Р Е Ш Е Н И Е 52

 

гр.ВРАЦА,21.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на деветнадесети януари,  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                                                                                       Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ                                                                                                                                 

                                    Членове:ПЕНКА ПЕТРОВА

                                     мл.съдия СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ               

                  

 

при секретаря Виолета Вълкова,като разгледа докладваното от съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №637 по описа за 2017 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

              Образувано е по въззивна жалба на "Булпойнт 2015"ЕООД-гр.Варна  против решение №601/21.09.2017 год. по гр.дело №2055/2017 год. по описа на РС-Враца В ЧАСТТА,с която съдът е отхвърлил  предявените от дружеството против Ц.И.П. *** обективно  съединени  установителни искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за главница над сумата от 257.58 лева до пълния претендиран размер от 741.75 лева и за мораторна лихва над сумата от 83.62 лева до пълния претендиран размер от  240.80 лева. 

              Въззивникът поддържа,че решението е неправилно,като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения,и излага своите подробни съображения.Иска решението на РС-Враца да бъде отменено в обжалваната част,а установителните му искове уважени изцяло,като въззивният съд приеме за установено,че Ц.П. дължи на "Булпойнт 2015" и главница в размер на 484.17 лева,представляваща горницата  над уважените от първоинстанционния съд 257.58 лева до претендираните 741.75 лева,както и мораторна лихва в размер на 157.18 лева,представляваща горницата над уважените 83.62 лева до претендираните 240.80 лева.

 В срока по чл.263,ал.1 от ГПК въззиваемата Ц.И.П. *** не е  депозирала отговор.В съдебно заседание се явява лично и заема становище за неоснователност на въззивната жалба,като предлага на въззивника споразумение,а именно:да заплати само сумите,присъдени от РС-Враца,по изготвен между тях погасителен план.

Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд-Враца е сезиран със заявление от "Булпойнт 2015"ЕООД-гр.Варна, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Ц.И.П. *** за следните вземания:1)сумата от 741,75 лв. главница - дължима по договор за телекомуникационни услуги от 29.10.2012 год. и издадени 4 бр. фактури №1155254912/22.02.2014 г.,№1157155640/22.03.2014 г., №1158945747/22.04.2014 г. и  №1162228075/09.06.2014 г.;2)за сумата от 240.80 лв., представляваща сбор на мораторните лихви  върху всяка една от главниците по издадените фактури,считано от датата на падежа по всяка една от главниците по издадените фактури до датата на подаване на заявлението в съда;3)за законната лихва върху главницата,считано от 08.03.2017 г. до окончателното й изплащане;4)за  направените деловодни разноски в размер на 360.00 лева адвокатско възнаграждение и 25.00 лв. държавна такса за издаване на заповед за изпълнение.

По подаденото заявление е образувано ч.гр.дело № 1096/2017 год. по описа на РС-Враца и,приемайки че са налице предпоставките на чл.410 и следващите от ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение № 833/10.03.2017 год.В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът Ц.П. е подала възражение, че не дължи изпълнение на вземането,за което е издадена заповедта,а заявителят "Булпойнт 2015"ООД-гр.Варна от своя страна е предявило установителния иск,предмет на настоящия спор.

В исковата молба са наведени доводи,че ответницата Ц.П. е имала сключен договор с "Българска телекомуникационна компания"ЕАД/"БТК"ЕАД/ за предоставяне на мобилни услуги.С допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги №760821205816082013 - 28462703,сключено на 16.08.2013г. за срок от 24 месеца,"БТК"ЕАД е предоставило на Ц.И.П. смяна на абонаментен план за мобилни услуги "Вива Фрий" с абонаментен план за мобилни услуги "Макси Кол JI",пакетна услуга  "Вива Кеър Фоун С",мобилно устройство на изплащане и 50% отстъпка от месечен абонамент за първите шест месеца от договора,както и допълнителен абонамент "Толк Екстра М" - удвоени минути, допълнителен абонамент "Толк Вива JI" за номер ****.

