О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Враца, 07.09.2017 г.

 

ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

РАДОСЛАВА СИМЕОНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Иванова ВЧНД № 502 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба на Т.Р.М. като законен представител на децата М.Г. и П.Г., чрез адв. К.Т., срещу Определение №214/01.08.2017г., постановено по НЧД № 331/2017 г. по описа на РС- Мездра, с което е потвърдено Постановление от 14.07.2017г. за прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК на наказателно производство по ДП № 2487/2016 г. по описа на РП- Мездра /№ 31/2017г. по описа на РУ- Мездра/ водено срещу М.П.Г. за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК и отмяна на мярката за неотклонение "Подписка".

В жалбата се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно, като се прави препратка към изложените съображения в жалбата пред районния съд. В последната се поддържа, че от събраните доказателства се установява извършването на престъплението по чл. 183 НК, както от обективна, така и от субективна страна. Твърди се, че кредитът от 50 000 лв., макар и изтеглен от жалбоподателката, е предоставен на обвиняемия, като единствена причина за това е невъзможността на последния да бъде отпусната такава сума. Поддържа се, че е нарушена разпоредбата на чл. 148 СК, която забранява прихващане на вземане със задължение за издръжка. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на прокуратурата за внасяне на делото с обвинителен акт в съда.

Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и след като извърши преценката по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, установи, че същата е депозирана в законоустановения седемдневен срок от получаване на определението на РС- Мездра и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По отношение на детето М.М.Г.:

При служебната проверка на атакувания съдебен акт, настоящата въззивна инстанция констатира, че касателно детето М.М.Г. първоинстанционният съд се е произнесъл по една недопустима жалба - подадена от ненадлежна страна.

Безспорно е, че от престъплението по чл. 183 НК, може да има пострадал по смисъла на чл.74 НПК, който е претърпял вреди от престъпното деяние, изразяващо се в съзнателно неплащане на присъдена месечна издръжка за ненавършило пълнолетие лице.

От приложеното на л. 40 от д.п. Решение №49/23.02.2010г. по гр.д. № 667/2009г. по описа на РС- Мездра се установява, че обвиняемият е осъден на заплаща на майката, в качеството ѝ на законен представител на децата, ежемесечни издръжки в размер на 80лв. за детето М. и 60лв. за детето П.. Следователно качеството на пострадал от неплащане на издръжката имат децата М. и П..

От удостоверение за раждане на л. 46 от д.п. се установява, че детето М. е родено на ***г. Същото е навършило 16 годишна възраст на ***г. От този момент майката вече не е законен представител на детето, а то действа лично и със съгласието на своята майка. Последната обаче няма самостоятелно качество на пострадал по смисъла на чл. 74 НПК, поради което и не би могла да бъде надлежна страна в производство по чл. 243, ал.3 НПК.

Вместо да върне жалбата като процесуално недопустима - подадена от ненадлежна страна, първоинстанционният съд я е разгледал по същество, с което е допуснал нарушение на чл. 323, ал.1, т.3 НПК.

Само на това основание въззивната инстанция приема, че обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно - постановено при процесуална недопустимост на жалбата. Подадената жалба против постановлението за прекратяване на наказателното производство касателно детето М. следва да бъде оставена без разглеждане - като процесуално недопустима.

След връщане на делото на РП- Мездра тази непрецизност следва да бъде отстранена, като бъде конституирана като пострадал непълнолетната М.М.Г., действаща лично и със съгласието на нейната майка-Т.Р.М.. След връчване на постановлението за прекратяване на пострадалата М.М.Г. за нея ще тече нов срок за неговото обжалване.

По отношение на детето П. М. Г.:

При служебната проверка на атакувания съдебен акт, настоящата въззивна инстанция констатира, че касателно детето П. М. Г. жалбата е подадена от надлежна страна- майката като законен представител на малолетното дете, поради което е процесуално допустима.

Разгледан по същество, съдът намери същата за неоснователна.

Досъдебно производство №2487/2016г. по описа на РП- Мездра е образувано срещу М.П.Г. за това, след като е бил осъден с Решение №49/23.02.2010г. по гр.д. № 667/2009г. по описа на РС- Мездра да издържа свои низходящи- М.М.Г. и П. М. Г., чрез тяхната майка и законен представител Т.Р.М., за времето от м. май 2010г. до м. януари 2017г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер 80 месечни вноски или общо 11200лв.– престъпление по чл.183 ал.1 НК.

