МОТИВИ към присъда по НОХД №376/2017г. по описа на Окръжен съд Враца

 

Врачанска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Х.В.Х. ***, с ЕГН **********, за това, че на 24.12.2016 год. към 14:20 часа на път с.Галово - с.Селановци, общ.Оряхово, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, при управление без да има необходимата правоспособност на лек автомобил „Ауди Купе 2.0“ с регистрационен номер ВР 9465 АТ, собственост на В.И.В. ***, в нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно:

-чл.20, ал.1 ЗДвП, като не е могъл да контролира непрекъснато моторното превозно средство, което е управлявал, използвайки неправилно органите за управление - кормило и педалите за газта и спирачката, в резултат на което автомобила е загубил напречната си устойчивост, като се е занесъл, напуснал пътното платно в дясно и последвал удар в лява странични част в областта на средна лява колонка в крайпътно дърво;

- чл.21, ал.1 ЗДвП като е управлявал автомобила със скорост от 138.2км/ч при допустима за извън населеното място от 90км/ч, при което по непредпазливост е причинил смъртта на М.Ф.М. ***, който е починал на 25.12.2016 год. в болницата в гр.Враца, и средни телесни повреди на:

-С.П.Й. ***, изразяваща се в компресионно счупване на тялото на 4-ти поясен прешлен, което му е причинило трайно затруднение на снагата;

-Ц.П.Й. ***, изразяваща се в счупвания на 6, 7, 8 и 9-то десни ребра и 6-то в ляво и изкълчване на дясна тазобедрена става, които са й причинили трайно затруднение на движението на снагата и на долен десен крайник- престъпление по чл.343, ал.4, във вр. ал.3, пр.2 и пр.4, б.„б“, пр.1, във вр. чл.63, ал.2, т.2 НК.

Производството пред ОС Враца е по реда на глава ХХVІІ от НПК- с проведено съкратено съдебно следствие пред първа инстанция.

В хода на съдебните прения представителят на ВрОП поддържа обвинението срещу Х., като счита същото за доказано от обективна и субективна страна в резултат на проведеното обективно, пълно и всестранно съдебно следствие. Сочи, че събраните доказателствата по делото в своята съвкупност и пълнота обосновават по несъмнен и категоричен начин извършеното деяние, авторството и вината на подсъдимия. Излага подробно фактическата обстановка и сочи, че от събрания доказателствен материал се подкрепя обвинението и направеното пълно самопризнание от подсъдимия. Счита, че на същия във връзка с разпоредбата в случая на чл. 69, ал.1 от НК следва да му бъде наложено наказание "лишаване от свобода" при превес на смекчаващите вината обстоятелства, имайки предвид младата възраст, критичното отношение към извършеното деяние в размер на 3 години "лишаване от свобода", с 3-годишен изпитателен срок, който е възможно най-големия изпитателен срок във връзка с разпоредбата на чл.69, ал.1 от НК. По отношение на иззетия като веществено доказателство лек автомобил на пострадалия М. прави искане същия да се върне на родителите му.  

В с.з. защитника на подс. Х.- адв. Ц. К. поддържа признанието направено от подсъдимия на всички факти и обстоятелства в обвинителния акт, както и на вината. Иска се при определяне размера на наказанието да бъде отчетено и съпричиняване на вина от страна на починалия М.Ф., който е предоставил на неправоспособния и непълнолетен подсъдим Х. управлението на лекия автомобил, което е спомогнало да се достигне до така трагичния резултат. Иска при определяне на наказанието, на подсъдимия Х. да се вземе предвид наличието на смекчаващи вината обстоятелства, а именно неговите пълни самопризнания, съдействието му на органите на ДП за разкриване на обективната истина, липсата на осъждания, неговата младежка възраст, като бъде наложено наказание в размера, предложен от представителя на държавното обвинение, което съответно бъде намалено с 1/3, съгласно разпоредбите на НПК.

