Р Е Ш Е Н И Е №

 

гр.Враца 03.10.2017 година

 

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:                          

                             

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ КРУМОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:И. МАРИНОВ

                                      МЛ.СЪДИЯ:СВЕТОЗАР Г.

                                            

при участието на секретаря Христина Цекова и на прокурора Ивайло Хайтов, след като изслуша докладваното от съдия Маринов ВНОХД № 481 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдебното производство пред Врачанския окръжен съд е образувано по жалба на адв. А.Г. – защитник на подсъдимия Х.Л.Х. ***.

В последствие, допълнение към въззивната жалба е постъпило от адв. В.Л. и адв. А.Г. - защитници на подсъдимия Х.Л.Х. ***.

Атакува се Присъда № 22/26.06.2017 год., постановена по НОХД № 290/2015 год., по описа на Районен съд гр. Мездра, с която подсъдимия Х. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1 НК.

Във всяка от двете жалби, се развиват  доводи, че присъдата на първия съд е неправилна и незаконосъобразна, постановена при превратно тълкуване на събрания доказателствен материал. Прави се искане за отмяна на съдебния акт.

В срока за обжалване е постъпил протест и допълнителен такъв от РП Мездра, в които се развиват доводи, че в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, с оглед на което се прави искане за изменение на първостепенния съдебен акт, като наказанието на подсъдимия бъде определено при условията на чл.54 НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ВрОП поддържа депозирания протест, като претендира единствено за липсата на обсъждане на чл.55, ал.1 НК, както и че не са налице предпоставките за приложението на чл.55 НК. Искането е да бъде изменена присъдата, като бъде наложено наказание "лишаване от свобода", изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок в размер на 3 години.

Подсъдимият Х.Х. се явява лично и с договорените си защитници - адв. Л. и адв. Г., и двамата от САК. Същите поддържат жалбата и допълнението към нея, и оспорват въззивния протест. Твърдят, че обжалваната присъда е постановена върху неверни писмени и гласни доказателства, че направените правни изводи са необосновани, което е довело и до неверния правен извод за доказано престъпление от страна на Х.. Сочат още, че увреждането не е средна телесна повреда, тъй като в практиката на ВКС, а и в Постановление № 3 от 1979г. на Пленума на ВС е прието, че само счупването до основата на венеца, следва да бъде приравнено на избиване на зъб, защото уврежданията довеждат до затрудняване на физическата функция на зъба, т.е. причинява невъзможност този зъб да бъде използван по предназначението му, респ. да се ползва за отхапване. Когато обаче счупването не било до основата на венеца, то тази функция не била загубена. Именно и поради това твърдят, че в случая увреждането не може да бъде приравнено на избиване на зъб и не представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК. В този смисъл съставът на престъплението по чл.129 НК не бил осъществен от обективна страна и подсъдимия следвало да бъде освободен от наказателна отговорност.

Гражданският ищец И.А. не се явява и не се представлява. От повереника му адв. В.З. е постъпило писмено становище, с което заявява позиция, че поддържа протеста на РП Мездра, и иска изменение на постановената присъда, в частта, касаеща вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание.

Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените от страните доводи и съображения, и след цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 ал.1 от НПК, приема за установено следното:

 

ПО ЖАЛБАТА НА Х.Х.

 

Жалбата е подадена в срока по чл.319 от НПК от надлежна страна и същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения.

С Присъда № 22/26.06.2017 год., постановена по НОХД № 290/2015 год., РС Мездра е признал подсъдимия Х.Л.Х., живущ ***, за виновен в това, че на 13.04.2015 год. около 03.00 ч. е причинил средна телесна повреда на И.С.А. *** изразяваща се в счупване на 2/3 от клиничната корона на първи горен резец с травматичен периодонтит, което увреждане отговаря на медико-биологичния квалификационен признак "избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говореното", поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1, вр.чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК му е наложил наказание "Пробация", изразяваща се със следните пробационни мерки:

- "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за една година - три пъти седмично, съгласно чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК;

- "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от една година, съгласно чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК.

В полза на пострадалия, конституиран в качеството на граждански ищец - И.С.А. са присъдени сумата от 25 лв., представляваща претърпени от него имуществени вреди и сумата от 2500 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2015 год. до окончателното й изплащане. Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 2500 лв. до пълния претендиран размер от 4000 лв. е оставен без уважение, като недоказан. Иска за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди също е бил отхвърлен за горницата над 25 лв. до предявения размер от 425 лв. като недоказан.

В тежест на подсъдимия Х. са възложени направените по делото разноски. Именно този акт се атакува пред настоящата инстанция.

За да постанови същият, първоинстанционния съд е събрал в необходимият обем и пълнота и по съответният процесуален ред, изискуемите за правилното изясняване на делото писмени и гласни доказателства.

При условията на чл. 305, ал. 3 от НПК, съдът е приел, че гласните доказателства могат да се обособят в две групи, които са били подробно обсъдени с останалия доказателствен материал. В процеса на анализ и оценка съдът е дал вяра на т.нар. първа група гласни доказателства, включваща показанията на пострадалия, но и показанията на свидетелите Т.К., Д.К., Л.Х., К.Х., Н.Б., Б.Ц., А.Л. и Г.Г.. Като е съобразил тяхната логическа обусловеност, непротиворечивост и вътрешно съответствие с общия доказателствен материал, МРС е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи относно факта, извършено ли е противоправно деяние, каква е правната му квалификация и авторство, субективната страна и личността на подсъдимия. Съдът подробно се е мотивирал защо е дал вяра на тези доказателства и поради каква причина не е кредитирал останалите гласни доказателства.

Така направени, тези изводи се споделят напълно от тази инстанция.

Безспорно по делото е установено и правилно е възприето в мотивите на РС Мездра, че на 12.04.2015 год. в с.Игнатица, област Враца по случай Великденските празници в селото, се е провел футболен турнир, в който са взели участие 8 отбора, сред които и отбор "Бяло петно", в който играел пострадалия И.А.. Този отбор спечелил 2-ро място и вечерта в читалището на селото било организирано тържество, на което присъствали както участниците в турнира, така и жители и гости на с.Игнатица. Към 23.00 ч. на същия ден и пострадалия А. се присъединил към празнуващите, повечето от които вече били употребили алкохол. Пострадалия също бил употребил алкохол.

Към 3.00 ч. след полунощ, св.А. решил да излезе от читалището навън и да остави в автомобила си купата, която били спечелили на турнира предишния ден. Минавайки покрай входната врата, видял св. Б.М. и подс. Х.Х. да си говорят, но не ги заговорил. Изведнъж подсъдимият замахнал с ръка и му нанесъл удар с юмрук в областта на носа и горната челюст. Ударът бил неочакван за пострадалия, при което той паднал на земята и усетил, че от устата му излиза кръв и му е счупен преден зъб. Падането на А. на земята, не възпряло  Х. и той започнал да го рита и с крака. В това време от тоалетната, външна за заведението, излязла св. Т.К.. Тя видяла как Х. удря А. в лицето и веднага влязла в салона, като извикала съпруга си св. Д.К. и другите хора да излязат, че навън става бой. Свидетелите Д.К. и  Л.Х. първи се намесили, като издърпали подсъдимия Х. за да спре да рита пострадалия. Свидетелката К. видяла, че по лицето на А. имало кръв и му помогнала да го почисти. Тържеството приключило и всички присъстващи се разотишли.

След инцидента И.А. изчакал пристигането на полицейски екип. Разговарял с тях и им обяснил какво се е случило, но им отказал да бъде транспортиран да болнично заведение и се прибрал в домът си. По-късно същия ден пострадалия посетил ЦСМП гр.Враца – Филиал гр.Мездра, където бил освидетелствуван и му била поставена диагноза "Контузия на носа. Съмнение за счупване на носни кости. Носно кървене". Това обстоятелство се установява и от приложения по делото Фиш от 13.04.2015 год.