С Постановление от 14.07.2017 г. на РП- Мездра на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство.

С обжалваното в настоящото производство определение РС- Мездра е потвърдил горепосоченото постановление, като е възприел изцяло приетата от прокуратурата фактическа обстановка, както и инкорпорираните в постановлението изводи като обосновани, правилни и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.

Настоящата въззивна инстанция, като самостоятелен ръководно-решаващ орган в производството по чл. 243, ал.7 от НПК, намира от фактическа страна следното:

Децата М.М.Г. и П. М. Г. били родени през 2001г., респ. 2003г., от фактическото съжителство между Т.Р.М. и М.П.Г., което продължило до 2008г.. С Решение №49/23.02.2010г. по гр.д. № 667/2009г. по описа на РС- Мездра родителските права са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща на децата си ежемесечна издръжка в размер на 80лв. за детето М. и 60лв. за детето П..

По време на съвместното съжителство Т.М. изтеглила на свое име кредит от "Райфайзенбанк" в размер на 50 000лв.. Както по време на фактическото съжителство, така и след раздялата на родителите, майката Т.М. инцидентно извършвала вноски, като кредитът в огромната си част, а в последните години изцяло, се погасявал от бащата М.Г.. Той внасял съответните суми лично или чрез своя брат И. Г. или своя съсед С. С.. Първоначално служителите на банката не вписвали, че направените вноски по кредита са извършени от М.Г.. Вследствие обаче по изрично настояване на вносните бележки започнало да се изписва неговото име.

Ежемесечните вноски по кредита били в размер между 500лв. и 550лв., което значително надвишава размера на определената издръжка в размер на 140лв. общо за двете деца. С оглед на това между М. и Г. съществувала уговорка, по силата на която Г. да изплаща вноските по кредита на М., а последната да счита това за погасяване на задължението му спрямо нея за издръжка на двете им деца.

На 03.06.2010г. при ДСИ при РС- Мездра било образувано изпълнително дело с взискател Т.М. и длъжник М.Г. с предмет парично вземане за месечна издръжка в размер на общо 140лв. в полза на децата М. и П..

Междувременно децата М. и П. редовно осъществявали контакти с баща си, получавали различни суми от него, както по повод на празници и за ежедневни нужди, така и за дрехи, учебни материали и храна. Освен това бащата полагал и грижи за децата си, като контактите му с тях редовно надвишавали рамките на определения режим за лични контакти.

С Определение от 20.01.2017г. по гр. д. №1191/2016г. на РС Мездра е одобрена спогодба между родителите, според която упражняването на родителските права се предоставя на бащата, като майката се задължава да заплаща на последния издръжка в общ размер от 150лв.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите В. С., И. Г., М.Г., П.Г., С. С. и Б. И.. Същите са в достатъчна степен последователни, изчерпателни, убедителни, хронологично подредени, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира изцяло. Следва да се отчете, че с изключение на св. Б. И. и св. С. С., останалите посочени свидетели са в роднински връзки с обвиняемия, но показанията им са подробни, убедителни и непротиворечиви. Техните показания контролно се потвърждават и от показанията на лица без родствена връзка с обвиняемия като св. С. С.-съсед на обвиняемия, и най-вече от св. Б. И.-служител на "Райфайзенбанк" и финансов консултант по изтегления кредит.

Фактическата обстановка се подкрепя и от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство: справки от ДСИ при РС- Мездра, актове за раждане на П.Г. и М.Г., характеристични данни и справка за имотно състояние на М.Г., справка от "Райфайзенбанк" относно изплатените от М.Г. вноски за погасяване на кредита на името на Т.М.. Посочените писмени доказателства следва също да бъдат кредитирани, доколкото абсолютно кореспондират на кредитираните гласни такива и в съвкупност с тях допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка.

