О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение,в закрито    заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

   Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

Членове:ЛИДИЯ КРУМОВА

 МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                 

Като разгледа докладваното от съдия Л. Крумова ВЧНД N 540 по описа за  2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал.6 и сл. НПК и е образувано по жалба от М.П.М. ***, против определение № 502/22.08.2017год. на РС гр. Враца, постановено по ЧНД № 888/17год., с което на основание чл. 243, ал.5, т.1 НПК е потвърдено постановление на ВрРП от 07.08.2017 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 2142/ 2016год. по описа на РП Враца, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 323, ал.1 НК.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на определението на  Врачанския РС, като се излагат съображения, че определението не кореспондира със събраните по делото  доказателства, тъй като не са оценени в достатъчна степен показанията на св. П. П., в които се съдържат доказателства за оспорване действията на лицето М.И.. Прави се искане за отмяна на определението на ВрРС и връщане делото на прокуратурата за продължаване на процесуалните действия по ДП.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата  доводи и съображения и след като се запозна с материалите по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок, от надлежна страна - пострадал по смисъла на чл. 74 НПК и против подлежащ на обжалване съдебен акт, при което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Прекратеното наказателно производство е образувано въз основа на постановление на РП гр. Враца от 23.12.2016год. против неизвестен извършител, въз основа на подадена жалба от  П. М. *** за престъпление по чл. 323, ал.1 НК затова, че в периода август-септември 2016год. в с. Лесура, самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право.

        При разследването са извършени многобройни ПСД – събрани са писмени доказателства, разпитани са всички възможни свидетели /макар и твърде пестеливо/. Тези доказателства са анализирани както от решаващия прокурор, така и от първоинстанционния съд, в резултат на което направените в атакуваното определение крайни изводи са обосновани и законосъобразни.

По делото е безспорно установено и не се оспорва, че както св. М.И., така и двамата пострадали св. П. П. и М.М. са земеделски производители, като първият обработва наетите от него земи в землището на с. Лесура по силата на споразумение, а последните двама – в реални граници. По несъмнен начин е установено и обстоятелството, че в масива - 32, който се обработва от св. М. И. има поземлен имот с № 032001, с площ от 17,147дка, собственост на Ц. И.а Н., който по силата на договор за наем се обработва от св. П. П. и М. М. в реални граници, обстоятелство, което е било известно на св. М.И.. Установено по несъмнен начин е и обстоятелството, че в края на м. август – началото на м. септември работници на св. М. И. са прибрали реколтата от слънчоглед от масив 32, включително и от ПИ № 0032001. С необходимата доказателствена обезпеченост е установено и обстоятелството, че този имот е бил обработен през есента н 2015год. и засят със слънчогледово семе през пролетта на 2016год. от работниците на св. М.И..

Не е установено по безспорен начин обстоятелството дали този имот е бил реално отграничен по съответния ред, което автоматично би означавало оспорване правото на друго лице да навлиза в този имот. Твърдението на двамата пострадали свидетели П. и М., че те сами са били ограничили имота, като са поставили колчета в четирите му краища, не се подкрепя от останалия доказателствен материал, напротив, опровергава се от показанията на св.С.Т., св. И.Г., които са обработвали този имот – първият през есента на 2015год. и пролетта на 2016год., а вторият през есента на 2016год., когато е ожънат слънчогледа от имота. Именно вторият свидетел установява, че св. П. се е възпротивил на прибирането на реколтата от неговия имот след като този имот вече е бил ожънат.

Дори да се приемат твърденията на двамата свидетели П. П. и М. М., че те лично са били поставили колчета около процесния имот, това не е достатъчно. За да бъде отграничен един имот, който се обработва в реални граници от останалите имоти в масива е необходимо това отграничаване да бъде извършено по съответния ред - от лицензирана фирма, която на база предоставени й скици на масива, да отграничи точното място на имота, който ще се обработва в реални граници. Само по този начин би могло да се приеме, а и да се докаже впоследствие, че двамата свидетели – П. П. и М.М. са отграничили своя имот и това отграничаване представлява оспорване на всяко друго лице да навлиза в този имот и да го обработва.

Както правилно е прието в постановлението на ВрРП, а така също и в контролирания съдебен акт по делото липсват данни да е извършено такова очертаване на процесния имот, респ. да е демонстрирано / с действия или с думи/ оспорване от св. М. и П. правото на което и да е друго лице да обработва този имот и да бере плодовете от него.

При това положение, обоснован и законосъобразен се явява извода на първостепенния съд, че липсват категорични доказателства за установени спорни и конфликтни отношения между двамата свидетели М. М. и П. П. от една страна и св. М.И. от друга страна по повод обработваните от тях имоти в землището на с. Лесура, масив 32 и по-конкретно относно ПИ № 0032001, които спорни отношения да предхождат жътвата в този имот. Установеното от показанията на св. И.Г. оспорване на жътвата е демонстрирано от св. П. П. след като вече процесният имот е бил ожънат.

В тази връзка неоснователни се явяват оплакванията в жалбата на М., че определението на ВрРС не е мотивирано, тъй като не са изложени съображения защо съдът приема, че изначално не е имало спор между страните за правото да обработват имота и да прибират реколтата от него. Действително, до приключване на жътвата в процесния имот спор между страните не е имало, такъв е възникнал едва след като жътвата вече е била приключила, обстоятелство, което е отразено с необходимата аргументация в първоинстанционния акт и с което настоящата инстанция се съгласява.

На това основание въззивния състав приема, че действията на св. М.И. по жътвата на процесния имот през есента на 2016год. не могат да изпълнят нито от обективна, а още по-малко от субективна страна състава на разпоредбата на чл. 323, ал.1 НК като самоуправство, нито като друго престъпно деяние, поради което правилно ВрРС е потвърдил постановлението на РП Враца за прекратяване на наказателното производство като правилно - обосновано и законосъобразно.  Не са налице СПН или други основания за отмяна на атакувания съдебен акт, поради което същият следва да бъде потвърден, а жалбата против него – оставен без уважение като неоснователна.

Пострадалият М. М. би могъл да търси обезщетение и да реализира своите права по гражданско правен ред.

При горните съображения и на основание чл. 243, ал.7 НПК, Врачанския окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 502/22.08.2017год., на РС Враца, постановено по ЧНД № 888/2017год.

НАСТОЯЩЕТО определение е окончателно.

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: