Р Е Ш Е Н И Е 49

 

гр. ВРАЦА,  20.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 14.02.2018 г., в състав:

 

Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

       Членове: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

             Мл.с. СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

                                                                             

в присъствието на секретар ИРЕНА МИТОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 18 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.Е.Г., като пълномощник на "Гаранционен фонд", гр.София, против Решение № 254/17.10.2017 г. по гр.д.№ 1065/2016 г. на РС-Бяла Слатина, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от жалбоподателя иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД вр. чл.288а,ал.3 от КЗ вр. чл.288,ал.12 от КЗ(отм.), чл.559,ал.3 вр.чл.558,ал.7 от КЗ против Д.А.Р. *** за сумата 8724.36 лв./4460.70 евро/,от която: 4660.74 лв./2383 евро/ главница, дължима на основание изплатено обезщетение за имуществени вреди по щета  120197/06.10.2011г. за лек автомобил “Фиат“ с рег.№ DЕ936SE, собственост на А.М., увреден при ПТП, настъпило на 21.03.2011 г. в гр.***, Република Италия  и  4063.62 лв./2077.70 евро/ - главница, дължима на основание изплатено обезщетение за неимуществени вреди по щета № 220010/20.02.2013г. на лицето М.М.-пострадал като водач при същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба-28.10.2016г. до окончателното й изплащане, и Гаранционен фонд, гр.София е осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски в общ размер от 1050,00 лева.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, при което се иска отмяната му, уважаване на предявения иск и присъждане на направените деловодни разноски. Навеждат се доводи, че правните изводи на първоинстанционния съд не кореспондират на събраните по делото писмени доказателства, от които се установява по категоричен начин, че въз основа на писмо, изхождащо от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и доклад по щета № 220010/20.02.2013 г., ищецът  е възстановил на НББАЗ, което от своя страна е изпратило на Националното бюро на италианските застрахователи, сума в размер на 2 383 евро и 1 900 евро такса с начислено ДДС съгласно чл.44 от директива 2008/8/ ЕО, което поражда за него право да встъпи в правата на застрахования до размера на изплатеното. Жалбоподателят оспорва заключението на изслушаната пред районния съд специализирана съдебно-графическа експертиза и се позовава на разпоредбите на Директива на Европейския парламент и на Съвета 2000/26/ЕО от 16.05.2000 г. , Директива 72/166/ЕИО и на съдебна практика на ВКС на РБ. Развива съображения за неправилност на становището на районния съд, че липсват категорични доказателства кой е управлявал МПС - причинител на ПТП, като изтъква, че тези факти не могат да бъдат установявани със свидетелски показания. 

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Д.А.Р.. В съдебно заседание пълномощникът му оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Бяла Слатина е сезиран с искова молба на Гаранционен фонд, гр.София, с която е предявен иск за осъждане на Д.А.Р. ***, да заплати сумата от 8724.36 лв., представляваща сбора от изплатени обезщетения за имуществени вреди по щета № 120197/06.10.2011г.(4660.74 лв.) и за неимуществени вреди по щета № 220010/20.02.2013г.(4063.62 лв.), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-28.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

                   В исковата молба се твърди, че  на основание чл. 288а, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл.559, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 год. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС) е възстановил изплатените от НББАЗ на Националното бюро на Република Италия обезщетения, както следва: за имуществени вреди в размер на 4660,74 лева (2383 евро) по щета № 120197/06.10.2011 г. за лек автомобил “Фиат“ с рег.№ DЕ936SE, собственост на г-жа А.М., увреден при ПТП настъпило на 21.03.2011 г. в гр.***, Р.Италия,  и за неимуществен вреди 4063,62 лева(2077,70 евро) на лицето М.М.-пострадал като водач при горепосоченото ПТП или общо в размер на 8724.36 лв. (4460.70 евро). Твърди се, че виновен за катастрофата е ответника Д.А.Р., който управлявайки лек автомобилМазда 323“ с ДКН ВР **** АТ, собственост на лицето М.Д.К. от с.****, на 21.03.2011г. при движение по ул.**** не спазва необходимата дистанция и ударя отзад правомерно движещият се участник л.а. “Фиат“ с рег.№ DЕ936SE, собственост на г-жа А.М., с което е причинил ПТП, вследствие на което е пострадал водачът г-н М.М.. Посочва се, че в нарушение на чл.260 КЗ/отм./, сега чл.490 КЗ, ответникът е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност" към датата на ПТП. Въпреки отправената му регресна покана № 262/18.04.2016г., ответникът не е  възстанови платеното от Гаранционен фонд, при което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.А.Р., в който заявява, че не притежава описания в исковата молба лек автомобил, че не е карал тази кола и то в Италия, че не е подписвал протокола за ПТП.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, допусната и изслушана е специализирана съдебно-графическа експертиза.

След като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с изложените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Към исковата молба е приложено заверено копие от двустранен констативен протокол за ПТП - съобщение за ПТП, от което е видно, че на 21.03.2011 г. в гр.***, Република Италия е настъпило ПТП, при което лек автомобил "Мазда 323", рег.№ ВР****АТ, регистриран в Република България и собственост на М.Д.К., при движение в една посока и в същата лента е ударил в задната част лек автомобил "Фиат 600", рег.№ DЕ936SЕ, регистриран в Република Италия, собственост на А.М.. В протокола като водач на първия автомобил, причинил произшествието, е посочен ответника Д.А.Р., като на мястото на номера на свидетелството за правоуправление е отразен ЕГН на лицето, а именно - **********. Водач на втория автомобил е лицето М.М..  Протоколът е подписан от двамата водачи, без да е извършван оглед на местопроизшествието от длъжностно лице.

Представени са писмени доказателства - заверено копие от застрахователна полица № 04/510/0118350 от 01.09.2010 г., квитанция за платена застрахователна премия и писмо изх.№ 14-4660/10.10.2011 г. на ЗК "Български имоти" АД, от които се установява, че собственикът на лек автомобил "Мазда 323", рег.№ ВР****АТ - М.Д.К. е сключил застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за периода от 02.09.2010 г. до 01.09.2011 г. при разсрочено плащане на застрахователната премия на четири вноски. Не се спори относно обстоятелството, че по полицата са платени само две от вноските, както и че към момента на настъпване на ПТП е настъпил падежа на третата вноска - 01.03.2011 г., която не е била платена.

Между страните не се спори, а и от приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че вследствие ПТП са настъпили имуществени вреди на лек автомобил "Фиат 600", рег.№ DЕ936SЕ на стойност 2 383,00 евро /4660,74 лева/, които са изплатени от НББАЗ на Националното бюро на Република Италия по щета № 120197/06.10.2011 г., както и неимуществени вреди в общ размер от 2 077,70 евро /4063,62 лева/, които са изплатени от НББАЗ на Националното бюро на Република Италия по щета № 220010/20.02.2013 г. От представените заверени копия от преводни нареждания се установява, че ищецът Гаранционен фонд е възстановил на НББАЗ заплатените обезщетения в посочените размери.

С регресна покана от 18.04.2016 г. Гаранционен фонд е поканил Д.А.Р. в едномесечен срок да заплати сума в общ размер от 8 728,11 лева. Поканата е връчена лично на ответника на 27.04.2016 г. Между страните не се спори, че в посочения срок не е извършено плащане.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил подписа в протокола за ПТП, като твърди, че не е негов, и е поискал назначаването на съдебно-графическа експертиза.

От заключението на експерта по допуснатата пред районния съд СГЕ се установява, че в преписката по щетите няма оригинал от двустранния протокол за ПТП от 21.03.2011г., който е обект на експертизата. По тази причина вещото лице е посочило, че не може да бъде даден отговор на въпроса дали подписа в двустранния протокол е положен от Д.А., тъй като не е изследван оригинала на документа и не могат да бъдат изследвани основните признаци на подписа, които са от съществено значение за даване на категорично заключение. Вещото лице все пак е извършило сравнително идентификационно изследване между сравнителни образци на подписите на ответника и ксерокопието на подписа на лицето в двустранния протокол от ПТП, при което допуска, че това не е копие от подписа на лицето Д.А.Р..

Пред районния съд са събрани и гласни доказателства. От показанията на М.К., който е собственик на лекия автомобил "Мазда 323", рег.№ ВР****АТ, се установява, че в края на 2010 г. е дал автомобила на човек от с.***, но без правото на собственост да бъде прехвърлено по надлежния ред. Свидетелят заявява, че е узнал за ПТП за Италия, след като е получил писмо от Гаранционния фонд.

Като свидетел е разпитан и В.С.М., който твърди, че е получил лекия автомобил от собственика, но без да я прехвърлят по официален ред, карал я е около два месеца, но след като се е счупила скоростната кутия и е извършил ремонт я е дал на лице на име И. в замяна на получен от това лице лек автомобил "Опел Кадет". Свидетелят заявява, че познава ответника Д.Р.,***, но никога не го е виждал да кара този автомобил. В показанията си свидетелят посочва, че не познава лицето П.А. от с.***. Последният също е разпитан като свидетел и показанията му са в противоречие с показанията на свидетеля В.М.. Свидетелят П.А.П. твърди, че е получил лек автомобил "Мазда 323" вследствие бартерна сделка с лицето В. от с.***, като в замяна му е дал лек автомобил "Опел Кадет", след което е констатирал, че колата се нуждае от голям ремонт и я е дал на момче на име М. от с.***. Свидетелят П. също сочи, че не е виждал ответника Д.А. да управлява автомобила.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.288а, ал.1, т.1 вр. ал.3 вр. чл.288, ал.12 КЗ /отм./.

Сложният фактически състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти: възникване на застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие на територията на Република България или на територията на друга държава членка, причинено от моторното превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; липса на застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност"; изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези предпоставки, Гаранционният фонд, като лице,  изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение.  

 

 

 

Основателността на регресната претенция предполага доказване и на деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди вследствие виновното му и противоправно поведение.

В конкретния случай между страните не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин, че е настъпило ПТП на територията на Република Италия, причинено от незастраховано МПС с българска регистрация. Безспорно е и обстоятелството, че от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи са изплатени на Националната застрахователна служба за МПС при движение в чужбина на  Република Италия обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди, както и че ищецът Гаранционен фонд е възстановил на компенсационния орган изплатените суми.  Фактът на възстановяване на сумата е отделен като безспорен от районния съд в първото съдебно заседание на 02.12.2016 г., както и в обжалваното решение, с оглед на което не следва да бъдат обсъждани подробно изложените доводи във въззивната жалба, представляващи анализ на събраните в тази насока доказателства.

В случая основният спорен между страните въпрос е свързан със съществуването на деликтното правоотношение по чл.45 ЗЗД и по-конкретно с това дали вредите са причинени от действия на ответника Д.Р..

За доказване на обстоятелството, че вредите са причинени от виновно поведение на ответника, ищецът е представил заверено копие от двустранен констативен протокол, в който като причинител на ПТП е посочен Д.А.Р.. В протокола действително не е посочен номер на свидетелство на правоуправление на водача, но същият е индивидуализиран не само с трите си имена, но и чрез посочване на ЕГН.

По своята правна същност приложеният двустранен протокол представлява подписан частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила съгласно чл.180 ГПК, т.е. съставлява доказателство, че обективираните в него изявления изхождат от подписалите го лица. Доколкото този документ формално носи подписа на ответника Р. и удостоверява неизгодни за него факти, то документът има и материална доказателствена сила, че тези факти са се осъществили, така както са посочени. За да бъде оборена доказателствената сила на документа е следвало да бъде доказано по несъмнен начин, че положеният в него подпис не е изпълнен от ответника.

Настоящият съдебен състав намира за основателни наведените във въззивната жалба доводи, че събраните по делото доказателства - СГЕ и свидетелски показания, не се доказват твърденията на ответника, че не е бил в Италия и не е управлявал лекия автомобил по време на ПТП.

Съдебно-графологичната експертиза е доказателственото средство, с което може да се докаже по категоричен начин автентичността на подписа. В случая ответникът е поискал назначаването на такава, но вещото лице е изследвало не оригинала, а копието на двустранния протокол за ПТП, поради което заключението е основано на вероятни предположения, но не и на категорична констатация за авторството на документа. Това заключение би могло да представлява годно доказателствено средство единствено при наличието на данни, че са налице обективни пречки, поради които оригиналът на документа не може да бъде приобщен към доказателствения материал по делото - напр. че е изгубен, унищожен и пр. Като взема предвид, че такива данни не са налице, както и че оспорващата страна не е направила искания по реда на чл.183 ГПК или чл.192 ГПК за задължаване на ищеца или на трето за спора лице да представят оригинала на констативния протокол, настоящият съдебен състав намира, че  заключението на СГЕ не оборва формалната доказателствена сила на този документ.

Анализът на събраните гласни доказателства също не води до извод, че  подписът върху двустранния протокол не е положен от ответника. Както бе посочено, показанията на свидетелите П.А.П. и В.С.М. съдържат съществени противоречия - първият свидетел твърди, че е взел автомобила от лицето В. от с.*** и в замяна му е дал лек автомобил "Опел Кадет", а втория свидетел твърди, че не познава П.А., а е дал колата на лице на име И., в замяна на което е получил автомобил "Опел Кадет". Освен това показанията на свидетелите са лишени от конкретика по отношение на периодите, в които всеки от тях е управлявал лекия автомобил и е прехвърлил владението върху същия на друго лице. При тези противоречия и непълноти, настоящият съдебен състав намира, че на показанията на свидетелите не може да бъде дадена вяра. Дори и показанията им да бъдат приети за достоверни в частта, в която заявяват, че не са виждали Д.Р. да управлява автомобила в с.***, съдът намира, че само въз основа на тези общи възприятия не може да бъде направен извод, че на посочената в двустранния протокол дата - 21.03.2011 г.  ответникът не е бил в Италия и не управлявал лекия автомобил "Мазда 323" с рег.№ ВР****АТ.

В обобщение на изложеното, въззивният съд намира, че ищецът по безспорен начин е доказал възстановяване на изплатеното обезщетение, представляващо стойността на причинени имуществени и неимуществени вреди. С факта на плащането ищецът се е суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице. Налице е и неопровергано писмено доказателство, имащо обвързваща съда доказателствена сила, от което се установява фактическия състав на непозволеното увреждане по отношение поведението на ответната страна. При това положение предявеният иск се явява основателен и доказан. Районният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила при анализа на събраните доказателства, което е довело до неправилност на постановения съдебен акт, с който искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено решение, с което искът да бъде уважен.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер от 560,16 лева.

 

 

 

 

 Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                        Р                 Е                 Ш               И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 254/17.10.2017 г. по гр.д.№ 1065/2016 г. на Районен съд-Бяла Слатина и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Д.А.Р., с ЕГН ********** и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, гр.София, ул.***, сумата от 8724,36 лв., представляваща сбора от възстановени суми по щета № 120197/06.10.2011г.(4660,74 лв.) и по щета № 220010/20.02.2013г.(4063,62 лв.), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 560,16 лева, представляваща деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК.

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........                      2..........