Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  26.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд   наказателно       отделение в

публичното заседание на  05.10.2017г.         в състав:

 

Председател:А.Ставарова

    Членове:П.Вълчева

                                Св.Георгиев-мл.с.

в присъствието на:

прокурора Цв.Радойнов          секретар М.Костадинова

като разгледа докладваното  от   Ставарова  

ВНОХ               дело N`  403    по описа за 2017 год.

 

Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба на адв.Н.А. ***,защитник на подс.И.А. против присъда по НОХД № 125/17 от 05.06.2017 г.на РС гр.Козлодуй,с която подс.А. е признат за виновен  и е осъден по чл.131 ал.1 т.4 пр.3 и т.7 вр. с чл.129,вр. с чл.130 ал.1 вр. с чл.54 НК на ДВЕ години лишаване от свобода при "строг" режим и на осн. чл.68 НК е приведена в изпълнение присъда по НОХД № 30123/12г. на РС гр.Монтана,с която е осъден на  ТРИ години лишаване от свобода при "строг" режим.

В жалбата сочат оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт,сочи се че присъдата е и неправилна . Като такава молят да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова-оправдателна.

В допълнителните съображения към жалбата сочат допуснатите грешки на решаващия съд,изразяващи се в неправилно прилагане на материалния закон и допуснато нарушение на процесуалните правила,довели до нарушаване правата на подсъдимия.Според жалбоподателите съдът не е съпоставил събраните по делото доказателствата, а от там следва нарушението на задължението да даде правилна оценка на относимите доказателства по фактите по казуса.Не е оценил правилно дадените показания на св.И.К.,от които се установява противоправното нападение над подсъдимия от страна на група граждани в питейното заведение,което го е мотивирало да се отбранява.За това считат ,че деянието е извършено в условията на неизбежна отбрана или при мнима неизбежна отбрана.Алтернативно се развиват доводи за деяние извършено при форма на вина- непредпазливост.Молят  подсъдимият да бъде признат за невинен.Алтернативното искане е за  връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наказанието.

Пред въззивната инстанция представиха доказателства за родствена връзка между жалбоподателя-подсъдим и наследниците на неговата баба,както и регистрирано заболяване"параноидна шизофрения" на негова леля,медицинско направление на името на дееца, за консултация със специалист ,дадено на основание данни на подсъдимия за негово субективно усещане за депресивност,след деянието.Направеното искане за събиране на доказателства от този съд е оставено без уважение.В съдебните прения поддържат направените с жалбата и развитите в допълнението към нея оплаквания.Освен това поддържат ,че е нарушен принципа за състезателност в процеса,защото с приоритет са защитени правата на пострадалия и е допуснато нарушение на правото на защита на подсъдимия.

Подсъдимият-жалбоподател се присъединява към заявеното от неговия защитник.

Прокурорът от Врачанската окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на въззивната жалба.Счита,че присъдата е правилна и законосъобразна.Деянието и авторството са доказани по несъмнен начин.Наложеното от първата инстанция е справедливо.

Врачанският окръжен съд като прецени доводите на страните,материалите по делото и в рамките на своята компетентност сам провери изцяло обжалваната присъда и нейната правилност,за да се произнесе,взе предвид следното:

Първостепенната присъда не страда от пороците заявени от жалбоподателите.Районният съд е изпълнил принципните си задължения по чл.13,чл.14 и чл.107 НПК.Събрал е  по свой почин и по искане на страните необходимите и относими към предмета на доказване,но достатъчни доказателства с допустими средства. Предметът е очертан от държавното обвинение- причиняване на средна и лека телесна повреда на повече от едно лице,в условията на повторност.Там където не е било необходимо да се събират доказателства,съдът е отклонил исканията,като е изложил съображения за направената преценка за неотносимост към правния спор.Доказателствата са анализирани по отделно и в тяхната логическа свързаност,без да се подценяват или да им се придава неверно съдържание.Отговорил е на възраженията и защо не приема за доказано деянието да е извършено при неизбежна или мнима неизбежна отбрана за дееца.Обърнал е необходимоно внимание и е отчел доказателствената тежест на показанията на св. И.К.,без да ги подценява.Отговорил е защо не допуска до разпит като свидетел майката на подсъдимия-А.А.,за доказване на характеристични данни за дееца,защо не приема искането за допълнителна СМЕ,с пояснения,че в заключението на в.л. д-р Р.А. се съдържат отговори на всички въпроси,свързани с характера и вида, механизма,време и начин на причиняване на телесните повреди на пострадалите лица.Събрана е медицинска документация за последващо лечение на св.Д. в УМБАЛСМ"Пирогов" в отделение по травматология.Приложено е исканата от защитата справка от МВР Дирекция"Национална система 112",Районен център 112-Монтана.