В правото си на лична защита и на последна дума подсъдимият Х. признава изцяло вината си, като моли да му бъде определено справедливо наказание. Съжалява за станалото.

По делото се проведе съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVII-ма от НПК, с оглед наличието на законовите предпоставки за това и изразеното от подсъдимия признание изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се събират доказателства за тези факти, съгласно чл. 371, т.2 от НПК, поради което и не се проведе разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за тези факти.

Въз основа на така изложеното по-горе и на основание чл.373 ал.3 от НПК, съдебният състав след като прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се позова на направените самопризнания от подсъдимата по реда на чл. 372, ал.4, вр. чл.371, т.2 НПК и на доказателствата събрани в досъдебното производство, които изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимия, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х.В.Х. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, към момента не учи и не работи. Не е осъждан. За учебната 2016/2017год. бил ученик в 10 клас на СОУ „Стефан Цанов“ гр. Кнежа. Не притежава свидетелство за управление на МПС. Живее в с. Селановци заедно с баща си - св. В.Д. и сестра си, тъй като майката през 2013г. напуска семейството и заминава да живее и работи в Англия. Грижи за него полага само бащата, на когото е възложено упражняването на родителските права спрямо двете ненавършили пълнолетие деца- Х.Х. и сестра му.

На 23.12.2016 г. подсъдимият бил в дома на свидетелите С.П.Й. и сестра му Ц.П.Й.,*** на гости при баба си и дядо си в с. Селановци. Занесъл бил музикална уредба и до късно тримата слушали музика, поради което и останал да спи в дома на приятелите си. Още същата вечер на св. Й. се обадил приятелят й М.Ф.М. ***, като двамата се разбрали на другия ден- 24.12.2016 г. той да дойде в с. Селановци, за да посрещнат заедно Коледа. Уговорили се сутринта отново да се чуят.

На 24.12.2016 г. около обяд пострадалият М.М. пристигнал в с. Селановци с лек автомобил „Ауди-купе 2.00“ с peг. № ВР 9465 АТ, който бил закупил чрез бартер с някакво момче, но не прехвърлил официално собствеността му, поради което като негов собственик по документи било записано лицето В.И.В. ***. Автомобилът домувал в село Брегаре при родителите му, тъй като М. живеел и работел в гр. София, откъдето се и познавал със свид. Й..

След като се видели- пострадалият М.М. и свид. Й. тръгнали с автомобила към дома на приятелка на последната, като по пътя видели подс. Х. и св. С. Й., които се присъединили към тях. Качили се в колата, като до водача М. седнал подс.Х., а отзад св. Ц.Й. и С.Й.. След като св. Й. се отбила до дома на приятелката си, четиримата отново потеглили с автомобила, като постр. М. предложил да излязат извън селото, за да им даде автомобила да го покарат.

Като излезли на пътя за с. Галово, М. спрял и се качил отзад вляво в автомобила, а на волана седнал св. Й.. До него бил подсъдимия. Отзад зад него седяла св. Цв. Й..

Св. С.Й. управлявал автомобила около 1 км. по посока село Галово, но заявил, че двигателя не работи добре, при смяна на скоростите според него придръпвал и след като изгаснал се отказал да го управлява.

Тогава подсъдимия Х. поискал да кара той автомобила. Постр. М. го попитал може ли да го управлява и след положителен отговор М. му разрешил да седне на волана. Подсъдимият потеглил с автомобила в посока с. Галово, като малко преди първия завой за селото обърнал посоката на движение и тръгнал обратно към с. Селановци.

Времето било сухо, с нормална видимост. Пътният участък бил прав, покрит с дребнозърнеста асфалтова смес, без неравности. Движението било двупосочно.