За изясняване на вида телесно увреждане, по делото са били назначени и изслушани съдебно- медицинска експертиза /СМЕ/ и тройна СМЕ, с вещи лица д-р Р.А., д-р Ф.Т.- съдебни лекари и д-р В.Н. специалист по дентална медицина. От заключенията на тези СМЕ е установено, че пострадалия И.А. е получил счупване на 2/3 от клиничната корона на първи горен ляв резец с травматичен периодонтит, което увреждане според експертите отговаря на медико-биологичния квалификационен признак избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето. Експертите са категорични, че в случая се касае за прясно счупване на корона. Констатирано е още, че е налице оток на горна устна с разкъсно-контузна рана, кръвонасядане по лигавичната повърхност на същата и охлузване на външната лигавица; оток, кръвонасядане и охлузвания на двата лакътя и медицински данни за носно кървене, които увреждания са причинили на А. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По механизъм, уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и по време посочени от пострадалия в следствие на побой.

Същевременно по ДП са приети и приложени съдебно-медицински удостоверения издадени на пострадалия непосредствено след инцидента от съдебен лекар и от специалист по дентална медицина, от чиито съдържания се установят същите обстоятелства, отразени и в съдебно-медицинските експертизи.

С оглед, направено възражение в хода на процеса пред първоинстанционния съд от защитата на подсъдимия Х., че пострадалия И.А. е имал счупване на зъб от претърпяно преди това пътно-транспортно произшествие е изискана и приложена наличната медицинска документация от Хирургичното отделение към МБАЛ гр.Мездра, като и налични рентгенови изследвания на черепни и лицеви кости и КАТ на главата.

В тази връзка е възложена допълнителна експертиза на вещите лица, изготвили първоначалната такава.

В изготвеното заключение експертите са констатирали, че в действителност пострадалия е постъпил на лечение в Хирургично отделение при МБАЛ – ЕООД гр.Мездра на 29.12.2013 год. с  диагноза "Контузия на главата. Разкъсно-контузна рана челно. Мозъчен оток. Кръвоизлив в пазухата на челната кост. Мозъчно сътресение". Изписан на 02.01.2014 год. Вещите лица са установили, че при приемане в отделението, в ИЗ-то на А. е била описана единствено разкъсно-контузна рана в горната част на главата – челно. Категорични са, че в допълнително приложената медицинска документация не са описани травматични увреждания в областта на устните, бузите, скулите и устната кухина.

В същото време заявяват, че в медицинската документация от 15.04.2015 год. е описано косо счупване на клиничната корона на първи горен ляв резец, с отчупване на 2/3 от вестибуларната стена на клиничната корона, прозираща пулпна камера и перкуторна болка /при почукване/ и е поставена диагноза "Травматичен пулпит и периодонтит". Категорични са също, че такива увреждания могат да бъдат наблюдавани и описани до четвъртия ден на увреден жив зъб, т.е. това увреждане не може да е било налично към 29.12.2013 год.

Отново с цел разкриване на обективната истина и във връзка с направени възражения от подсъдимия и неговите процесуални представители, пострадалия е бил задължен да представи заверено копие от Здравно-осигурителната си книжка, като съдът е постановил да бъдат разчетени и предоставени на хартиен носител съдържанието на двата броя дискове, приложени по делото и съответно да бъде направена панорамна снимка на зъбния статус на пострадалия.

 На база така представените нови писмени доказателствени средства е изготвено и прието заключение по комплексна СМЕ по писмени данни, с участието на съдебни лекари, специалист по дентална медицина, и специалист рентгенолог. От него е видно, че за посочения период 2013 – 2016 год., на пострадалия И.А. е извършен стоматологичен преглед на 15.04.2015 год., а на 26.11.2015 год. са направени обтурации /пломби/ на долни шести и седми десни зъби, а на 15.02.2016 год. му е екстрахиран долен шести ляв зъб.