Изложените оплаквания с жалбата не са нови,те са били изложени от защитата пред първоинстанционният съд по същество в съдебните прения и съдът е дал отговор с мотивите на обжалвания съдебен акт.

Извършвайки собствена преценка на събраните и проверени от първата инстанция гласни и писмени доказателства и доказателствени средства чрез разпита на св.А.Т.,П.Д.,И.К.,Н.Й.,Ц.Й.,Б.Ш.,Д.Д.,Г.М.,И.Д.,С.Г.,Н.Н.,Т.Т.,Ц.Ц.,обясненията на подсъдимия,приложените и приобщени писмени доказателства от с.з. и от ДП,СМЕ,настоящия съдебен състав намери за установена следната фактическа обстановка,която не се отличава от приетата от първоинстанционния съд.

На процесната дата подс. И.А. *** в дома на майка си,заедно с приятел-св.Т.Т. по повод събора на селото.Той живее и работи в гр. Пловдив.Около 22:00 ч. отишли в питейно заведение,собственост на св.И.К. .Седнали на маса пред заведението ,заедно със св.Ц.Ц..На съседната се намирали други лица,сред които и Ц. и Н.Й.и-баща и син.В празничната еуфория св.Ц. се забавлявал с палене и хвърляне на пиратки между масите.На отправена му забележка от св.Ц.Й. реагирал с отправяне на ругатни.Вербалните взаимни нападки прераснали в скандал,който се пренесъл вътре в заведението.Стигнало се до сбиване,при което на А. му бил нанесен побой от Ц.Й..Намесили се свидетели,които ги разтървали.Скандалът бил потушен.Участниците в него заели предишните си места и така продължили консумацията.Раздразнен обаче ,че е получил удари от св.Й.,подс. А.,заедно със св. Т. се прибрали у дома.От там направил опити да се свърже с дежурни по МВР и да предаде своите оплаквания.Опитите останали безуспешени.Близо два часа след инцидента  той взел решение да раздаде"собствено правосъдие" на виновните,причинили му страдания,като за целта се снабдил с дървен кол-дръжка от брадва с диаметър около 5.5см. и дължина около 104см.След употреба на алкохол,сам се придвижил до заведението с лекия си автомобил,който паркирал на улицата.Пеша го последвал приятелят му-св.Т.,за да го предпази от бъдещи скандали,но пристигнал късно.Подс.А. се отправил към масата на която били св.Й.и, но които  след скандала се прибрали вкъщи.Техните места били заети от други хора.Това са св.А.Т.,П.Д. и Б.Ш..Пострадалите Т. и Д. били с гръб към приближаващият ги подсъдим,който без предисловия,неочаквано и безпричинно за потърпевшите започнал да им нанася удари с дървения уред.От нанесените удари св.Д. получил счупване на лакътната кост на  дясната ръка,довело до трайно затруднение движението на горен десен крайник,с оздравителен период около 3 месеца.Св.Т. получил разкъсно-контузни рани на главата,медикаментозно третирани в болнично заведение,както и разкъсно-контузна рана на дясната предмишница,водещи до болки и страдания с временно разстройство на здравето ,неопасно за живота,с оздравителен период до два месеца.По медикобиологични признаци причиненото увреждане на св.Д. представлява средна телесна повреда, а това на Т. представлява лека телесна повреда,според данните в заключението на в.л. д-р Р.А.,изготвил СМЕ,възприета от съда без съмнение в нейната обективност и достоверност.

Направените изводи от решаващия съд по въпросите,които решава при постановяване на присъдата не се дължат на произволни факти,а на доказани с предвидените в закона средства и начин,с допустими доказателства и доказателствени средства,при прецизен анализ и съпоставка помежду им и са единстввено възможните.Внимателния анализ на събраната доказателствена маса сочи,че показанията на пострадалите,на очевидците Ш.,тези на св.К.,обясненията на подсъдимия ,пресъздадените признания на подсъдимия от св. Д.Д.-полицейски служител,пред когото са направени,от показанията на св. М.,на когото е предадено средството на престъплението,от показанията на св. И.Д.,който е извършил действия по събиране на доказателства за работна версия на разследващите и е извън кръга на лицата по чл.118 НПК,който пресъздава направените признания на дееца,че е удрял с кол потърпевшите,от показанията на св.Н.,който е транспортирал подсъдимия до сградата на МВР за изясняване на случая и пред кого е признал вината си,от заключението на СМЕ, изясняваща механизма на увреждането и вида на причинените увреждания,от протокола за доброволно предаване и изготвения фотоалбум на веществено доказателство,от цялата медицинска документация приложена по делото, са основали изводите за авторството и мотива за престъплението.Подсъдимият е направил  признания  в разговор с полицейските служители,че е извършител на деянието,за което в последствие е привлечен към наказателна отговорност.Тези беседи,които са провели оперативните работници при проверка възможността за съпричастност на лица към извършено престъпление и при които  подс. А. е направил признания,съставляват оперативно-издирвателно ,а не процесуално-следствено действие.В резултат на което за нуждите на наказателното производство са събирани доказателства и доказателствени средств,чрез разпита им от първоинстанционният съд.Техните показания са оценени в пълнота,допълващи останалите доказателства и са необходими за изясняване на случая,за доказване авторството и вината на дееца.Отделено е внимание на начина,вида и средството на уврежданията,които по същество са защитни,а не са получени при масов бой,според данните в СМЕ и показанията на свидетелите.

Не могат да бъдат споделени аргументите на защитата,че подсъдимият е невинен или че деянието е извършено при неизбежни,респективно мнима неизбежна отбрана,че е нарушено правото му на защита,защото  от списъка на свидетелите е бил заличен св.Н.И. и защото на адв. С.,встъпил в процеса като служебен защитник не му е предоставена възможност за запознаване с делото.

Показанията на св. И.,дадени в ДП не са приобщени по предвидения ред в закона по чл.281 НПК и не са съществени за изясняване на делото.Този свидетел е напуснал страната,но е медицинското лице,извършило рентгенография на пострадалите. Като дежурен лекар е дал медицинско направление за лечение на пострадалите при съответни специалисти в болнично заведение.

Неоснователно е оплакването за нарушено право на защита,за нарушено право на състезателност в процеса и приоритет на интересите на потърпевшите.