Подсъдимият започнал да увеличава скоростта, като превключвал скоростите и в един момент на около 1 км преди табелата за начало на населено място с. Селановци, около 14.20 ч. навлязъл с десните гуми по затревения банкет и намиращите се наблизо храсти започнали да удрят огледалото за задно виждане. Св. С.Й. направил забележка на подсъдимия да върне автомобила на пътя, при което последния рязко навил волана наляво, в резултат на което автомобила се поднесъл и той загубил контрола върху управлението му. За овладяването му навил волана обратно, в посока на часовата стрелка, употребил и спирачка, в резултат, на които му неправомерни действия, колелата на автомобила блокирали, той станал неуправляем и като се насочил надясно по посока на движението с въртеливо движение по посока на часовата стрелка излязъл през пътното платно на затревения банкет, продължил движението си по него до момента, в който при достигане с лява странична част в областта на средна лява колонка се ударил в крайпътно дърво. В резултат на удара и настъпилите деформации в неговата лява странична част автомобилът се завъртял около дървото в посока обратна на часовата стрелка и спрял.

Подс. Х. излязъл от автомобила уплашен от случилото се.

Постр. С.Й. сам излязъл от него и помогнал на сестра си - св. Цв. Й. да излезе. От носа й течало кръв и се оплаквала, че не може да движи десния си крак. Пострадалият М. бил в безсъзнание.

В този момент по пътя минал свид. Р.Д. ***, който ги попитал дали са сигнализирали за станалото ПТП на тел. 112. След получаване на отрицателен отговор той се обадил и поискал изпращане на помощ за пострадалите.

След пристигането на екипа на Спешна помощ, всички участници в ПТП били закарани в болнично заведение за оказване на специализирана помощ първоначално в болницата в гр. Бяла Слатина, а след това и в гр. Враца. Постр. С.Й. в последствие е лекуван и в УМБАЛСП „Пирогов“ гр. София.

На другия ден - 25.12.2016 г. постр. М.М. починал в болницата в гр. Враца.

Подсъдимият Х. и св. С.Й. са изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7410+ с №0278, който отчел 0,00 промила и на двамата.

В досъдебното производство е назначена съдебномедицинска експертиза, която при огледа и аутопсията на трупа на постр. М. е установила, че в резултат на настъпилото ПТП същият е получил съчетана травма изразяваща се в: закрита черепно-мозъчна травма - линейно счупване на кости на черепната основа; подлежаща мозъчна контузия; дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; мозъчен оток; кръвонасядане на меките тъкани на черепа. Коремна травма- подкапсулно разкъсване на черния дроб. Открито счупване на десен голям пищял. Охлузване и драскотини на лицето; охлузвания на дясно рамо, долен десен крайник и 2-ри пръст на дясна ръка. Причината за смъртта на М. е тежката закрита черепно-мозъчна травма, довела до остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност. Смъртта е в пряка причинна връзка с установените увреждания и е настъпила бързо. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени при травма в купето на автомобил.

На досъдебното производство е изготвена и съдебно медицинска експертиза по писмени данни, установяваща получените при ПТП-то наранявания на пострадалия свидетел С.П.Й. от която е видно, че същият е получил компресионно счупване на тялото на 4-ти поясен прешлен, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на снагата и счупване на 5-та кост на пестницата на лява ръка, което увреждане му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По механизъм уврежданията му отговарят да бъдат получени при травма в купето на лек автомобил.

За пострадалата свидетелка Ц.Й., съдебно медицинската експертиза по писмени дава заключение, че същата е получила счупвания на 6, 7, 8 и 9 десни ребра и 6-то в ляво, които увреждания са й причинили трайно затруднение на движенията на снагата. Получила е и изкълчване на дясна тазобедрена става, което увреждане й е причинило трайно затруднение на движенията на долен десен крайник.

     От изготвения протокол за оглед на местопроизшествието е видно, че участъкът от пътя, в който е станало ПТП е прав, с двупосочно движение, пътното платно е разделено с прекъсната осева линия с ширина на лентите в двете посоки по 3 м. всяка. След края му следва затревен банкет с ширина 2 метра.

