О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на първи септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

   Председател:ВЕСЕЛКА ИВАНОВА

Членове:ЛИДИЯ КРУМОВА

  мл.с. ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията Л.КРУМОВА ВНЧ дело N 514 по описа за  2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІІ НПК вр. с чл. 249, ал.3, вр. ал.2 НПК и е образувано въз основа на частен протест от Е.Е. – прокурор в РП гр. Мездра, против разпореждане № 746 от 10.08.2017год. на съдията-докладчик от РС гр. Мездра постановено по нох дело № 322/2017год. по описа на същия съд. С атакуваното разпореждане, съобразно разпоредбата на чл. 249, ал.1, вр. чл. 248, ал.2, т.3 НПК е прекратено съдебното производство, образувано по нох дело № 322/2017год., въз основа на обвинителен акт, внесен от РП Мездра против Г.Т.С. за престъпление по чл. 235, ал.1 НК, поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото е върнато на прокурора за тяхното отстраняване.

В протеста се релевират оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното разпореждане. Навеждат се доводи, че с него е допуснато грубо нарушение на заложената в нормата на чл. 235 НК воля на законодателя, която засяга и защитава интереса на отделен стопански отрасъл, а не на физически лица, както е приел съдията-докладчик. Позовава се и на разпоредбата на чл. 235, ал.7 НК, която предвижда отнемане предмета на престъплението в полза на държавата. Прави се искане за отмяна на разпореждането и връщане на делото на РС Мездра за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в частния протест доводи и съображения и след като се запозна с атакуваното разпореждане, приема следното:

Протеста е подаден от надлежна страна, в законоустановения срок, против подлежащ на атакуване съдебен акт и същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, протеста е частично основателен, но не във всички пунктове.

Пред първоинстанционния съд е внесен обвинителен акт от РП Мездра против Г.Т.С. *** за престъпление по чл. 235, ал.1 НК, въз основа на проведено разследване по ДП № 2483/2016год. на РП Мездра.

С разпореждането си от 10.08.2017год. и в правомощията си по чл. 249, ал.2, вр. чл. 248, ал.2, т.3 НПК, съдията-докладчик от РС Мездра е прекратил образуваното по нох дело № 322/2017год. съдебно производство и е върнал делото на прокурора. В разпореждането си, съдията-докладчик е приел, че на ДП са  допуснати отстраними съществени процесуални нарушения /СПН/ в две насоки:

От една страна, с проведеното разследване са нарушени правата на пострадали лица, които не са били уведомени за качеството им на пострадали лица, не са им разяснени процесуалните права и не са им били предявени материалите от разследването. От друга страна, съдията-докладчик е приел, че внесеният от РП Мездра обвинителен акт е необоснован, неясен и непълен.

За първото нарушение съдията-докладчик е приел, че престъплението по чл. 235, ал.1 НК е резултатно и винаги води до причинена щета на собственика, който се явява пострадал от престъплението. В конкретният случай от изложеното в обвинителния акт /ОА/ се установява, че имота, от който са взети и извозени отсечените дърва е СИО на подсъдимия и неговата съпруга К.С. и, че именно това са пострадалите лица от престъплението. Отчитайки факта, че подсъдимият не може да има две процесуални качества в едно и също наказателно производство, съдията-докладчик е приел, че пострадалото лице, чиито права са нарушени на ДП е К.С..

Този извод на съдията-докладчик е абсолютно незаконосъобразен. Престъплението по чл. 235, ал.1 НК е на просто извършване и същото е довършено с осъществяване действията на дееца. Предмет на посегателство е горския фонд, който е дефиниран в разпоредбата на чл. 2 ЗГ като „всяка територия извън строителните граници на населените места, предназначена основно за гори и обхващаща гори, храсти, земи за залесяване, недървопроизводствени земи, посочени в единния кадастър“. В този горски фонд попадат всички горски територии, собственост на лицата по чл. 22 ЗГ. Разпоредбата на чл. 235, ал.1 НК обаче не защитава правото на собственост, а правото на Държавата, чрез нейните органи от съответния стопански отрасъл да контролира действията по изсичане и извозване на дървесния материал от този горски фонд. Това се извежда както от мястото, което тази разпоредба заема в НК – раздела Престъпления в отделни стопански отрасли, така и от описаните в самата разпоредба съставомерни елементи на престъплението. В подкрепа на горния извод е и разпоредбата на чл. 235, ал.7 НК, която предвижда във всички случай на престъпления от този вид, отнемане на предмета на престъплението /или неговата равностойност/ в полза на Държавата, което изключва в това производство връщането му или заплащането му на собственика.

При тези съображения настоящият състав на въззивния съд приема разпореждането на съдията-докладчик от МРС в частта за допуснато СПН,  изразяващо се в нарушаване правата на пострадалото лице К.С. за незаконосъобразно.

Не може да се приеме за правилен и извода в разпореждането, че ОА е необоснован и непълен. Необосноваността на ОА не е измежду основанията за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора. Като непълнота на ОА съдията-докладчик е приел, че в диспозитива на ОА не е посочен собственика  на инкриминираната дървесина. Това също не е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, тъй като собствеността на инкриминираната дървесина не е съставомерен елемент на престъплението по чл. 235, ал.1 НК.

Основателно обаче е констатираното в разпореждането за прекратяване съществено процесуално нарушение  /СПН/, изразяващо се в противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. На стр. 1 и 2 от ОА подробно се описва имота, в който е извършена непозволената сеч и от който е извозена дървесината, предмет на престъплението, както и факта, че собствеността на този имот е на съпругата на подсъдимия С. – К.С.С., като същият представлява СИО. На стр. 4 от ОА в правните изводи на прокурора и на стр. 5 в диспозитивната част на ОА вече се сочи, че престъплението е извършено в отдел на ДГФ, което означава държавен горски фонд, който включва всички гори и земи, собственост на Държавата. Държавни са всички гори и земи от горския фонд, които не принадлежат на физически и юридически лица.

При това положение правилно съдията-докладчик е приел, че е налице СПН, изразяващо се в допуснато противоречие между обстоятелствената част на ОА и диспозитивната. Наличието на това противоречие относно обстоятелството в какъв имот е извършено престъплението – държавен или на ФЛ, безспорно води до нарушаване правото на защита на подсъдимия. Същият следва да е наясно срещу какво обвинение да се защитава. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.1 НК, достатъчно е за съставомерността на обвинението да бъде посочено, че престъплението е извършено в горския фонд, като бъде конкретизиран имота като място на извършване на деянието, а не чия собственост е.

 При това положение, разпореждането на съдията-докладчик от РС Мездра за прекратяване на съдебното производство по нох дело № 322/2017год. поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и връщане делото на прокурора, следва да бъде потвърдено като краен резултат, но само относно приетото за допуснато по-горе СПН, изразяващо се в противоречие между  обстоятелствена част и диспозитива на ОА. Именно това процесуално нарушение следва да бъде отстранено от прокурора.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 345, ал.1 НПК, Врачанския окръжен съд

 

          О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 746/10.08.2017год. на съдията-докладчик по нох дело № 322/2017год. по описа на РС Мездра за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

НАСТОЯЩЕТО определение е окончателно.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

                                         2..........