По отношение направеното рентгеново изследване на черепни и лицеви кости № 3269/29.12.2013 год., експертите са посочили, че няма рентгенови данни за травматични изменения на графираните черепни и лицеви кости.

Пострадалият е направил и ортопантомография на 20.02.2017 год. в 09.45 часа в гр. Враца, след което вещите лица са констатирали, че на пострадалия А. не са визуализирани и диагностицирани травматични увреди на така представените зъбни и челюстни костни структури.

От заключението е видно също, че на представената рентгенография се визуализира екзактно кореново лечение /девитализация и запълване/ на първи горен ляв резец с възстановяване с изработена в лаборатория корона на същия зъб.

Горната фактическа обстановка почива на събрания от първата инстанция доказателствен материал.

Анализирайки всички събрани от него доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, РС Мездра е достигнал до единствения извод, че подсъдимия е причинил соченото увреждането на А.. Този извод на първия съд се споделя изцяло и от настоящата инстанция.

Безспорно наличната медицинска документация и приетите от съда и страните съдебно-медицински експертизи и заключенията по тях са категорични, че на 15.04.2015 год., пострадалият е бил освидетелстван, при което е описано травматично увреждане. Била и поставена диагноза "Травматичен пулпит и периодонтит", каквито увреждания могат да бъдат наблюдавани и описани до четвъртия ден на увреден жив зъб. В тази връзка вещите лица са категорични, че при прегледа, който д-р Н. е извършил на пострадалия А. на 15.04.2015 год., пострадалият зъб не е бил лекуван кореново, т.е. не е имало намеса от страна на лекар по дентална медицина върху този зъб. Това се потвърждава и от направената рентгенография същия ден. Така описано, това увреждане на пострадалия по никакъв начин не може да е било налично към 29.12.2013 год., още повече, че установената рана по лигавичната повърхност на горна устна, отговаря на едно-три денонощия, считано от 14.04.2015 год., в каквато насока са и многобройните гласни доказателства по делото. Експертните заключения са приети от първоинстанционния съд като аргументирани, обстойни, обективни, професионално ангажирани, ясни, пълни, обосновани и в никакъв етап на съдебното следствие не е възникнало съмнение за тяхната правилност.

 За да достигне до извода, че подс. Х. е причинил увреждането на А.,*** правилно е преценил, че в случая от значение за изясняване на обективната истина, са събраните по делото гласни доказателства, които следва да се разделят в две групи, като всяка от тях спомага за изясняване на фактическата обстановка в различни моменти от инцидента, а така разделени, същите се подкрепят и от останалите доказателства.

Затова, че на пострадалия свидетел И.А. е причинена средна телесна повреда свидетелстват освен неговите показания, но и тези на свидетелите: Т.К., Д.К., Л.Х., К.Х., Н.Б., Б.Ц., А.Л. и Г.Г..

Непосредствен очевидец на нанесения удар от страна на подсъдимия е свидетелката Т.К., която е последователна и логична в показанията си за обстоятелството, че подсъдимия е ударил с ръка пострадалия в лицето. Посочената свидетелка сочи, че излезлите от салона на читалището хора са отделили подсъдимия от пострадалия и тогава тя е забелязала, че по лицето на А. е имало кръв, поради което му е дала носни кърпички, с които да изчисти лицето си. Същата е извикала и съпруга си от заведението, като му е казала, че подсъдимия е ударил пострадалия А. и да отиде да ги разтърве.

От своя страна свидетелят Д.К. сочи, че когато е излязъл навън от заведението е видял пострадалия И.А. да лежи на земята, а подсъдимия Х. да стои до него и нещо да вика, при което той и др. свидетели са го отстранили от А.. Според този свидетел, А. е бил с течаща кръв от устата, която е била подута.