     За изясняване, от техническа страна, механизма на произшествието и вероятната причина за него е назначена автотехническа и оценителна експертиза. В заключението си вещото лице уточнява, че ПТП-то е станало на дневна светлина, при сухо пътно платно с нормална видимост. Няма надлъжна и напречна денивелация и няма данни за наличие на странични фактори влияещи върху поведението и решението на водача на лекия автомобил върху неговото управление. Лекият автомобил се е движил с десни гуми на около 0.6метра в дясно от десния ръб на пътя със скорост 138.2км/ч при допустима в участъка 90км/ч. В заключение вещото лице уточнява, че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност, при скорост на движение 138.2км/ч, да се движи праволинейно в лентата си за движение без да я напуска при правилно използване на органите за управление на лекия автомобил /кормилно управление, педал за газта, спирачен педал/. Относно механизма на настъпване на ПТП-то вещото лице уточнява, че в един момент намирайки се на около 292.5м. от линията на ориентира /на около 92м. от мястото на удара/, движейки се с десни колела по затревения банкет, водачът на лекия автомобил навива по рязко волана му наляво за извеждане на автомобила на пътното платно, губи контрол върху управлението, като за овладяването му навива волана обратно в посока на часовниковата стрелка и същевременно използва аварийно спирачната му система. В резултат на това колелата на автомобила блокират, същия става неуправляем, независимо от волята на водача и с насоченост надясно по посоката си на движение и въртеливо в посока на часовниковата стрелка, достига до десния ръб на платното за движение, почти завъртян на 180 градуса, излиза през него на затревения банкет, продължава движението си по него и при достигане с лява странична част в областта на лява странична колонка до крайпътното дърво се удря в него, деформира се лявата странична част, автомобила променя посоката си на въртене в посока обратна на часовниковата стрелка, завърта се около дървото и се установява в покойна мястото отразено в Протокола за оглед.

Вещото лице е категорично в заключението си, че от техническа гледна точка вероятната причина за ПТП-то са неправомерните действия на водача на лекия автомобил с органите на управление /волан, педал за газ и спирачки/, при движение със скорост от около 138.2км/ч, при което лекия автомобил е загубил напречната си устойчивост, изразяваща се в занасяне, напускане на асфалтовото покритие, с което е поставил сам себе си в невъзможност да предотврати настъпилото ПТП- удар в крайпътно дърво. Заключението на експерта е, че ако подсъдимият е използвал правилно органите за управление на лекия автомобил- кормилно управление и педалите на газта и спирачката, дори и със скорост от около 138,2 км/ч е могъл да се движи праволинейно в лентата си за движение без да я напуска. Няма данни за наличие на странични фактори, влияещи върху поведението му при управлението на автомобила.

Стойността на нанесената щета по лекия автомобил марка „Ауди Купе 2.0“ към датата на ПТП вещото лице е оценило в размер на 887 лева.

