Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  26.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в публичното заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

Председател:ВЕСЕЛКА ИВАНОВА

    Членове:ЛИДИЯ КРУМОВА

       мл.с.ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

 

с участието на секретаря Веселка Николова и прокурора Камелия Трифонова, като разгледа докладваното  от съдия Л. Крумова ВНОХ дело 500 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на глава ХХІ НПК и е образувано въз основа на въззивна жалба от адв. Т.Н. – САК, в качеството му на защитник на подсъдимия Л.М.Г. ***, против присъда № 11/14.06.2017 год. на РС Козлодуй, постановена по НОХД № 436/15 год., с която подсъдимият Л.Г. е признат за виновен, в това, че на 02.02.2012 год. в гр.Козлодуй, ***, с пистолет "Глог-19", калибър 9,19 мм, №FLD677, се е заканил с убийство на Т.Д.Й., А.И.П., Г.П.Г., И.С.К., всички от гр.Козлодуй и на М.Н.М. ***, като заканване е възбудило у тях основателен страх за осъществяването му, поради което е осъден по обвинение по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК, като във вр. с чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

С присъдата си съдът е осъдил подсъдимия Л.Г. да заплати на  гр. ищец Т.Д.Й. сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, като в останалата част до пълния размер от 20 000лв. е отхвърлил предявеният граждански иск като неоснователен и недоказан.

В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.

В жалбата на подсъдимия Л.Г. се релевират оплаквания за неправилност на атакуваната присъда, изразяваща се в нейната незаконосъобразност и необоснованост. Навеждат се доводи, че присъдата е постановена при липса на доказателства за виновност от страна на подсъдимия, както и, че неправилно е уважен предявения от гр. ищец граждански иск. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова- оправдателна присъда, както и за отхвърляне на гр. иск изцяло. В допълнение към жалбата от подсъдимия и в писмени бележки от защитника му се отправя искане да бъде изискана справка от МВР относно факта, имало ли е подадени жалби и полицейски преписки против гр. ищец Т.Й., образувани ли са срещу него и водени ли са досъдебни производства. Прави се искане за допускане на гласни доказателства – допускане в качеството на свидетели на лицата  А.А.Д. и Й.И. за  събиране на характеристични данни за гр. ищец и частен обвинител. Исканията са оставени без уважение с определението за насрочване от въззивния състав, поради тяхната неоснователност.

Недоволен от постановената присъда е останал и частния обвинител и гр. ищец  Т.Д.Й., който чрез повереника си – адв. М.С. *** е подал въззивна жалба против присъдата в отхвърлителната й част над сумата 1000лв. до 20 000лв.  В жалбата на частния обвинител и гр. ищец се навеждат доводи за неправилност на присъдата, в частта с която предявеният от него против подсъдимия гр. иск е отхвърлен над сумата 1000лв., като се отправя искане за отмяна на присъдата в тази й част и уважаване на гр. иск в пълния му размер. Доказателствени искания не се отправят.

В съдебно заседание подс.Л.Г. се явява лично и със защитника си адв. Т.Н., като поддържат въззивната жалба. Прави се оплакване, че по делото не е направен обективен, всестранен и пълен анализ на събраните доказателства, което е довело и до неправилния извод от страна на решаващия съд,за виновността на подсъдимия. Твърди се, че присъдата почива на предположения. Извън отправените в жалбата искания се прави искане пред настоящата инстанция за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Допълнително се навеждат искания за незаконосъобразност на присъдата в гражданско-осъдителната част.

Повереникът на гражданския ищец Т.Й. - адв. С. поддържа подадената въззивна жалба и иска предявения гр. иск да бъде уважен изцяло, тъй като с присъдата, той е бил значително занижен. Иска се атакуваният съдебен акт в осъдителната му част да бъде потвърден като обоснован и законосъобразен.

Участващият в съдебното производство прокурор от ВрОП поддържа становище за неоснователност на подадените жалби, обоснованост и законосъобразност на атакуваната присъда, с оглед на което прави искане за нейното потвърждаване.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбите и в съдебно заседание доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извършена по реда на чл. 314 НПК, приема следното:

Жалбите са подадени в законоустановения 15-дневен срок, от надлежни страни, против подлежащ на обжалване съдебен акт, при което същите се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Първостепенният съд е събрал необходимите за правилното изясняване на делото от фактическа страна писмени и гласни доказателства, анализирал е същите обстойно, в резултат на което е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството на деянието, начина на извършването му, правната квалификация и субективната му страна. Възприетата от съда фактическа обстановка съответства на събраните доказателства и направения доказателствен анализ на същите, при което същата се възприема и от настоящата инстанция.
        По делото е установено, че
подсъдимия Л.М.Г. живее със семейството си в гр. Козлодуй, *** Същият  притежава разрешение за носене и съхранение на оръжие със серия № ВР 0339984, валидно до 07.10.2015 год., издадено от "Служба КОС"при РУП-Козлодуй, както и има пистолет "Глог 19", калибър 9,19 мм, №FLD677.

Св. В.И.К. на 27.01.2012 год. закупил жилище, представляващо ***, находящо се в същия вход, където живеел и подс. Г.-***. На 31.01.2012 год. св.К. започнал ремонт на закупения от него апартамент, като наел за извършване на ремонта свидетелите – М.Н.М. ***, И.С.К., Т.Д.Й., А.И.П., Г.П.Г. и четиримата от гр. Козлодуй. Същите следвало да свалят старите плочки в банята на апартамента, както и да изкъртят железните каси на вратите с помощта на хилти.

На 02.02.2012 год. около 12.30 часа в апартамента работниците работили по възложените им задачи, когато при тях се качил подс. Г., който бил във видимо нетрезво състояние. Подсъдимият Г. им размахал някаква карта, която работниците приели за полицейска и им е наредил да спрат работа, защото вдигали много шум. Същият извадил пистолет от кобура на колана си, като им  казал "Вие не знаете с кого си имате работа". Заредил пистолета, започнал да го размахва и да се заканва на работниците, че ще ги избие всичките, тъй като вдигали много шум и той и семейството му не можели да си почиват. Същевременно в апартамента дошла и съпругата на подсъдимият св.Г.Г., която също започнала да вика срещу работниците, да ги обижда, като избутала съпруга си навън, за да не размахва огнестрелното оръжие срещу тях. Св. Т.Й. им обяснил, че ще спазят часовете за следобедна почивка регламентирана от Община Козлодуй от 14.00 часа до 16.00 часа, в което време ще преустановят работа. Обяснил им, че това време не е дошло и ги помолил да напуснат апартамента. При работниците се качила и дъщерята на подсъдимия - св. Т.Г., която също се скарала с тях, тъй като малкото й дете не можело да спи от шума, който вдигали от ремонта. Св. Т.Й. отново ги помолил да напуснат апартамента и излизайки на площадката, пред входната врата на апартамента видял подс. Л.Г. който отново извадил пистолета си, заредил го, насочил го към тях и им съобщил, че не знаят с кого си имат работа. Св. Т.Й. се обадил от мобилния си телефон с № *** в 12:58:13 часа на телефон №166 в РУП-Козлодуй, което съобщение било прието от оперативния дежурен св. И.Т., на който съобщил, че подс. с пистолет заплашва работници, извършващи строителна дейност в ***, ***. Веднага на място е изпратен полицейски патрул със служителите  св. П.М. и Ф.Г.. Същите разговаряли с работниците, които им разказали за инцидента, както и че заплашващият ги с пистолет подсъдим е напуснал апартамента. Всички работници в апартамента били много изплашени, като съобщили на полицаите, че подсъдимият бил много ядосан и бил употребил алкохол.

   Около 13.00 часа св. В.К. се обадил по мобилния телефон на св. Й., за да провери до къде са стигнали ремонтните дейности, като последния му съобщил, че са заплашвани от подсъдимия с огнестрелно оръжие да спрат ремонта. На 06.02.2012 год. св. Й. и св. К. подали жалби до Началника на РУП-Козлодуй за извършеното престъпление от Г..

   С приемо –предавателен протокол на 22.02.2012 год. подсъдимия Г. доброволно предал законно притежавания от него пистолет, ведно с 45 бр. патрони -боеприпаси на св. Е.Ш. и св. В.В. от РУП-Козлодуй.

   Така възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал, а именно: свидетелските показания на свидетелите-очевидци М.М., И.К., Т.Й., А.П., Г.Г., както тези от настоящето съдебно производство, така и приобщените по надлежния процесуален ред от ДП и НОХ дело № 275/2012год. на КРС. По косвен начин показанията на тези свидетели се подкрепят и от останалите гласни доказателства, а именно, показанията на свидетелите В.В., В.К., Е.Ш., П.П., И.С., И.Т., П.М., Ф.Г.; от протоколите за очни ставки между свидетелите – очевидци със свидетелите на защитата Г.Т.Г.-съпруга на подсъдимия и Т.Л.Г.-дъщеря на подсъдимия;  от предавателно-приемателния протокол, служебна бележка от "Служба КОС" при РУП-Козлодуй, справка от мобилния оператор "МТЕЛ”,справка за съдимост и др.

Показанията на свидетелите М.М., И.К., Т.Й., А.П., Г.Г. касаещи инкриминираната дата 02.02.2012 год., въззивният съд намира за еднопосочни, достоверни и взаимноподкрепящи се. Същите установяват по несъмнен начин и авторството и механизма на деянието, вменено на подс. Л.Г.. Тези свидетели, макар и пострадали от деянието, подробно и хронологично пресъздават пред съда и органите на досъдебното производство думите и действията на подсъдимия на инкриминираната дата. Настоящият въззивен състав възприема с доверие изложеното от тях, че заканата с убийство, която е достигнала до съзнанието им е била реална и тя е възбудила у тях основателен страх за осъществяването й. В тази насока са и показанията на полицейските служители св. Е.Ш. и Ф.Г., които установяват, че  пострадалите свидетели са били уплашени от отправената към тях закана, подкрепена с оръжието държано от подсъдимия и това видимо им е личало. Всичките 5-ма свидетели-очевидци потвърдили, че подсъдимия е извадил, заредил и насочил пистолет, като им е заявил, че ако не престанат да вдигат шум, ще ги гръмне.

Настоящият въззивен състав възприема с доверие и изложеното от св. В.К., който след като узнал от гражданския ищец и частен обвинител Т.Й. за извършеното от подсъдимия, разговарял с него и последният поискал да се оттегли подадената срещу него жалба, като му съобщил, че е направил горното, тъй като е бил на работа и е бил изморен.

Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на съпругата и дъщерята на подсъдимия - св. Г.Г. и Т.Г.. Твърдението на тези свидетелки, че подсъдимия е бил заплашван от пострадалите е опровергано от разпитаните в съдебното следствие свидетелите-очевидци – работниците в апартамента, които сочат, че никой от тях с нищо не е заплашвал нито подсъдимия, нито неговата съпруга, нито неговата дъщеря. Показанията на тази група свидетели – близки на подсъдимиая, в тази част са изолирани и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, поради което обосновано и законосъобразно контролирания съд ги е възприел като недостоверни и дадени с цел да потвърдят защитната версия на подсъдимия.

Твърденията на подсъдимия, че не е отправял закани за убийство към работниците безспорно се оборват от показанията на останалите свидетели. Същите са негова защитна теза и следва да бъдат кредитирани единствено в частта им, в която се подкрепят от останалите обективни доказателства.

  Ето защо, настоящата инстанция приема, че първостепенният съд е събрал всички възможни гласни и писмени доказателства и е направил обстоен анализ на същите съгласно изискванията на чл. 305, ал.3 НПК, при което неговият съдебен акт не страда от пороците, сочени в жалбите на подсъдимия и неговия защитник и в съдебно заседание, на които се основава и искането за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова-оправдателна присъда.

В резултат на правилно възприетите фактически констатации, контролирания съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно извършеното от подсъдимия деяние. Безспорно е установено, че на 02.02.2012 год. в гр.Козлодуй, подсъдимият Л.М.Г. се е заканил с убийство на Т.Д.Й., А.И.П., Г.П.Г., И.С.К., всички от гр.Козлодуй и на М.Н.М. ***, което заканване е възбудило у тях основателен страх за осъществяването му,  с което от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 144, ал.3 НК.

Съгласно трайно установената съдебна практика, изразена в ТР № 53 от 18.11.1989 г. на ОСНК на ВС, престъплението по  чл. 144, ал.3 от НК /закана с убийство/ е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал.1 от НК - закана с престъпление. За осъществяване на престъплението от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. ТР № 53 от 18.11.1989 г. на ОСНК на ВС отрича непременно да е налице уплаха у пострадалия, за да бъде осъществен състава на престъплението от обективна страна. Напротив, достатъчно е лицето да е възприело обективирана с думи или действия закана, същата да е възприета от него като реална и възможна да възбуди основателен страх конкретно за осъществяването й.

В случая безспорно е установено от обективна страна, че при възникнал спор между подс. Л.Г. и работниците М.М., И.К., Т.  Й., А.П., Г.Г., които са изпълнявали възложената им работа,  подсъдимият е осъществил признаците на престъплението по  чл. 144, ал.3 от НК, като на инкриминираната дата предприел такова поведение - вербални закани с убийство. Тези вербални закани подсъдимият е подкрепил и засилил с насочен от него пистолет срещу пострадалите, заредил го е на два пъти и е предизвикал основателен страх за здравето и живота им. Същият е отправил заканите си във видимо нетрезво и агресивно състояние, на висок тон.

От субективна страна правилно районният съд е приел, че деянието е извършено от подсъдимия умишлено, с пряк умисъл, като същият е съзнавал обществено опасния му характер, знаел е за противоправните му последици и е желаел тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал съдържанието на заканите с убийство и, че отправянето им към пострадалите и насочването на оръжието биха могли да бъдат възприети от застрашените като действителна заплаха, която може да бъде осъществена, което обуславя наличието на интелектуалния елемент от субективна страна. В подкрепа на този извод са описаните от пострадалите свидетели думи които същият е казал и действия, които е извършил, а именно подсъдимият е отправил обективирани с думи и действия закани с убийство, така че същите да бъдат възприети от М.М., И.К., Т.  Й., А.П., Г.Г. и да представляват реална заплаха за осъществяването им.

 

 

 

 

Въззивният съд не споделя въведената с въззивната жалба, депозирана от подс. Г. критика против присъдата и в частта относно наложеното наказание. Разпоредбата на  чл. 144, ал.3 от НК предвижда за извършеното от подсъдимия деяние наказание "лишаване от свобода" до шест години. При определяне на наказанието районният съд правилно е отчел смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като законосъобразно е приел превес на смекчаващите обстоятелства. Тук следва да бъде отбелязано, че неправилно първостепенния съд е отчел като отегчаващо вината обстоятелство непризнаване от страна на подсъдимия на вината и липсата на критично отношение у него. Право на подсъдимия в наказателния процес е да дава или не обяснения, да признава или не виновността си и тези му права в никакъв случай не могат да бъдат отчитани като отегчаващи вината обстоятелства. Обратното би довело до тяхното нарушаване. Независимо от това обаче, изключвайки тези обстоятелства от отегчаващите такива, въззивният състав намира, че наказанието на подсъдимия не подлежи на корекция същото е определено правилно при условията на чл. 54 от НК на "лишаване от свобода" за срок от 1 година. Правилно контролирания съд е приел, че за постигане целите на закона не е необходимо подсъдимият Георги да изтърпи така определеното му наказание ефективно, като на основание чл. 66, ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от 3 години. Въззивната инстанция намира наложеното наказание за законосъобразно и справедливо определено като вид, размер и начин на изпълнение.

 

 

 

 

Относно изложените в жалбата на частния обвинител и граждански ищец Т.Й. твърдения, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижен, въззивната инстанция намира същите за неоснователни. Приетият за съвместно разглеждане граждански иск за обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от граждански ищец Й. е уважен в размер на 1 000 лв. Съдът счита, че така определения размер компенсира в пълнота причинените на застрашения неимуществени вреди и е в съответствие с критериите за справедливост, изложени в задължителната утвърдена практика съгласно ППВС № 4/68 г. Искът се явява доказан до уважения от районния съд размер и присъдата не следва да бъде изменяна в тази й част.

 

 

 

 

Ето защо, настоящата съдебна инстанция намира, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, законът е приложен правилно, не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Подадените от подсъдимия и неговия защитник и от гр. ищец и частен обвинител жалби като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.

При горните съображения и на основание чл. 338 от НПК, Врачанския окръжен съд

 

 

                               

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 11/14.06.2017 год., постановена по НОХД № 436 по описа за 2015 година на РС - Козлодуй 

 

 

 

Решението е окончателно.

 

 

Председател:...........        Членове:1.

 

                                         2.