Св.Л.Х., също сочи, че когато е излязъл отвън е забелязал, че от дясната страна на вратата лежи пострадалия И.А., а до него стои подсъдимия, който го ритал. Същият сочи, че е видял от устната на пострадалия да тече кръв и когато го е попитал как е, последният е казал, че му е счупен преден зъб.

В тази насока са и показания св. Н.Б., св. К.Х..

Всички по-горе описани свидетели в различен хронологичен ред от време са възприели непосредствено и разбрали впоследствие, че подсъдимия Х. е този, който е причинил счупване на преден зъб на пострадалия А..

По делото са събрани и косвени доказателства, относно причинената телесна повреда, като в тази насока са разпитаните по делото служителите на РУ гр.Мездра Б.Ц., А.Л. и Г.Г..

По делото са разпитани свидетели, посочени от подсъдимия Хр.Х., обуславящи защитната му позиция - в тази насока са показанията на свидетелите Ц.Д., сестра на Х., С.Х., И.А. и Б.М.. Всички тези свидетели също са присъствали в салона на читалището, в което е било провеждано тържество и имат възприятия за станалия инцидент, но в противоположна посока на по-горе цитираните свидетели. Същите сочат, че поведението на пострадалия А. е било арогантно, псувал, заяждал се с хората, постоянно ругаел и бил употребил значително количество алкохол. Твърдят, че след инцидента подсъдимият бил на около 5-6 метра от пострадалия И.А., пушел цигара, а по пострадалия нямало никакви видими белези на причинена телесна повреда.

Тези твърдения на свидетелите от т.нар. втора група остава изолирана и неподкрепяща се от останалия събран доказателствен материал, тъй като безспорно от по-горе посочените свидетели бе установено, че пострадалия е имал видими белези на телесно увреждане, каквито са били подутините по лицето му и кръвта по него. Непосредствено след нанесените телесни повреди част от по-горе посочените свидетели от първата група, както и самия пострадал са посочили счупения зъб. 

Свидетелите от втората група са посочили в показанията си, че знаят за предишен пътен инцидент с пострадалия, при който е имало негов счупен зъб. Това обстоятелство обаче е отхвърлено категорично с оглед събраната и обсъдена многобройната медицинска документация в тази насока.

Имайки предвид всичко посочено по -горе, правилно първия съд е приел, че от обективна страна деянието е осъществено от Х. с факта на нанасяне на удар с ръка спрямо А. и причиняването на същия на средна телесна повреда - отчупване на 2/3 от клиничната корона на първи горен ляв резец с травматичен периодонтит, което увреждане отговаря на медико-биологичния квалификационен признак избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето.

От субективна страна, правилно в мотивите си РС Мездра е приел, че деянието е извършено от този подсъдим с пряк умисъл, като той е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е обществено опасните последици и е желаел настъпването им, нанасяйки удара с ръка в жизнено важна част от човешкото тяло.

Вината на подсъдимия е доказана по несъмнен начин, поради което ВрОС намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на постановената присъда, а същата следва да бъде потвърдена.

Имайки предвид посоченото по-горе, съдът не споделя становището и на защитата и на самия подсъдим, че в случая следва да бъде постановена оправдателна присъда. Участието на подсъдимия в инцидента и в причиняването на увреждането на пострадалия е установено по несъмнен начин, поради което и той следва да понесе последствията от това си поведение.

Що се касае до твърденията в жалбата за допуснати нарушения при постановяване на присъдата, както и за противоречие с константната практика на ВКС, че за да е налице средна телесна повреда, счупването на зъба трябва да е до нивото на венеца, съдът намира, че същите са несъстоятелни. По делото са изготвени и приети няколко съдебно-медицински експертизи, включително е изготвено и прието заключение по комплексна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни с участието на съдебни лекари и специалист по дентална медицина, и с участието на специалист рентгенолог, от чиито заключения безспорно е установено, че е налице счупване на клиничната корона на първи горен ляв резец, с отчупване на 2/3 от вестибуларната стена на клиничната корона, прозираща пулпна камера и перкуторна болка /при почукване/ и е поставена диагноза "Травматичен пулпит и периодонтит", т.е. с това счупване е било изцяло изгубено физиологическото значение на този зъб, същия вече не е функционален. Наред с това, експертите са категорични, че така причиненото увреждане отговаря на медико - биологичния квалификационен признак "избиване на зъб", без който се затруднява дъвченето и говоренето.