С Приложение № 1 към Договор по Заявка с № 760821205816082013 - 28462703, "БТК"ЕАД е предоставило на ответницата мобилно устройство "Самсунг Галакси Покет С5301" срещу задължението на същата да заплати на дружеството обща лизингова цена на устройството в размер на 93,60 лв. с ДДС на 24 броя месечни лизингови вноски,всяка една в размер на 3,90 лв. с ДДС.

Твърди се още,че е сключено и допълнително споразумение на 19.08.2013 г. към договор за електронни съобщителни услуги №760821205819082013 - 28477295 за срок от 24 месеца,по силата на което е сменен абонаментния план за мобилни услуги "Мега Кол С" с абонаментен план за мобилни услуги "Макси Кол С",предоставено е  мобилно устройство на изплащане и 50% отстъпка от месечен абонамент за първите шест месеца от договора за номер ****.

Поддържа се,че съгласно Приложение №1 към Договор/Заявка с № 760821205819082013 - 28477295 на  ответницата е предоставено мобилно устройство "Нокиа Лумиа 520" с обща лизингова цена 285,84 лв. с ДДС,платима  на 24 броя месечни лизингови вноски,всяка една в размер на 11,91 лв. с ДДС.

Твърди се,че ответницата е преустановила плащане на задълженията си за ползваните от нея услуги,съставени са 4 бр. фактури №1155254912/22.02.2014 г., №1157155640/22.03.2014 г., №1158945747/22.04.2014 г. и  №1162228075/09.06.2014 г., на обща стойност-главница 741.75 лв.,като се дължи и 240.80 лв. лихва за забавено плащане за периода от 13.03.2014 г. до 24.02.2017 г.

Сочи се още,че по силата на  договор за прехвърляне на вземане от 29.05.2015 г. "БТК"ЕАД е прехвърлило на "СГ Груп" ООД вземанията си по договора с Ц.П..А съгласно договор за прехвърляне на вземане от 12.05.2016 г. цедентът "СГ Груп" ООД е прехвърлил на ищеца "Булпойнт 2015"ЕООД  свои вземания от трети физически и юридически лица,включително и задължението на Ц.И.П. за сумата от 741.75 лв. по фактури № 1157155640/22.03.2014 г., № 1155254912/22.02.2014 г., №1158945747/22.04.2014 г. и № 1162228075/09.06.2014 г.Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Ц.П. е депозирала писмен отговор,с който оспорва исковете и поддържа становище за недължимост на претендираните суми над размер от 257.58 лв..Твърди, че няма договорни отношения с ищеца,а освен това телефонът бил спрян,а услугата неползвана.Позовава се на извършени плащания и на изтекла в нейна полза погасителна давност.

За изясняване на делото от фактическа страна РС-Враца служебно е назначил съдебно-счетоводна експертиза, но същата е заличена поради невнесен депозит от страна на ищеца.

От събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че за установяване на дължимия от ответницата размер на задълженията за мобилни услуги, ищецът е представил посочените фактури на обща стойност 741.75 лв. и същите по правния си характер представляват частен свидетелстващ документ,който е доказателство само,че изявленията,които се съдържат в него са направени от лицето, което ги е подписало.В мотивите си съдът е приел още,че позоваването на изходящи от страна на ищеца документи,представляващи частни такива документи и удостоверяващи изгодни за издателя им факти,не обосновава извод, че отразените в тях обстоятелства са верни.Посочено е,че подпис на ответницата в цитираните фактури с оглед удостоверяване обстоятелството,че е получила услуга от ищеца,няма.Неподписаната фактура съставлява само доказателство за изявлението,което се съдържа в нея, но не може да й бъде придадена и функцията на получена услуга.Районният съд е приел още, че по свой почин е  назначил съдебно-счетоводна експертиза за установяване на действителния размер на задължението по процесните фактури,но същата поради изрично заявено нежелание на ищеца да заплати депозита е била заличена.А ответницата в писмения си отговор е навела доводи за недължимост в пълен размер на претендираната сума и по правилата на чл.154 ГПК ищецът е следвало да  предприеме активни процесуални действия за установяване на действителния размер на задължението.Но поради изтъкнатото негово бездействие съдът е приел, че предявеният иск е основателен и доказан до признатия от ответницата с писмения отговор размер от 257.58 лв.,ведно със законна лихва,считано от 08.03.2017 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането,в останалата част до пълния предявен размер искът е отхвърлен като неоснователен.С оглед частичното уважаване на главния иск,частично основателен се е явил и предявения иск за претендирана мораторна лихва,поради което същият е уважен за сумата от 83.62 лв.За горницата над уважения  размер до претендираните 240.80 лева този иск е отхвърлен като неоснователен.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.79 и чл.86 от ЗЗД.Това е специален установителен иск,с който разполага кредиторът при оспорване на вземането от страна на длъжника.За допустимостта му е необходимо наличието на правен интерес,който се извежда от подаване на възражение по реда на чл. 414 от ГПК. С този иск се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник,който следва да докаже възраженията си срещу вземането.

Установено е по делото,че между ответницата Ц.П. и "БТК" ЕАДД е съществувало облигационно отношение въз основа на сключен между тях договор за предоставяне мобилни услуги,който не е представен по делото,но са представени допълнителни споразумения със срок на действие 24 месеца от датата на сключването им:доп. споразумение № 760821205816082013 - 28462703,сключено на 16.08.2013 г. и доп. споразумение № 760821205819082013 - 28477295 от 19.08.2013 г. На ответницата са предоставени и две мобилни устройства на лизинг- "Нокиа Лумиа 520" с обща лизингова цена 285,84 лв. с ДДС,платима на 24 месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 11,91 лв. с ДДС,както и "Самсунг Галакси Покет С5301" срещу задължението на същата да заплати на дружеството обща лизингова цена на устройството в размер на 93,60 лв. с ДДС на 24 месечни лизингови вноски,всяка една в размер на 3,90 лв. с ДДС.По така сключените споразумения за ответницата е възникнало задължение да заплаща на дружеството дължимите месечни такси,потребление и лизингови вноски.

"БТК"ЕАД е прехвърлило на "СГ Груп" ООД вземанията си по договора с Ц.П..А съгласно договор за прехвърляне на вземане от 12.05.2016 г. цедентът "СГ Груп" ООД е прехвърлил на ищеца "Булпойнт 2015"ЕООД  вземания от трети физически и юридически лица,включително и задължението на Ц.И.П. за сумата от 741.75 лв.

С оглед събраните доказателства първоинстанционният съд е приел,че предявеният иск е основателен и доказан до признатия от ответницата с писмения отговор размер от 257.58 лв.,ведно със законна лихва,считано от 08.03.2017 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда,до окончателното изплащане на вземането.В останалата част до пълния предявен размер от 741.75 лв. /главница/ искът е отхвърлен като неоснователен.С оглед частичното уважаване на главния иск,частично основателен се е явил и предявения иск за претендирана мораторна лихва,поради което същият е уважен за сумата от 83.62 лв.За горницата над уважения  размер до претендираните 240.80 лева този иск е отхвърлен като неоснователен.

Така изведения от РС-Враца краен извод е правилен,но по съображения, различни от изложените.

За доказване съществуването на задължението ищцовото дружество е представило визираните  по - горе фактури,в които са отразени освен данните на ответницата (име и ЕГН) и абонатните номера,периода за който се дължат сумите,доп. споразумения за мобилни услуги,на които се базира претенцията на ищеца,в това число и извършвани по фактурите частични плащания.Но в мотивите си съдът е приел,че позоваването на изходящи от страна на ищеца документи,в случая процесните фактури, представляват частни такива и удостоверяват изгодни за издателя им факти,не обосновава извод,че отразените в тях обстоятелства са верни.Посочено е,че подпис на ответницата в цитираните фактури с оглед удостоверяване обстоятелството,че е получила услуга от ищеца, няма.Неподписаната фактура съставлява само доказателство за изявлението,което се съдържа в нея, но не може да й бъде придадена и функцията на получена услуга.