Съдът кредитира частично показанията на свидетелите Т.М., Н. Н. и Д. К. единствено в частта относно това, че родителите са били във фактическо съжителство, по време на което са се родили двете им деца; относно наличието на изпълнително дело при ДСИ при РС- Мездра; относно промяната в родителските права; а показанията на св. М. и относно полагането на грижи за децата от страна и на двамата родители. В останалите им части, относно твърденето на свидетелите, че не е погасено задължението на обвиняемия да заплаща издръжка за децата си, съдът не следва да кредитира показанията им, като счита същите за тенденциозни и в противоречие с останалите доказателства по делото. Аргументите на съда за това са следните: На първо място и тримата свидетели са в роднинска връзка с майката и показанията им не се подкрепят от тези на трети, чужди на семейството и незаинтересовани от делото лица (св. С. и св. И.). На второ място показанията на тези свидетели не се подкрепят и от писмените доказателства по делото (справка от "Райфайзенбанк" относно изплатените от М.Г. вноски за погасяване на кредита на името на Т.М.). На последно място между показанията на самите свидетели има противоречия. Така например св. М. заявява, че обвиняемият е давал пари за дрехи, учебни материали и храна на децата, а според св. Н. и св. К. майката изцяло сама се е грижела за отглеждането им, вкл. и за дрехите, обучението и прехраната им. С оглед горните съображения, в посочените части, показанията на свидетелите Т.М., Н. Н. и Д. К. съдът счита за недостоверни, поради което в тези им части, същите не следва да бъдат кредитирани.

Въззивният съд намира правните изводи на районния съд досежно липсата на субективна страна за правилни и законосъобразни.

С разпоредбата на чл. 183 ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказателна отговорност за лицата, осъдени да плащат издръжка на свои низходящи, когато съзнателно не изпълняват задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Следователно за да е съставомерно едно деяние по чл.183 ал.1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не  е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна тези алиментни задължения съзнателно да не са изпълнени от дължащото ги лице.

Безспорно е в случая, че майката е изтеглила кредит в размер на 50 000лв. на свое име, както и че този кредит се погасява от обвиняемия Г.. Установи се, че бащата е давал средства за децата си и е полагал грижи за тях. Установи се също така наличието между обвиняемия Г. и св. М. на взаимна уговорка за заплащане от страна на бащата на изтегления от майката кредит, като това да се счита за погасяване на задължението му спрямо нея за издръжка на двете им деца. С оглед на това, погасявайки вноските по кредита на майката, бащата е считал, че изпълнява и задължението си да заплаща издръжка за двете си деца, поради което законосъобразен е изводът на прокуратурата и районния съд за липса на субективната страна на престъплението.

В тази връзка във въззивната жалба се прави възражение, че е нарушена разпоредбата на чл. 148 СК, която забранява прихващане на вземане със задължение за издръжка. Действително в чл. 148 СК е уредена такава забрана. Тя обаче се отнася до прихващане на вземане със задължение за издръжка, когато това изявление е направено от дължащия издръжка като икономически по- силна страна. Когато обаче получаващият издръжка, едностранно или чрез договор за прихващане с другата страна, използва прихващането като способ за погасяване, не се нарушава разпоредбата на чл. 148 СК. Невъзможността да направи това би поставила получаващото издръжката лице в по- неизгодно положение от останалите длъжници, а не това е целта на законовата разпоредба /в този смисъл "Коментар на новия Семеен кодекс" с автори проф. Цанкова, проф. Марков, доц. Станева и ст.н.с. Тодорова/.

Ето защо атакуваното определение в частта относно жалбата на Т.Р.М. като законен представител на детето М.М.Г. следва да бъде отменено и жалбата оставена без разглеждане. В частта относно жалбата на Т.Р.М. като законен представител на П. М. Г. определението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Врачански окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение №214/01.08.2017г., постановено по НЧД № 331/2017 г. по описа на РС- Мездра, с което е потвърдено Постановление от 14.07.2017г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 2487/2016 г. по описа на РП- Мездра /№ 31/2017г. по описа на РУ- Мездра/ в частта, в която съдът се е произнесъл по жалба на Т.Р.М. като законен представител на детето М.М.Г..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.Р.М. като законен представител на М.М.Г. против Постановление от 14.07.2017г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 2487/2016 г. по описа на РП- Мездра /№ 31/2017г. по описа на РУ- Мездра/ като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА - подадена от ненадлежна страна.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №214/01.08.2017г., постановено по НЧД № 331/2017 г. по описа на РС- Мездра, с което е потвърдено Постановление от 14.07.2017г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 2487/2016 г. по описа на РП- Мездра /№ 31/2017г. по описа на РУ- Мездра/ в частта, в която съдът се е произнесъл по жалба на Т.Р.М. като законен представител на детето П. М. Г..

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           

 

 

ЧЛЕНОВЕ:        1.                               

 

 

                               2.