Р Е Ш Е Н И Е № 31

гр. Враца, 6.02.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Врачански окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ПЕЛОВСКА - ДИЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНАТА МИШОНОВА - ХАЛЬОВА

                    ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

 

            при секретаря Ирена Митова, като разгледа докладваното от мл. съдия Веселина Павлова В. гр. д. № 609 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба на адв. К.К. - особен представител на В.С.В. против Решение № 183/31.07.2017 год., постановено по Гр. д. № 968/2015 год. по описа на Районен съд гр. Бяла Слатина. С последното съдът е обявил за окончателен разделителен протокол на допуснати до делба земеделски имоти, които е обособил в четири дяла за всяко от четирите колена на наследниците на наследодателя В.Ц.Ч. ***.

            Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно. Изразява се недоволство относно определянето на общ дял на наследниците на Й.В.С.. Изложени са съображения, че в диспозитива на решението не е определено кой от четирите обособени дяла за четирите колена наследници на кои съделители е собственост и в какви квоти. От друга страна намира за неправилно делбата да се извърши по колена, тъй като не се прекратява съсобствеността на съделителите в производството и жалбоподателят не получава реален дял от наследството. Моли съда за постановяване на решение, с което от общия дял на наследниците на Й.С. бъде отделен един дял за В.В. и един общ дял за останалите наследници в това коляно - Л.С., Г.С. и И.М..

            В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от страна на ищеца В.Г.Ч., чрез адв. М.М., в който се оспорва основателността на жалбата и е отправена молба за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

            От трима от останалите дванадесет съделители - Л.С., Г.С. и И.М., е постъпило писмено становище, в което заявяват искане да бъде отделен един дял за В.В. и един общ дял за тях тримата от коляното на Й.С..

            Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

            За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

            С Решение № 152/1.09.2016  г. по гр. д. № 968/2015 г. на РС Бяла Слатина е допусната съдебна делба на следните земеделски имоти, останали в наследство от В.Ц.Ч. ***, починал на 30.03.1963 г. и възстановени с Решение № 128М/11.09.1998 г. и с Решение № 130М/11.09.1998 г. на ПК - Бяла Слатина:

            - нива в м. "***" от 58,920 дка, III кат., имот № 130011 в землището на с. **, обл. Враца;

            - нива в м. "***" от 3,130 дка, II кат., имот № 072033 в землището на с. **, обл. Враца;

            Делбата е допусната между съделителите при следните права:

            - по 9/72 ид.ч. - за В.С.В., В.Г.Ч., С.Г.Ч., В.К.Ч. и К.К.Ч.;

            - по 3/72 ид.ч. - за Л.Г.С., Г.И.С., И.И.М., М.К.В. и В.К.В.;

            - 6/72 ид.ч. - за М.Ц.М.;

            - по 2/72 ид.ч. за Г.Т.Ч., Ц.Д.К. и П.Д.П..

            След влизане в сила на Решението по допускане на делбата районният съд е указал на страните, че делбата следва да се извърши по колена - по 1/4 ид. ч. за всяко коляно, като е назначил експертиза относно поделяемостта на имотите и тяхната пазарна оценка.

            Със заключението си вещото лице е определило пазарната цена на допуснатите до делба земеделски земи и е изготвило вариант за разделението им съобразно правата на четирите колена - по 1/4 ид.ч., обособени в четири равни дяла по 15,513 дка., всеки от тях на стойност 7756,50 лв., без необходимост от парично уравнение. Най-големият имот от 58,920 дка. е разделен на 4 дяла - 3 дяла по 15,513 дка. от него и 1 дял от 12,381 дка, като към последния се добавя и другия имот - нива, с площ от 3,130 дка.

            Районният съд правилно е приел, че в конкретния случай делбата следва да се извърши по колена, като се е позовал на релевантна съдебна практика, която настоящият състав също споделя. Обособени са четири равни дяла за четирите колена на наследодателя - за наследниците на Й.В.С., за наследниците на Г.В.Ч., за наследниците на Ц.В.Ч. и за наследниците на К.В.Ч.. Съдът е възприел, че делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий, имайки предвид вида и характера на имотите, равните квоти на четирите колена и равностойните по квадратура, стойност и вид дялове.

            Настоящият съдебен състав намира за правилни и законосъобразни изводите на районния съд относно избрания способ за извършване на делбата. В конкретния случай са допуснати до делба 2 броя земеделски имоти - един поделяем от 58,920 дка. и един неподеляем от 3,130 дка. Съделителите, между които е допусната делбата, са 14 наследници на наследодателя В.Ц.Ч.. Съобразно квотите на всеки от съделителите, се явява невъзможно всеки от тях да получи реален дял от двете ниви (арг. от чл. 72 ЗН). Освен това в конкретния случай са налице реституирани земеделски земи на прекия наследодател и те следва да се поделят на толкова дяла, колкото са призованите към наследяване лица към момента на откриване на наследството - т.е към 30.03.1963 г. Тези имоти имат характер на новооткрито наследство и в случая делбата следва да се извърши по колена. Обособени са 4 равни дяла - за всяко от четирите колена и всяко от тях получава реален дял от съсобственото имущество. При това положение основният способ за извършване на делбата е именно тегленето на жребий. В настоящата хипотеза този способ не се явява невъзможен или много неудобен, съобразно разясненията, дадени в ППВС № 7/1973 год. - т. 5. До делба са допуснати имоти, които не се различават един от друг по площ, предназначение или стойност, а и дяловете на четирите колена са равни. Не е налице и голямо неудобство за образуване на дяловете, тъй като не са налице съделители с извършени в отделен дял значителни подобрения. Не се установи преди делбата някой от съделителите да е бил във владение на отделни имоти, респ. да е извършил значителни подобрения – напр. помощни сгради, трайни насаждения, промяна предназначението и пр. или други правни или фактически действия, при които възлагането чрез жребий да предпоставя евентуални имуществени спорове между съделителите. Именно затова най-справедливият подход е разпределението на дяловете да се извърши чрез теглене на жребий.

            Не могат да бъдат споделени наведените във въззивната жалба доводи, че делбата следва да бъде извършена като от коляното на Й.С. бъдат определени два отделни дяла - един за въззивника и един общ за наследниците на И.С. - Л.С., Г.С. и И.М.. Това може да стане в последващ процес между наследниците в отделните колена в рамките на техните наследствени правоотношения, доколкото е налице спор между сънаследниците в някое от колената на общия наследодател. Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че в случая за извършване на делбата по колена не е необходимо съгласието на съделителите, но ако всички сънаследници заявят желание делбата да се извърши пряко, като всеки получи реален дял или се заяви желание за общ дял, независимо от притежаваните права с оглед броя на наследниците във всяко едно от колената, принципът за делба по колена може да бъде преодолян. Настоящият случай обаче не е такъв и производството до момента се е развило при пасивно процесуално поведение на сънаследниците в четирите колена. Освен това делбата в случая не може да се извърши при спазване на основния принцип на чл. 69, ал. 2 ЗН - при възможност всеки съделител да получи дял в натура съгласно изискванията на чл. 72 ЗН, тъй като за повече от половината от съделителите това се явява невъзможно - за Л.Г.С., Г.И.С., И.И.М., М.К.В. и В.К.В. - с по 3/72 ид.ч. и за Г.Т.Ч., Ц.Д.К. и П.Д.П. - с по 2/72 ид.ч.

            В жалбата не се излагат други доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, по които въззивният съд да дължи произнасяне съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

            При изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че решението на РС Бяла Слатина следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба - оставена без уважение. Последната обаче е подадена от назначен особен представител на В.С.В., а в ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 6 е прието, че особеният представител на страна в гражданския процес, осъществяващ процесуално представителство, получава възнаграждение за участието си по конкретно дело, тъй като представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 47, ал. 6 ГПК разноските за особения представител са за сметка на ищеца, тъй като той инициира исковото производство и съгласно разясненията в т. 6 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС възнаграждението за особения представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца. Настоящата инстанция е определила възнаграждение на особения представител, съобразно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъщественото от него процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 300 лв., като на ищеца е указано да внесе така определеното възнаграждение. Указанията на съда не са изпълнени, поради което съгласно чл. 77 ГПК съдът следва да постанови принудителното му събиране от ищеца въззиваем. Тъй като последният пред настоящата инстанция не е заявил искане за присъждане на разноски, а съобразно изхода на спора такива му се дължат, то настоящата инстанция не следва да му присъжда разноските за дължимия хонорар на особения представител, именно поради липсата на заявено от негова страна искане за това.

            Тъй като особеният представител не дължи държавна такса за разглеждане на въззивната жалба, въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ОС Враца държавна такса в размер на сумата от 77,57 лв., изчислена върху стойността на неговия дял в коляното, в което същият попада и имайки предвид, че стойността на всяко от четирите колена е еднаква - 7756,50 лв.

            Настоящата инстанция констатира, че първоинстанционният съд не е постановил събиране на дължимата държавна такса от всеки от съделителите съобразно стойността на дяловете им, но няма пречка това да стане с акта по приключване на делбеното производство пред РС Бяла Слатина - след теглене на жребий за разпределение на съставените четири дяла на четирите колена наследници.

 

            Мотивиран от горното, Врачанският окръжен съд

 

Р         Е         Ш       И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 183/31.07.2017 год., постановено по Гр. д. № 968/2015 год. по описа на Районен съд гр. Бяла Слатина.

           

            ОСЪЖДА на основание чл. 77, във вр. с чл. 47, ал. 6 ГПК В.Г.Ч., ЕГН ********** *** да заплати на адвокат К.К.К. ***, в качеството му на особен представител на жалбоподателя В.С.В., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата въззивна инстанция в размер на 300 лв. /триста лева/.   

           

            ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК В.С.В., ЕГН ********** *** Търново да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Враца държавна такса за въззивно обжалване в размер на 77,57 лв. /седемдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/.      

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                      2.