Видно от писмо №967р-508/16.01.2017 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр. Враца подсъдимият Х. към момента на настъпване на ПТП-то не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Гореописаната фактическа обстановка напълно се покрива с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се оспорва от страните. На основание чл. 373 ал.3 от НПК, съдът прие за установени изложените фактически обстоятелствата, като се позова на направеното от подсъдимият самопризнание по чл. 371 т.2 от НПК и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, а именно: гласни- показанията на свидетелите С. Й. /л.25-31/, Цв. Й. /л.32- 36/, Р. Х. /л.37- 41/, В. В. /л. 45/, М. И. /л. 46-47/, Т. Х. /л.48- 49/, В. Д. /л.50 – 51/, Ф. Р. /л. 52-53/, Н. Р. /л. 54- 55/ и Р. Д. /л. 56- 57/; писмени- Протокол за оглед на ПТП /л.4- 12/, фото-албум /л. 14-18/, Протоколи за уведомяване на пострадалия от престъпления /л.60-63/, разпечатка „Алкотест Дрегер“7410+ с №0278 /л.64-65/, Констативен протокол за ПТП /л.66/, писмо на Началник „Пътна Полиция“ при ОД на МВР гр. Враца /л.107/, справка за нарушител /л.108/, справка за лек автомобил „Ауди Купе 2,0“ с peг. № ВР 9465 АТ /л.109/, застрахователна полица /л.110- 111/, препис от акт за смърт /л. 112/, медицинска документация за Х.В.Х., С.П.Й. и Ц.П.Й. /л.2- 139/, медицински документи за пострадалия М. М. /л.92-95/, удостоверение за раждане на Х. В. Х. /л.147/, характеристична справка /л.150/, писмо на Председателя на МКБППМН към Община Оряхово /л.152-153/, Справка за съдимост /л.155/, заключения по комплексна автотехническа експертиза /л.68-88А/, съдебно медицинска експертиза на труп /л.90- 91/ и /л. 97- 98/, съдебно медицинска експертиза по писмени данни за постр. С.П.Й. /л.104- 105/, съдебно медицинска експертиза по писмени данни за постр. Ц. Пл. Й. /л.101- 103/.

Съдът внимателно анализира обясненията на подсъдимият, изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено средство, като всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и основно средство за защита на същият.

Съдът изцяло дава вяра на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, тъй като са последователни, непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи за изясняването на правно релевантните  факти.

Съдът кредитира напълно и заключенията на вещите лица, изготвили съдебно-медицинските, автотехническа експертиза и химическите експертизи. Тази заключения са подробни, обосновани и не пораждат никакво  съмнение относно  тяхната правилност. Освен това, не са оспорени  от страните и в голяма степен допринасят за изясняването на съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване като механизма на причинените увреждания и причината за смъртта, причината за възникване на ПТП и механизма на неговото протичане. Заключенията са изготвени от компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност и професионализъм съдът няма основания да се съмнява. От особено важно значение по делото е заключението на автотехническа експертиза, с оглед изясняване на съществените обстоятелства по делото ,като причината за възникване на ПТП и механизма на неговото протичане. Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, които не се оспорват от страните.

При гореизложения анализ на доказателствения материал и възприетите въз основа на него фактически положения, съдът прие от правна страна, че подсъдимият Х.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. ал.3, пр.2 и пр.4, б. "б", пр.1, вр. с чл. 63, ал. 2, т.2 НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на 24.12.2016 год. към 14:20 часа на път с.Галово - с.Селановци, общ.Оряхово, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, при управление на лек автомобил „Ауди Купе 2.0“ с регистрационен номер ВР 9465 АТ, собственост на В.И.В. ***, без да има необходимата правоспособност за това, в нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно:

-чл.20, ал.1 ЗДвП, като е бил длъжен не е контролирал непрекъснато моторното превозно средство, което е управлявал, използвайки неправилно органите за управление - кормило и педалите за газта и спирачката, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М.Ф.М. ***, който е починал на 25.12.2016 год. в болницата в гр.Враца, и средна телесна повреда на С.П.Й. ***, изразяваща се в компресионно счупване на тялото на 4-ти поясен прешлен, което му е причинило трайно затруднение на снагата; и средна телесна повреда на Ц.П.Й. ***, изразяваща се в счупвания на 6, 7, 8 и 9-то десни ребра и 6-то в ляво и изкълчване на дясна тазобедрена става, които са й причинили трайно затруднение на движението на снагата и на долен десен крайник.

Нормите, определящи съставите на престъпленията по чл. 343 НК са бланкетни и те се запълват от съответните правила, уреждащи движението по пътищата. Това поставя задължение пред съда да изясни кои от предявените на подсъдимия правила са виновно нарушени от него в качеството му на водач на МПС и намират ли се те в причинна връзка с произшествието и неговите последици.