Следва да се има предвид, че по силата на чл.229 от Директива 2006 (112) ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. държавите членки на ЕС нямат право да изискват фактурите да бъдат подписани. В случая, фактурите в ЕС следва да се приемат като редовно съставени документи за целите, за които се издават без да има подпис на издаващото ги лице и на приемащото лице. Този текст е съобразен и в рамките на българското законодателство – чл.114, ал.1, т.6 от ЗДДС. В посочения текст до 31.12.2008 г. се е изисквало фактурата да носи име, фамилия и подпис на съставилото я лице и на приемащото я лице, но от 01.01.2009 г. влязла в сила промяна е отменила изискването за подпис. А промяна, влязла в сила от 01.01.2010 г. напълно е отменила изискването за наличие на име и фамилия на съставилия фактурата. Задължение има за посочване на индивидуализиращи белези само на получателя – чл.114,ал.1,т.7 от ЗДДС, без да има изискване той или негов представител да положат подпис под фактурата.Следва да се отбележи и обстоятелството,че ответницата не е оспорила представените по делото фактури.

Но от текста на представените от ищцовото дружество доп.споразумение,в част "Други договорни условия" /л.12 от гр. дело № 2055/2017 год. по описа на Районен съд – Враца / се установява, че между страните е договорено заплащането на неустойка в размер на месечния абонамент за избраната услуга до края на минималния срок на договора в случай на предсрочно прекратяване на договора по искане на абоната или при виновно неизпълнение на задълженията по договора от страна на абоната, включително неплащане на дължими суми и др.Не се установява  обаче  наличието на предпоставките за начисляване на такава неустойка,от ищцовата страна не са ангажирани доказателства дали и кога е прекратен договора,колко месеца са оставали до изтичането му,както и в какъв размер е бил месечният абонамент,въз основа на който следва да се формира и размерът на неустойката. Ищецът не е представил и Общи условия на договорите за предоставяните от "БТК"ЕАД мобилни услуги през исковия период,още повече,че на  сайта на "БТК"ЕАД с търговска марка ВИВАКОМ са качени множество общи условия на договорите,с различен период на действие и касаещи многообразие от услуги, за да може да се установи при какви условия се претендира неустойката,какъв е нейния размер и пр.

В представената по делото фактура №1162228075/09.06.2014г. е посочено, единствено,че  са начислени две неустойки - едната за сумата в размер на 121.50 лв. и друга в размер на 243.77 лв.,общо 365.27 лв..Въз основа на горното настоящият състав намира,че дължимостта на претендираната сума за неустойка е останала недоказана в производството.

Същите съображения са валидни и за дължимостта на посочените във фактура №1162228075/09.06.2014 г. суми,отразени като изискуеми лизингови вноски-общо 175.78 лв. без ДДС (210.00 лева с ДДС),които биха били дължими изцяло само при установено и доказано предсрочно прекратяване на договора,но поради липсата на жалба от страна на ответницата и признаване на иска до размера от 257.58 лв., първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед частичното уважаване на главния иск, частично основателен се е явил и предявеният иск за претендирана мораторна лихва,поради което същият е уважен за сумата от 83.62 лв.,а за горницата над уважения  размер до претендираните 240.80 лева е отхвърлен като неоснователен.И в тази му част решението на РС Враца следва да бъде потвърдено.

Съобразно приетото в т.12 от ТР№ 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,съдът,разглеждащ иска предявен по реда на чл. 422 ГПК,следва да се произнесе и по дължимостта на разноските,направени и в заповедното производство, като съобразно изхода от спора разпредели отговорността за разноските както в исковото производство,така и в заповедното производство,поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в тази си част.

Въз основа на изложеното се налага изводът за неоснователност на въззивната жалба,поради което решението в обжалваните  части,макар и с различни мотиви,следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и неоснователността на жалбата на въззивника в процеса,както и липсата на претенции от страна на въззиваемата Ц.П.,съдът  не следва да присъжда разноски.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

                                                                Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №601/21.09.2017 год. по гр. дело № 2055/2017 год. по описа на Районен съд – Враца в обжалваните части.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:1/                                  2/