Първоинстанционният съд е предоставил възможност на служебния защитник на дееца за запознаване с делото,чрез прекъсване на съдебното заседание.Той е участвал в първото по делото заседание при събиране на доказателства от съда.В следващото съдебно заседание деецът е представляван от договорния защитник адв.А. и те не са били лишени от възможност да правят  доказателствени искания,а направените са изпълнени,с малки изключения,като съдът е аргументирал отказа си в съответствие със закона.Осъждането на подсъдимия при доказаност на обвинението не означава пренебрегване правата на виновния и  приоритетна защита на правата на другите  страни по делото.Направена е обективна преценка на всички доказателства по делото от съда,който е изложил мотиви защо кредитира едни от тях и защо не приема други.С мотивите към присъдата е даден отговор на въпроса защо не се приема деянието да е извършено в условията на неизбежна или мнима неизбежна отбрана.Това е така,защото защитно деяние при неизбежна отбрана има само в случаите на непосредствено противоправно нападение над дееца,което не е преустановено и по естеството си е насочено към пресичане на противоправното нападение,чрез увреждане само на нападателя.Доказателствата по делото сочат,че решението и изпълнението на деянието е станало в много късен момент,след около два часа след скандала със с-во Й.и,когато подсъдимият в дома си е направил преценка на взетото решение да си отмъсти,когато нападението е било прекратено,не е било пряко и непосредствено.За целта в спокойна обстановка подс. А. е формирал решението си,подготвил е изпълнението с подбирането на подходящо за целта средство,каквото е дървения кол и е реализирал своя замисъл,като се е върнал в заведението.Безпричинно е нанесъл удари на лица,заемащи местата на св. Й.и,мислейки че нанася удари на св.Ц. и Н.Й.и.Той не може да черпи права от собственото си противоправно поведение,насочено спрямо потърпевшите.Не е налице и мнима неизбежна отбрана,защото  не е налице грешка относно действителността на нападението,каквото не е имало от страна на пострадалите към личността му.Грешката относно личността не води до мнима неизбежна отбрана.При реално нападение от дееца,насочено към жертвата,грешката относно самоличността на пострадалие е неизвинителна и не може да изключи умисъла за деянието.Искания от дееца резултат и действително настъпилия засягат един и същ обект на защита-личната телесна неприкосновеност и здраве и съдържа признаците на един и същи престъпен състав.Грешката в обекта на нападение,когато поради заблуда насочва деятелността си върху друг обект ,а не върху този ,който мисли че напада не изключва умисъла на деянието и правилно подсъдимият е наказан за деяние,което е извършил и покрива признаците на престъпление по чл.131 ал.1 т.4пр.3 и т.7 вр. с чл.129 вр. с чл.130 ал.1 НК.Умисълът на подсъдимия е обхванат,че насочва въздействието си към желания обект и желания от него резултат,поради което грешката в обекта не го оневинява.Квалифициращия признак "повторност"  се определя от съдебното минало на подсъдимия, осъждан за такова деяние на лишаване от свобода,а настоящето е извършено в предвидения от закона пет годишен срок.Причинил е средна и лека телесна повреди на повече от едно лице.

Въз основа на доказателствената съвкупност,обсъдена по горе,настоящият съд намира че авторството на престъплението,в което е обвинен подс. А. е установени по несъмнен начин,закона е приложен правилно.Този състав не се приема,че осъдителната присъда е постановена в нарушение на правата на дееца,защото при служебната проверка не се установиха допуснати процесуални нарушения,ограничили правото му на защита и водещи до промяна на правния резултат.

Първоинстанционният съд подробно е изложил аргументите си ,поради което счита,че деянието на подс. А. от обективна и субективна страна е съставомерно.Законосъобразно е приложил материалната норма на закона и го е осъдил на ДВЕ години лишаване от свобода,при"строг" режим.

Настоящия състав намери жалбата в нейното алтернативно искане за смекчаване положението на подсъдимия за неоснователна.Правилно са отчетени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и по-голяма снизходителност при определяне на наказанието няма да съответства на целите на генералната и на личната превенция.Ето защо не се налага наложеното наказание да бъде смекчено по размер,защото е определено в най- ниската граница,а и не са налице основания за прилагане на чл.55 НК при отмерването му.В съответствие с чл.68 НК е приведено в изпълнение наказанието от ТРИ години лишаване от свобода,наложено с присъда по НОХД № 30123/2012г. РС-Монтана,при"строг" режим.

При цялостната служебна проверка на първоинстанционният съдебен акт на РС-Козлодуй не се установи да са допуснати нарушения на процесуалния или материалния закон,които да налагат неговата отмяна или изменение.

Воден от горните съображения и на осн. чл.334 т.6 вр.с чл.338 НПК Врачанският окръжен съд

 

 

 

             Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9,по НОХД № 125/2017г. на РС-Козлодуй,постановена на 05.06.2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 

 

 

 2..........