С обвинителния акт на прокуратурата е прието, че изпълнителното деяние на Х. се е изразило в нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал.1 ЗДвП, предписващ на водача задължение за непрекъснат контрол върху управлявания автомобил. Прието е още, че водача е допуснал нарушение и на чл. 21, ал.1 ЗДвП, предвиждащ ограничение на скоростта за извън населено място от 90 км/ч.

От приетата фактическа обстановка е видно, че подсъдимият Х. при управлението на автомобила е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.1 ЗДвП, като не е изпълнил задължението си да контролира непрекъснато МПС-то, което управлява. Движейки се в с десни колела по затревения банкет, водачът на лекия автомобил навива по рязко волана му наляво за извеждане на автомобила на пътното платно, губи контрол върху управлението, като за овладяването му навива волана обратно в посока на часовниковата стрелка и същевременно използва аварийно спирачната му система. С това си поведение подсъдимият е поставил началото на причинно-следствения процес от събития, довели в крайна сметка до фаталния резултат. В резултат на тези му действия колелата на автомобила блокират, същия става неуправляем, независимо от волята на водача и с насоченост надясно по посоката си на движение и въртеливо в посока на часовниковата стрелка, достига до десния ръб на платното за движение, почти завъртян на 180 градуса, излиза през него на затревения банкет, продължава движението си по него и при достигане с лява странична част в областта на лява странична колонка до крайпътното дърво се удря в него, деформира се лявата странична част, автомобила променя посоката си на въртене в посока обратна на часовниковата стрелка, завърта се около дървото и се установява в покойна мястото отразено в Протокола за оглед.

Именно допуснатото от него нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП е първопричината за случилото се и то е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Не спазвайки императивната норма на закона да контролира непрекъснато МПС-то което управлява, Х. сам виновно се е поставил в обективна невъзможност да избегне ПТП и настъпилия с него вредоносен резултат.

Съдът не споделя становището на държавното обвинение и че подсъдимата  е допуснала нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Съгласно фактическите рамки на обвинението, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт, не упражняването на непрекъснат контрол върху автомобила и неправоспособността е посочено като следствие от високата скорост и неправоспособността и се е изразило конкретно в действия на подсъдимият по навлизане в банкета, последващ опит за овладяването му чрез рязко навиване на волана и задействане на спирачки, довело до загуба на напречната устойчивост на автомобила. Съгласно константната съдебна практика на ВКС /Р№77/05.03.12 г. по н.д.76/12, Р№408/02.11.11 г. по н.д.№2075/11 г., Р№5/01.02.12 по н.д.№2900/11 г. и др./ едновременното приложение на разпоредбите на чл.20, ал.1-2 и чл.21 от ЗДвП поначало е несъвместимо. В конкретният случай и така както е описано още в обвинителния акт, нарушението по чл.20, ал.1 ЗДвП има самостоятелно значение и е в причинна връзка с настъпилото произшествие. В този смисъл установените действия на подсъдимият /неосъществени ефективни действия върху всички органи на управление, в частност -неправилно боравене с органите на управление на автомобила/ представлява самостоятелно нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП, стоящо в причинна връзка с вредоносния резултат. От заключението на вещото лице по АТЕ се установи по категоричен начин, че ако подсъдимият е използвал правилно органите за управление на лекия автомобил- кормилно управление и педалите на газта и спирачката, дори и със скорост от около 138,2 км/ч е могъл да се движи праволинейно в лентата си за движение без да я напуска и ПТП не би настъпило.

По тези съображения съдът призна подс. Х. за невиновен да е осъществил състава на престъплението, чрез нарушаване и на разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, при форма на вина небрежност по смисъла на чл. 11, ал.3, пред.1 НК. Подсъдимият не е предвиждала настъпването на тежките обществено опасни последици - смъртта на своя познат и средни телесни повреди на приятелите си, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Той  е имала съзнанието, че няма правоспособност, че няма опит в управлението на моторното превозно средство и е била длъжна да предвиди, че е възможно да не се справи с правилното боравене с органите за управление на автомобила, което в крайна сметка е довело до предизвикването на ПТП.