Именно и поради това, настоящият състав на ВрОС приема, че атакуваната присъда в наказателно осъдителната й част е правилна, законосъобразна и обоснована.

Такава е присъдата и в гражданско осъдителната й част относно размера на присъдените обезщетения. С оглед причиненото увреждане и претърпените болки и страдания от пострадалия, както и направените от него разходи във връзка с проведеното лечение, правилно е преценено, че подсъдимия следва да бъде осъден да заплати както обезщетение за имуществени, така и за неимуществени вреди. Правилна е и преценката, че същите следва да се присъдят ведно със законната лихва, както и направените по делото разноски, като иска в останалата част до пълния размер на претендираните имуществени и неимуществени вреди  следва да бъде отхвърлен като недоказан. При определяне конкретния размер на всяко от двете обезщетения, съдът е съобразил характера и степента на увреждането, поради което те са напълно справедливи и законосъобразни, и в тази част присъдата не подлежи на коригиране.

 

ПО ПРОТЕСТА НА РП МЕЗДРА

       

Протеста е подаден в срока по чл.319 НПК, от надлежна страна, имаща интерес от протестиране и срещу подлежащ на протест съдебен акт, и същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, той е неоснователен.

При определяне вида и размера на наказанието за подс.Х., съдът е отчел наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: чистото му съдебно минало, отлични характеристични данни, без никакви данни за противообществени прояви и регистрация, сравнително младата възраст, социалния статус, неженен, работещ като строител и получаващ невисоки доходи. Отчетено е добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия. Същият се е явявал редовно на съдебните заседания,като продължилия във времето съдебен процес с многобройни отлагания, не е бил по негова вина, а на неговите защитници. Решаващият съд е изложил в мотивите си още и обстоятелството, че и подсъдимия Х. и пострадалия И.А. са били употребили алкохол.

Настоящият състав на ОС Враца напълно се солидаризира с така изложените съждения от първостепенния съд, като счита същите за обосновани и правилни. Въззивният съд, намира, че следва само в допълнение да отбележи, че изискването за индивидуализация на наказанието е изискване за съблюдаване мярката на използваната наказателна принуда, която следва да бъде намерена във всеки конкретен случай, за да бъде наложеното наказание справедливо, необходимо и достатъчно за постигане целите, прокламирани в разпоредбата на чл. 36 НК. Настоящият съд счита, че целите на наказанието - да се въздейства предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия, да бъде същият превъзпитан към спазване на законите и добрите нрави ще бъдат постигнати и без на Х. да бъде налагано наказанието лишаване от свобода. Тези цели биха реализирали своята поправително-превъзпитателна функция и чрез налагането на наказанието "пробация" на подсъдимия в посочения размер и напълно обосновано същото е наложено съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, буква "б" от НК.

По изложените съображения, съда намира, че наложеното от първата инстанция наказание "пробация" в посочения размер, се явява напълно адекватно и правилно такова за случая.

Отчитайки всичко посочено по -горе, настоящият състав на ВрОС приема, че при постановяване на присъдата от МРС не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а закона е приложен точно и правилно.

Процесуалните права на страните не са ограничени и липсват основания за отмяна в тази насока.

Присъдените обезщетения са съобразени със събраните доказателства, като присъдата в тази част е справедлива.

Водим от горното и на основание чл.338 вр.чл.334 т.6  НПК, Врачанският окръжен съд  

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

Потвърждава присъда № 22/26.06.2017 год. на РС Мездра постановена по НОХД № 290/2015 год. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

Председател:                  Членове: