че ръката му е счупена. Тези данни сочат, че в създалата се ситуация св. К. не е извършил действия, с които да е превишил служебните си правомощия, тъй като най-напред със спокоен и възпитан тон е приканил Й. да се успокои, а след като той е продължил с агресивното си поведение - го е подканил да напусне деловодството и го е хванал за ръката, за да го изведе навън.

            В депозираната жалба Й. оспорва да е буйствал и да се е съпротивлявал да излезе от помещението на деловодството с твърдението, че е бил неспособен на това, поради употребената физическа сила на служителя на охраната и здравословното му състояние. Последното обаче е позволявало на Й. да извършва активни телодвижения като дърпане, извиване и др., които от своя страна да причинят настъпилото увреждане при механизъм "фиксиране на горен крайник и усукване на тялото" /агр. от заключение на СМЕ № 107/17.03.2017 г./.

            Другият еднакво възможен механизъм на увреждането е "усукване на мишницата при фиксирано тяло", имайки предвид твърденията на Й., че не е оказвал съпротива и че св. К. е извил дясната му ръка назад. Разпитаните свидетели не са възприели такова действие от страна на св. К. и сочат, че последният е хванал Й. с двете си ръце за дясната ръка и го е държал за извеждане от помещението, без да прилага сила спрямо него. Й. обаче силно се е подразнил, започнал е да се дърпа назад в опит да се освободи от св. К., след което е извикал, че ръката му е счупена.

            Двете заключения на назначените СМЕ по делото са категорични в това, че по медицински път не може да се установи по какъв механизъм е настъпило телесното увреждане, което от своя страна прави невъзможно изясняването на настъпилото събитие, имайки предвид показанията на пострадалия и останалите свидетелски показания на лица, които се намират в служебни и колегиални отношения със св. К. и следва при техния анализ и кредитиране от страна на прокуратурата и съда да се подхожда с необходимото внимание и критичност. Поради това и въпреки използването на всички процесуални способи за разкриване на обективната истина, не е налице възможност да се установи по категоричен начин в резултат на чий действия е настъпила средната телесна повреда и по кой от двата възможни механизма е осъществена тя, респ. при съвкупния анализ на доказателствата да се прецени правдоподобността на свидетелските показания.

            В заключение и по изложените съображения, настоящата инстанция намира, че доводите на Районна прокуратура гр. Мездра за прекратяване на наказателното производство са обосновани и в случая прокурорът правилно се е позовал при прекратяването на чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК.

            При този извод на състава, жалбата срещу определението на Районен съд гр. Мездра следва да се остави без уважение, а определението - да се потвърди като правилно и законосъобразно.

 

            Мотивиран от горното, Врачанският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

            ПОТВЪРЖДАВА Определение № 211 от 31.07.2017 г. на Районен съд гр. Мездра, постановено по ЧНД № 186 по описа на съда за 2017 г., с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.04.2017 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК по досъдебно производство № 360/2016 г. по описа на същата прокуратура и № 332/2016 г. по описа на РУ Мездра, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.