При горните съждения съдът като краен резултат прие, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е повдигнато обвинение и за което следва да му бъде наложено съответно наказание.

За престъплението по чл. 343, ал.4, вр.ал.3, б. "б", вр. чл.63, ал.2,т.2 НК законът е предвидил наказание „Лишаване от свобода” от две до осем години.

При индивидуализацията на конкретното наказание, на първо място беше отчетена липсата на предпоставки за приложение на чл. 55 НК, тъй като не се установиха нито много на брой, нито изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимият обстоятелства. В рамките на приложението на чл.54 НК, като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало на подсъдимият, характеристичните данни по местоживеене, социалния статус /учащ/, оказаното съдействие на разследването в рамките на заетата защитна позиция, липсата на данни за каквито и да е други негови противообществени прояви, в т.ч. и за нарушения по ЗДвП и не на последно място - съпричиняването на вредоносния резултат от страна на жертвата М.М., който е предоставил управлението на автомобила на неправоспособно лице, знаейки, че същият е непълнолетен и няма опит в управлението на МПС. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха високата степен на обществена опасност на деянието с оглед динамиката на този вид престъпления и широкия им, негативен обществен отзвук от една страна, а от друга с оглед високата скорост при управлението на автомобила /отчитайки разликата между максималната скорост, с която е следвало да се движи и установената скорост преди настъпване на удара/, наличието и на други вредни последици от деянието, непредставляващи негови съставомерни елементи /имуществени вреди по автомобила, погълнати от по-тежкия резултат/. При горе отчетените факти и по-голямата относителна тежест и значимост на смекчаващите обстоятелства,  съдът прие, че адекватното наказание спрямо подсъдимият би следвало да е към законовия минимум, а именно три години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а ал.1 от НК редуцира до размер на две години лишаване от свобода.

При последващата преценка относно начина на изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода, съдът намери, че същото не следва да се изтърпява ефективно. Освен, че са налице законовите изисквания за приложението на чл.66, ал.1 НК, а именно деецът да не е осъждан и наложеното наказание да е до три години лишаване от свобода, съдът приема, че с оглед личността на подсъдимият целите на наказанието могат да бъдат постигнати и чрез условно осъждане. Понастоящем същият е на млада възраст, на прага на живота като пълнолетен, зрял индивид. Както вече се посочи по-горе, няма други противообществени и криминални прояви и деянието по настоящето дело очевидно се явява изключение в живота му, поради което и не е необходимо отделянето му от обществото чрез изолация в пенитенциарно заведение. При тези съображения, на основание чл.69, ал.1, вр.чл.66, ал.1 НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Поради изначалната липса на правоспособност на подсъдимият като водач на МПС, съгласно ЗДвП, то и налагането на кумулативно предвиденото в чл. 343г НК наказание лишаване от право да управлява МПС се явява неприложимо.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК и предвид постановената осъдителна присъда, съдът възложи на подсъдимият направените по делото разноски, от  които 662.04 лв. в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР Враца.

Вещественото доказателство иззето по ДП №320/2016 год. на РУ гр.Оряхово - л.а. марка "Ауди Купе 2,0" с рег. № ВР 9465 АТ, намиращ се на съхранение в РУП гр.Оряхово, съдът постанови след влизане в сила на присъдата, да се върне на собственика му - В.И.В. ***.

Съдът не споделя становището на държавното обвинение, че това веществено доказателство следва да се върне на наследниците на пострадалия М.М.- неговите родители, тъй като собственик на лекия автомобил е трето лице. Липсва представен договор за покупко- продажба или друг документ въз основа на който да се приеме, че собствеността на автомобила е била прехвърлена. В случай на материално правен спор между наследниците на М.М. и собственика по документ В.И.В., същият може и следва да бъде разрешен по гражданско- правен ред.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: