Р Е Ш Е Н И Е 29

 

гр. ВРАЦА,06.02.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в

публичното заседание на  19.01.2018г., в състав:

 

Председател:Мирослав Досов

    Членове:Пенка Петрова

      мл.с.:Светозар Георгиев

                                     

в присъствието на:

прокурора                      секретар В.Вълкова,

като разгледа докладваното  от  съдия П.Петрова             

в.гр. дело N`587 по описа за 2017   година,

 

    за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба,подадена от М.П. ***,чрез процесуален представител адв.А.С. от ВрАК,против решение на РС гр.Б.Слатина от 07.07.2017г.,постановено по гр.д.№ 413/2017г.,с което е уважен предявения против него отрицателен установителен  иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване по отношение на страните,че въззивникът не е собственик на основание давностно владение на недвижим имот,находящ се в землището на с.***,обл.Враца,конкретизиран в исковата молба,и е отменен нотариалния акт по обстоятелствена проверка,легитимиращ го като собственик на същия имот.

   Поддържа се във въззивната жалба, че решението е неправилно - постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила.Поддържа се,че решението било и необосновано,тъй като изводите на съда не се подкрепят от доказателствата по делото.Иска се отмяна на решението,и вместо него постановяване на друго,с което бъде отхвърлен изцяло предявения от въззиваемия иск.

   Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

   Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

   Настоящият състав намира въззивната жалба за процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване,и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

   Пред първоинстанционния съд въззиваемият ЕТ "С.И.",със седалище и адрес на управление гр. Кнежа, е предявил против въззивника отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,с искане да се признае за установено по отношение на страните,че въззивникът М.П.К. – ответник в първоинстанционното производство, не е собственик на основание давностно владение на поземлен имот,находящ се в землището на село с. ***, обл. Враца, а именно: ПИ с начин на трайно ползване ПОЛСКА КУЛТУРА, с площ от десет дка, трета категория земя, в местността "***", представляващ имот N: 075010 ,както и иск с правно основание чл.537 ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност  №40, том I, per. №617,н. дело №40 от 09.02.2017г. по описа на нотариус А.К.,рег.№ №010, с район на действие Районен съд гр. Бяла Слатина,надлежно вписан в СВ при РС Б.Слатина.Поддържа се в исковата молба,че въззиваемият е собственик на 3/9 ид.части от процесния имот на основание договор за дарение,обективиран в н.акт № 101,т.4,н.д.№ 661/2016г.на нотариус Г.Х.,рег.№ 407.Въззивникът се бил снабдил на 09.02.2017г.с цитирания по горе КНА за същия имот,легитимиращ го като собственик на  имота на основание давностно владение.Според въззиваемия – ищец в първата инстанция въззивникът не е придобил процесния имот на основание давностно владение,и тъй като снабдявайки се с КНА,той - въззивникът оспорва правото на собственост на въззиваемия,за последния е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.Поддържа се също,че фактическа власт върху имота не е упражнявал само въззивника,тъй като от 2005г. имотът се обработвал от самия въззиваем по силата на договор за аренда,сключен с част от съсобствениците,между които и въззивника,като на сключилите договора за аренда е изплащана рента вкл. и за стопанската 2016 – 2017г.Въззивникът според изложеното в ИМ не е владял имота в продължение на 10 години непрекъснато,явно и необезпокоявано.Не е демонстрирал по никакъв начин по отношение на останалите съсобственици промяната в своите намерения,респ.не е превърнал държането по отношение частите на останалите наследници във владение.

   С исковата молба са представени писмени доказателства:нотариален акт за дарение на недвижими имоти №101, том IV, per. №3529,н. дело №661 от 21.09.2016г. на нотариус Г.Х.,рег. №407, нотариален акт №40, том I, per. №617, дело №40 от 09.02.2017г. по описа на нотариус А.К.,рег. №010,удостоверение за наследници №480/16.09.2016 на Кметство с.***,решение № 01001 от 04.09.1996 г. на Поземлена комисия гр.Бяла Слатина,скица № К05438/22.04.2015,удостоверение за актуално състояние на въззиваемия,удостоверение за актуално състояние на „*** БС" ЕООД,с едноличен собственик на капитала С.И.,договор за аренда вх.№2912 от 17.05.2005г., вписан в служба по вписванията Бяла Слатина ведомости за изплащане на рента за стопанската 2015г./2016г. на „*** БС" ЕООД.

    В срока за отговор въззивникът е оспорил предявените искове.Поддържа,че процесната земя е негова собственост,получена при приживна делба,извършена от неговия баща.Тъй като при делбата въззивникът бил малолетен за имота се грижел неговия баща.Той/въззивникът/ упражнявал фактическа власт върху имота от възстановяването му и до настоящия момент.

   Установено е от представеното по делото Решение № 01001 от 04.09.1996 г. на Поземлена комисия гр.Бяла Слатина,че процесната земя е възстановена на наследниците на П.К.Д./П.К.Д.-вж.удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 121/21.04.2015г
на Кметство с.***.

От Удостоверение за наследници №480/16.09.2016 на Кметство с.***,обл.Враца,е видно,че въззивникът е наследник на  общия наследодател,на името на който е възстановена земеделската земя,както и дарителите по цитирания нотариален акт за дарение на недвижими имоти №101, том IV, per. №3529, дело №661 от 21.09.2016г. на нотариус Г.Х. - №407, с район на действиеPC-Бяла Слатина.

По силата на акта за дарение въззиваемият е собственик  на 3/9 ид.части от процесния недвижим имот.Собствеността върху идеалните части от имота е придобил на 21.09.2016г. от други наследници на общия наследодател - М.К.П., Г.К.И. и К.Д.Д.,които притежават общо 3/9 ид.части от имота.

   Видно от приложения по делото Нотариален акт №40, том I, per. №617, дело №40 от 09.02.2017г. по описа на Нотариус А.К.,рег. №010, с район на действие  Районен съд гр. Бяла Слатина,на 09.02.2017г.,въззивникът М.П.К.,наследник по закон на общия наследодател,е признат за собственик на същия имот на основание давностно владение след извършена обстоятелствена проверка.

   По делото са събирани гласни доказателства.От показанията на разпитаните свидетели не може да се направи  категоричен и безспорен извод ,че въззивникът по делото е собственик на процесния имот на основание давностно владение,респ.,че е упражнявал сам,спокойно и необезпокоявано фактическа власт върху имота.Св.К.Д.Д. и М.П.-дарители по договора за дарение,макар и да заявяват,че не са дарявали своя дял,са категорични,че са страни по договора за аренда,по който са получавали рента и имат дял от имота.Св.С.К. – съпруга на въззивника заявява,че двамата с него работят имота,която „обработка“ се изразява в получаване на олио и друга рента по сключения договор за аренда от 2005г.

   При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявения отрицателен установителен иск за основателен и доказан и го уважил,както и иска с правно основание чл.537 ал.2 ГПК.

   Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото.При предявен отрицателен установителен иск за собственост в тежест на ответника е,в случая – въззивника да установи по безспорен и категоричен начин правото си на собственост,което се оспорва от ищеца,което в конкретния случай не е сторено.Излаганите от въззивника доводи за наличие на приживна делба,извършена от наследодателя на името на който е реституирана земеделската земя,са голословни и неподкрепени с никакви доказателства.Земеделската земя е възстановена на името на общия наследодател.За да обори доказателствената сила на решението на ПК въззивникът е разполагал с иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че не са налице обективните и субективни предпоставки,предвидени в чл.79 ЗС,поради което въззивникът не е придобил имота на основание давностно владение.Не се установява от доказателствата по делото въззивникът да е владял имота.Фактическа власт върху него е упражнявал арендатора по силата на представения договор за аренда от 2005г.,по който страни освен въззивника са и други наследници на общия наследодател.От представения договор за аренда и показанията на разпитаните свидетели се установява,че не са налице обективните предпоставки за придобиване имота по давност – въззивникът не е упражнявал фактическа власт върху имота.Не е налице и субективната предпоставка – не е установено по делото въззивникът да е променил субективното си отношение,и да владее и частите на останалите сънаследници като свои,тъй като изобщо не е упражнявал фактическа власт върху имота,а правата на останалите въззивникът е признал и при съвместното подписване с тях на арендния договор.Договорът е вписан по надлежния ред и отразен в Общинска служба по земеделие гр.Бяла Слатина. Той е сключен,както се изложи с част от съсобствениците, сред които и въззивника, при условията на тогава действащата редакция на чл. З ал.4 от Закон за арендата в земеделието. За всички стопански години до момента /съ/собствениците са получили дължимата рента в пари или в натура съобразно притежаваните от тях идеални части. Плащането е отразявано във ведомости, както в приложената по делото такава ведомост за стопанската 2015г./2016г. Не е установено въззивникът да е превърнал държането на идеалните части на останалите сънаследници във владение,тъй като просто не е упражнявал фактическа власт върху имота.По същата причина въззивникът не е демонстрирал по някакъв начин промяна в своите намерения пред всичките наследници на общия наследодател.Не е налице десет годишен период на недвусмислено манифестиране на изключително право на собственост чрез действия, с които се обективира спрямо останалите съсобственици намерение да се владее целия имот само за себе си.

   При така изяснената фактическа обстановка предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

   С оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – потвърдено.

   Като следващ съдбата на главния иск основателен и доказан се явява и иска с правно основание чл.537 ал.2 ГПК.По изложените по горе съображения и в тази и част въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

   При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски по водене на делото пред настоящата инстанция в размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение.

   Водим от горното,ВОС

 

                    Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Б.Слатина 07.07.2017г.,постановено по гр.д.№ 413/2017г.

ОСЪЖДА М.П.К., с постоянен адрес ***, да заплати на ЕТ "С.И.", с ЕИК 106520368, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Кнежа,разноски пред настоящата инстанция в размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от уведомяване на страните.

 

 

 

                                  Председател:

 

 

                                      Членове:1/

 

                                              2/